По време на тези почивни дни установих, че моят син можел да спи и без да се буди по минимум 2 пъти на нощ-което биваше последвано от вземане в леглото-и то до 8,20 а днес-даже до 9 без 15, което за мене беше просто невероятно.
Обаче. Каква промяна направихме. От известно време, след като се събуди нощем и писне, аз го оставях на спалнята с татито и се местех в друга стая. Спя леко и всеки удар с крак или прехвърляне на ръчичка през мене ме буди....а работя. Една нощ обаче дребен падна....баща му не го е усетил-и оттогава доближавам двете легла. Резултатът е невероятен-той си се търкаля насън от едното до другото легло, гуши се в баща си и до сутринта не се чува звук!!!! А татето няма нищо против, те двамата са просто влюбени, аз пък си намерих решението за малко повече сън.
Изчетох безброй книги и статии за отделянето в друга стая от най-ранна възраст, за това, че съвместното спане пречело на родителите(на мене не ми пречи особено, щото си имам разкошна свекърва на 2 крачки от нас ). Да, ама не,явно не при всички деца работи, поне може би не в еднакъв момент от развитието им. И реших, че за момента оставям нещата така. Имам подкрепата на семействата ни, моята свекърва ми говори често, че тя при гледането на синовете си винаги се е водела по тях и нуждите им, а не по написано. Явно Станислав се оформя силно емоционален като мене и има нужда да усеща спокойствие и закрила-които неща намира у баща си(за справка-аз от няколко месеца не приспивам, те заспиват заедно на спалнята).
Споделете и вашия опит, моля. И мнения също. Просто ми е любопитно да видя как това се е случвало при вас и децата ви. Аз мисля, че си избрах посоката вече.