Консултация с логопед - 2 тема

Здравей,Нина!
Детето ми е с ГРР,все още не може да се каже,че говори.Има някаква реч,но не бих могла да кажа,че е говор.Нищо почти не се разбира.Повтаря едни и същи думи.Единствената която казва смислено е вода"бода".Какво би ни посъветвала?

izvinete, che pisha na latinica, v momenta ne stava po nikakyv drug nachin
ne moga da vi posyvetvam nishto v momenta, zashtoto ne znam na kolko godini e deteto, dali ima ochen kontakt s vas, s kakvo obicha da igrae i kogo, razkazete mi malko poveche molia

Изчаквах Нина да ти отговори,тъй като се обърна лично към нея. След нейните думи ще допълня нещо - при диагноза ГРР не е никак желателно да се обсъждат варианти без специалиста да е видял лично детето - как общува и с кого, как се държи в различни ситуации, как реагира на различни видове стимули и т.н. Това не може да стане във форум и по чата, а е необходима лична среща, така че най-добре си запишете час за консултация. Ако сте от София или сте наблизо, бих ви препоръчала да отидете до Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица от аутистичния спектър.

Майките на връстници на моя син едва ли ще ме разберат, затова ви се хваля първо на вас- моя принц почна да прави словосъчетание от две думички - тати Гооги, кака маи, дори ми се струва , че ми отговори и на въпрос - какво прави тати с тази бормашина - отговор - Паи куха( прави кухня). Много се смях, защото е чувал как баща му си мечтае - сега като направим кухнята...и детето запомнило. Сега си играем да ме води той до магазина - за да рразбера доколко се ориентира. След като се появиха тези скромни словосъчетания, вече съм по-уверена. Чакам изречението. 

Да, така е, майките на добре говорещите деца, няма да разберат. Как ти трепери душата на всяка нова думичка, на всяко малко постижение, дошло с много труд. Ноооо, аз напълно те разбирам и много много се радвам за Вас, и ти пожелавам все повече думички и по-дълги изречения   

здравейте, искам да попитам нещо и аз.
първо да кажа че съм завършила с една от специалностите ми факултета по педагогика, но там специалността ми е ПЗЗ.
дъщеря ми е на 2.6 години - говори все повече, прави дълги изречения, но изпуска началния звук на думата, ако е съгласна. иначе казва всички букви без Р. прави ми впечатление че като започне да говори се проявява нещо като заекване в смисъл тя не повтаря първата сричка или звук а цялата дума. имам чувството  че се опитва да сформира изречението. дали на тази възраст може да се говори за заекване или не. чувам някои деца говярят доста членоразделно като възрастните, докато на дъщеря ми не всичко и се разбира поради това изпускане за звуци в изреченията.
ще съм благодарна за някакви препоръки или съвети.

Здравейте!
Усетили сте какво всъщност прави детето ви. На възраста, на която е тя усвоява изреченията и възможноста да се изразява чрез тях. Понякога на децата им е трудничко да се справят с многото думи и се появяват съкращавания и повторения. Ако детето ви повтаря началото без видимо напрежение това е една репетативна фаза и може да се оприличи на детето, което прохожда и прави много опити това да става по-добре. Много пъти има спъвания и падания. Но ако наблюдавате прекалено чести повторения, издаващи трудност и съдвижения от лице, крайници тяло, бързане да каже нещо е добре да потърсите консултация в реални условия. Може да разгледате и вече заключената тема консултация с логопед. Там доста е коментирано началото на заекването.

Здравйте и от мен! След дълго колебание реших и аз да задам въпроса си. Предварително се извинявам за дългия постинг, но много ми се искаше да опиша ситуацията по-подробно.

Става въпрос за дъщеря ми, която е вече на 3г1мес и все още не говори. При нас особеното е, че сме смесен брак - мъжът ми е французин. Вкъщи говорим помежду си на френски, с децата - аз говоря на български главно, но понякога и на френски, той им говори на френски главно, но понякога на развален български. Резултат - дъщеря ми засега почти не говори.

Напоследък започва да казва някои думи, но даже и тези които казва ги произнася доста погрешно. Примери : градина-диндина, банан-мунана, шапка-шапко (това поне си го обяснявам със смесването с френското шапо), бонбон-бонбонбон, колело-коло, самолет-мамолет и други подобни. На френски обаче забелязвам, че произнася доста по-добре думите, но пък на този език почти нищо не казва спонтанно, най-много да повтори след нас.

