Характер или грешка от страна на родителите

не мисля,че бебетата се раждат еднакви.малко по-горе имаше едно мнение,което напълно подкрепям-когато детето плаче от колики,от зъбче или нещо такова,къде е вината на родителя и защо да смятаме,че той не знае какво да направи?истината е според мен,че всяко дете е уникално съчетание от гените на двамата си родители плюс нещичко ново и неповторено досега.всяко дете се ражда с характер и темперамент,а ролята на родителя е да ги доразвие в една или друга посока.именно в това е цялата трудност на родителството,а не само грижата да е облечено,нахранено и здраво.

И аз бих попитала същото!

Дресирането е за цирка според мен. И честно казано даже и там не ме кефи много, щото обикновено намирисва на насилие над животните и абсолютно неравна борба за надмощие.
Не съм родила деца, за да си улеснявам живота, а в тяхно име. В същото време не мога да кажа че са ми го затруднили особено.
Не вярвам, че децата се раждат отмъстителни, груби и проклети. Това си е просто оправдание за родителите, които са ги научили да бъдат такива.

А вие колко бебета диабетици познавате? Даже в адаптираните млека има захар.
Съгласна съм, че сиропчето не е най-големият проблем, но поне трябва да има опция без подсладител, защото на бебе е гадно да се дава аспартам.

Ами ще ти кажа. Захранвах го както пише по книгите. Почнах с морков, картов, бброколи, които от самото начало не пожела да погледне. Реших след доста време неуспешни опити с картофи да го захраня с оризова каша. Само с ябълка вътре я прие и то точно 1 път. После му давах оризова с банан на Нестле - нея я ядеше. Почнах да му давам това за вечеря, а на обяд пробвах със зеленчукови. От тях ядеше само 2-3 вида, с месо и то по малко. И така все по по-малко и по-малко и в един момент и една лъжичка не искаше да хапне. Караше само на зърнени купешки каши вечер (домашните не ги поглеждаше).  Отначало хапваше и по малко плодово пюре след обяд, ама лека полека и него го отказа и единствения начин да му дам малко от него беше да мешам с кашата вечер. През останалото време не ядеше каквото му давах и караше на кърма, а после на формула, щото го отбих след 6я месец, понеже ми спря кърмата. Кара така известно време докато педиатърката не ни каза, да намалим млякото да мине само на ядене през деня. Но не щеше и не щеше и си ревеше за мляко, ама не се спира докато не му го дам. Почнах да му давам каша вместо пюрета на всички хранения и така докато не почна да яде бисквитки, после хлебец. Еле откри хляба  и киселото мляко с овесени ядки и категорично каза НЕ на кашите. От тогава, което е от 1 годишен кара на тези 2 неща. Пробвала съм за по 1 ден да не му ги давам, ама ефект нямаше - седеше гладен и отказваше всичко. Пробвала съм други хора да му дават, да яде от чужда чиния, с различни цветове, украси и кво ли още не - пълен провал. После с тия 2 седмици неядене съвсем си разказахме играта взаимно. Колкото и да не ти се вярва, както и на никой не му се вярва, но това са факти. Никой не го е учил да яде тези неща. Сам се научи и мен ме научи че друго няма да яде квото и да правя.
Пак ти казвам - късметлийка си с деца. Пу пу. Дано не ти идва до главата точа чудо неядящо дете. Наистина е адски гадно.

Това е и моето мнение

Всяко бебе,дете,човек си има характер и собствени нужди,които ние не можем да променим.От друга страна пък и всеки родител греши.Та оттук нататък нещо не мога да схвана логиката на приятелката ти.

Приятелката ти явно има късмет с кротко и усмихнато бебе. НО не всички са такива. Има и по-капризни и по-нервни деца, които се разплакват много по-лесно и се успокояват много по-трудно. Лесно е да гледаш отстрани и да съдиш.

мила, радвам се, че си си улеснила твоя живот максимално, но май не това е основното занимание на една майка    не се сърди, но ми е жал за дечицата ти.

До някъде е права, защото например съм чела, че оформянето на характера на бебетата, започват още по време на бременността, в зависимост от чувствата и усещанията на майката.

Проявата на характер е едно,раглезването съвсем друго.Да принципно казано познатата ти е права.Ако не се изморявам да го дондуркам по цял ден едва ли ще плаче,но ты като нямам физическата възможност да го правя плаче.
Според мен родитела е на този свят не за да променя характера на детето си,а за да го възпитава.Аз лично възприемам и обичам децата си такива каквито са.Не се мъча да ги променям,но това не означава че търпя капризи и толерирам тогава ,когато не се държат добре.Според мен родитела трябва да се научи да познава добре характера на детето си за да реагира адекватно именно тогава ,когато е наложително,с добро и много,много търпение.

