аз му станах кръстница с една-единствена цел и сега си я постигнах. После не се интересуваше от него
Това звучи много грозно
. На твое място изобщо не бих я поканила на кръщенето. - Публикувана: 14 авг. 2007, 15:56 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2007, 10:26 ч.
Как да кажа на кумата си...
Това звучи много грозно
. На твое място изобщо не бих я поканила на кръщенето. 
никой не е казал, че кумата задължително трябва да е кръсница, нито пък , че децата трябва да имат една и съща кръсница.
Аз не бих се обяснявала изобщо. Така сте решили и точка.
Ако сте в добри отношения я поканете просто на кръщенето. Ако не сте - недейте!
На никого не сте длъжни в крайна сметка.
Аз не бих се обяснявала изобщо. Така сте решили и точка.
Ако сте в добри отношения я поканете просто на кръщенето. Ако не сте - недейте!
На никого не сте длъжни в крайна сметка.
Ако беше в Гърция щеше да си доволна там е недопустимо една и съща кръстница да кръщава и двете деца и то защо защото според тях с кръстниците се сродяваш за цял живот и ако случайно си развалите отношенията с едните поне да имаш и други кръстници. Според мен можеш да го използваш и ти като довод или да го представиш като семейна традиция
Отидохме в един малък манастир, кръстихме я и това е-няма думба-лумба, няма сърдита и нацупена рода. То угодия на никога и никога няма.
Между другото и ние сме с две кръстници и не е имало проблем.
Приемам на драго сърце и последвалите мнения.
Само да ви разкажа още нещо, което ми повлия на решението. Като се роди първият ми син, тя много държеше да го кръсти, и всичко беше супер. След година и нещо, след малко проблеми, тя забременя-с първото си детенце. И скоро след това ми заяви нещо такова : аз му станах кръстница с една-единствена цел и сега си я постигнах. После не се интересуваше от него, а като ги канехме на рожден ден, питаше на колко става.
Та така, като се замислям, наистина може да са ми напразни сегашните притеснения...
Само да ви разкажа още нещо, което ми повлия на решението. Като се роди първият ми син, тя много държеше да го кръсти, и всичко беше супер. След година и нещо, след малко проблеми, тя забременя-с първото си детенце. И скоро след това ми заяви нещо такова : аз му станах кръстница с една-единствена цел и сега си я постигнах. После не се интересуваше от него, а като ги канехме на рожден ден, питаше на колко става.
Та така, като се замислям, наистина може да са ми напразни сегашните притеснения...
Ха, и ти се притесняваш какво ще каже такъв човек като нея???
Я не се впрягай.
Прави каквото си си наумила и това е.На никой не дължиш обяснение, само на тези на които ти държиш!
аз му станах кръстница с една-единствена цел и сега си я постигнах. После не се интересуваше от него
Напълно съм съгласна! Това, което ти е казала, освен, че звучи много грозно е и ужасно невъзпитано. Изобщо не бих я канила даже, за да не се налага после да и обяснявам на колко става и второто ми дете.
И при нас е така. С кумовете сме в чудесни отношения, но те живеят в Сф. А се случи така, че когато с най-добрата ми приятелка се чудехме дали съм бременна (след 1 опит), тя каза - ако си бременна, искам да съм кръстница на бебето. И аз се съгласих. Пък и тя е толкова често с детето и толкова го обича.....
И на мен сега ми е леко неудобно от кумовете, ама им казахме истината и те го приеха О.К.
Та, можеш нещо подобно да измислиш, нищо, че не е съвсем вярно (в случай, че искаш да запазиш отношения с кумата, де)
И на мен сега ми е леко неудобно от кумовете, ама им казахме истината и те го приеха О.К.
Та, можеш нещо подобно да измислиш, нищо, че не е съвсем вярно (в случай, че искаш да запазиш отношения с кумата, де)
Eй, момичета, казах й най-после! По-точно - поканих я на кръщенето!
С няколко приказки й казах, че не сме и мислили да я правим кръстница, повторих й вашите мнения общо-взето, без да съм рязка. Тя уж го прие нормално, не даде вид да се сърди, ама кой знае...Вика, че може и да не дойде, ако стане време да влиза в болница (ще е с планово секцио).
Ох, олекна ми, да знаете!
С няколко приказки й казах, че не сме и мислили да я правим кръстница, повторих й вашите мнения общо-взето, без да съм рязка. Тя уж го прие нормално, не даде вид да се сърди, ама кой знае...Вика, че може и да не дойде, ако стане време да влиза в болница (ще е с планово секцио).
Ох, олекна ми, да знаете!
