страх ме е от бъдещето

аз не съм разведена,но....
Чудя се как ти ще се изнасяш и защо ще му оставяш единия павилион?????ама как може въобще да си помислиш за такива варианти???
ами доколкото прочетох--всичко е на твое име  фирмата също-как така ще му го даваш-кой знае какви ще ги надроби--та и с данъчни да се занимаваш!!!!!!къщата е на негово име обаче имате общи деца така че имаш дял от нино,да не пиша наизуст---ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си вземи адвокат и не се оставяй да те манипулира и изнудва
желя ти успех в една битка-мъчителна и пълна с горчиви моменти

Подкрепата я имаш, но май повече имаш нужда от здрав разум, ми се струва...

Четох какво беше писала в една друга тема тук за твоя 'мъж' и честно не те разбрах тогава защо си му родила не три, ами и едно дете. Да са ти живи и здрави и трите - ще ги отгледаш, но много по-лесно би станало ако помислиш за тяхното и твое удобство, а не само как да се съобразяваш с ЕРД.

Като начало - защо ти ще се изнасяш след като той ще слезе при родителите си на по-долен етаж и при условие, че са ти близо градини и децата имат приятели? Тези три деца са ви общи и ще не ще баща им ще те гледа още дълги години, да не кажа - цял живот... Та е добре да свиква. Да се изнесе той долу, а вие да си останете горе. Така и когато ти се наложи ще си поема задълженията на баща... Неееееее, не ми казвай сега как той никога... Имате три деца - заедно сте ги правили - заедно имате задължения към тях. Той има своята част - ако не му го набиеш сега в главата - никога няма да е. Ако пък толкова не ще да те вижда /ах, що ли не го ожалвам/ да ти остави всичко, включително това, което е на негово име и да не те вижда, но да осигури децата СИ.
Не му давай нищо, което е на твое име. НИЩО! Без значение кой е дал парите за кафе-машината - тя е твоя. Или му я дай само ако той ти даде нещо, което е на негово име - като част от сградата.

Имаш ТРИ деца. Мисли за тях. Не е сега момента да си горда и благородна, сега е момента да мислиш, че всяка стотинка утре ще ти е нужна. 

На мъжът ти сегашното състояние на нещата му е изгодно и в началото ще ти прави такива предложенийца, после ще те заплашва, или обижда или шантажира и изнудва с децата...може и до молби да стигне. Реши какво искаш, не му давай и една стотинка без бой.

Взела си важно решение - отстоявай го. На децата можеш да им кажеш истината: Тъжно ти е, че се разделяте с баща им за това и плачеш.

Аууу- и аз много се ядосах. Абсолютно 100% заставам зад мнението на Милк , както и на всички други  НИЩО за него...да не говорим,че най-важни са децата ( не,че ти не си)- малеее егати мухльото...и ще отиваш надалеч... Аз ако съм няма да мръдна- на децата ,ако са им близо ясли, градини и училища- ти представяш ли си ядове по преместване и т.н. само защото ТОЙ така е решил...айдееее у лево...каквото можеш взимай и няма да отстъпваш ЗА НИЩО.
  Желая ти много сила.

Ех, майка му стара.. Аз едно дете имам и ако мога нищо няма да му дам на моя, а тоя тип с три деца и се пазари какво да вземе и как да мине метър. Такива заслужават и ризата на гърба да му вземеш. Нищо не му давай, вземи всичко, което можеш. Не проявявай излишно честолюбие и никаква жал към него. Тези деца ти ще ги мислиш, гледай някой ден да не съжаляваш, че не си се борила за тях и за себе си.

И аз като другите - не давай нищо! Не се изнасяй, наеми си добър адвокат и си дай време, за да се успокоиш.
Кураж! 

Нищо няма да му подписваш, чу ли! Изобщо не му се връзвай на претенциите за нещо материално.
Както казва моята адвокатка - дори майката  да няма никакви претенции за себе си, децата имат нужди. И след години първи те могат да я обвинят, че не е защитила интересите им.

