Българин в чужбина?!- Не ми го хвали!

И аз познавам жени българки,които гледат възрастни хора и които имат по-прости разбирания от моите.Никога не бих им се подиграла по този начин.Никога не бих се засмяла на това че те живеят в 20,а аз 200 кв.м жилище,че работят за смешни пари,които за тях обаче са цяло състояние.Подобно отношение не ми е смешно,а направо тъжно.
Не сме първи приятелки,защото няма кой знае какво да си кажем,но ги уважавам,поздравявам ги и ги заговарям,когато имам възможност да ги видя из града.

Ей, пак направихте от мухата слон. Стига сте се правили на глупави, че ще вземете да свикнете.

Ще преведа - Дженна се възмущава от демонстрирането на "пари и социално положение" и много добре й е ясно, че те означават различни неща за различните хора.

Еeee,Бубка,ние не се правим на умни,но все пак не забравяй че не сме финансисти .
Това е тяхна привилегия.

мерсаж душа 


аз като своего рода финансист нещо не разбрах по-горното (виж цитатче)  ... сигур' съм от глупавите финансисти... или говорим различни езици

...питам си, но недей отговаря (риторичен въпрос)

нищо де, ти недей сЪ кахъри - следващия път щЪ гУ Убясня кат' за сервитьорче...

Hajde stiga! naistina stava ot muhata slon.
Jenna, izvinjavaj, ako si se pochuvstvala zasegnata.
Podrazni me nachina po kojto se podigra na choveka i posledvashtiq posting naj-veche ( ne pomja na koj), s Pazi boze, sljapo da progleda!Ima razlichni hora, razlichni motivi, razlichni izhodni tochki kum emigraciata - tova, koeto za teb e super smesno , za toja chovek moze da e sbudnata mechta  i da e resil da se izfuka. Kakvo losho ima? Razbira se, che kato srestnes njakoj na ulicata ne go pravish tvoj prijatel avtomatichno. Vupros na vuzpitanie e i reakciata. No tova ne pravi loshi bulgarite v chuzbina. I ne vsichki sa takiwa, i ne vsichki sa izpolzvachi.  A, i ne vsichki sa servitjori ili finansisti 
Mir.

Ауу, каква тема сте спретнали, а аз да я изтърва  Даже вече сте се разгорещили  . И аз забелязвам, че много хора са склонни да се палят от най-малкото нещо в "нет-пространството", а "на живо" да са съвсем други.

Сега по темата - и аз съм съгласна, че е приказка от стари времена, соц или не, стари са. Когато бях в Либия с нашите, преди 100 години сякаш беше, българите там бяха доста гаднички, злобливи, клюкартсваха и т.н. Не бяха изобщо сплотени, като други нации. Но пък и българското правителство не ги подкрепяше много, кой както може да се оправя бяха нещата. Нямаше организирани забавления, или изобщо нещо което да поддържа хората, с изключение на училището. Ама много се сплетничеше, ужас направо.

Аз нямам приятели българи тук, по стечение на обстоятелствата, не по избор. Не съм срещнала някой, с който бих станала близка приятелка. Това важи явно за повечето присъстващи в този форум. Но българите, които съм срещнала са били съвсем нормални хора, по мое мнение добронамерени. Много ме беше яд на няколко пъти, когато познати ми казаха - аз познавам еди си кой, той/тя е българин/българка, трябва да се запознаете. Ами аз не мога ли да си избирам приятелите по качества, не по националност? По същия начин, съпругът ми (за любителите на руския - той е от Русия ) не се събира само с руснаци, защото са такива. Трябва нещо общо и това със сигурност не е националност. От друга страна, съжалявах, че не познавам повече българи, когато родителите ми бяха тук, за да могат те да общуват, защото за тях беше явно важно. Единствено съжалявам, когато срещнах една българка в магазина, че не продължихме контактите, беше много симпатична. Даниела, ако четеш, дай да се съберем.

А не ги корете хората, че си говорят за парите, къщите и прочие. Като не познаваш някого, често само с това можеш да започнеш разговора. Или да си говорите за времето. И го оставете на мира руския, език е - не ви е виновен, че сме имали тъпи управници. Аз винаги много съм го харесвала и съм много доволна, че си го възстанових до известна степен (в къщи си говорим на английски, само със свекърите съм на руски) и съм доволна, че детето ми ще може още един език да говори. 

