Публикувана: 6 юли 2007, 19:43 ч.
Последно мнение: 21 авг. 2007, 15:10 ч.

Писна ми!

9 707
129
1

# 120 17 авг. 2007, 22:21 ч.

Мнения: 451

Аз ти давам кураж Hug

трудно е ,тежи,боли-многоооооооооо,ах как боли.....
ще се повайкаш,ще поревеш ,ще тръгнеш напред!
И аз си оправям колата-сама,ремонти-сама,брави-сама.....всичко,до мозъка на костите си-сама!
Факт! Приемаш го и вървиш напред,заради себе си и твоя живот!
На вълка защо му е дебел врата,защото си върши работата сам?!
Е,химерното е отминало,вземай се в ръце!
Говоря така остро,щото и аз още се "влача",но от скубане на коси файда-няма......
Hug

# 121 17 авг. 2007, 22:39 ч.

Мнения: 2 274

Сабинче, слях темите- на практика проблемът е един и същ. Това ние сме супер жени!

# 122 20 авг. 2007, 08:50 ч.

Не става въпрос да имаш до себе си нещо с дебел глас и произвеждащо сперматозоиди. Както някои от вас казаха - да си го отглеждаш като дете. Наистина се справяме сами, защото нямаме друг избор. Обаче, понякога идват такива едни моменти, когато ти писва да си сама и разочарована. Не ви ли се е случвало като отидете някъде и видите деца с бащите им, да ви стане хипер мъчно за вашето детенце. Направо ми се къса сърцето!
Ах, тия мръсници! Как сме могли да им се доверим?! Няма да погледна мъж никога!

# 123 21 авг. 2007, 11:34 ч.

Мнения: 193

Цитат на: slavka gergova в пт, 17 авг 2007, 18:03

Днес ми се случи още едно нещо заради,което плаках от яд.Обади ми се една приятелка с ,която сме заедно от деца сега си гледаме децата пак заедно,нейното е на 10м. малко по-голямо от Мария.Тя ми казва ,че вече няма да се разхождаме заедно и да излизаме защото мъжът и не давал,смятал ,че я използвам.Една стотинка не съм им пойскала,.Като я попитах как я използвам отговорът беше-,като и се обаждам да излизаме за да не съм сама.Не можех да повярвам,та ние излизаме заедно от толкова много години.
Как да вярвам поне малко на хората,като се чувствам все по сама??? newsm45

Е, сега вече съм потресена!!!
Ама какъв е тоя мъж, дето ще ми нарежда с кого да се виждам и с кого не?!
Ревнивци!!!!
Иска я само за себе си.
На такъв един шут и през вратата...

Една приятелка, докато се развеждаше (с един такъв ревнивец) всяка вечер ми се обаждаше по телефона и говорехме по два часа.
Никой вкъщи една дума не ми е казал.
Ха, как ще я оставя... нали знам какво е!!!
Минала съм по тоя път, да са ми живи и здрави приятелките!!!

А въпросната девойка като се поуспокои и поуреди, почна да ми се обажда по - рядко. Това са тежки периоди, но преминават.
Самотата остава, както и "писна ми все да се оправям с всичко сама", но такава ни е женската орисия... женени или разведени.
Но си намираме постепенно други хора, занимания, интереси на мястото на предишните и болката отшумява. newsm10

# 124 21 авг. 2007, 11:36 ч.

Мнения: 193

Цитат на: _sabina_ в пн, 20 авг 2007, 08:50

Не ви ли се е случвало като отидете някъде и видите деца с бащите им, да ви стане хипер мъчно за вашето детенце. Направо ми се къса сърцето!

Не хипер мъчно, ами.... smile3514

# 125 21 авг. 2007, 13:05 ч.

Мнения: X

Цитат на: Jaly в сб, 04 авг 2007, 21:54

Истината е, че докато човек не се научи да прекарва времето си добре сам със себе си, ей такива самосъжалителни мъки го налягат през ден през два.....Занимания му е майката.
Такива хора, които нямат занимания, като остареят става страшно покрай тях... аз не искам да съм такава за децата си, не искам да мрънкам по цял ден, че ми е скучно, че нямам какво да правя или къде да отида....за това имам няколко основни хобита Joy

да не ми е скучно, да не чакам тоя или оня да ми се обадят или да се чудя защо не съм "щастливо" омъжена....

