И аз съм с две деца и ми е много трудно, но като съм решила да ги имам - тяхното здраве - физическо и психическо е приоритет за мен. Бих направила всичко за да се чувстват добре - при тази ситуация не бих се и замисляла да спра детето от ясла. Все пак (психолог съм), както казват че до 7-мата година е най-важно възпитанието на детето, моето мнение е че до 3 година е най-важното време за формирането на някои основни психически поцеси, от които зависи много отношението към живота в бъдеще. Не случайно при анализа се връщаме да търсим травмиращ момент в най-ранното детство. Това че детето се чувства нещастно и несигурно, може да доведе и до други поведенчески прояви (не дай си Боже). И като се замислим, за какво е всичко това. За в бъдеще ще му трябва увереност, емоционална стабилност,и т.н. които се формират точно сега. И ако някой ми каже, че "...ама всички деца ходят, трябва да свикне", съм готова дълго да споря, относно това, че всяко дете е различно и този соц. модел "всички под един знаменател", е показал резултата си - българите са едни от най-неуверените хора.
- Публикувана: 8 май 2007, 11:08 ч.
- Последно мнение: 11 май 2007, 10:11 ч.
Дъщеря ми не е щастлива в яслата
Явно наистина не е щастлива там. Аз бих я оставила на гледачката, по-добре тя да лудва, отколкото детето ми. Казваш, че остава малко време до градината. Малко ни се струва на нас, но за едно дете това е ужасно много време, което, на всичкото отгоре е критично важно за неговото развитие. Човек не трябва да е нещастен, когато е малък. Има едни мрачни хора, сигурно и ти познаваш такива, дето са си все мрачни, независимо, че всичко им е наред. Мисля, че е така, защото са били нещасти като деца. Възможно е Ани да се чувства необичана, щом я пращат на такова място и да смята, че обичате сестричката и повече, щом си остава вкъщи.
al, мойте двамата са с такава разлика - наистина като постоят заедно без интересно занимание, се карат повече, но ако им е забавно - не. дори се надъхват един друг, копират се, общо взето правят си весело.
мисълта ми е, че не е толкова невъзможно да оставиш ани малко вкъщи, да забрави гадорията в яслата, за да тръгне непредубедена на градина.
на мен ми стана тъжно, като чета - толкова мъдрост и зрялост има в поведението на дъщеря ти, че направо й се възхищавам.
поведението й е едновременно примиренческо, защото е осъзнала че това е положението, наложено от вас, а вие сте авторитети в нейните очи, хем в същото време не е загубила силата да се радва на хубавите неща - когато е с вас, когато отивате да я вземате и т.н. чудесно дете, браво 
и един въпрос - съвсем откровен - защо чака толкова дълго, от септември насам, за да си зададеш тези въпроси и въобще да решиш нещо да променяш (например да я пуснеш на занималня)?
мисълта ми е, че не е толкова невъзможно да оставиш ани малко вкъщи, да забрави гадорията в яслата, за да тръгне непредубедена на градина.
на мен ми стана тъжно, като чета - толкова мъдрост и зрялост има в поведението на дъщеря ти, че направо й се възхищавам.
поведението й е едновременно примиренческо, защото е осъзнала че това е положението, наложено от вас, а вие сте авторитети в нейните очи, хем в същото време не е загубила силата да се радва на хубавите неща - когато е с вас, когато отивате да я вземате и т.н. чудесно дете, браво и един въпрос - съвсем откровен - защо чака толкова дълго, от септември насам, за да си зададеш тези въпроси и въобще да решиш нещо да променяш (например да я пуснеш на занималня)?
Абе свекърва ми е свободна само през лятото, защото е учителка. Само юли и август може да ги гледа децата. Даже не двете а само едното.
Детегледачката ни е малко неопитна. Т.е. справя се, но й е много трудно и ме е страх, че ако й оставя и двете за по-дълго време ще напусне. А няма да ви казвам как се намира детегледачка, направо са си кръговете на Ада
Та така... Ако я оставям в къщи означава да търся друга детегледачка, на която да имам пълно доверие, че ще се справя с двете. Сегашната е много добра, но само ако гледа едното дете.
Иначе съм съгласна с вас - ще й е най-добре в къщи. И е най-щастлива, когато е с нас - това го знам. Ще мисля, много ще мисля.
Все пак вие имали ли сте такъв опит? Как сте се справили?
Детегледачката ни е малко неопитна. Т.е. справя се, но й е много трудно и ме е страх, че ако й оставя и двете за по-дълго време ще напусне. А няма да ви казвам как се намира детегледачка, направо са си кръговете на Ада
Та така... Ако я оставям в къщи означава да търся друга детегледачка, на която да имам пълно доверие, че ще се справя с двете. Сегашната е много добра, но само ако гледа едното дете.
