Има ли тук такива, които само са си виновни?

Едва ли ще намериш тук такива... Поне това ми е мнението и наблюдението.

Има да,от наблюдения говоря,не съм говорител на форума,тук повечето се самоизяждат и търсят под вола теле какво още е можело да направят,освен всичко което са направили,а те наистина са направили непосилни неща/поклон момичета!/...и това не е било достатъчно обаче за неотразимите принцове,на тях пак ,,им липсва нещо"...на нас обикновено ни стига и коня без принца...

Ся, ако питаш моя-аз съм виновна.И за глада в Сомалия и за глобалното затопляне вече си мисля, че съм виновна.И аз вината си я знам.Често, за да изпиша вежди съм бола очи.Та в един момент ми бе вменено, че съм виновна.Реално, в една криза и последвала раздяла вина често имат двамата.Има обаче и превес, не е задължително вината да е по равно винаги.Както е в любовта-един дава повече от другия, така е и в грешките-един греши повече от другия.

Ами,знаеш ли може би ще избягам от темата,но ако това е вина-повечето сме виновни,че сме вярвали-в любовта,на обещания за промяна и каквото се сетиш.
В добавка и на това ,което казва пенелопа-виновни сме за глобалното затопляне,виновни сме,че не сме проявили разбиране,виновни сме,че не четем мисли кой какво е искал да каже и покаже,абе въобще за всичко,което ти дойде на ума-все сме виновни.
Както се казваше в една стара тема-за клетки на Славейков сме

Primrose_ ако идеята ти е да ставаш самотна майка - действай, на прав път си, както всички знаем от "Два стола се пада на земята"

...я дайте темата от семейния-да видим за какво иде реч, ако е за прелюбодеяния-мдаааа, най-обичам някой с приятеля на най-добрата ми приятелка, колежката или прочее сапунени простотии...

!!!

"...повечето сме виновни,че сме вярвали - в любовта, на обещания ..."
че сме се надявали... ...пък то не Принца, ами коня му сме срещнали, или по-скоро катъри нещастни 

с други думи, както казва нашия бард - Пантерчо, абсолютно ние сме си виновни, че сме си ги избрали такива!!!
 

О, много моля-аз Принц никога не съм искала.Бах и принцовете бее-на тях им се прислугва, те торби не носят принцовете, защо все принцове чакате, не ви разбирам.
Дайте, дайте темата от семейния, кой и по какъв повод ти е казал че ще си си сама виновна?

Ако не се лъжа - това е темата:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=239917.0

Takaaaa, аз тук млъквам, защото ще ме баннат иначе.

Аз също ще преглътна коментара.

Сиси лъжеш се , това е темата:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=233973.0

Еми още по-млъквам тогава 

Пенелопа защо млъкваш? Ето една потенциално нова съфорумка, която на всичкото отгоре ще се яви, като някакъв вид прецедент. За мен лично ще е добре дошла, все пак ще се види, че има и жени, които са...няма да продължа на там 

Ако се появи тук едва ли ще и е много уютно...
Извинявайте, че съм ви заблудила.

Дани, млъквам, защото ще ръся цинизми!Никога не съм смятала, че няма жени, които да не са по вкуса ми, меко казано.Просто процента  е по-голям при мъжете.Ти па ме дразниш,вечно се хващаш за това-мъже-жени.Факт е, че само ти и още един тук сте мъжете у форума, останалото сме жени!И сме си свикнали да сме женска компания просто, и всеки път, като си се заоплачем от нещо ти се намесваш само да уточняваш, че не всички мъже били такива.Ми много ясно, че не са.Има и едни други мъже-там в съседния подфорум, татковския-дето са си на мястото!

Защо се дразниш?
1. Не се хващам за това мъже-жени. Искам просто да кажа, че е по-правилно да се казва: "Моя БНД", "Моя мъж" и .т.н, а не "Мъжете".
2. Намесвам се за да уточнявам... погледни точка 1
3. Това, че пиша тук, а не в татковци, не мисля, че ме прави "не на място" 


Не се заяждам...

Дани,от пуснатия линк от теб виждам,че не ние ще имаме нова съфорумка,а ти съфорумник.   

Т. 3 -е излишна-не съм и споделяла мнение, че ти  не си на място, и само там са идеалните мъже/Там са просто повечето мъже.Тук сте двама-трима.Като сложим и Пантер,който даже не е семеен, не е бил, няма деца...Това трябва да ти говори поне малко.
т.2-еми не сме малоумни и не е нужно да уточняваш винаги.Това си е израз, когато се жалваме една на дуга.Забележи-жалваме се една на друга, не се жалваме на мъж.Жена се жалва на жена.Затова е така.
т.1-хващаш се.Знаем повечето от нас как е по-правилно да се каже.Не си и помисляме да обобщаваме, просто погледни пак т.2.....

