и как ги търпите?
от самото начало ли бяха такива или се променят с течение на времето?
повечето случаи тук са си чист пример за неуважение към партньора, незачитане и проява на авторитаризъм
чудя се и се мая как може да има такива индивиди- бременната му жена да ходи по 12 часа на работа, а то да недоволства, че няма салата
п.с. аз на моя все му намирам кусури, ама той бил цяло съкровище като чета тук момичетата... или да си плюя в пазвата да не мутира и той така
Ами аз така да се каже два пъти се излъгах по моя, но никога не съм предполагала, че ще срещна такова отношение по време на бременоста си. бременеехме си двамата. Или по скоро на него се падна глезенето и вниманието, а на мен носенето на детето. Все още ми е леко обидно за този период от живота ми. Спомням си една реплика на един негов приятел, ( явно загрижен от това, че той прекалено се притеснява от този период) по повод това, че бях сложила за скрийнсейвър бг-мама - Ей, ти и за минута не го оставяш да забрави. А, защо трябва да забрави? На мен дава ли ми някой това право да забравя? И това не е ли нещо хубаво, че да трябва някой от нас двамата да го забравя? Какво да кажеш, мъже.
По повод забравянето се сетих за една смешна случка, когато бях в осмия месец. На мъжа ми му се схванал кръста и ме моли най-сериозно да играем на сол-пипер Аз му казвам, че не мога, а той продължава да настоява. Пак му казвам, че не мога и той взе, че ми се разсърди След, като леко обидена вече му казах, че не смятам да раждам в осмия месец, за да му се оправи кръста, чак тогава милия се плесна по челото и вика - вярно бе.тя жената била бременна