Иначе съм съгласна с вас - ще й е най-добре в къщи. И е най-щастлива, когато е с нас - това го знам. Ще мисля, много ще мисля.
Все пак вие имали ли сте такъв опит? Как сте се справили?
al, мойте двамата са с такава разлика - наистина като постоят заедно без интересно занимание, се карат повече, но ако им е забавно - не. дори се надъхват един друг, копират се, общо взето правят си весело.
мисълта ми е, че не е толкова невъзможно да оставиш ани малко вкъщи, да забрави гадорията в яслата, за да тръгне непредубедена на градина.
на мен ми стана тъжно, като чета - толкова мъдрост и зрялост има в поведението на дъщеря ти, че направо й се възхищавам.поведението й е едновременно примиренческо, защото е осъзнала че това е положението, наложено от вас, а вие сте авторитети в нейните очи, хем в същото време не е загубила силата да се радва на хубавите неща - когато е с вас, когато отивате да я вземате и т.н. чудесно дете, браво
и един въпрос - съвсем откровен - защо чака толкова дълго, от септември насам, за да си зададеш тези въпроси и въобще да решиш нещо да променяш (например да я пуснеш на занималня)?
мисълта ми е, че не е толкова невъзможно да оставиш ани малко вкъщи, да забрави гадорията в яслата, за да тръгне непредубедена на градина.
на мен ми стана тъжно, като чета - толкова мъдрост и зрялост има в поведението на дъщеря ти, че направо й се възхищавам.
поведението й е едновременно примиренческо, защото е осъзнала че това е положението, наложено от вас, а вие сте авторитети в нейните очи, хем в същото време не е загубила силата да се радва на хубавите неща - когато е с вас, когато отивате да я вземате и т.н. чудесно дете, браво и един въпрос - съвсем откровен - защо чака толкова дълго, от септември насам, за да си зададеш тези въпроси и въобще да решиш нещо да променяш (например да я пуснеш на занималня)?
Благодаря ти!
Дъщерите ми наистина са прекрасни! 
По твоя въпрос - Ани я бях спряла от ясли през зимата, някъде около 3 месеца въобще не беше ходила. Тогава имахме друга детегледачка, която..... просто беше най-добрата!
Сигурна съм че няма да намеря друга такава, така се случи че се разделихме. 
Та тази жена ги гледаше двете през зимата. От началото на април пак пуснахме Ани на ясли, когято наехме новата жена за София. И всъщност наблюденията ми са от тогава - значи месец и нещо някъде. Все пак вие имали ли сте такъв опит? Как сте се справили?
Да. Аз по същия начин съм убедена, че синът ми не се чувства добре в детската градина, но примирено ходи. Мъчно ми е, но засега не съм измислила начин за съжаление... Детегледачка не мога да намеря, на бабите нямам доверие... Абе от няколко лоши варианта градината е най-приемливият. Но аз ги пуснах и двамата заедно, поне да не се чувства пренебрегнат - наясно е, че и сестра му ходи на градина и съм сигурна, че това е една от причините за примирението му...
моята гледачка също трудно би се справила с двамата, не за друго, ами за разходките. аз ги качвам на колата или ги строявам в две редици - единият в количкта, другият - за ръка. но да ги поверя така на една жена, не смея, страх ме 
. затова и аз съм с тях поне сутрин, когато се излиза.
и аз съм си мислела за 1/2 дневна занималня за симона, но за 1-2 месеца ми се струва нефункционално - нов стрес, нови порядки, нов режим и т.н.
Като си мисля... просто е много малко детецнето ми, то си е още бебе. Едно голямо бебе. Аз като гледам София и си мисля, че Ани е голяма, ама не е така. Разликата им е 1 година, а миналата година Ани ми се струваше много по-голяма отколкото сега София. Просто гледаш от различен ъгъл вече. Даже не знам София също я мисля за ясли от септември, струва ми се толкова мъничка А миналата година за Ани си мислех, че е съвсем готова за ясли... 
точно същото и аз чувствам за моите деца . много не ти помогнах, но поне мога да ти окажа виртулана подкрепа, успех
. затова и аз съм с тях поне сутрин, когато се излиза. и аз съм си мислела за 1/2 дневна занималня за симона, но за 1-2 месеца ми се струва нефункционално - нов стрес, нови порядки, нов режим и т.н.
Като си мисля... просто е много малко детецнето ми, то си е още бебе. Едно голямо бебе. Аз като гледам София и си мисля, че Ани е голяма, ама не е така. Разликата им е 1 година, а миналата година Ани ми се струваше много по-голяма отколкото сега София. Просто гледаш от различен ъгъл вече. Даже не знам София също я мисля за ясли от септември, струва ми се толкова мъничка
А миналата година за Ани си мислех, че е съвсем готова за ясли... точно същото и аз чувствам за моите деца . много не ти помогнах, но поне мога да ти окажа виртулана подкрепа, успех
Ал, от кога си забелязала това нежелание за ходене в яслата - питам те, защото и при нас се забеляза нещо такова и да не се окаже че дразнителя е един и същи. До преди петнайсетина дена нямаше проблеми с ходенето и купонясваше на поразия, обаче от тогава насам нещата се смръчкаха.