А от дистанцията на 16-годишния ми развод те заклевам - бори се! Аз навремето така оставях, реших, че нямам нерви да се занимавам. След време съжалявах, но беше твърде късно... А се пуках от яд, като гледах как се отнасят той и родителите му към подаръците, които бяхме получили на сватбата от мои приятели...

Не разбрах фразата ти "добре, че нямаме брак"  Ако това означава, че не сте подписвали граждански брак, децата все пак нали са признати от него? Ако е така, пак дължи издръжки. И не му опрощавай и стотинка това, което по закон е длъжен. Не се изнасяй, не бързай да отстъпваш територии - в буквален и преносен смисъл. Държиш го в ръцете си най-малкото и с това, че някои неща са на твое име - пред закона и властите ти си собственика и той нищо не може да направи. Ако си му давала пълномощно за нещо по общата работа - анулирай го, особено ако се касае за банкови сметки и др. подобни. 

И не се отчайвай! И след най-тъмната нощ изгрява слънце! 
Но задължително иди при адвокат!

Eдно голямо благодаря За подкрепата,за съветите ви
 Снощи много говирехме съвсем нормално без викове и обиди.Всъщтност почти през цялото време аз говорих,като му казах всичко което ми се беше насъбрало за последните год.За отношението му,за безотговорноста,за мързела му за всичко.Чак аз останах изненадана от себе си ,че не премълчах нищо което ми тежи.Е и 3 бирички изпих преди това.
 Той видя,че говоря съвсем сериозно и през повечето време мънкаше,че не искал раздяла,че наистина не бил правия,че вината за охлаждането в отношенията ни е изцяло негова.Обеща че ще опита да се поправи.
 В крайна сметка му дадох  изпитателен срок до края на седмицата.Може би сгреших,може би не-незнам,но аз от решението си  за раздяла не съм се отказала.А до края на седмицата ще го накарам и света да обърне за нас.Ако не издържи поне ще знам,че съм опитала.
 Още веднъж ви благодаря.Добре ,че има този форум и вас.

А междувременно може да се срещнеш с адвокат. Докато не му е минал мерака да се доказва като отговорен баща, защо не вземеш да му оставиш децата за няколко часа и да си направиш консултацията. Ей така, за да си подготвена

Vqqra, само един съвет ако позволиш:

Явно още се колебаеш, но ако или когато окончателно решиш да се разделяте не говори за отминалите времена... не го обвинявай. Така нищо няма да спечелиш - само ще се нараниш + той ще казва, че искаш да му отмъщаваш.

Това, което следва да направиш е да му кажеш: Разделяме се. Точка. Знаеш защо. Няма да го обсъждаме, дай сега да видим какво ще правим от тук на там. Не се връщай назад решиш ли да поемеш напред. Разговори сериозни и без обиди и нападки само за неща като: Кога ще вземаш децата? Колко пари ще даваш? Пералнята ни е необходима. Ние оставаме тук, ти там... и прочие.

Успех 

Чета я два пъти тази тема вече и... не зная какво да напиша  . Всеки го е страх от бъдещето в определени моменти, но нямаме друг избор освен да го посрещнем и да се справим с нещата.

Дано на мъжа ти му дойде акъла в главата и да се бори за вас. Стискам палци, стига да искаш това .

Най-добре ще е ако изгладите нещата, но в противен случай направи всичко възможно да подсигуриш децата! Той е здрав и прав - да работи. Малките ще имат нужда от толкова много неща тепърва, а ти както гледам добре се справяш с работата си. Не подарявай труда си, а още по-малко бъдещето на децата. Успех   

 Моят бивш се осъзнава няколко пъти за по един - два месеца/ и за това сега е бивш/. Каквото и да стане ти започни да си подготвяш нещата, както се казва "опечи си питката", а ние тук ще стискаме палци за щастлива развръзка!