Вчера беше първия ден на Сами в детската градина.....от една година си говорим колко ще е хубаво там,как ще има с кой да си играе....и все едни такива хубави неща очакваше......даже сутринта беше толкова ентусиазиран,че дори не е казал "Чао" на тати си....и уж много му беше харесало/на всички разказваше с такъв ентусиазъм/......,но вечерта нещо взе да се усеща,че мама и Ивчо си остават вкъщи....и реши,че му стига толкова ходене на градина......а,тая сутрин вече положението беше истерично.....няма да ви казвам колко приказки изприказвах,колко обяснения и обещания дадох.....и уж се съгласи и след точно 2 минути -айде пак-сълзи,сополи,истерии...........заведох го и по най-бързия начин си тръгнах....но ми е заседнала една буца на гърлото и само това ми е в акъла....кажете ми кака вие се справихте с рева/и основно как успокоявахте децата/....и колко горе-долу ще продължи това/знам,че при всеки е различно,но поне ориентировъчно....че направо незнам дали няма да се предам/?