Нали искаш да разбереш поне малко женската логика?Ами-ето ти отправна точка да помислиш малко.
Аре, че утре съм на работа, сама съм, с две деца, едното бебе, другото-градинско...кво се занимавам с пернишки простотии и драми като на гостенката, сама на себе си се чудя!Аман бих казала и млъквам...

И аз не се заяждам.

За съформника, не се бях сетил... , лошото е, че такива мъже мнооого рядко се включват в подобни форуми, та за това, както казва пенелопа,  тук сме двама-трима...

Ей,Пенелопа,много умни постове в тази тема(и не само в тази т).
Не мисля да и отговарям на девойката,явно  е решила да дърпа дявола за опашката ,а тук при нас ей ,така май опипва почвата.................като чели за нейно успокоение............

Тя вече го е дръпнала, а за успокоението - вече го опита в ДиС, ама не и върза, изядоха я...не знам защо си мисли, че ще го намери точно тук...

А бе момичета, всеки си мисли, че може да остане сам с децата си по някое време, затова четем и пишем тук, ние "щастливо" омъжените. Какво правим аз, Надето, Канадската мама и тн тук. Ами гледаме си децата сами, зле придружени. И когато на небосклона се появи момък трябва да изчезнем ли, какво. И да падне от двата стола девойката, какво... Не се умира със сигурност. По-добре е според мен да се изживее, отколкото цял живот да си мислиш "защо ли останах с този мъж -  заради децата" В България като имаш дете/деца и вече си вързан за цял живот, да, ама не... Моят съвет е прецени добре човека, помисли за варианта с падането и ако ще можеш да станеш - действай. Аз така ще направя. Успех!

Извинявай, ама според мен е малко тъпо... или не те кефи, вдигаш гълъбите и търсиш нещото, което те кефи или си седиш на задника и си траеш.
А това: "Аз ще съм снего, ама и с другия, пък като му дойде времето ще реша..." ми на мен лично не ми се връзва - това са двата стола и от тях се пада лошо

Дани,не се хаби,моето момче, те няма да те разберат.Жалко ,че в момента я няма Сабина да им обясни,и аз бих се опитала ама.......мисля,че едва ли ще е разбере

Има да

Погледнах първия ти пост в другата тема. Ако не беше поискал мъжът ми да се разделим сигурно и аз щях да пускам подобни теми... Женитбата вече отдавна не е за цял живот. Ако любовта си е отишла ако друг обичаш - продължаваш напред с живота си. Жертви в името на 'семейството' не бих направила. Щото то семейството не е нещо вън от нас, а напротив - вътре.  Ако близоста я няма, ако съпреживяването го няма... къде ли да търсим това 'семейство'   Коледната трапеза не е семейство... нито общото легло.  


Абсолютно  

Че ни четат от другите форуми е ясно и по броя влизания в темите.
Някои четат,търсейки решение на своите си проблеми.
Други явно ни четат пестейки пари за вестник "лична драма"  ,някъде бях мернала,че имаше и учудване ,че ние тук четем  в-к "Капитал"
Е,сега се появи и тема,чиято цел била да разбере ние имаме ли реална оценка за собктвенната си вина,щото видите ли,докато са ни чели,са останали с впечатлението,че ние сие мислим за безгрешни
Аз ли не съм разбрала правилно-дано е така
Или човешката изобретателност  е безгранична

Е,май съм налучкала правилната посока в по-горния си пост,че явно авторката очаква този отговор-виновни сме,еййй,много сме виновни

 

Какви жени ли? Ами такива, които не могат да поемат отговорност за това, което правят, защото ако можеше, щеше да си вдигнеш гълъбите (както вече казах), а не да си търсиш някакъв вид сигурност - АКО НЕ СТАНЕ С ЕДИНИЯ, ТО ДРУГИЯ.
БАСИ ТОВА Е ГАДНО - СПРЯМО ДВАМАТА

то че не се умира е ясно, ама я попитайте Патриция  

към авторката: извинявай, че не съм изчела цялата ти тема, но само ще попитам: а като спре да ти сваля звезди тоя, дето е всичко, което съпругът ти не е? като мине влюбването, щото то е като упойка?

П.С.
аз докато се изкажа и тя Патриция се намеси  

Дани, ИМЕННО!