сервитьорЧе моля   - това си е професия сама по себе си  

не съм се засегнала, само недоумявам как може да не ви се вижда смешно непознат да ви хване за канарче и да не ви пусне да си тръгнете докато не си каже майчиното  мляко... а, да и с прост поглед да ви прецени за "сервитьорче" (пък той видите ли със строителство туй онуй се занимава   

Това бях аз, но в никакъв случай не се подигравах и нямах предвид да обръщам темата в тази посока, но както и да е...
Само ще допълня, че аз съм случайно съвпадение тук, защото съм финансист по диплома, но в момента работя като сервитьор. ВЪОБЩЕ  не се срамувам да го кажа.
Имах съвсем друга идея с това, което казах: ДА ЗАБРАВИШ ОТ КЪДЕ ИДВАШ И КАКЪВ СИ БИЛ. Така може би ще стане по- ясно, защото идвайки тук някои хора забравят и година две по- късно са много велики "милионери" и говорят какви ли не глупости за хора като нас, които се опитват и се борят с всички сили да бъдат на ниво и да се реализират ТУК където е 1000 пъти по- трудно. Не че е нещо много, но за да взема тази работа преди две години минах 7 теста и се преборих с 4 американеца 1 филипинец и две кубинки за това място имайки предвид, че никога не съм била сервитьор в БГ, работих в адвокатска кантора.
Ще дам още един пресен пример, които е наистина много тъжен. Тук при нас тече кампания за събиране на средства за три дечица (българчета) майка им почина преди няколко седмици от левкемия на 28г. Таткото, ако го видиш и се запознаеш с него ще ти обясни, колко е ОК и колко много пари прави, но истината е че е затънал в кредити и всеки цент изиграва в казината. Всички тук се опитваме да направим нещо, за да може нейната майка да дойде и да се грижи за децата, но нищо не се знае. Децата са американски граждани и най- вероятно ще бъдат взети от социалните служби .
Та така момичета навсякъде има черни овце и всяка нация има слаби и силни страни. Аз лично не се срамувам, че съм българка.

Ама напълно я разбирам Дженна, защото и на мен ми се е случвало нелегално пребиваващи и ниско платени женици да ми дават акъл да "емигрирам" в друга страна, защото се "правели повече парички"... без да ме знаят легално ли работя и колко пари вземам, не че им е работата де, ама в БГ като ви чуе някой да говорите български не ви пита колко пари изкарвате, нали, и не ви праща да месите хляб ако сте физици ???  А в чужбина е мноооогооо често срещано явление
Добре че не им се връзвам на такива , то наистина не е необходимо да подбираш приятелите си по националност...

Е, щях да се учудя ако и таз тема не мутира 

Може ли да си дойдем на думата.
Има право таз прословута реплика. Аз като парен от каша, вече духам.
Щото аз не съм парила, ама мен ме опариха.
За едно Лиска е права - кръга, в който сме се движили преди това, няма да го срещнем (или поне доста трудно) навън. Затова чуя ли българска реч тук, си затрайвам.

Бистре,назовавай нещата с истинските им имена,нямаше да ти се обидя ако вместо много хора беше казала просто Албертин.
Това по темата:Да,дразня се от българки,които се държат надменно с хора от различни прослойки и раси и определено с такива надутни не искам да имам нищо общо .Както вече казахте наистина "Пази Боже сляпо да прогледа!"
Колкото пъти вляза във форума на родители в чужбина все се налага да чета кой колко е по-най.Чудя се дали има и нормални хора като мен,или всички в чужбина се водят преуспели?!Започвам да завиждам че съм толкова прецакана ,тюх!Та по този повод мога да кажа че наблюдавайки българи в чужбина забелязвам наистина едно надпреварване по надцакването(Ооо ма аз уча еди къде си,ама аз работя това,аз изкарвам толкова,аз пък се занимавам с благотворителност,аз пък колко чета,как говоря,как пиша,мани,мани не е работа....)Просто оплюваме бради от хвалби и изтъкване.
Колкото до теб ,Джена,не се хаби да се обясняваш,отдавна те разбрах,при това много добре.

Ама аз не съм те визирала теб, защото не те познавам "на живо". Съжалявам, ако така е прозвучало. Пък и съм в този форум от сравнително скоро и не мога да си вадя заключения за когото и било. Говоря само по принцип, важи за всички, които се решат да пишат в нета. Това защото се предлага едно чуство на анонимност и ние си мислим, че можем всичко да кажем. По себе си съдя, как понякога трябва да се възпра да напиша нещо, защото, като се замисля не бих го казала на живо непременно. А и когато е написано нещо, много често нещата се преиначават, защото интонацията и начина по който би се казало се губят. Една и съща дума може да има много значения в зависимост от това как и от кого е казана.
Извинете, че изместих темата.