- Публикувана: 2 ноем. 2007, 09:40 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2007, 14:20 ч.
Труден въпрос
Аз нямам деца все още, но се надявам това да не е от определящо значение за въпроса. Не бих сменила партньора си в такава ситуация, както се надявам, че и той няма да направи, ако недай Боже проблемът е в мен. Избирам човек, който обичам, с който искам да имам семейство, с който заедно да отгледаме децата си. Ако е писано, това да са инвитро заченати или осиновени деца, пак искам да бъде с него.
Наблюденията ми показват, че много пъти невъзможността да се зачене изостря отношенията между двамата. И малко по-малко любовта си отива. И тогава не е изключено да се потърси нов партньор.
Това е моят отговор.
Аз не мога да отговарям на въпроси с бих, не бих. Истината е, че никой не знае как сам ще мисли и действа в дадена ситуация. Това, че си мислим, че бихме направили нещо си, често се оказва, че в реална ситуация правим друго и се учудваме на самите себе си. От въпроса си, Кас, ще разбереш само кой какво си мисли, че ще направи, но не и кой какво ще направи в действителност. Аз наистина не знам.
Няма да го оставя.
Верно е, че партньорите се изнервят от непрекъснатия неуспех, от ходенето по лекари и пилеенето на луди пари, но не съм съгласна, че любовта си отива. В богатство и в бедност, в радост и в болка, докато смъртта ни раздели, помните ли? Нещастието сплотява партньорите. Ако са достатъчно толерантни един към друг и са сигурни, че са един за друг, ще намерят начин да се справят с положението.
Наблюденията ми показват, че много пъти невъзможността да се зачене изостря отношенията между двамата. И малко по-малко любовта си отива. И тогава не е изключено да се потърси нов партньор.
Смислена е, но някои хора държат да имат биологично свое дете.
Много мъчно ми стана като прочетох някои от отговорите. Не бих оставила любимия си. Както и той мен. И съм сигурна. Аз съм от "дефектните", както някой по-горе ги беше определил. Но сме млади и правим всичко възможно за да имаме детенце. Ако не се получи ще си осиновим, ако се получи пак ще си осиновим. Обичаме се и това е най-важното, не можем един без друг.