Рапорт даден, рапорт приет!

  • 6 493
  • 72
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 547
Тържествен шепот на девойки с алени връзки и младежи с алени бузи, понесли знамена. Всички се събират в Залата на залите, най-мистичното помещение в цялото училище - Актовата зала. Другарките, студено къдрени и пременени в пластове коприна, заемат своите плюшени места, а учениците йерархично си разпределят дузините сиви столове. Сбор, но не какъв да е, а дружинен! Дружинния съвет - следен със скрита и нескрита завист - седи около масата с червени карамфили и прелиства разни важни документи. Това се сетих днес, незнайно по каква причина.


Почти съм изпозабравила тез славни времена, но конкретно Актовата зала, Дружинния съвет, отговорниците по културно-масовата дейност, пионеро-чавдарските приеми и летните акции за липа не ще излинеят в паметта ми.  Mr. Green  В четвърти клас, по-смотана и от най-смотаните, бях натоварена с учебната дейност на нашия отряд /кой ли беше патрон... Капитан Петко воевода??/. Сетне, когато вече имах мазна косица на клечки и огромни диоптрични очила с розова пластмасова рамка, напълно заслужено се възкачих на отряднопредседателския трон - висок и самотен. Боже, боже... Само моите спомени ли имат леко сюрреалистичен отблясък? Кой се е потил над отчети и рапорти? Crazy

# 1
  • Мнения: 5 539
Уви, не бях активист Rolling Eyes Явно не съм изглеждала надеждна.
Но веднъж в 4 клас имах пионерско поръчение да организирам хандбален мач между момичетата от нашия и от съседния клас.
Беше неделя и дойдоха 5 човека общо.
На отрядния съвет обаче докладвах, че съм си изпълнила успешно поръчението.
Няколко месеца по-късно дойде 10 ноември...

# 2
  • Мнения: 281
"Вей се моя връзко алена,
  с хубост напълнете се очи,
  буди се България погалена
  от утринните слънчеви лъчи"

Винаги бях водеща с червена папка в ръка. Много артистична, рецитирах с плам.
Явявах се на ежегодния конкурс за стихове на Вапцаров с едно и също стихотворение  -"Не бойте се, деца" и всеки път го печелех. Разплаквах комисията.
Бях отряден, а после по културно масовата дейност в дружинния.
Забравях си червената връзка и ми прощаваха, защото бях връзкарка. Ходех и с дънки.
На осми март момчетата ни подаряваха карамфили с нежелание.
Никога не съм връщала хартия и не съм събирала кестени.
Това се сещам засега.  Simple Smile

Последна редакция: нд, 11 ное 2007, 20:21 от Мария Лу

# 3
  • Мнения: 9 865
Какви алени спомени извадихте... Аз нямам точно такива, но Актовата зала си остана култова, поне до 2002, когато завърших. Какви ли актове са се извършвали в нея?

# 4
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Уф, аз ходех на дружинни съвети, после класната в часа на класния ме пита "какво ви казаха на съвета, информирай класа", а аз - бяло петно, мълча. Нищо не помнех.
Същата тая класна, като дойде 10 ноември, ни каза "децата трябва да са аполитични". А преди това ни занимаваше с пленуми на БКП. Пфу, и на тях не им е било лесно ( на учителите).

П.П. Бях асистентка на знамето, много хубаво марширувах! Simple Smile

# 5
  • Мнения: 516
Най- високото звание, до което достигнах беше хигиенист. Нямаше как - бяхме клас с избрани деца на комунистически активисти и само аз плебей нещастен. Та хигиенистка. Което пък си беше супер странно, защото аз винахи ходех сополива и без кърпичка. Съответно си бършех сополите в ръкава. Mr. Green

# 6
  • Мнения: 698
в трети клас бях звеневи на 3то звено, в четвърти - учебна дейност (т.е. носех дневника от кабинет на кабинет и го пазех някой да не го взема да си извинява отсъствия  Mr. Green), в пети - културно-масова дейност (това не помня каква му беше функцията  Embarassed), а след това - отряден председател (заветна мечта  bowuu - много приети и отчетени като изпълнени пионерски поръчения)

ех....  Grinning

рапорт даден!  Grinning

# 7
# 8
  • Мнения: 488
Постоянно бях отряден председател. В дружинния съвет отговарях за културно-масовата дейност.
Върхът на кариерата ми - в 6-ти клас бях на лагер в Ястребино, с цвета на пионерската младеж на цяла България. Ставахме, лягахме и сънувахме поръчения и велики мисии. Боооже, дори правихме среднощен поход по стъпките на Тузлушката чета...
Беше като един мини-Априлски пленум.
Прибрах се и точно след една седмица дойде 10 ноември 89-та.  Mr. Green
Язък, сега сигурно щях да съм съпруга на някой висш партиен функционер.  Laughing