ма разбира се че човек трябва да умее сам да си прекарва времето
ама ако останеш все сам да си го прекарваш .. ставаш саможив - то си има и дума за това нещо аз не откривам топлата вода - така де - и егоист
аз пък съм на мнение че човекът е социално или стадно животно.. и не е роден за да живее сам
някак по инстинкт човекът естествено, дори и да има хоби, обича да споделя това хоби с другите като него 'стадни животни'
така мисля и животът го потвърждава - детето ми го потвърждава - и то не иска да е само - влече го да е с други - като него - деца на неговата възраст - ако не - на друга възраст - но не иска да е само - по-силен инстинкт от това здраве му кажи
естествено можем да се борим с него, но кому е нужно

# 126 21 авг. 2007, 13:07 ч.

Мнения: X

Цитат на: Jaly в нд, 05 авг 2007, 09:06

Самодива, перфектно си ме разбрала Hug

slavka gergova добронамерена съм вече казах, опитвам се да ти покажа как да си помогнеш сама, дали ще го направиш- ти решаваш.... ако само два пъти си била горчиво разочарована, аз бих казала, че си щастливка, но още не го знаеш.....

ами да - дано да са само два
ама аз не съм такъв оптимист
добре , че не знам какво ме чака.. че бих си теглила куршума тук и сега сигурно

А от самонавиването колко сте нещастни има измъкване и то е - времето.
Времето наистина лекува, повярвайте.
Ще дойде ден и ще се смеете.
От личен скорошен опит говоря - бях се самопогребала и аз.. а как бързо се измъкнах - още не мога да повярвам. Някак - животът си знае работата сякаш... Нарежда си се малко по малко и докато се усетиш , вече си щастлив. Laughing

Определено ужасно много неща ми липсват в живота ми сега, но не мисля за тях, не се вторачвам, а обратно - вторачвам се в хубавите - и се оказва , че те са още повече... и им се радвам - ден за ден, час за час, секунда за секунда дори.
Само като си помисля, че детето ми никога повече няма да е на 1 годинка... и се хващам за това тук и сега - тук и сег а-като удавник за сламка - защото днешния ден е единствен, наистина. bouquet

Пожелавам го на всички да ви се случи и вярвам, че ще. Hug

Последна редакция: вт, 21 авг 2007, 13:13 от Анонимен

# 127 21 авг. 2007, 13:16 ч.

Цитат на: casiopea в вт, 21 авг 2007, 13:05

Цитат на: Jaly в сб, 04 авг 2007, 21:54

да не ми е скучно, да не чакам тоя или оня да ми се обадят или да се чудя защо не съм "щастливо" омъжена....

Съгласна съм. Аз не скучая никога, защото в един дом винаги има много какво да се свърши, а когато нямам работа - има филми...Баба ми (лека й пръст) живя самичка почти 20г. след смъртта на дядо ми и знам, че не е лесно...Сигурна съм, че има и по-лош вариант-да си с някой, който те тормози...Но в този разговор едва ли сравнението е уместно.

Последна редакция: ср, 22 авг 2007, 09:24 от Stun

# 128 21 авг. 2007, 14:37 ч.

Мнения: 911

Цитат на: casiopea в вт, 21 авг 2007, 13:05

аз пък съм на мнение че човекът е социално или стадно животно.. и не е роден за да живее сам

...

Баба ми - светла й памет! - казваше: "е-ех, мама, не се живее самО." Така философски заключаваше какво е самотата.
И аз така мисля - стадни животни сме, не е нормално да си саможив, единак.

Рабира се, човек ако не си е приятна компания сам на себе си и не си е интересен, тежкО на близките му. Трябва да си занимаваш главата с нещо, както казва Jaly, пък и...това е най-добрата профилактика срещу Алцхаймер Mr. Green

Но най-добре би било, ако...можеш да се занимаваш и да ти е интересно с някой друг...или поне да има с кого да си споделиш интересите.
уфффффф...in a perfect world...