Кръстихте ли децата си? Защо?

Ели, спор няма да има 
С последният си пост Госпожицата предизвика в мен само бурен смях и нямам абсолютно никакво желание за повече обяснение.
Просто ще се посмея и ще ходя да сготвя едни задушени наденички с бекон, защото стана време за вечеря 

Аз не съм кръстила детето си няма и да го направя! Преди много години мен са ме кръстили в православна църква още като бебе.
Години по-късно започнах да ходя на църква но не православна. Тогава разбрах, че Йоан кръстител не е кръщавал бебета... кръщавал е големи хора, които са искали да се откажат от предишните си грехове и да следват пътя Божи.
В тази връзка да попитам какви грехове имат бебетата и малките деца за да се отричат от тях и могат ли да се врекат на един Бог?!
Другото нещо, Йоан кръстител не е кръщавал в леген, корито , басейн или какъвто и да било съд! Той е кръщавал в река Йордан. Кръщавал е в течаща вода за да отмие и отнесе стария човек и от реката в името на Бог да се "роди"( да се роди духовно) нов човек.
Та така 18 години след като попа ме е кръстил в манастира аз се кръстих в река...
Кръсти ме е един пастор от една друга църква , тогава бяха дошли вярващи от цялата страна и бяха там, когато се кръстих. И както Йоан кръстител е кръщавал в река така и мен ме кръстиха в река, в прохода Петрохан високо в планината. Този ден валеше сняг и беше много студено а мен три пъти ме потапяха в водата. И така в мен се роди новия човек. Сега на вас не мога а и не мятам за нужно да обясня какво изживяване  е само ще кажа, че е неповторимо, несравнимо и незаменимо. Искам синът ми като порасне ако иска да се кръсти и да изживее това, което изживях аз!
Написах всичко това за да обясня защо не искам да кръщавам сина си. Не искам да влизм в никакви спорове от сорта, кое е по-правилно или кое е по-вярно, всеки си има своята истина и аз ви разказах отчасти моята.

Извинете, че се намесвам, наистина е спам на темата, но просто ми се иска да отговоря на bloodywhite: както вече съм писала, всеки християнин, ако вярва в Бог и в причастието, иска, ако е православен, да дава възможност на детето си от малко да участва в тайнството евхаристия, за сяда и то на Божията трапеза. Тъй като се счита, че детето още не прави зли постъпки, то може да се причастява без да се изповядва. Но и в православния, и в католическия канон има един момент, в който детето, като стане на 6-7 годинки, преминава през ритуал, в който потвърждава, че е християнин, като преди това бива подготвян от свещеника за целта. Ако пожелае, детето може да се откаже и така ще се самоотлъчи от лоното на Църквата. Може да стане каквото си пожелае след това. Дори и да мине този ритуал, то отново, когато си пожелае, може да си смени религиозната принадлежност или да реши, че е атеист. Разбира се, вярата не може да се наложи отвън. Християните са се кръщавали първоначално само като възрастни, след дълъг период на оглашаване, но както знаете, имало е висока детска смъртност и родителите са се страхували какво ще се случи с некръстените им дечица, ако умрат. Затова са започнали да ги кръщават.
Въпросът е наистина в това, че християнските родители, ако искат да направят най-добрия избор за детето си според тях до момента, в който то само може да го вземе, трябва да го кръстят, не мислите ли? Както е и с вегетарианството, в случая.

Извинявам се, че се повтарям, но ми е малко тъжна, като гледам колко много хора нямат никаква престава от християнската вяра, а демонстрират отношение по въпроса.

Абсолютно сериозно, става дума за Плевен, църквата до Дома на книгата 

Кръстихме малкия веднага след "чистата молитва", само че кръщенето беше на 42-я ден, не на 40, защото ние с мъжа ми смятаме, че християнската вяра се възпитава в децата.