Нарисувай ми овца, или за детските картинки

Eй, Ивиче, чакам да се включиш Нали си специалист!

Василиса, майка ти е върхът! 

Едно от нещата, на които все пак ми се стори разумно да я науча, е да рисува движенията на тялото първо със съвсем прост силует, като направен от клечки, и после да си го прави на истинско човече. Нещо такова:
http://www.mascord.co.uk/images/the_bo4.gif
Според мен това трябва да се съчетава с някакъв вид рисуване от наблюдение, пък било то снимки, скулптури или търпелив родител  Засега сме в съвсем начален стадий, ще рапортувам как вървят нещата.

Една идея за рисуване на релефи - върху различни видове листа, кора от дървета...

В момента събираме в гората листа и разни сухи семена и после младежа прави картини, като сам си подбира техниките - залепва листа, треви, после рисува с каквото реши, пише букви, цифри... обяснението на картината отнема повече време от изработването й

Кари и тя много рисува. Всеки ден имаме поне по 4-5 рисунки .Оставила съм я сама да се развива. Не искам да се намесвам, а искам тя изрази себе си на листа.
Направих някои снимки на нейни рисунки. Рибата не е рисувана , а само оцветена.
Първата от  рисунките е когато Кари беше на 2г и 6м.
http://family.webshots.com/album/556281189uLTocY

Анда, ето ме. само че не съм аз специалистът в семейството...

 много набързичко се включвам. ето едно маренино решение : смесена техника - тебешир и щипки :
  и 

                                                                     

Ах, красота!!!

Ето нашата от днес :

http://bgphoto.net/photos/16679/o633299022496875000.JPG

Има пастели, моливи , флумастери, парче от тапет, Йоан слага печатите, нарисува тревата, маза с лепило и боя, изрязва  .....

много е хубава - има от всичко.

ето ми най-пресният портрет, днешно производство :

Страхотна е ... колко е голям дечкото ? 

благодаря.
на 5 /тук тя важно прибавя "и половина", нищо, че няма никаква половина още.... /

Да си сверя часовника, защото нямам идея децата на различните възрасти какви рисувателни умения развиват.... портрета наистина е страхотен ...

Много готино!
Яааааа разкажи малко повече - къде точно теглиш границата между показването и непоказването, учиш ли я нещо, на какво точно я учиш?
Кажи-признай!

И аз искам да знам ако може в с и ч к и тайни

iviche, чудесни рисунки!

secret, разкошни цветове!

веднага признавам. без бой. 

НЕ  показвам. най-вече защото не мога. в смисъл, че според мен една овца всеки може да я види по различен начин. Екзюпери много хубаво  го показва - детето накрая избира сандъка и на рисунката овцата всъщност изобщо не се вижда. НО ТЯ Е ТАМ. в детското въображение.

в семейството ни, обаче, не съм аз художникът. таткото е. и просто от много малка я оставяхме да си рисува. всичко, каквото поиска и с каквото поиска.
 
в началото тя искаше да и покажем. и аз, и татко и, но повече той, разбира се.
например започва да рисува кон и казва : "ама аз не мога. ти ми покажи." понякога наистина баща и и е рисувал кон, напр. тя веднага се опитва да го повтори. тук някой може да каже, че започва да наподобява. и аз така мислех в началото. но това, което ми направи впечатление е, че след като усвои основните щрихи на коня, тя започва да импровизира върху него. и от три коня, последния няма нищо общо с показаното от баща и.
друг вариант, който най-много е рботен - сядаме и започваме да разглеждаме различни картинки на коне. обсъждаме ги, гледаме разликите....и накрая тя си намира нейния кон.
 напоследък, обаче, за нейно неудоволствие на репликата "ти ми покажи, аз не знам как." получава отговор "ами, измисли си, нафантазирай го тоя кон." и тя го прави.

този тип рисунки, като портрета, сама си ги намери - сети се, че ако очертае кръгчето на дръжката на ножицата, се получава око. и всъщност тези рисунки ги започва от очите, от тях гради нататък. на мен са ми супер любими, защото първо бяга от принцеския модел и второ ми изглеждат много анимационни.

secretgarden, понеже четох и в творческата тема - Марена задържа вниманието си малко по-дълго само, ако нещото и е много интересно.
но истината е, че по отношение на рисуването нещата стоят различно - може да рисува с часове. и това от малка. госпожите в детската веднъж ми казаха, че като започне да рисува и могат да забравят, че я има - концентрира се много и изключва всичко останало. в това лично аз нямам участие.

Анда, това на което се опитвам да я науча е да не влиза в определени рамки. в тоя смисъл има рисунки с всякакво небе - от розово, през жълто-оранжево, до зелено.
също така да не се ограничава само с рисуването - може да лепне апликация, да изреже част от листа, да смеси различни средства - напр. химикалка, фулмастер, пастел, боичка.
но най-вече това, на което я уча е да вярва в себе си - хваля всяка нейна драсканица /е, почти всяка/. поощрявам я. и тя започва да става все по-самоуверена и да твори.

не знам къде е границата.......бебето се разплака.

На моя син трудно можеш да му покажеш кое как става - ха съм се намесила, ха съм се оказала виновна, че нещо не се е получило както трябва . Така че само му предоставям материали и после хваля резултата. Той не толкова рисува, колкото се себеизразява. Ако е натрупал повече емоции, които не знае как да изкаже, се опитва да нарисува или да измайстори нещо. Резултатът много често е един такъв... странен. Модерно изкуство!
В училище гледам, че правят упражнения в различни стилове - миналата година рисуваха в стил Пикасо, австралийско аборигенско изкуство (онова с точките), кубизъм, индиански тотеми и какво ли не още. Сега май изписват египетски йероглифи, щото гледам един ден вкъщи майстореше египетски папирус
Сестра му засега предимно драска, но затова пък с огромен ентусиазъм. Започна да драска с молив по стените още преди да може да ходи, на мама генийчето!