В предишната тема се оплаквах от това, че родителите на приятелят ми се правеха, че детето ми не съществува.
но ...........през последните месец, месец и половина много рязко отношението им се промени на 180 градуса - без да съм направила нещо конкретно - нито съм говорила с майка му по въпроса, нито на него съм поставяла условия да говори той с тях или нещо такова.
Миналият месец имах проблеми с детето - беше в болница, тичах по лекари и т.н. /бях пред нервна криза от притеснение/. Майка му ми съдейства за намирането на лекари, уговарянето на часове и т.н. даже ми предложи да дойде с мен и детето по доктори, тя звъня на познати лекари и ги разпитва за това какво значи диагнозата на детето и т.н. - звъни ми по телефона - успокоява ме, пита как е детето - яде ли, спи ли, играе ли й се.
След болницата - ни покани по някакъв измислен повод у тях - на следващият ден прати подарък за детето, вчера пак бяхме на гости у тях - през цялото време гледа в чинията - и сипва й това онова, предлага й разни неща, похвали я, ПОГАЛИ Я /направо щях да припадна/, каза че сега трябва да заведем детето на море и на планина, покани ни на вилата да отидем - защото въздухът бил хубав и т.н.
Направо гледам и не мога да повярвам на ушите си
И след снощи съм се замислила доста сериозно - за 180 градусовите промени в отоношението на родителите му и сестра му към детето ми . Чудя се, какво целят ..............
Не ми се вярва да са им трябвали две-три години за да осъзнаят факта, че имам дете , може би е нещо друго, но .......