МарияСт., По същия начин и аз съм избрала най-оптималния вариант. Поне засега. Ако взема решението да спирам Ани от ясли, това означава да променя много неща - нова детегледачка, преразглеждане на семейния бюджет... доста неща. До юни ще караме так. После.... ще го мислим.
Стелт, благодаря за подкрепата. Имам нужда наистина!
Галя, да ти кажа тази тъжна физиономия е от 2-3 седмици. В началото на април й беше като че ли по-добре. Аз даже тогава се радвах, че след дългото отсъствие тя се чувства добре. От няколко седмици обаче е очевидно, че е много унила и примирена.
Ти какво имаш предвид?
Стелт, благодаря за подкрепата. Имам нужда наистина!
Галя, да ти кажа тази тъжна физиономия е от 2-3 седмици. В началото на април й беше като че ли по-добре. Аз даже тогава се радвах, че след дългото отсъствие тя се чувства добре. От няколко седмици обаче е очевидно, че е много унила и примирена.
Ти какво имаш предвид?
Мили майчета от извесно време работя в ясла.И моите набрюдения са ,че има и доста безотговорни родители.Пускат си децата без да се съобразяват ,че има периот на адаптация.На 3-4 ден решават да оставят дедето да спи.Когато им се каже ,че детето плаче обикновено отгора е трябва да свиква ,че вече тръгвам на работа.Понякога не сависи от персонала кое дете как свиква с раздялата ,с новата обстановка .
Надали ще те успокоя, но Боби така и не свикна в яслата. Ходи два месеца и половина и все го взимахме на обяд защото страшно ревеше.
В градината също в първата група беше ужас - всяка сутрин ревеше - все едно го водим на края на света и никога няма да го вземем. Знам как се чувствах, аз дори съм си поревавала като го оставя, добре че по това време го водеше мъжът ми повече. Имаш ли начин да видиш как се държи вътре след това, през деня, дали цял ден е така?
Това е важно.
Какво правят има ли нещо което я кефи от всекидневните занимания?
Опитай се да проучиш.
В градината също в първата група беше ужас - всяка сутрин ревеше - все едно го водим на края на света и никога няма да го вземем.
Знам как се чувствах, аз дори съм си поревавала като го оставя, добре че по това време го водеше мъжът ми повече. Имаш ли начин да видиш как се държи вътре след това, през деня, дали цял ден е така?Това е важно.
Какво правят има ли нещо което я кефи от всекидневните занимания?
Опитай се да проучиш.
И моите деца не можаха да свикнат с яслата...
Адски е гадно... Лелята го отскубва от тебе и го вкарва да реве вътре, а ти бързаш към трамвая и ревеш вънка... Просто нямах избор...
Ако това ще ти е успокоение, в градината практически всички свикват и ходят с ентусиазъм, намират си приятели, забавление... Вечер ти се молят да ги оставиш още 5 минутки да си поиграят. А в яслата са още мънички. И си страдат за в къщи.
Адски е гадно... Лелята го отскубва от тебе и го вкарва да реве вътре, а ти бързаш към трамвая и ревеш вънка... Просто нямах избор...
Ако това ще ти е успокоение, в градината практически всички свикват и ходят с ентусиазъм, намират си приятели, забавление... Вечер ти се молят да ги оставиш още 5 минутки да си поиграят. А в яслата са още мънички. И си страдат за в къщи.
Ал, да дооспамим темата, но днес говорих и с майката на Пепи, а и при Милен е така от две-три седмици. Нещо не е наред, обаче не се знае какво.
Адски ме е яд - ще задържа само още два три дни и май ще спирам Милен от яслата - така или иначе си правех сметката да го спра на 1 юни, просто ще избързам.
Но през това време ще се опитам да разбера какво ги тревожи.
Адски ме е яд - ще задържа само още два три дни и май ще спирам Милен от яслата - така или иначе си правех сметката да го спра на 1 юни, просто ще избързам.
Но през това време ще се опитам да разбера какво ги тревожи.
Галя, да ти кажа тази тъжна физиономия е от 2-3 седмици. В началото на април й беше като че ли по-добре. Аз даже тогава се радвах, че след дългото отсъствие тя се чувства добре. От няколко седмици обаче е очевидно, че е много унила и примирена.
Щом е така, може би тъжната физиономия се дължи на някакъв конкретен фактор - нова лелка, някое другарче, което е спряло да идва, преместване в друго помещение, ново детенце - може би е възможно да проучиш.