Излизане в чужбина ... първото

Леле! Първото ми излизане беше на турне с хор Бодра смяна в СССР. 1988.
Мама ме беше инстуктритала да си пазя единствения вълнен пуловер, за да не ми го откраднат руснаците от хотела.
А татко ми даде някакви пари, за да купя руско злато. Само че нямаше нито злато, нито хляб. Само значки за Перестройката.
Пък те тъкмо бяха излезли на мода, и закупих няколко такива, да се фукам, че имам запечатан момента на договора за разоръжаване м/у Рейгън и Горбачов. На улицата ни спираха хора и викаха " Адидас, Адидас". Мислеха, че продаваме от онези белите маратонки, със сините линии, помните ли ги?

Обиколихме доста места, голям път падна, особено, отивайки в Киев от Москва. Направи ми впечатление, че цял ден пътуваме и няма нищо , ама абсолютно никаква обработена земя.Само малки, сини къщички. Няма да забравя никога тези безкрайни пусти гледки. 

Хареса ми Москва, Червения площад, Кремъл. В Киев помня много ясно Киевско Печорската Лавра.. уникално място
и още едно - Лагер на Макаренко. Шили са на машини Сингер децата в този лагер. Бях убедена, че метода възпитание, чрез детски труд е най-правилния.

После, след това пътуване отидох в Япония и видях , че има свят на тази планета! И от там... много пътувания, слава богу, че се  обърна палачинката 

Австрия, 2002. Все едно бях на друга планета Но изненадата започна още в Словения - хубаво, чисто, много чисто и с много цветя.

О,да, сетих се. На първото ми пътуване страшно впечетление ми правеше как отивайки по-назапад, състоянието на тоалетните се подобряваше, докато не стигнахме до Германия, където вече бяхме потресени от самопочистващи се тоалетни
Някой каза, че Франция му приличала на БГ. Сега се сетих, че с приятелката, с която сега бяхме там и която за първи път стъпваше на френска земя. Тя каза, че Париж приличал на мутирала София

1985 за 2 седмици във Варшава. Вече имаше и други стоки освен оцет и сол по магазините.
Разбрах какво е да си брюнет сред традиционно светлокоси полякини. Космите им бяха
около 4-5 см. Не, че са ми пречили де. Тук там миришеше на карбол. Попитах гида защо.
Трипер, вика. Поляците не обичат руски, говорех на български. Шансовете някоя продавачка
да те изслуша е много по-голам.
   - Ей, мършо, обърни ми малко внимание!
 На връщане на летището видях кореком, и шоколад към 60см голям.
 Викам на продавачката да и дам валута, много левове за шоколада.
  - Хм, чудак! Какая же эта валута!
Мамка му, един лев беше 84 злоти.

Първото ми излизане беше в Македония (гр. Гевгели)  Бях  на 15-16 години и ходихме на състезание с отбора по карате и им обрахме първите места.
Бяхме настанени в нещо, като санаториум, с минерални басейни. Дори от душовете в банята течеше минерална вода и миришеше на сяра. За пръв път там ядох червено цвекло. Беше сварено и нарязано на филийки. Доста се чудих какво е, докато реших да го опитам, в последствие разбрах какво съм яла.
Общо взето не е много извън България, но това е друга тема...

Това е страшно място! Ходила съм там преди няколко години, на езерото Дойран , нали? Страшно красиво и много казина . Свободна за хазарт зона, гърците идват с хеликоптери от .. отсреща. В селото ( то град ли е изобщо?) сите баби говорят на български и всичко се казва "Гоце Делчев" 

Първото ми излизане беше през 1993 год. в България. 

Още се чудя как мама ме е пуснала на 16 години за пръв път сама. 

Първо излизане 1991год.в Германия,и по то4но Кобленц.После 2002 година,Люксенбург- Гревенмаш.

Възможно е да има и такива неща, но аз съм сигурна в това ,което видях. Имаше свещички вътре, снимки, цветя. И едно до друго. Има ги навсякъде, и на места където няма ниви и собственици.

Като пътуваш към Германия, WC-тата се подобряват чак от Словения на запад. На изток  - същата мизерия като нашите. Спомням си как през 2005 г. се отбихме в една хърватска тоалетна на магистралата (близо до границата). Мръсна, вмирисана, полусъборена, но пък удоволствието струваше 1 евро.

Мммдааа, първото ми пътуване...
2004, януари
Беше за Хага, Холандия, с автобус , сама. На гарата група мургави мошеници, облечени като шофьорите ми взеха всичките пари. Разбрах, че съм излъгана чак след като минах границата. Никой не ме беше предупредил за тези гадове, ако знаех, нямаше да се случи. Беше ми много гадно през целия път, страхувах се, че ще ме върнат ( в Австрия и Германия проверяваха за 300 евро минимална сума, която трябва да носиш). Слава Богу не ме провериха. Пътуването беше убийствено - 9 дена, 8 часа. Минах през цяла Европа - Сърбия, Унгария,Австрия, Германия, Белгия и накрая Холандия. Влизахме във всички по-големи градове. Гледах, гледах, гледах. Нагледах се на Европа.
На 3-тия ден автобуса пристигна с 10 часа закъснение, хората, които трябваше да ме чакат отдавна си бяха тръгнали. Аз без пари и телефон, но вече не ми пукаше, бях като дрогирана.
 
Слязох от автобуса, взех огромния си сак и един нисък младеж ме попита сама ли съм, дали трябва някой да ме вземе. Представи ми се като представител за Холандия на автобусната компания (няма да казвам коя точно беше). След това, което ми се случи на гарата помислих, че и този е някой "багабонтин" (както казва баба ми). Казах му, че ще дойдат да ме вземат. Даде ми телефона си и ми каза:"Обади им се и им кажи, че си тук, автобуса много закъсня, сигурно са си тръгнали отдавна." Казах му той да говори с тях, дадох му номера и се разбраха. До 30 мин. щели да дойдат да ме вземат. Попита ме дали имам пари за кафе, излъгах, че нямам дребни. Даде ми 2 евро и каза "Отиди в бара долу, твоите познати ще дойдат там, вземи си кафе и ги чакай. Аз не мога да остана с теб, защото имам работа, но ето ти тази визитка, ако искаш обади се някой път да пием по кафе".
Благодарих му, взех парите, слязох в кафето и след половин час дойдоха да ме вземат. Като се прибрах написах имейл на младежа, в който му благодарях и му написах дом. си телефон.

Този младеж е сегашният ми мъж, който ме гледа като принцеса и ме прави много щастлива.

Айде и аз свят не видяла 

Уау! То това като в розов роман, бе! 
Мислила ли си да продадеш историята за сценарий на някой филм?

първо и единствено- служебна пътуване до Румъния. от границата - в офиса, от офиса - обратно. спомням си , че архитектурата на къщите е по-различна - едни островърхи покриви имат. от колата това е, което ми направи впечатление, друго не успях да видя.
а, и също , в притеснението си изтрясках без да искам вратата на колата в съседната кола 

1978г, на 14 г. със съу4еници в румъния, обиколка и шопинг, голям кеф, страхотни спомени! това ми беше въвеждането в самостоятелния ми живот, от там нататък въпрос на време беше да стана пътешественик ,ама  комунягите все ми цакаха  визата!