Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора

София,Витоша

Мнения: 660
Реших да пусна тази тема,защото от няколко дни се чувствам ужасно,почти всяка вечер плача,дори и в съня си понякога.....
Плача и се страхувам от неизвестността,от това дали ще се справя сама по житейският си път,броя всеки ден когато този ден ще настъпи...
От няколко дни забелязам ,че майка ми не е много добре май,ама тя е жена със силен характер и не си признава,чувам я нощем как трудно диша и има хрипове,а тя ми е едничката опора сега,която ми помага колкото може...
Плаши ме мисълта,че детето е много малко и ако се наложа да работя,няма да има кой да ми помага в отглеждането,освен това тя също ще почне да работи,сега напусна работа заради нас с бебето за да ми помага.
Плача  от това,че един ден с малкия ще сме съвсем сами,плача,че баща му не се интересува от нас и няма желание да ни помага,тоест мъчно ми е,че изобщо не питак как е сина му,здрав ли е,добре ли е,плача,че е егоист....
Всъщност ще кажете повечето защо трябва да се натоварвам с това,че бащата на детенцето ми не се интересува от нас и не ни иска,ами знам прави ще сте,не трябва,ама на мен ми е мъчно и не мога така да го приема,поне още,може би защото бях построила бели кули за щастлив семеен живот някъде там в миналото и сега още не искам да повярвам,че  ги няма и че не можах да ги създам,а напротив,разрушени са съсвсем...
Страх ме  е от бъдещето,дори не мога да се зарадвам когато някой мъж ми обърни внимание,просто не искам контакти с мъже ,дори наскоро си мислих,че мога да контактувам с един и да се получи нещо,ама се скрих от него,казах му да не ме търси повече,просто вече не вярвам,че някой мъж може да обикне детето ми както един истински баща,това ми навява тъга и отново сълзи...
УФФ много объкано стана,ама и душевността в момента ми е такава...
Та исках да питам,поплаквате ли тайно и защо и страх ли ви е от това да сте сам родител и баща и майка да бъдете.....
« Последна редакция: ср, 24 окт 2007, 10:22 от Ирра »
Цитирай

София

Мнения: 2 274
Не, Ирра, не плачем...ние останалите сме от камък... Не  ни е тежко и не ни е мъчно. Изключително сме благодарни, че трябва сме мъж и жена в едно, майка и баща в едно и сума ти още други неща в едно.
Някои дори си гледат децата, ама съвсем сами....
И знаеш ли страшното е, когато вече не можеш  и да заплачеш, ей тогава усешащ колко е страшно .... Но пък тогава си   силна...
Друг е въпросът дали това искам...
Цитирай


Мнения: 108
Ирра, така, както аз ги виждам нещата, за можеш да продължиш напред е нужно да ...пострадаш, т.е. не да търсиш друг човек, който да замени стария, не да се опитваш да заровиш миналото, а да се предадеш на емоцията.
Като ти се плаче, плачи, като то е тъжно-ми нека...това стига да не се увлечеш Wink...защото в един момент онази душевна дупка, която не си запълнила, а само си покрила с капак се отваря отново.
Трябва си време, за всичко. Ако се наложи да работи-ще работиш, толкова жени работят с малки бебета. Всички се притесняват за бъдещето, това е нормално. Не слагай каруцата пред коня. Ще се справиш, наслаждавай се на дребните неща, моментите с бебо, толкова бързо растат... Very Happy
И не мисли кой, какво и защо трябва да направи заради теб. Мъжът ти е направил избор-логичен или нелогичен, негов си е. Приеми го. Факт. А след това продължи напред.
И да, страх ме е да съм сама родител, но се справям.
Мисля, че има много повче "сами" родители, отколкото си мислиш. Може да има човек формално до теб в една връзка и пак ще си сам.
  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 6 970
...И не мисли кой, какво и защо трябва да направи заради теб. Мъжът ти е направил избор-логичен или нелогичен, негов си е. Приеми го. Факт. А след това продължи напред.

Абсолютно  Peace

Цитирай


Мнения: 512
Не, Ирра, не плачем...ние останалите сме от камък... Не  ни е тежко и не ни е мъчно. Изключително сме благодарни, че трябва сме мъж и жена в едно, майка и баща в едно и сума ти още други неща в едно.
Някои дори си гледат децата, ама съвсем сами....
И знаеш ли страшното е, когато вече не можеш  и да заплачеш, ей тогава усешащ колко е страшно .... Но пък тогава си   силна...