# 9
  • София
  • Мнения: 2 623
2 години бях звеневи, а последната - отговорник по
културно-масовата дейност  bowuu
Бях много притеснена, когато трябваше да рапортувам
на отрядния председател  Crazy
След време, когато трябваше да ставаме комсомолци
и ни бяха раздали Устава да се запознаем с него,
аз извърших Греха на греховете по онова време -
хвърлих го на земята и казах, че с глупости няма
да се занимавам. Е, за малко да ми намалят поведението
и ХОП дойде Промяната с главно П - няма чавдарчета,
няма пионери, няма комсомолци, .............. няма и намалено
поведение  Hug Алелуя !!!

# 10
  • Мнения: 1 547
в трети клас бях звеневи на 3то звено


Ох, осмисли вечерта ми с това "звеневи" - Господ да те поживи, че ми го припомни!  Laughing

# 11
  • Мнения: 281
Не съм била комсомолец- дойде 10-ти.

# 12
  • Мнения: 2 070
Аз стигнах само до пионерче. В началното училище бях отговорник по художествено-творческата дейност. Но съм мърлява, не знам що ме сложиха. И досега не мога нищо да нарисувам. С неща свързани с пръстите съм много зле, това лепило, ножица, миниатюрни нещица да лепя - много съм зле. пишех разкажчета по нататък, фантастични. До там ми стигна творчеството. ходила съм на една манифестация и съм пяла в хор "чавдарче", после се преименува хора след промените.

# 13
  • Мнения: 1 547
Какъв ти комсомолец, аз и до дружинния съвет не сколасах да додрапам... А-ха, да ме предложат и взеха, та разтуриха тимуровските банди!

Но виж, манифестация като казахте, неведнъж с плисирана пола и лента "отличник" съм крачила напето  bowuu

# 14
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Хайде още един културно-масовик да се отчете  Laughing. Първо на отряда, после на дружината. Това кина, абонаменти, стенвестници, почистване на паметници, предаване на вторични суровини, празници на училището и прояви за официалните празници- организирах ли, организирах. Мдааа..и парад за 24 май включително /с гълъби/  Crazy...

# 15
  • Мнения: 3 423
В Комсомола имаше далавера.
Бягаш от час и ходиш на Кинопанорамата
с любимия съученик, но разправяш, че си
бил по комсомолска работа. Родината изграждаш...

# 16
  • Мнения: 281
Един път снимката ми беше на едно табло с отличници за 24 май, пък.

# 17
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Един път снимката ми беше на едно табло с отличници за 24 май, пък.

Ами то ако не беше отличник човек нямаше място в организацията доколкото помня Wink.

# 18
  • Мнения: 281
Да, но съм била и на табло.  Grinning

# 19
  • Мнения: 2 401
Яяяяяя ква готина теми4ка. Аз бях отговорник КИД - клуб за интернационална дружба, натам тръгна и живота ми после..
Бях и асистентка на знаменосеца ама не станах манекенка  Mr. Green

# 20
  • Мнения: 5 462
Постоянно бях отряден председател. В дружинния съвет отговарях за културно-масовата дейност.
Върхът на кариерата ми - в 6-ти клас бях на лагер в Ястребино, с цвета на пионерската младеж на цяла България. Ставахме, лягахме и сънувахме поръчения и велики мисии. Боооже, дори правихме среднощен поход по стъпките на Тузлушката чета...
Беше като един мини-Априлски пленум.
Прибрах се и точно след една седмица дойде 10 ноември 89-та.  Mr. Green
Язък, сега сигурно щях да съм съпруга на някой висш партиен функционер.  Laughing


Ох момичета падам от смяхххх с вас smile3501 newsm62 rotfImao  love001 .Аз друг ден ще се отчета  , че сега съм с главобол .Но много ме разсмяхте ..Ако ми спрете главобола цена няма да имате ... Sad

# 21
  • София
  • Мнения: 1 825
Бях дружинен председател откакто бях станала пионерка. Отгоре на всичко не можех още да произнасям "р" /не, че сега нещата са се променили особено/. По задните редици на строя се превиваха от смях като кажех: "ДЛужина, Лавнис! ДЛужина, миЛно! ОтЛядни пЛедседатели, за ЛапоЛт пЛиготви се! ОтЛядни пЛедседатели, на ЛапоЛт ходом маЛш! Joy

10-ти ноември дойде още преди да съм станала комсомолка. После ми липсваше това, че нямаше с какво друго да се занимавам след училище, но определено възпитаните лидерски качества ми останаха като наследство. Нямаше вече поръчения, отчети, планове, лагери. Дори успях да се влюбя в един пионер. Срещнах го на 9-ия Републикански пионерски сбор в Кранево през може би 87-ма или 88-ма и се влюбих от пръв поглед. После събрах целия клас у нас да го гледаме по "Звънче" - беше областен председател на Бургас, а беше от Ямбол /мисля/ и се казваше Дончо Донев. Ех-еееех, какви времена бяха. Така и не се видяхме след това.

