Здравейте, момичета!
Отдавна не съм се включвала във форума активно, както докато бях бременна. Малкия расте и сякаш всичкото ми време е ангажирано с него - кърмене, преобличане и подмиване по хиляда пъти на ден и ето, че съм заприличала на баба Яга.
Как само ми изглеждат краката и веждите -
срам ме е да не ме срещне някой познат
Но не за това ще разказвам днес.
Покрай малкото бебе баткото направо съм го изоставила, а ние с него си имаме сериозен проблем откакто е тръгнал на ясла - т.е. вече две години и нещо. И този проблем сега се влоши, като че ли.
Става въпрос за това, че големия ми е много труден на ядене - сега е на 4 години почти, а не иска да яде сам. За апетит да не говорим. Щом споменем да седнем на масата, стават пазарлъци, караници и прочие.
На масата слага залък в устата и го забравя - нито го дъвчи, нито го мокри, както съм му го дала, така си стои до след един час дори. РЕВЕ МИ СЕ ВЕЧЕ! И все му се гади - още като види храната, и все му се повръща и НАИСТИНА си повръща и на мене ми писна от мръсни дрехи, дивани, столове и ми става вече лошо от тая миризма. 
Да не говорим, че тоя малкия все ми реве на главата, ако не го държа - ама не реве, ами се ДЕРЕ! и аз ставам луда -единия пищи, другия повръща, аз - гола /вече дори не се обличам - дрехите ми пречат, а и постоянно кърмя/ и мръсна - имам дни, в които изобщо не се сресвам даже!
Та откакто Алекс тръгна на детска, лелката /съседка ми е/ където ме види все за това говори - как Алекс не може да се храни сам, не знае да яде и какви проблеми й създавал в детската.
Знам, че е така, вярвам й. И учителките всичките ми се карат, като ида да го взема
И децата вече му се сърдят, че заради него цялата група стояла след следобедната закуска, за да го чака да си я изяде и да излязат навън.
Това всичко най-вероятно се корени в АБСОЛЮТНО ПОГРЕШНОТО захранване на Александър.
Той е къремн до 20 ден - на 3 часа и по 5-10 мин.
От 20 до 50 ден - още по-малко кърмене и НАН
След това - НАН
И се прибрах в Сф и оставих детето на майка ми да го гледа от 3-я месец
А тя - кисело мляко, пюрета, сокове - от 4 месец
Ехаааа, как не съм знаела тогава за форума, а слушах майка ми, баба ми и лелите /девет баби, хилаво бебе!!!/
Към половин година се почна с нощно кисело мляко с много захар и през деня - дробени супи и попари и дори манджи
И така - майка ми пуска музикален канал по ТМВ, малкия гледа и тя налива с лъжицата.
Като поотрасна, тя го научи да го води навън и да го храни /вината е моя, защото не съм си гледала детето сама/
и изобщо - и до днес си е така - седне ли на маса, иска ДВД, ТВ или играчки.
С мъжа ми вече и новините не гледаме, че Алекс вечеря!
Слагаме му минимално количество прибори и чинни и една чаша, и го чакаме, чакаме, чакаме - с часове
Накрая му даваме да яде, а той яде малко и повръща
Все се пазари да не яде, да яде малко, да яде без хляб.
Водили сме го по частни клиники, по специалисти, по не знам вече къде си.
Всеки казва - слаб апетит, развит рефлекс за повръщане
Личният ми обяснява за рефлукси /това не го разбирам/, но знам, че постоянно има сополи, запушен му е носа нон-стоп и все се разболява от най-малкото. Всяка седмица е на различен антибиотик. Все пие някакви сиропи. Имаше само един период, когато беше здрав няколко месеци - беше след море, последвано от планина. Ама това лято не можахме, че родих.
Водихме го на ушен - имал и увеличена трета сливица.
Та всички тези неща така се преплитат в него, че резултатът е категоричен - слаб имунитет! Омръзна ми вече да го гледам болен и слаб, слаб, слаб. А пък за капак е много висок - като баща си.
Имате ли вие такива познати или с някого от вас да се е случвало?
Намерил ли е някой решение на този проблем? Не ми се иска вече да го наливам със сиропи - и апетон му давахме и перитол - ефект нулев.
Какво да правя
Помогнете ми пак
Отдавна не съм се включвала във форума активно, както докато бях бременна. Малкия расте и сякаш всичкото ми време е ангажирано с него - кърмене, преобличане и подмиване по хиляда пъти на ден и ето, че съм заприличала на баба Яга.
Как само ми изглеждат краката и веждите -
срам ме е да не ме срещне някой познатНо не за това ще разказвам днес.
Покрай малкото бебе баткото направо съм го изоставила, а ние с него си имаме сериозен проблем откакто е тръгнал на ясла - т.е. вече две години и нещо. И този проблем сега се влоши, като че ли.
Става въпрос за това, че големия ми е много труден на ядене - сега е на 4 години почти, а не иска да яде сам. За апетит да не говорим. Щом споменем да седнем на масата, стават пазарлъци, караници и прочие.