Подкрепям Godzilla  в това изказване.Аз напоследък немога да плача,толкова сурова и силна съм станала,а ми се иска да съм просто глезена жена,но уви цял живот ще трябва да бъда силна.Първо бях силно дете на разведени ,сега съм силна разведена майка на две умни и добри деца.Но знам ,че все някога и на моята улица ще изгрее......
моля се само да не трябва като моята маийак да съм силна баба на децата на разведените ми деца .Тях вече няма да позволя никой да нарани!!!!!!
Цитирай

София,Витоша

Мнения: 660
Изглежда повечето от вас не рзбраха какво искам да кажа с темата си,не ви упреквам,че не плачете или,че ви е много лесно,то е ясно,че не вие е... Confused
Имах предвид друго и то е ако ви става мъчно,каква е причината,просто исках в тази тема да споделяме и освобождаваме отрицателната енергия а вие веднага почнахте да укорявате и едва ли не да ме изкрвате глезла,проссто споделих аз за какво плача,може да е тъпо и смешно на повечето от вас ,но на мен ми е мъчно заради тези причини....
И знам,че много майки работят с малки бебета,но нали знаете приказката гледай си детето до 3 години,после да не го гледаш цял живот...
А и аз откак се помня съм работила,последните 2 години само не съм  и то заради бремеността  и защото нямаше как....
Както и да е..... Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 274
Ирра, много добре те  разбрахме..
Мисля, че има прекалено много теми, в които мрънкаме достатъчно...
А приказката за детето до 3 години- определно за първия път я чувам и смятам дори да не я запомням... Щото ние дето сами си гледаме децата и сами ги издържаме най-вече, нали се сещаш какви възможности имаме да ги гледаме до три годишна възраст...баси  Crazy
Цитирай

на морето

Мнения: 255
Естествено че плача...Много често малкия като заспи просто се разревавам...Няма начин -стресът е голям.Но след като се нарева тегля една майна на всички мъже и се успокоявам.Най-лошо е когато ти се плаче а не можеш.Дано не стигнеш до там...
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Аз пък не плача. За мен тайната е да не се гледа в чуждата паничка... Знам, че бившия ми мъж кисне през вечер в Син Сити, докато аз гледам детето ни. И какво от това? Аз съм направила своя избор и не се оплаквам.

Един единствен път ме хвана много яд на мене си: Преди повече от година се връщах от дело от Варна. На магистралата спуках гума... беше зима, привечер. Прищя ми се да си седя у дома и да готвя, да гледам деца и... обадих се по телефона на бившия си мъж, на гаджето си, на един приятел и пустосах всички. Междувремено спря един младеж и без да ме пита каквото и да било ми смени гумата, а аз му дадох 20 лева... Половин час по-късно си бях на топло в колата и съвсем щастлива от това, което съм и където се намирам...

Моя принцип е, че трябва да се опиташ да извлечеш най-доброто от ситуацията, в която си, а не да се оплакваш и да завиждаш на другите. винаги ще има някой, който е по-добре от теб... Така се обричаш на вечно нещастие.

Това за 3-те години е абсолютна глупост и също го чувам за първи път. Гледах си детето сама само 4 месеца и смятам, че от това и двете сме извлекли повече ползи, отколкото вреди.
Цитирай

Unated Forever

Мнения: 392
  И аз много ревах-от безсилие,мъка,тъга...Ревях си денем,нощем,на музика или на тишина,но САМА-никой не трябваше да разбере.Сама си се утешавах,навивах,пак рев-просто ужасен кръг Crying or Very sadНай-тежко ми  беше,когато и баща ми почина и тогава наистина нямаше как-трябваше да поема отговорност за семейството(дори и сега ми се насълзяват очите..)и не само за детето,а за майка ми,която също не беше добре,и в следствие на травмата получи амнезия...Не искам и да си спомням как се прибирах,а тя не помнеше и питаше къде е татко...А идваше Коледа и Нова Година,а ние бяхме толкова зле.После заради екстремни изпилнения от БНД,работодатялят не ме изтърпя и ми каза да си тръгвам,така че си загубих и добре платена работа-не вярвах,че има накъде по-зле...
   Аз плаках,ама много и болката все още  е с мен,но се надявам тя да си остане там,на дъното и да не плача повече PraynigСтискане ми е майката и -пълен напред!
Цитирай


Мнения: 4 469
проссто споделих аз за какво плача,може да е тъпо и смешно на повечето от вас ,но на мен ми е мъчно заради тези причини....
и на нас ни е мъчно заради тези причини
и заради други причини
мойта майка не напусна работа като си родих детето
нито тя нито който и да е друг ме е издържал финансово дотук
ами - трудно е - ще се борим докато можем
пък после като спрем да можем - .. е за тогава незнам
Цитирай

София

Мнения: 6 317
Не плача, защото нямам сълзи и когато ми е много мъчно единственото, което става е да ми се свива сърцето до болка.  И тогава се мотивирам и започвам да действам по простата причина, че ако не аз - няма кой друг да оправи нещата.

