Много съжелявам че моята тема насъди тук караници между вас,така и така бучката вече я няма от около 20 дена така моля ви не се карайте.Имам нужда от подкрепа и съвети.
- Публикувана: 27 септ. 2007, 15:33 ч.
- Последно мнение: 24 март 2008, 13:02 ч.
СТРАХ МЕ Е- НА 26 САМ - МоЖЕ ДА ОСТАНА БЕЗ ГАРДА
Аz помолих Амарена да сложи преведеният текст.Много хора от форума са положили труд да преведат от тежките трудове на Др.Хамер zа Новата Германска Медицина.
Обаче напоследьк си мисля все повече,че малко хора zаслужават да zнаят иzобЩо zа нея,zатова сме и премахнали преводите и се дават само на лични и на емайл.
Ако СТРАХ МЕ Е имаШе желание ЩеШе да погледне и да се zамисли,начини и терапевти можеШе и да намерим,ако имаШе интерес.
Засега Ще помоля модератор да иzтрие текста на Амарена.Който прочел,копирал...толкова.
Обаче напоследьк си мисля все повече,че малко хора zаслужават да zнаят иzобЩо zа нея,zатова сме и премахнали преводите и се дават само на лични и на емайл.
Ако СТРАХ МЕ Е имаШе желание ЩеШе да погледне и да се zамисли,начини и терапевти можеШе и да намерим,ако имаШе интерес.
Засега Ще помоля модератор да иzтрие текста на Амарена.Който прочел,копирал...толкова.
Благодаря ти мила Assia за това че си до мене 
.Чаках да излезе най - важното изследване ХЕР2 слава богу отррицателно,чрез него се вижда дали тумора ще се развие до 3-4 години отново,поне така разбрах.Доцента който го гледа каза че иска да се консултира до 1 седмица с други доценти за да се види дали ще има Химио терепия,защото съм млада за застраховка.Незнам ако искат дали да я приема видях вчера толкова дечица в колички с карпи на глава,незнам ако господ съществува защо го позволява.Как искам всичко да сварши а то сега се започва ходене от кабинет на кабинет.От 15 ноември почвам лачетерапиата и след нея ще се види дали ще има химиотерапия и след това хормонално лечение.Толкова сам обаркана никой нищо не ти казва,кое е най добре те си имат стандарти процедури и според мене никой не се собразява до колко ти е сериозно састоянието че искат да те унищожат с Химиотерапия,въобще незнам какво да правя 
.
Ти как си? Добра ли се до Гаврилов?
.Чаках да излезе най - важното изследване ХЕР2 слава богу отррицателно,чрез него се вижда дали тумора ще се развие до 3-4 години отново,поне така разбрах.Доцента който го гледа каза че иска да се консултира до 1 седмица с други доценти за да се види дали ще има Химио терепия,защото съм млада за застраховка.Незнам ако искат дали да я приема видях вчера толкова дечица в колички с карпи на глава,незнам ако господ съществува защо го позволява.Как искам всичко да сварши а то сега се започва ходене от кабинет на кабинет.От 15 ноември почвам лачетерапиата и след нея ще се види дали ще има химиотерапия и след това хормонално лечение.Толкова сам обаркана никой нищо не ти казва,кое е най добре те си имат стандарти процедури и според мене никой не се собразява до колко ти е сериозно састоянието че искат да те унищожат с Химиотерапия,въобще незнам какво да правя .Ти как си? Добра ли се до Гаврилов?
STRAH ME E: Най-добре е да послушаш съветите на лекарите си, още повече, че са най-опитните в Б-я. Не рискувай здравето си! Мисли за лъче (химио)терапията като нещо, което ще ти помогне да се излекуваш, а не като за нещо лошо! Ще преживееш това, но бъди позитивна и всичко ще е наред! Успех!
Strah me e,радвам се,че това последно изследване е отрицателно .
Горе главата,всичко ще се оправи,само трябва да спазваш всичко казано от докторите.
Млада си и има много време пред теб,не мисли глупости и влизай по-честичко да казваш как си,че те мисля.
Аз до Гаврилов не стигнах,отказах се от него.Щом има лошо отношение към пациентите не съм за там,аз не мога да си мълча и ще вземе да направя някой скандал...,а няма нужда от излишни нерви.Отидох при Марков,прегледа ме,боцна ме с иглата и той като Киров каза,че няма страшно.Контрола след 3 месеца.Така,че мен не ме мисли.Мисли само за това как ще оздравееш
.