аз и други определения бих изсипала, ама...няма да се хабя

Какви определения...аз бих споменал и много близки роднини... ама нали съм възпитан

Пати,имаше тема в която всяка от нас сподели вината си,дали да не я копнем и изпратим като линк???

Извинявам се за офф-а.
Добре дошъл!Тук мъжете са малко и повечето бързо се отказват.

добре дошъл на paracels

вече мъжете тук, сме с един повече

Офф-топик:

Мъж да си в този форум. С хляб, сол и мед те посрещат...чак и червено килимче ти опъват...бре, бре.  Чувствам се дискриминирана направо. 

Що дискриминирана? До сега, бях сам... изключая Пантер, ама той е друг случай (и като не броим епизодичните прояви)...
Така че, вече сме двама... почти

Дани айде,дане спорим коло сте мъжете(и да не се карате помежду си) -та 4 сте ни-ти,Ал,Пантер,и новичкият.
Обичаме ви си ,ама не и да се ръчкате......

Ма не се ръчкаме, ама айде маааму стара да пишем реални неща, а не някакви детски глупости...

Дани,понякой път ралността за едни е една за други друга.Пример ще ти дам,за мен реалността за раздялата ми с бащата на Мария е една за него друга.Понякога(принципно говоря) всеки си има своята реалност,ама хайде да не спамим темата и да си говорим за вината  (нашата вина) не на бившите ни полвинки

Славе, предвид темата, която гостенката е пуснала в ДиС, тук няма да получи нищо в повече, така че няма и спам...

Имаше, Славе тема за вината, казали сме си много неща там.Както и аз казах-вина имат двама, кой повече, кой по-малко, кога по равно.Аз моята вина винаги съм си я  признавала.Но аз говоря за това, оглеждам, опитвам се да погледна през очите на другия и така да я разбера.Някои категорично отказват този метод и това е просто типично за мъжкия пол.Изключенията само потвърждават правилото.Аз самата също не искам да вегетирам в брак, в който съм ненужна вещ.Борила съм се много, била съм рамо, била съм всичко!И не съм стигнала до тук, за да се откажа толкова лесно, но просто се уморих...да сънувам стария си живот.Та-аз търся, питам, говоря, а той-мълчи, не иска, защо не иска незнам, не казва-страх ли го е, срам ли го е, досадно ли му е, какво му е.Впрочем малко мъже са склонни да анализират собствените си грешки.Докато аз моите грешки ги подложих на дисекция и попитах-когато аз не ги виждах тези неща-къде беше ти-защо не изкрещя тогава?защо не каза как се чувстваш?За да го анализираме тогава, когато всичко е поправимо???М?И сега-изненадаааа, еми изненадана ще съм я!Да си казал, ма не си.И сега до ден днешен просължава да мълчи.Прави жалки опити, но без да си изчистил -няма как да започнеш наново.Това си мисля-изчисти всичко и тогава ще се получи, карайки по мръсна, кална и оипесъчена магистрала, колата не върви добре.Ако я лъснеш, ако я изчистиш-разликата ще я видиш...
Та, ако ще си говорим за вина, ок, колко пъти трябва да я призная?Да си знам, във всяка тема ли, или просто подписа си да направя такъв>това не към Славка, а към мъжете...явно са я пропуснали тази тема.

Сама съм си виновна единствено за това, че прекалено прибързано се омъжих, без да преценя достатъчно добре стуацията. Ако бях изчакала, някои неща щаха да ми се изяснят още тогава и едва ли щях да предприема тази крачка. От друга страна, различията помежду ни лъснаха с пълана сила, когато се роди детето. Тогава вродения егоизъм и безоотговорност веднага излизат наяве.

Грешката ти е била, че не си приключила една връзка, за да започнеш друга.Това е ...гадно.Никой иначе не казва да стоим във връзките си неудовлетворени.Изчисти магистралата, досипи масло и тогава тръгни на път.

Айде и аз при виновните. На мен само ми се повтаря - ти знаеш, че ти си виновна за всичко. Сега съм виновна, че не вижда детето си.
Ами виновна съм. Че съм искала семейство, че съм мислила само как да се оправим с финансите, че съм мислила как на детето да му е  сравнително добре... Много съм виновна.
Но си признавам, че съм мрънкала, че съм си казала думата и съм налагала вето много често.

Повечето активно пишещи тук са били изоставени. Така че не са си развалили сами семействата, а инициативата е била от другата страна. Това никого не онеивнява разбира се, но наистина е малко по-далеч от идеята на авторката.

Аз лично си поемам отговорността, че съм станала самотен родител, но не съм имала семейство, което да разваля. И там беше основният проблем... А вината - след толквоа време няма никакво значение, важно е бъдещето, не миналото.

