Не повече от три години. Твърдението е безапелационно. Защо? Психолозите обясняват, че това е периодът от раждането на детето до придобиването на относителната му самостоятелност, време, в което то има нужда и от двамата си родители. Генетичните ни дадености ни тласкат да останем заедно достатъчно време, за да заченем, родим и започнем да възпитаваме поколението си, след което любовта се трансформира в приятелство и единомислие. Те обаче са социологично, а не генетично явление. Обичаме се лудо в продължение на три години, а после се адаптираме, заедно създаваме нови отношения и градим живота си, но с по-малко плам и повече размисъл. И така, докато успеем да хармонизираме характерите си, или докато решим да търсим щастието си другаде.
http://spisania.rozali.com/ot-za-jenata/p4482.html
Какво мислите вие? Навик ли става съжителството с партньора след тези 3-4 години, необходимост,или...?