`Джони` ми викаха по едно време.
С брат ми си викаме на `Спасе`.
С брат ми си викаме на `Спасе`.
- Публикувана: 12 юни 2007, 16:43 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2007, 17:44 ч.
Прякорите ви?
) 
Аз в 8-ми клас имах много гаден прякор и много страдах 
Казваха ми охлюв, но не защото съм флегма, а защото имам големи сини очи. Спомням си един случай - един съученик викаше из коридора "охлюв, охлюв" и учителя ми по литература го пита защот така ми казва и той отговаря заради очите при което даскала му казва "Оооо, ти ако знаеш пък на майка и са още по-големи "
След време като поотраснах обаче какви номера се научих да правя с тях
Казваха ми охлюв, но не защото съм флегма, а защото имам големи сини очи. Спомням си един случай - един съученик викаше из коридора "охлюв, охлюв" и учителя ми по литература го пита защот така ми казва и той отговаря заради очите при което даскала му казва "Оооо, ти ако знаеш пък на майка и са още по-големи "
След време като поотраснах обаче какви номера се научих да правя с тях
Е т'ва па с даскала не можах да разбера що за хумор и възпитание към децата е...
На една приятелка с големи очи
в агенцията и викаха "Грамофонни плочи"...
Не знам , защо е замряла тази тема - много е интересна и забавна ! Тъкмо мислих да пускам такава , но се оказа че вече има 
Аз като бях в основното училище и прякорът ми беше
"колчето" , понеже бях доста слаба , а и фамилията ми е Колева . Имам и други , но те са по стандартни 
Аз като бях в основното училище и прякорът ми беше
"колчето" , понеже бях доста слаба , а и фамилията ми е Колева . Имам и други , но те са по стандартни
Като бях в трети клас се преместихме в друг град. Още на първия учебен ден едни близначки съученички изпискаха - Каква си малкааа и приличаш на коте 
При което всички взеха да писукат. Така тръгна прякорът Писа. Като влязох в университета години след това, бях твърдо убедена да не споделям прякора си, който беше победил собственото ми име. Обаче още в първия семестър в студентската дупка, минаваща за кафе, един ден вратата се отвори с трясък и връхлетя една фурия съгражданка, която извика на всеослушание - Писееее, как ми липсваше, Писанчоооо От прякора си не можеш избяга... Сега ме наричат и бейби 
При което всички взеха да писукат. Така тръгна прякорът Писа. Като влязох в университета години след това, бях твърдо убедена да не споделям прякора си, който беше победил собственото ми име. Обаче още в първия семестър в студентската дупка, минаваща за кафе, един ден вратата се отвори с трясък и връхлетя една фурия съгражданка, която извика на всеослушание - Писееее, как ми липсваше, Писанчоооо От прякора си не можеш избяга... Сега ме наричат и бейби