- Публикувана: 16 юли 2007, 02:47 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2009, 00:18 ч.
КЪМ ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА: вътрешни усещания, детски фантазии,интуитивни прозрения...
darena , твоя многознайник хем красив, хем скромен се оказа 
Искам да влезна в главичките на момчетата и да разбера какви са им усещанията, но за жалост това е невъзможно. При това положение ще правя каквото съм сметнала за правилно, ще чета, ще се уча да летя в движение /любим ми е тоя израз/, пък... каквото сабя покаже.
DarZaMen , Милен ми обяснямаше че е бил в моето коремче, и като му казах че не е бил там, без да се впускам в подробности, той примирено се потупа по собственото си коремче и рече - ами тук съм бил значи. Това ме навежда на мисълта, че наистина имат някаква потребност да знаят къде са. Не смятам да го лъжа и да увъртам, но за сега съм на принципа кратък и лаконичен отговор, толкова колкото мисля че главата му може да понесе за момента
Искам да влезна в главичките на момчетата и да разбера какви са им усещанията, но за жалост това е невъзможно. При това положение ще правя каквото съм сметнала за правилно, ще чета, ще се уча да летя в движение /любим ми е тоя израз/, пък... каквото сабя покаже.
DarZaMen , Милен ми обяснямаше че е бил в моето коремче, и като му казах че не е бил там, без да се впускам в подробности, той примирено се потупа по собственото си коремче и рече - ами тук съм бил значи. Това ме навежда на мисълта, че наистина имат някаква потребност да знаят къде са. Не смятам да го лъжа и да увъртам, но за сега съм на принципа кратък и лаконичен отговор, толкова колкото мисля че главата му може да понесе за момента
......ще правя каквото съм сметнала за правилно, ще чета, ще се уча да летя в движение /любим ми е тоя израз/, пък... каквото сабя покаже.
Това са долу - горе и моите мисли. Не знам как ще прозвучи, но нямам време да се ровя в болката, а и не искам да я предизвиквам с непрекъснатите си мисли. Не съм я забравила обаче- знам, че я има. Стараем се, в това съм сигурна - всички майки тук се стараем много . Пътят към всяко дете е различен обаче и за една и съща болка лекът не е един и същ.
Не знам как ще прозвучи, но нямам време да се ровя в болката, а и не искам да я предизвиквам с непрекъснатите си мисли. Не съм я забравила обаче- знам, че я има. Стараем се, в това съм сигурна - всички майки тук се стараем много . Пътят към всяко дете е различен обаче и за една и съща болка лекът не е един и същ.
Не знам дали постинга ти има нещо общо с моя по-горе, но факт е, че аз определено забравям на моменти за тази болка.
Ирина така се сля за това кратко време със семейството ни, че наистина на моменти забравям, че е прекарала 4 години от живота си без нас...
Независимо, че споменаването на Дома е почти ежедневие у нас, а понякога и доста по-задълбочените разговори, винаги предизвикани от нея, аз просто забравям! Нелепо, но факт.
Затова, май не само подхода към детето е различен, ами подхода и към нас самите.
ДарЗаМен, 
!
По скоро това е за теб:
!По скоро това е за теб:
Стараем се, в това съм сигурна - всички майки тук се стараем много . ...
оххх аз не съм майка .. и май съм последния човек на земята който да ви казва как да отглеждате децата си.. но ...
Първо много хубаво.. даже прекрасно че сте казали на децата си още като малки че са осиновени... сега виждам че сте притеснени за въпросите с раждането.. а аз ... аз не мога да разбера едно нещо.. как едно дете на 4 годинки, разбира и осъзнава раждането и изобщо целия този процес.... верно ми е любопитно .. ако съдя по притесненията ви явно ги разбират ама май не.. и затова .. според мен .. е хубаво тук да добавим една доза търпение че май даже 2 дози.. дайте им малко време бе хора това със осиновяването е все едно да обясните на детето си например секса .. айде опитайте да им обясните "Как се прави бебе" .. ми ммм ако съдя със скороста на развитие на новото поколения... значи на 12-13 годишна възраст .. ще са доста наясно, че някой и опит ще имат. За това че.. споко
Първо много хубаво.. даже прекрасно че сте казали на децата си още като малки че са осиновени... сега виждам че сте притеснени за въпросите с раждането.. а аз ... аз не мога да разбера едно нещо.. как едно дете на 4 годинки, разбира и осъзнава раждането и изобщо целия този процес.... верно ми е любопитно .. ако съдя по притесненията ви явно ги разбират
ама май не.. и затова .. според мен .. е хубаво тук да добавим една доза търпение че май даже 2 дози.. дайте им малко време бе хора това със осиновяването е все едно да обясните на детето си например секса .. айде опитайте да им обясните "Как се прави бебе" .. ми ммм ако съдя със скороста на развитие на новото поколения... значи на 12-13 годишна възраст .. ще са доста наясно, че някой и опит ще имат. За това че.. споко 
m.ivanova 
, аз пък си мисля 
, че за всяка възраст има думички.