Всички родители правят грешки, а децата са удивително търпеливи, издръжливи и в повечето случаи - прощаващи...
Тези неща могат да се гледат от толкова различни ъгли, че дискусията е почти безпредметна. Ако едно дете има колики, родителят може да има участие дотолкова, доколкото примерно не е наясно с подходящия за детето начин на хранене, с избягване на алергени, с регулация на кърмене. А може и да е наясно с всичко това и проблемът пак да го има, просто защото не всичко е ясно в живота, особено пък около децата. Вече как ще реагира този родител на плача е въпрос на избор - някой ще пуши нервно на терасата, докато бебе се дере в другата стая; друг ще прегръща, носи, люшка, пее, слага топло, капки и каквото се сети, независимо че няма резултат - само за да не е самичко детето в страданието си и да му покаже, че се опитва да го разбере и облекчи. Изборите са различни, както са различни и хората. Вече кое е добро и кое - лошо - зависи от философията на родителя, т.е. пак опираме до гледна точка.
Като пример - моят начин на гледане на дете е съвършено различен от този на Петрова Аз бих казала, че тя не подхожда по начина, който аз считам за правилен - тя би казала същото за мен. И? Решихме ли въпроса? Не.
Иначе личното ми мнение е, че децата се раждат със собствени характерни черти. И понеже ние като възрастни сме разумните и разбиращите, а детето е незряло, с непосредствени и неотложни нужди, като изцяло зависи от нас и тепърва ще изгражда разбиране и способности за комуникация, значи ние имаме задачата по такъв начин да нагаждаме и приспособяваме живота си към нуждите на детето в началото, че да може то безболезнено, с желание и когато достигне необходимата зрялост в развитието си, да се включи по такъв начин, че да образуваме ново цяло - семейството. То ще е различно от живота ми преди, вероятно ще е по-трудно и с повече предизвикателства, но ще го градим заедно. А резултатите ще са различни за всяко семейство и в тях и двете страни имат участие - и родителите, и децата със собствените си характери и взаимоотношенията помежду им.

Ако на някой му е интересно – малко суха теория

1968 д-р Чес и д-р Томас правят, едно оказало се фундаментално изследване за поведението на децата. Въвежда се понятието ВРОДЕН ТЕМПЕРАМЕНТ
В ‘Позитивно възпитание през първите 3г’ много хубаво са описани известните 9 вродени темперамента (има много версии на оригиналното в книгата ‘опознайте детето си’, но като че ли тези са най-кратко и ясно описани) http://www.bg-mamma.com/site/content/view/113/79/
Тези характеристики са налични още с раждането на детето и го съпътстват през целият му живот, но се видоизменят/развиват/еволюират от много фактори (различните теории в детската психология наблягат на различни моменти).
Комбинацията от тези ‘параметри’ дава уникалност на всяко едно малко същество и до голяма степен трябва да са определящи в отношенията към него .
Давам пример с моята щерка – тя е с ниска степен на реакция, лесна приспособимост, висока интензивност (огромно количество енергия когато освобождава емоция)… и в един момент майка й трябваше да внимава да не прекалява с пришпорването . Моето дете първо трябва да си изгради своя увереност, сигурост, отношение...., преди да бъде стимулирано, т.е. аз винаги трябва да изчаквам момента в който е готова за намеса  … което е обратното примерно на дете с висока степен на реакция, ниска приспособимост и интензивност… Относително де, като груб пример

Ето и един цитат по темата на д-р Кембъл (лично аз не приемам термини като 'лесни' и 'трудни')
„Използувайки тези девет характеристики, Чес и Томас въвеждат числени стойности за оценяване на новородените деца. Изхождайки от тези числа, те са в състояние ясно да предскажат кои деца ще бъдат „лесни бебета”, което означава лесни за отглеждане, за общуване и за възпитание. Децата, които са трудни за отглеждане, общуване и възпитание са наречени „трудни бебета”. Те ще изискват от своите майки повече, отколкото „лесните бебета”.”
Повече тук в глава „Вроден темперамент” (наблегнато е на момента на външна намеса, т.е. когато родителят моделира поведението, въпреки вродените в детето черти)

Отделно на ръка всяка една възраст си има типични стандартни прояви – възрастовата психология е обособила общоприети фази, от които на всички майки до третата година им побеляват косите …

Така че като включим в уравнението вроденото + възрастта + средата ей го малкото мъниче с всичките му претенции, ревове и капризи… на теория де   

Относително е.
Например за реването- има някаква причина, друг въпрос е дали родителят ще я открие.
За небуденето през нощта обаче не виждам как можеш да принудиш едно бебе да спи непробудно 

според доста родители, педиатри и т.н. и това зависи само от родителя - с подходяща "дресировка" всичко се постига...