.Горе главата,всичко ще се оправи,само трябва да спазваш всичко казано от докторите.
Млада си и има много време пред теб,не мисли глупости и влизай по-честичко да казваш как си,че те мисля.
Аз до Гаврилов не стигнах,отказах се от него.Щом има лошо отношение към пациентите не съм за там,аз не мога да си мълча и ще вземе да направя някой скандал...,а няма нужда от излишни нерви.Отидох при Марков,прегледа ме,боцна ме с иглата и той като Киров каза,че няма страшно.Контрола след 3 месеца.Така,че мен не ме мисли.Мисли само за това как ще оздравееш
. 
Страх ме е и Ася, имам майка, оперирана от рак на гърдата. Оперираха я в последния възможен момент, премахнаха й цялата гърда, части от ребрата, лимфни възли, много... Хирургът, при който отидох след операцията (всичко се разви буквално за 3-4 дена), за да ми каже резултатите, каза: "Майка ви има рак, от най-тежкия, в много късна фаза. Изрязахме всичко, каквото можахме. Оттук нататък, дали ще се оправи и ще живее, решава Оня горе - и посочи към тавана. Само тя може да си помогне, като е силна и иска да живее. Помагайте й, крепете я, насърчавайте я. Вижте тази стена (цялата беше в икони) - всичките са от мои пациенти... Това е истината..." Не можех да повярвам, че хуманен лекар ми говори за Бог (макар че не спомена името му)...
Мама премина през всички фази на следлечебния период. За щастие, е жива и здрава и сега, много години по-късно. Но това, което се случи, беше повод за нея и за цялото ни семейство да преразгледаме живота си и да обърнем внимание на това, което сме правили/говорили/мислили. Разбрахме нещо много важно - не може да си имал рак и да искаш да продължиш да живееш по начина, по който си живял, и да си здрав... Трябва да се промениш, за да ги няма условията за рака отново. Как точно - не се наемам аз да давам съвети, но става дума за отношението на човека към живота, към другите хора, а в случаите с рак на детеродните органи - към мъжете и децата. Има много книги по този въпрос. На нашето семейство ни помогнаха най-много книгите "Диагностика на кармата" от Лазарев, както и всички книги на Дийпак Чопра и Уейн Дайър.
Най-важното е да не се поддавате на страха и да знаете, че ще се оправите, ще живеете и ще имате щастлив живот. Вярата в това е един от най-силните инструменти за справяне. Искрено пожелавам успех и на двете ви.
Мама премина през всички фази на следлечебния период. За щастие, е жива и здрава и сега, много години по-късно. Но това, което се случи, беше повод за нея и за цялото ни семейство да преразгледаме живота си и да обърнем внимание на това, което сме правили/говорили/мислили. Разбрахме нещо много важно - не може да си имал рак и да искаш да продължиш да живееш по начина, по който си живял, и да си здрав... Трябва да се промениш, за да ги няма условията за рака отново. Как точно - не се наемам аз да давам съвети, но става дума за отношението на човека към живота, към другите хора, а в случаите с рак на детеродните органи - към мъжете и децата. Има много книги по този въпрос. На нашето семейство ни помогнаха най-много книгите "Диагностика на кармата" от Лазарев, както и всички книги на Дийпак Чопра и Уейн Дайър.
Най-важното е да не се поддавате на страха и да знаете, че ще се оправите, ще живеете и ще имате щастлив живот. Вярата в това е един от най-силните инструменти за справяне. Искрено пожелавам успех и на двете ви.
.