Ти сподели, че знаеш за своето осиновяване откакто се помниш. И не си загубила нищо, даже напротив. Много ми хареса финала на първия ти постинг : "Но най-важното е човек да знае кой е. Аз съм Мария и съм осиновена и съм щастлива че има на кой да казвам мамо и тате" - толкова простичко казано, но носи целия смисъл, към който цял живот се стремим.
Общуването ми с моето дете е едно от най-важните неща за мен. А мисля и за всяка една майка. Затова не бива да има въпроси, които да остават без отговор. А децата питат- повярвай ми, непрестанно питат
. За какво ли не... И настояват за своя отговор. Няма "Не знам", няма "Още си малка". В безброй забавни ситуации сме изпадали с нашата любопитка. Но винаги сме давали отговор. А темите "Кой носи бебетата?" и "Как съм се родила?" 
са си направо любими. Не помня точно на каква възраст е била дъщеря ми, когато ми е задала тези въпроси, но и отговорих. По начин, който нейната главица можеше да разбере- семенцето на мама и семенцето на тате 
... Да не се отплесвам.
Когато едно осиновено дете задава същите тези въпроси, то иска от маминка своите отговори. Повечето мами и татковци, които са решили да кажат на дечицата си, че са осиновени е по-добре да започнат началото на тяхната приказка. Отколкото тази за щъркела
или пък да излъжат и търпеливо да изчакат "точното време". Защото, убедена съм, че после тази, на пръв поглед незначима лъжа би могла да се превърне в обвинението "Защо сте ме лъгали?". А оттам нататък...кой знае. 
И понеже станах много сериозно-обяснителна, ще завърша с нещо, на което се надявам да се усмихнешКато станеш маминка, сама ще разбереш. И... да не забравиш...ти си тази, която трябва да знае всичко- смей да се измъкнеш 
Много усмивки от мен
, аз пък си мисля , че за всяка възраст има думички. Ти сподели, че знаеш за своето осиновяване откакто се помниш. И не си загубила нищо, даже напротив. Много ми хареса финала на първия ти постинг : "Но най-важното е човек да знае кой е. Аз съм Мария и съм осиновена и съм щастлива че има на кой да казвам мамо и тате" - толкова простичко казано, но носи целия смисъл, към който цял живот се стремим.
Общуването ми с моето дете е едно от най-важните неща за мен. А мисля и за всяка една майка. Затова не бива да има въпроси, които да остават без отговор. А децата питат- повярвай ми, непрестанно питат
. За какво ли не... И настояват за своя отговор. Няма "Не знам", няма "Още си малка". В безброй забавни ситуации сме изпадали с нашата любопитка. Но винаги сме давали отговор. А темите "Кой носи бебетата?" и "Как съм се родила?" са си направо любими. Не помня точно на каква възраст е била дъщеря ми, когато ми е задала тези въпроси, но и отговорих. По начин, който нейната главица можеше да разбере- семенцето на мама и семенцето на тате ... Да не се отплесвам. Когато едно осиновено дете задава същите тези въпроси, то иска от маминка своите отговори. Повечето мами и татковци, които са решили да кажат на дечицата си, че са осиновени е по-добре да започнат началото на тяхната приказка. Отколкото тази за щъркела
или пък да излъжат и търпеливо да изчакат "точното време". Защото, убедена съм, че после тази, на пръв поглед незначима лъжа би могла да се превърне в обвинението "Защо сте ме лъгали?". А оттам нататък...кой знае. И понеже станах много сериозно-обяснителна, ще завърша с нещо, на което се надявам да се усмихнеш
оххх аз не съм майка ..
.. а аз ... аз не мога да разбера едно нещо.. как едно дете на 4 годинки, разбира и осъзнава раждането и изобщо целия този процес.... верно ми е любопитно За това че.. споко
.. а аз ... аз не мога да разбера едно нещо.. как едно дете на 4 годинки, разбира и осъзнава раждането и изобщо целия този процес.... верно ми е любопитно За това че.. споко
Много усмивки от мен
Изобщо няма измъкване, но не е толкова страшно. При мен въпросите валят от две страни, но определено Вики е основен източник на най-"неудобните". Нямах време за приказка - даваха някакво раждане по телевизията и той попита "откъде излезе това бебе" и веднага след това запита той откъде е излязъл и дали Пепи е бил с него. Докато подреждах думите Вики ме потупа по корема и заяви, че мама е малка и има малък корем, а тате има голям корем. Мислех си, че искаше да му кажа, че тате го е родил. После рязко смени темата, но след седмица, попита за онази жена дали има голям корем.
Сега като четем приказките за Вълка и 7 козлета и за Червената шапчица все пита дали вълка има голям корем. И в един разговор между двамата ставаше въпрос за корема, но единственото, което успях да схвана, е че Преси обясняваше, че вълка ги яде. Явно отново за корема ставаше въпрос.
На три години децата почти нямат ясно формулирани спомени. Някой помни какво е питал като малък по темета и изобщо първите разговори.
Сега като четем приказките за Вълка и 7 козлета и за Червената шапчица все пита дали вълка има голям корем. И в един разговор между двамата ставаше въпрос за корема, но единственото, което успях да схвана, е че Преси обясняваше, че вълка ги яде. Явно отново за корема ставаше въпрос.
На три години децата почти нямат ясно формулирани спомени. Някой помни какво е питал като малък по темета и изобщо първите разговори.
dudence много добре си давам сметка че не подозирам пред какво се сблъсквате всеки ден. Малки деца сигурно са ацки любопитни.. а може би повече.... като цяло мога само да гадая.. просто казвам и си твърдя .. трябва търпение.. четох по нагоре.. едни такива притеснени бяха някой майки тук.. и смятам че трябва време, а за това ... търпение... аз сега вече на 23.. си давам сметка че това раждането е важно.. но по-важното кой наричаш свои родители.. и вашите деца ще го разберат
/offtopic/ тези emotions са жестоки. сори за офтопика но да си кажа
хихихи
/offtopic/ тези emotions са жестоки. сори за офтопика но да си кажа
хихихи
Разбрах,че съм осиновена когато бях на 11г.Стана съвсем случайно,след като от училище ми дадоха здравния картон/не помня по каква причина/и аз с детското си любопитство го разгледах и прочетох "детето идва от Дом майка и дете"...И до днес тази фраза отеква в съзнанието ми...Беше ми много трудно,много плаках.Понякога като малка съм имала някакви предположения,но те бързо са се разсейвали.Мама и тате са невероятни хора,най-добрите и грижовни родители на света,безкрайно много ги обичам.Те са направили от мен това,което съм в момента-честен и достоен човек.Винаги са искали и са правели най-доброто за мен и винаги са успявали.
Няколко години след като вече знаех,че съм осиновена,чух подмятане от бабата на една приятелка"колко малка беше когато те взеха,а сега...."много ме заболя...но бях още дете...Сега съм на 25,нека сега някой се опита да ми го каже...защо има толкова злобни хора,които не осъзнават колко би навредило едно такова изказване на едно дете...
Мама и тате никога не са споменавали нищо за това,само си спомням как като бях по-малка и баба ми разказваше някакви историики,/които сега съзнавам са може би измислени/че не е важно кой те е родил,а е важно кой те е направил човек.Но никога нищо директно не ми е казано.
Благодарна съм и на всичките ми роднини,които никога по никакъв начин не показаха ,че съм чужда.Братовчедите си съм чувствала като брат и сестра и до днес сме много близки,споделяме си и връзката ни емного силна.
Това,което се питам е дали някога родителите ми ще ми кажат истината....аз не мога да призная,че знам и никога по никакъв повод не съм го показвала...
Сега човекът,с който мога да говоря за това е съпругът ми.Не съм му го казала аз,но тъй като сме от едно село....някой се беше погрижил.Още в началото на връзката ни,той ми каза,че знае и че това не бива да ме притеснява и когато имам нужда да говоря за това той е насреща.
Много често се питам,кои ли са биологичните ми родители,как са изглеждали,каква е причината да ме оставят....на всеки рожден ден се питам дали тази жена който ме е родила се сеща,че някъде там има дете.....Въпросите са много и съм сигурна ,че си ги задава всяко едно осиновено дете....
Прекланям се пред майките и бащите,които имат силата и смелостта да си осиновят дете....ТЕ СА ИСТИНСКИ РОДИТЕЛИ....и благодаря на Господ,че ме е събрал с моите МАМА и ТАТЕ
Няколко години след като вече знаех,че съм осиновена,чух подмятане от бабата на една приятелка"колко малка беше когато те взеха,а сега...."много ме заболя...но бях още дете...Сега съм на 25,нека сега някой се опита да ми го каже...защо има толкова злобни хора,които не осъзнават колко би навредило едно такова изказване на едно дете...
Мама и тате никога не са споменавали нищо за това,само си спомням как като бях по-малка и баба ми разказваше някакви историики,/които сега съзнавам са може би измислени/че не е важно кой те е родил,а е важно кой те е направил човек.Но никога нищо директно не ми е казано.
Благодарна съм и на всичките ми роднини,които никога по никакъв начин не показаха ,че съм чужда.Братовчедите си съм чувствала като брат и сестра и до днес сме много близки,споделяме си и връзката ни емного силна.
Това,което се питам е дали някога родителите ми ще ми кажат истината....аз не мога да призная,че знам и никога по никакъв повод не съм го показвала...
Сега човекът,с който мога да говоря за това е съпругът ми.Не съм му го казала аз,но тъй като сме от едно село....някой се беше погрижил.Още в началото на връзката ни,той ми каза,че знае и че това не бива да ме притеснява и когато имам нужда да говоря за това той е насреща.
Много често се питам,кои ли са биологичните ми родители,как са изглеждали,каква е причината да ме оставят....на всеки рожден ден се питам дали тази жена който ме е родила се сеща,че някъде там има дете.....Въпросите са много и съм сигурна ,че си ги задава всяко едно осиновено дете....
Прекланям се пред майките и бащите,които имат силата и смелостта да си осиновят дете....ТЕ СА ИСТИНСКИ РОДИТЕЛИ....и благодаря на Господ,че ме е събрал с моите МАМА и ТАТЕ
... като малка съм имала някакви предположения,но те бързо са се разсейвали.
...само си спомням как като бях по-малка и баба ми разказваше някакви историики,/които сега съзнавам са може би измислени/че не е важно кой те е родил,а е важно кой те е направил човек. Но никога нищо директно не ми е казано.
...Това,което се питам е дали някога родителите ми ще ми кажат истината....аз не мога да призная,че знам и никога по никакъв повод не съм го показвала...
Сега човекът,с който мога да говоря за това е съпругът ми ... Той ми каза,че знае и че това не бива да ме притеснява и когато имам нужда да говоря за това той е насреща.
Много често се питам,кои ли са биологичните ми родители,как са изглеждали,каква е причината да ме оставят....на всеки рожден ден се питам дали тази жена който ме е родила се сеща,че някъде там има дете.....Въпросите са много и съм сигурна ,че си ги задава всяко едно осиновено дете....
...само си спомням как като бях по-малка и баба ми разказваше някакви историики,/които сега съзнавам са може би измислени/че не е важно кой те е родил,а е важно кой те е направил човек. Но никога нищо директно не ми е казано.
...Това,което се питам е дали някога родителите ми ще ми кажат истината....аз не мога да призная,че знам и никога по никакъв повод не съм го показвала...
Сега човекът,с който мога да говоря за това е съпругът ми ... Той ми каза,че знае и че това не бива да ме притеснява и когато имам нужда да говоря за това той е насреща.
Много често се питам,кои ли са биологичните ми родители,как са изглеждали,каква е причината да ме оставят....на всеки рожден ден се питам дали тази жена който ме е родила се сеща,че някъде там има дете.....Въпросите са много и съм сигурна ,че си ги задава всяко едно осиновено дете....
ПРивет Звездица! Благодаря ти за искреността ти и за това, че в синтезиран вид си успяла да кажеш толкова много!...
Аз лично ще се радвам ако имаш времева възможност и желание да наминаваш и гостуваш тук по-често; да взимаш участие в дискусиите ни там, където те представляват интерес за теб! Тук също би могла да споделяш въпроси, които те вълнуват и да получиш други мнения и подкрепа в откриване на техните отговори!
За мен порасналите осиновени деца са много ценен източник на автентична информация относно това, какво преживява в себе си човек, който има история на много ранно изоставяне (респ. предадено доверие)... Когато животът му се е стекъл както при теб- да бъде равностойно приет и обичан в семейството си и ДА НЕ МУ СЕ КАЖЕ ДИРЕКТНО, ЧЕ Е ОСИНОВЕН за мен е още по-интересно каква недокрай съзнавана информация долавя той в себе си под формата на някакъв вид интуитивни прозрения и/или импулси!?
Споделянето и себеразкриването на осиновените в тази насока би помогнало на нас - родителите, (сдобили се с децата си след много очакване и дирене, но все пак без да сме с тях в първите девет месеца от съществуването им) да ги разбираме и им партнираме по-добре!
ZWEZDICA Благодаря за искренната ти изповед! Щастливка си ти 
Ако искаш включете се в срещата ни другият месец ..има закована тема...срещата е за осиновители и осиновени всеки съпричастен е добре дошъл .......когато взехме Ваня от дома,пишеше същото на здравният и картон,но ние помолихме детската ни лекарка да издаде нов картон за да не се чете тоя текст свързан с домът от всеки, в когото попадне картона.Дъщеря ни знае от къде е ......
....и благодаря на Господ,че ме е събрал с моите МАМА и ТАТЕ
Добре дошла,ZVEZDICA!
Хубаво беше предаването,директорката на домът в Благоевград е също осиновена и научила случайно като голяма....сблъскала се с много и какви ли не съдби и безкрайно съпричастна ....каза: Не живейте в лъжа,по - добре е да се каже истината навреме ,от рано ......но все пак това си е много индивидуален въпрос