Аз се върнах на работа след като ми изтекоха болничните, въпреки че тогава бях с мъж и въпреки че той изобщо не ме подкрепи тогава. Според него сме щели много добре да живеем тримата с неговата заплата (което беше пълен абсурд - 300 за трима). Случих на шеф и работех 3 дни по 4 часа в офиса и през останалото време от нас. Когато стана на 8м и половина смених работата и започнах на цял ден. Кърмех, гледах си детето и така. След като се разделихме не е дал и лев и сега пак втори месец се бави, но не разчитам на неговите пари. Финансово никой не ми е помагал, за мен е ... въпрос на мъжка чест (ако мога да се изразя така) да съм финансово независима. А иначе мисля че и в момента давам най-доброто от себе си на детето.

Това за гледането до 3 години за пръв път го чувам. Японците казват, че възпитанието на детето започва от утробата и че първите три години са най-важни, защото тогава детето трябва да получава най-много любов. Е, не мисля че съм го ощетила, напротив. Освен това през деня е с човек/хора, които го обичат и всяка вечер е с мен и играем, гледаме филмчета и се забавляваме (не винаги разбира се, защото е маймунче и прави много бели).

Бившият не ме интересува стига да не вреди по някакъв начин на детето или на мен. Не искам да знам къде ходи, с коя спи, колко изкарва, дали е здрав или болен. Толкова мъка ми причини този човек от чиста злоба, че просто не желая да си тровя живота повече с него. Дано бъде щастлив и нека само да не е за сметка на моето щастие.

Борим се с живота и той ни бори. В крайна сметка друго не ни остава. Горе главата!
Цитирай


Мнения: 108
И през ум не ми е минавало да те изкарваме глезла. Да се плаче е нормално, когато не се чустваш добре. Сега си давам сметка, че като бях с любимия плачех повече от сега, макар че по "разделно време" оревах света....Сега го карам по-спокойно.

Имах предвид да не чакаш да ти стане хубаво, светло и леко ей-така. Трябва да се изтрада със или без сълзи.

И най-вече позитивна наглада. Светът не сършва с един мъж, един брак, една работа...
Всеки ден се опитвам да изброя 4 хубави неща, които са ми се случили-не питай защо 4:)
Дребни, дори незначителни, но хубави....и като ги търся ги намирам, така ми е по-леко.
Цитирай
Предполагам,че няма да ми повярвате и сто процента ще се намери някои да открие кусури в поста  ми ама и аз плача, особено когато ги изпращам да си ходят. Понякога се скарваме с жена ми и тогава плача. Особено когато съм безсилен и тя ме изманипулира да направя нещо пряко принципите ми. Понякога когато и се ядосам и и викна и тя се разърди и като и се извиня и тя все още е сърдитя се завихря в мен циклон на емоции които също понякога завършват с плач. Карането, изманипулирването и циклона всъщност се случват като поредица от събития в една ситуациця.
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Аз като един истински последовател на моя приятелка, луда по ню-ейдж философиите знам така - когато ти се плаче - плачеш, когато ти се смее - смееш се! И забелязвам, че помага много да се отърся от ежедневния стрес. Понякога се хиля като идиот до задавяне за нещо съвсем дребно...а понякога и за нещо дребно и незначително да рева! Затова избягвам вече да гледам новините, че там има материал за реване Wink (ако някой има голяма нужда от реване да прочете Изабел Алиенде - "Паула" - реването е гарантирано! Wink
Ирра, напълно те разбирам и аз съм в сходно положение, още повече, че моята майка вече си е почти обездвижена. Сега комбинирам между разни съседки как и кой точно да гледа малката и вече вярвам в приказката - когато господ затваря врата, отваря двери! Наистина нещата се нареждат от само себе си! Затова и ти недей да го мислиш сто крачки напред и да плачеш за това! Аз плача с днешна дата, пуша цигара и заминавам да спя - това ми е ритуала за лека нощ и всичко в рамките на има-няма 5-7 минути! Very Happy
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора