Няма смисъл да си заравяме главата в пясъка и да се правим,4е това е нормална ситуация.За мен не е.
За мен най-нормално е родителят по никакъв начин да не реагира и да не показва, че ситуацията го притеснява. Така у детето не остава убеденост, че може да манипулира родителите си като се тръшка на публични места.
Важно синът ми да разбере, че няма смисъл от подобни изпълнения, за да спре да ги прави. Това може да има дълготраен ефект, когато детето е убедено, че ще са безрезултатни, а не когато е заплашено (например, с бой) да не прави такива сцени.
Не съм била сина си, и нямам намерение да го правя по такива смешни поводи. И бурната родителска реакция и склоняването да се купи въпросния пакет сладки, бонбони или играчка, за мен са еднакво неприемливи и са израз на слабост. Аз пък обяснявам, че всички тези хора, които гледат сеира му, се смеят на него, че с нищо няма да му помогнат, и че излага себе си и т.н. Не мога да си помисля дори, че излага мен. Имали сме 4-5 подобни сцени, повечето в периода 1,5-2 години. Вече над 1/2 година не се е тръшкал така. Не мисля,че е голямо престъпление, че съм пропуснала да приложа по-железни мерки спрямо него.
Съгласна съм и с мнението на Lilqna.