Ставам да си издухам носа, че много се разчувствах. Cry

# 22
  • Мнения: 2 401


Ставам да си издухам носа, че много се разчувствах. Cry

Ти сериозно ли?  newsm62

# 23
  • Мнения: 25 609
И аз бях дружинен председател.  Mr. Green
И асистентка на знамето бях плюс отговорник по интернационалната дружба ли беше, нещо такова...  newsm78
Ама като комсомолка ми дойде акълът и успявах да се скатавам успешно. Което не попречи без малко да стана член на БКП. Ама една връзкарка ме измести. После станах студентка и нямаше кой да ме предложи. Тъкмо завърших и дойде 10-ти.  Laughing

# 24
  • София
  • Мнения: 1 825
Шегичка.
 
Сега изчетох постовете на другите пионери и се чувствам длъжна да призная, че освен да уча, да пея, да пиша стихове, да рецитирам, да инициирам, да организирам, за нищо друго не ставах. Пращаха ни за охлюви, хората по 2 кг. намираха, а в моята торбичка се мъдреха 100 гр. - общо два броя, които намираха начин да избягат, докато ги занеса да ги претеглят. Joy

# 25
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
По-нагоре от отряден не съм била. Нищо не помня, караха ни да преписваме едни планове, които никой не изпълняваше и да мисля пионерски поръчения.
Но помня как веднъж влязоха някакви на проверка, май по сигнал беше, че в класа ни имало човек с дънкови панталони. Хванаха едно момче и го пратиха да ходи да се преоблича и повече да не е посмял да дойде така на училище. А панталоните бяха снежно бели и не личеше плата, но...
Помислих си, сега ако стане така, колко теми щеше да има, колко бесни ССФ...

# 26
  • Мнения: 6 167
В училище предимно звеневи съм била. Трето звено, т.е третата колонка чинове откъм прозореца.
Нямам много спомен, но кипеше бурна дейност, предимно носене на китки, събиране на хартия, помитане на пространството около 20то основно. После пък в гимназията с име на партизанин не можех да се вредя до висок пост от едни Зорници...
Аз бях все освободена, щото пеех в хор, та не се е налагало в училище да взимам много участие.
Затова пък все бях по Асамблеи - откриване и закриване...
Летата ги прекарвах предимно в международния лагер Кранево, където всяка вечер имаше вечерна проверка, бяхме длъжни да се явяваме с връзки. Всички състави на пионерския дворец. Росна Китка, Бодра смяна, театри, балети.. наредени под формата на П. Едно лято бях дружинен на нашата дружина и много обичах да рапортувам. Е, бога ми, вълнувах се!  Рапорт даден!

После дойде Комсомола, аз съм последното му поколение. Тъкмо ме приеха с първата група, платих си членския внос и те взеха, че обърнаха палачинката. Спомням си , че книжката ми години по-късно ми служеше за тефтерче за телефони, но къде ли е...

# 27
  • Между Пирин, Рила и Родопите
  • Мнения: 373
Направо завиждам за спомените. Аз само синя връзка съм носила. 89-та изпревари червената.

П.П. Във втори клас участвах в нещо "Пътешествия в Техноград" май се казваше и спечелих първа награда за хм, не си спомням вече.  Embarassed

# 28
  • Мнения: 6 155
Въобще не знам за какво говорите  Crazy
Имах синя връзка и калпак, носех тъмно синя плисирана пола, имаше и престилки.
Събирали сме хартия за вторични, но такива "титли" като вашите по наше време нямаше  Mr. Green

# 29
  • София
  • Мнения: 5 605
Въобще не знам за какво говорите  Crazy
Имах синя връзка и калпак, носех тъмно синя плисирана пола, имаше и престилки.
Събирали сме хартия за вторични, но такива "титли" като вашите по наше време нямаше  Mr. Green
Имаше, просто ние сме били още малки за тях. Иначе аз почти цял един срок водих сутришната физзарядка. Помните ли я? А някой от нас пази ли си връзките? Аз скоро си намерих червената.