На масата слага залък в устата и го забравя - нито го дъвчи, нито го мокри, както съм му го дала, така си стои до след един час дори. РЕВЕ МИ СЕ ВЕЧЕ! И все му се гади - още като види храната, и все му се повръща и НАИСТИНА си повръща и на мене ми писна от мръсни дрехи, дивани, столове и ми става вече лошо от тая миризма. Да не говорим, че тоя малкия все ми реве на главата, ако не го държа - ама не реве, ами се ДЕРЕ! и аз ставам луда -единия пищи, другия повръща, аз - гола /вече дори не се обличам - дрехите ми пречат, а и постоянно кърмя/ и мръсна - имам дни, в които изобщо не се сресвам даже!Та откакто Алекс тръгна на детска, лелката /съседка ми е/ където ме види все за това говори - как Алекс не може да се храни сам, не знае да яде и какви проблеми й създавал в детската.
Знам, че е така, вярвам й. И учителките всичките ми се карат, като ида да го взема
И децата вече му се сърдят, че заради него цялата група стояла след следобедната закуска, за да го чака да си я изяде и да излязат навън.
Това всичко най-вероятно се корени в АБСОЛЮТНО ПОГРЕШНОТО захранване на Александър.
Той е къремн до 20 ден - на 3 часа и по 5-10 мин.
От 20 до 50 ден - още по-малко кърмене и НАН
След това - НАН
И се прибрах в Сф и оставих детето на майка ми да го гледа от 3-я месец
А тя - кисело мляко, пюрета, сокове - от 4 месец
Ехаааа, как не съм знаела тогава за форума, а слушах майка ми, баба ми и лелите /девет баби, хилаво бебе!!!/
Към половин година се почна с нощно кисело мляко с много захар и през деня - дробени супи и попари и дори манджи
И така - майка ми пуска музикален канал по ТМВ, малкия гледа и тя налива с лъжицата.
Като поотрасна, тя го научи да го води навън и да го храни /вината е моя, защото не съм си гледала детето сама/
и изобщо - и до днес си е така - седне ли на маса, иска ДВД, ТВ или играчки.
С мъжа ми вече и новините не гледаме, че Алекс вечеря!
Слагаме му минимално количество прибори и чинни и една чаша, и го чакаме, чакаме, чакаме - с часове
Накрая му даваме да яде, а той яде малко и повръща
Все се пазари да не яде, да яде малко, да яде без хляб.
Водили сме го по частни клиники, по специалисти, по не знам вече къде си.
Всеки казва - слаб апетит, развит рефлекс за повръщане
Личният ми обяснява за рефлукси /това не го разбирам/, но знам, че постоянно има сополи, запушен му е носа нон-стоп и все се разболява от най-малкото. Всяка седмица е на различен антибиотик. Все пие някакви сиропи. Имаше само един период, когато беше здрав няколко месеци - беше след море, последвано от планина. Ама това лято не можахме, че родих.
Водихме го на ушен - имал и увеличена трета сливица.
Та всички тези неща така се преплитат в него, че резултатът е категоричен - слаб имунитет! Омръзна ми вече да го гледам болен и слаб, слаб, слаб. А пък за капак е много висок - като баща си.
Имате ли вие такива познати или с някого от вас да се е случвало?
Намерил ли е някой решение на този проблем? Не ми се иска вече да го наливам със сиропи - и апетон му давахме и перитол - ефект нулев.
Какво да правя
Помогнете ми пак
Моят Алекс също е кърмен малко,паралелно с АМ.И той без телевизор не яде.Имаше рефлукс като бебе,повръщаше на всяко ядене.Постепенно спря,но нещо минимално подразни ли го-фонтана е готов!Не искам да си внушавам,но се виждам в същата ситуация 
Злояда, некьрмена с уголемена трета сливица ,вечно гонена за ядене,пиеща дори сиропи за апетит,с желязодефицитна анемия и всяка зима с плевмония в болница.Пьрво ми извадиха сливиците /тогава е била такава практиката всички да се вадят/ аз мисля че само третата е за вадене.После като бях на 5г. един млад лекар/непокварен ентусиаст/ се заинтересувал от мен предположил че имам алергия /тогава това изглежда още не било модно/ и познал.Имам ал. от домашна прах,пух и перушина.2г. ми биха някакви инжекций мускулно в рьката и пиех Кетотифен/незнам още ли го има а инжекцийте незнам какви бяха но мога да питам мамето/От тях сьм си изградила имунитет и сега почти не боледувам.А чисто психологически майка ми и всички останали спряли да ме карат да ям ама изобщо.От опит ти го казвам насилването за ядене чакането да стане от масата само след като се наяде отврьщават от храната.Баба ми лека й прьст много я обичам само питаше ще ядеш ли ?-ами не бабо ще играя .Жената повече не ме кара заденя да ама като се измориш и се свечери огладняваш макар и да не ядеш много.За едно лято при нея с едни бузи сьм била да не разказвам. 
и до ден днешен помня как седях на масата до мама, тате и малката ми сестри4ка (която си похапва за двама), стискам една хапка в устата и се 4удя как да се измъкна, за да ида някъде да я изплюя 
). Мразех манджите, особено супата, направена от коприва, а все нея ме караха да ям!!! И да, има и психологическа страна, защото до ден днешен мразя всичко зелено (с изключение на краставици), даже маруля започнах да ям съвсем от скоро, но броколи, магданоз, чушки, коприва, спанак с пистолет не можеш да ме накараш да помириша, камо ли да ям! 
- като го гледам как не яде, а зяпа двд със залъка в уста и като ми седи по един час на масата в хола, ама ... по-добре днес така, за да може утре да сме добре 