Благодаря миличка .Сега съм съм смазана ,вчера бях на Комисия-химиотерапия.Поискаха ми да мина за мнение и те решиха Химиотерапия,казаха да си купя перука,боже колко плача не съм спала тази нощ.Имам разкошна дълга къдрава коса за която се грижех много.В вторник е първто вливане.Казаха че е за мое добро,за да съм на 100% излекувана,тъи като е хванато на време.Това в като превантивна мярка ако някаде има някоя ракова клетка.БОже кога всичко ще свърши
Мило момиче не се напрягай излишно, просто косата ще ти порасне отново и белезите ще изчезнат и болката. Трябва да стиснеш зъби и това изпитание ще отмине но ще си жива и ще оздравееш 
Благодаря миличка .Сега съм съм смазана ,вчера бях на Комисия-химиотерапия.Поискаха ми да мина за мнение и те решиха Химиотерапия,казаха да си купя перука,боже колко плача не съм спала тази нощ.Имам разкошна дълга къдрава коса за която се грижех много.В вторник е първто вливане.Казаха че е за мое добро,за да съм на 100% излекувана,тъи като е хванато на време.Това в като превантивна мярка ако някаде има някоя ракова клетка.БОже кога всичко ще свърши
Доплака ми се, прегръщам те мила, стискай зъби, вижда му се края. Влизай и пиши, не плачи сама, ние сме с теб и мислим за теб.
Ооох миличка...,знам,че ти е трудно
И на мен ми стана много мъчно..
Не я мисли косата,тя пак ще ти порасне.Купи си перука,за да прикриеш следите докато свърши всичко.
При Киров има много хубави перуки,ако искаш отиди да ги видиш.Незнам какви цени са,ако имаш нужда от нещо казвай,насреща съм.Ще се моля всичко да мине много бързо и да се отървеш вече от тези страдания .
Пиши по-честичко моля те,притеснявам се
Прегръщам те силно
И на мен ми стана много мъчно..
Не я мисли косата,тя пак ще ти порасне.Купи си перука,за да прикриеш следите докато свърши всичко.
При Киров има много хубави перуки,ако искаш отиди да ги видиш.Незнам какви цени са,ако имаш нужда от нещо казвай,насреща съм
.Ще се моля всичко да мине много бързо и да се отървеш вече от тези страдания .Пиши по-честичко моля те,притеснявам се
Прегръщам те силно
Миличка, дръж се, ще ти разкажа само една история, която ще ти даде кураж:
Баща ми беше с тежък дефект на сърцето, придобит когато е бил на 4, а лекарите са му давали живот най-много до 20 годишен и то инвалид. Баща ми обаче просто отказал да приеме, че е болен. Цял живот се държеше, все едно нищо му няма. До последния миг твърдеше, че е напълно здрав, а когато му показваха епикризите, той казваше, че това са глупости. Спортуваше 3 вида спорт и то екстремен. А когато, седмици преди да почине, го водихме на лекар, лекарят каза: това, че той е жив, противоречи на медицината. Хора в неговото състояние отдавна щяха да са обездвижени на легло. А той и гадже си беше хванал.
Живя до 63 години, а никой не му е давал надежди, че ще преживее юношеството.
Пиша ти го като пример за това, колко силно психиката влияе върху физическото състояние. Ако си със силен дух и се лекуваш, бъди сигурна, че ще си много щастлива по-късно, ще имаш семейство и лошото ще отиде далеч в миналото. Просто стисни зъби сега. Приеми го като изпитание, което ще те направи по-силна. След като го преодолееш ще си кажеш - щом минах през това, мога да мина през всичко, аз съм силна. И ще разбереш какво са истинските неща в живота - здравето и любовта, другото няма значение.
Баща ми беше с тежък дефект на сърцето, придобит когато е бил на 4, а лекарите са му давали живот най-много до 20 годишен и то инвалид. Баща ми обаче просто отказал да приеме, че е болен. Цял живот се държеше, все едно нищо му няма. До последния миг твърдеше, че е напълно здрав, а когато му показваха епикризите, той казваше, че това са глупости. Спортуваше 3 вида спорт и то екстремен. А когато, седмици преди да почине, го водихме на лекар, лекарят каза: това, че той е жив, противоречи на медицината. Хора в неговото състояние отдавна щяха да са обездвижени на легло. А той и гадже си беше хванал.
Живя до 63 години, а никой не му е давал надежди, че ще преживее юношеството. Пиша ти го като пример за това, колко силно психиката влияе върху физическото състояние. Ако си със силен дух и се лекуваш, бъди сигурна, че ще си много щастлива по-късно, ще имаш семейство и лошото ще отиде далеч в миналото. Просто стисни зъби сега. Приеми го като изпитание, което ще те направи по-силна. След като го преодолееш ще си кажеш - щом минах през това, мога да мина през всичко, аз съм силна. И ще разбереш какво са истинските неща в живота - здравето и любовта, другото няма значение.