Отношението му към плнирането на бъдещо наше дете е следното:
"Аз съм съгласен да имаме дете, но от сега те предупреждавам, че ти ще си го гледаш. Смятам, че гледането на детето е работа на майката и не искам да поемам сам отговорността за него. Нямам намерение да замествам майката. Аз ще бъда до теб, ще ти помагам, но няма да те замествам. Имам още малко време живот (?!) и искам да го прекарам спокойно."
Аз работя нормална средностатистическа работа и като на всяка такава работа-понякога се налага да се поработи по-до късно (до 19 часа). Също така е възможно да се отиде в командировка-примерно веднъж на 2 месеца за 2 дни. Поставя ми се следния ултиматум: "Аз дете от детска градина няма да взимам, ти ще ми гарантираш отсега, че ти ще имаш 100 % отговорността да го взимаш и да го гледаш. Очаквам от теб в 17.30 да си пред детската градина всеки ден без изключение. Ако ти се налага поради работа да те няма-ще си смениш работата. Аз дете сам няма да гледам, докато ти си на работа или в командировка. Ще го гледам за да си почиваш, да излезеш с приятелки или на пазар/фризьор и т.н., но не и ако си ангажирана с работа."
Когато му обяснявам, че не е нормално да се поставят подобни ултиматуми и че не може един баща да отказва да поема грижите за детето, когато жената е ангажирана с работа (рядко) - съм обвинена, че съм сбъркана, че съм от поколението неориентирани еманципирани жени, които погрешно очакват мъжа да поема сам грижите за детето. Обяснява ми се, че човечеството от хилядолетия е изградило един правилен модел и той няма да мръдне на милиметър от това. Готов е да се разделим, но не и да приеме, че е нормално и естествено един баща да си гледа понякога детето, макар и за цяла нощ докато ме няма.
Аз го обичам и ценя много негови качества и затова ми е трудно да го зарежа, опитвам се да му обясня, че не може да се отива в крайности и че той също трябва да се нагоди към мен, както аз към него. Отговорът е - аз съм наясно със себе си и с това какъв живот искам да живея, ако ти не можеш да ми го осигуриш-значи не трябва да сме заедно. Излиза, че аз струвам колкото времето докато съм на работа или в командировка и нищо друго, освен това, не е важно за него!
Моля ви да споделите какво според вас показва това поведение и нормално ли е един мъж предварително да се отнася така към евентуално създване и отглеждане на дете.