Когато сме пред непознати е способна да не обели нито дума. Като е с нас - непрекъснато бърбори, но на някакъв неин език, който не прилича на нищо познато в човешкия свят. Тази вечер вече наистина не знаех как да реагирам - в продължение на поне 5 минути ни обясняваше нещо, в което нито баща й, нито аз успяхме да доловим макар и най-малката дума. Иначе беше страшно изразителна, вдигаше вежди, жестикулираше и за да придаде повече достоверност на имитацията си на говорене прибавяше на всяка втора дума : таз и ъъъъъ. Аз реших, че разказва нещо за градината и се опитах да й задам някои въпроси, за да я насърча да ми каже нещо по-разбираемо, но тя ме поглеждаше объркано, спираше за секунда да говори и после пак продължаваше. Имах чувството, че даже повтаряше "разказа" си няколко пъти. Освен това се чувствах доста неадекватна, защото не знаех насреща й как да реагирам - дали да й покажа, че нищо не разбирам или да се правя, че разбирам. Тя беше така въодушвена, че просто ми стана жал и аз не знам защо. 

Напоследък успявам да я залъжа да повтори нещо, насърчавам я, тя повтаря малко някои думички, но ако види, че се опитвам да я накарам да повтори думата още веднъж, за да я каже по-правилно, веднага отказва. Вчера успях да я накарам да повтори : шапката падна в колата - каза: шапка падна колата. Понякога изтърсва някоя дума или цяло изречение съвсем правилно и тъкмо се зарадвам и после повече не се повтаря. Проблемът е, че когато й кажа нещо и искам да го повтори, тя сякаш бяга нарочно и не иска - или млъква, или се прави на разсеяна, или започва да ми говори на нейния си език. За четене на книжки и дума не може да става. Още не съм прочела първото изречение и хоп, обръща страницата. Честно казано мисля, че и не разбира много от това, което се чете. Или поне не дава такива признаци. И като й говоря много пъти също не съм сигурна, че ме разбира. На песните пък улучва учудващо добре мелодиите, обаче от думите хваща само една-две и ги повтаря. Когато иска нещо, вместо да се опита да каже думата, започва да ми играе разни пантомими. Например за сладолед : застава пред хладилника и започва да имитира, че ближе звучно. Казвам й думата - тя пак си знае нейното. За самолета казва мамолет, защо не иска да каже за сладоледа поне лед или там нещо каквото може! Отказва категорично. Ужасно е трудно да се разбирам с нея, често стават и ексцесии, защото просто не мога да я разбера и тя започва да плаче.

Та въпросът ми е - какво мислите, трябва ли да я заведа на логопед? А можете ли да ми препоръчате такъв във Варна? Притеснявам се, че ако я заведа най-вероятно тя няма и дума да обели пред него. Възможно ли е все пак по мои обяснения да се направи консултацията? Детето задължително ли трябва да присъства?

И последно - следващият път като вземе да ми разказва нещо, от което нищо не разбирам - кажете ми моля, как да се държа, защото наистина се чувствам като в необрано лозе. Страхувам се да не й създам някакъв комплекс или да я блокирам. Забелязала съм също, че тя винаги е отказвала всякакво открито стимулиране на някакви нейни умения. Категорично отказваше да я изправяме или да я водим за ръка, както и да я слагаме на гърне. Докато един ден просто не реши да се изправи съвсем сама и после да проходи пак съвсем сама и да махне памперса също по собствена инициатива (след което усвои гърнето само за 4 дни). Затова всъщност се притеснявам за логопеда, как ще го възприеме...

Наистина много се извинявам за дългото писане, може би въобще не беше нужно това, за да ми отговорите на въпросите. 