Все си мисля, без да искам да съдя когото и да било, че човек кривва от пътеката по причина скука или защото нещата са вече изпуснати и не се вижда оправя.
Пак казвам, че никого не съдя, нито оправдавам.
За себе си мога да кажа, че когато осъзнах, че съм захвърлена в 99та глуха, вече бе минала година горе-долу от началото на събитията. То не става за ден-два, а постепенно, неусетно, а като го усетиш, си задаваш въпроса кога е започнало. И аз ревах, опитвах се да говоря, слушах обещания, ама на, не стават, мамка му и прасе. Вината ми е, че не съм усетила началото, че не съм реагирала адекватно, че съм креснала примерно, вместо да се ухиля и да се умилквам....ама как да се усети, поне за мен, с две бебета, на работа, къща, емиграционна процедура, продажба на жилище, купуване на друго, с една дума целия ежедневен панаир.
Спомням си към днешна дата първото осъзнаване, че майтапа ...не ми беше вече смешен , а поредно обиден и гаден. Явно това е било първото осъзнаване, че вече не е това, което беше.После,.....то само си идва...........спомням си как бях като зомби: на работа, да си почина от бебета, в къщи, да си почина от работа, а реална почивка нямаше.
А колко безкрайно много се обичахме............

Хах...моя филм...Н-та серия 

Пенелопа,помня тази тема и там изказах и моята вина

смени името на темата щото тука в нашия форум 'сами сме си виновни' има друго значение
щото тука всички сме от тия, дето сами са си виновни - стигнали сме до консенсус даже по въпроса - спор няма
така че задай нещо по-конкретно като питане

Ся, аз предлагам да си го сложим в подписите това за вината, щото аман.

Е,Пенепопче,аз само те гоня днес из темите  и се съгласявам с теб(единомислие)

Аз като се сетя сега колко съм виновна, че не разбрах че на ЕРД му се живее и няма значение дали има ядене и платени ли са сметките. Важното е да се иде, където ни се ходи.
Пък после съм била много задръстена и не съм искала да излизам...
Та по въпроса за вината под подписа съм много затруднена коя да напиша. Толкова съм виновна, че ...

така добре ли е?

Аз съм от малкото, които не са били изоставени:)). Даже бившия ми мъж казва, че аз съм го напуснала, което също не е вярно. И съвсем не се чувствам нещастна от факта, че съм сама. Само ми е жал за детето, че баща му въобще не може да се каже, че му е баща - нито му се обажда, нито идва да го вижда. Но синът ми започна да го преодолява и въпреки, че е малък, взе да осъзнава някои неща. Като се има предвид, че не си позволявам да говоря кофти неща за баща му, макар че понякога едва се сдържам.

аз преди време мислех да се разделя
сега като преоценявам нещата - ми повечето вина щеше да е моя
не стана така но бях на крачка да стане
тогава нямаше да осъзная, но сега виждам - повечето вина щеше да е моя

Аз взех решението за нашата раздяла, а това което ме провокира да пиша е караницата, която имахме с дъщеря ми тази сутрин. Много гадно се почувствах, не само виновна, а не знам какво още...Каза ми, че съм ужасна, защото аз съм изгонила баща и, защото съм се прибирала в 9 часа, че не искала подарък от дядо Коледа, само да се съберем с баща и и все неща в този дух, на които не знам как да отговоря. Завладя ме мъка, безсилие и чувство на вина. Как да обясня на детето си, че любовта ни си е отишла, че се прибирам в 9, защото не мога да си позволя да отида на по-лека работа, че и двамата може би сме по-щастливи откакто сме разделени. И сега като пиша очите ми се пълнят със сълзи, обвинявам се, че в името на собственото си его лиших детето си от семейството, което иска. Доста трудно е да се даде еднозначен отговор, за себе си знам, че не съм си виновна, но не мога да се отърва от усещането, че навредих на нея.
Извинявам се за дългия и може бе неясен пост, обичам повече да чета тук и не разкривам много-много от чувствата, които ме преследват покрай раздялата, но темата ме хвана в настроение

Сега, ако трябва да сме обективни-на децата винаги се отразява.Но това не е достатъчен повод човек да живее във връзка, която не го удовлетворява.Твоят случай си е частен за теб.Повечето мъже или жени прекратяват връзка  при новопоявил с е обект просто.

Разбирам те, защото това е и моя страх в момента. След време, когато детето забрави за постоянните скандали в къщи, да не ме обвини за раздялата. Децата забравят, но ние не можем