Здравейте,

Синът ми е на 5 г. и малко, не може да казва Р и Л. Водих го на логопед преди 9 - 10 месеца - казаха, че е рано, щял да се научи сам. Освен, че не се научи, ми остана вината, че вече закъсняваме ...  Освен това по мои наблюдения има проблем с облизването на горната устна, което може би има връзка ...
Бихте ли го приели в Пумпелина за преглед и евентуално терапия? (може да ви се стори глупав въпрос, но останах с впечатлението, че центърът работи само с деца с ДЦП и по - сериозни проблеми  )
Благодаря 

Привет!
Имам син на 4г. Може би преди около 2м. се научи да казва Р хубаво. И ето сега идва интересното. Във всяка една дума в която има буквата "Л", тя бива заменена с буквата "Р".
- МоРя те (моля те)
- Река нощ (Лека нощ)
- Верина (Велина)
- Реря (леля)
... и така нататък. Получват се много интересни думи, безспорно, но няма да има кой да му го оцени след време. А децата са жестоки и ще паднат яки подигравки.
Знам, че логопедите май се занимават с подобни случаи. Или бъркам?
В градината ли да настоявам да е записан на логопед или аз да си го водя някъде (което ще ми е супер неудобно, предвид работата и 2-рото ми дете, което е ученичката)?

И мога ли аз сама в къщи с него да му помогна да преодолее това нещо? Поправям го непрекъснато... изговарям бавно и на срички думичката с "Л", карам го да я каже след мен и той бавно и на срички..., но всяко "Л" си е "Р". 

Не съм логопед,но всички деца които познавам и които са имали проблем с Р,след като успеят да го отстранят минават по този път.Със сигурност отшумява за някалко месеца.

Логопедите се занимават с такива случаи - гаранция!
 
Можеш много да му помогнеш, но е добре да бъде под насоките на колега. В детската градина, логопедът със сигурност трябва да обърне внимание и да се ангажира за работа с детето. Проблемът може да се изчисти и много бързо, но си зависи от детето. Потърсете консултация - може да спести много ядове по-нататък.
 

А на моя въпрос никой ли не иска да отговори? Чакам вече месец някой да се престраши да прочете дългия ми и може би малко объркан постинг. 

води го на логопед . Пове4ето деца от смесени бракове имат проблем с говора в смисал , пове4ето запо4ват по късно да говорят ако няма други отклонения . наи добре е логопед да се занимав с детето
П.С. Каза 4е мъжа ти е французин как го убеди да живее в българия?

Извинявай lala, започнала съм да отговарям отзад напред
При децата с билингвизъм често се случва да проявят особености в проговарянето и демонстрирането на езиковите си способности. Важно е родителите да говорят – всеки на майчиния си език, да не ги смесват и разменят безразборно, защото така детето натрупва речников фонд и на двата езика. При проговарянето се активизират и двата езика, но има някои особености и е възможно това да стане малко по-късно. В библиотеката на форума май имаше статия по въпроса.
Консултацията с логопед не може да стане само по обяснения на родителя, защото детето показва много повече като информация, която специалистът оценява. Наблюденията и мнението на родителя са много важни и винаги се вземат под внимание. Логопедът ще обследва не само говорните възможности и езиково развитие, но и комуникативната ситуация и взаимодействие с детето. Добре е такава консултация при някои деца да е споделена и от психолог. Според мен, без присъствие на детето, не е правилно да се вадят изводи за състоянието му, да не говорим за терапия или план-програма.
За съжаление за Варна не мога да назова познат колега, но знам че в Карин дом имат специалисти, също и в Логопедичен център (или както се води в момента като държавната институция). Нина познава колега там – ще ви пише след няколко дни.
Не е фатално, ако детето не говори пред логопеда – не всичко е в говора – има много други неща, които са много съществени за общуването и по които може да се оцени тази сфера на развитие.
Притеснението ви е много основателно – сама казвате, че не я разбирате, а детето със сигурност се чувства неразбрано и това е повод за напрегнати ситуации. Потърсете комплексна оценка от екип от специалисти – (логопед, психолог), тъй като решение трябва да се търси не само за говорната продукция, но и в комуникативна насока.
За логопеда... не е страшно - ще го възприеме - в тази възраст терапията се прилага в хода на игра с детето - все пак това е една от водещите дейности и по никакъв начин не цели  да натоварва децата, а напротив - да ги стимулира.
Следващия път като започне да ви разказва нещо - отговаряйте й, все едно я разбирате, а ако се заслушате - може и ви се стори, че някои думи ви наподобяват познати  - като интонация, звучене и т.н. Ако тя продължи и не само ви "хвърля"репликата, а чака да й отговорите - опитайте се с познати предмети или картинки да ви покаже какво иска. Това е ситуация, за която колегата, с който бихте се консултирали, трябва да помогне, защото изисква да се наблюдава детето и да се разиграе, за да се намери правилно решение.
Успех и питайте, ако съм пропуснала нещо.