# 30
  • Мнения: 2 070
Моля за речник за крехкото агнешко..

Звеневи=?
Отряден=?
дружинен председател=?
с какво комсомолеца е повече от пионерчето, освен по възраст...правомощия някакви?

# 31
  • Мнения: 6 167
Моля за речник за крехкото агнешко..

Звеневи=?
Отряден=?
дружинен председател=?
с какво комсомолеца е повече от пионерчето, освен по възраст...правомощия някакви?

ами различна организация.
Пионерчетата са в пионерската организация. ( там йерархията е звеневи, отряден, дружинен).
Комсомолците ( след 8 клас нататък) са в Комсомолската организация, ама не всички, защото се влиза на групи спорд кой как си е взел изпита и успеха  и поведението.


Песента казва

"Комунистите родината изграждат,
комсомолците след тях стоят, ( бел. ред ходят по бригади)
Пионери, пионери, славен път ви чака, трудов път"

Поета е бил много прав, всъщност, като се замисля. Laughing

Припевът е готин:

Комунисти, комсомолци, пионери
сме в един и същи срой
Комунисти, комсомолци пионери.
Заедно във труд и в бой.

Последна редакция: нд, 11 ное 2007, 21:28 от Lennie

# 32
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Моля за речник за крехкото агнешко..

Звеневи=?
Отряден=?
дружинен председател=?
с какво комсомолеца е повече от пионерчето, освен по възраст...правомощия някакви?
Звеневи - отговорник на редичката. В един клас обикновено има три редички чинове. Това е най-ниският чин.
Отряден - отговорник на класа.
Дружинен - отговорник на училището.
Първите два се избират на отряден съвет, на същия се избира и представител за дружинния. На дружинния съвет се избира дружинния председател.
До комсомола не можах да стигна - затова там не мога да отговоря.

# 33
  • Мнения: 281
Какви бяха правилата на чавдарчето?

Чавдарчето труда обича,
на помощ първо се притичва...?

или бъркам май.

# 34
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Чавдарчето Родината свободна обича като своя Майка Родна.
*
Чавдарчето е весело дете - играе, пее, учи се, чете.
*
Чавдарчето труда обича - на помощ първо се притича
*
Чавдарчето учтиво поздравява - то възрастните хора уважава.
*
Чавдарчето е примерно във къщи и във клас. То помни: ПИОНЕР ще стана аз!

 google

# 35
  • Мнения: 2 577
Аз бях неизменно в първа роля на фестивалите. Всеки клас от училището беше длъжен да прави театрални сценки или няккави други подобни и имаше награди. Правили сме имитация на различни игри с водещи, които по онова време даваха по телевизията - сещам се за някакво тото, което имитирахме. Играла съм Пижо, Кума Лиса...Взех първа награда камо Кума Лисана. Бях облечена с една оранжева грейка и на главата муцуна на лисица и еддна от тези яки от препарирана лисица....Божеееее #Crazy
Все в кръжоци участвах - по икебана,по плетена с канап/ различни панама/ даже взех първа награда в областта за икебана/ подариха ми раница.../. Еййй, като се сетя колко много цветя ни караха от оранжериите, не е истина - на едни малки деца ги караха, да си ги редим - всяка седмица кръжок и купища кофи с цветя....
Не обичах реда и за това велик пионер и  чавдар не съм била, все по културно-масовата бях Joy

# 36
# 37
  • Мнения: 9 865

А тия години отстрани какво бележат?!

# 38
  • Мнения: 6 167

ами това е юбилейна марка. 40г. пионерска организация

# 39
  • Мнения: 9 865

ами това е юбилейна марка. 40г. пионерска организация
Оф да, видях я 40-ката...   ooooh!

# 40
  • Мнения: 1 616
Бях отряден председател - отговорниците по различните дейности ми предаваха своите доклади, аз съответно изготвях отчетен доклад за работата на класа. Помагаше ми една какичка-комсомолка от 10 клас. Никога няма да забравя как ме покани у тях, за да пишем доклада и ми преложи кутия бонбони да се почерпя ("Амфора", помните ги). Аз от срам и уж добро възпитание отказах, макар че зверски ми се ядяха. Тя остави на бюрото бонбоните и започнахме работа, а мен очите ми все в кутията. Най-накрая не се сдържах и си поисках, а тя се разсмя... Даде ми, разбира се. После се издигнах в йерархията - станах член на дружинния съвет и отговарях за работата с чавдарчетата. Комсомолка не станах - бяхме първият набор, който не бе приет в Комсомола, защото настъпиха промените.

# 41
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Двете години в гимназията бях отряден председател /третата беше УПК/
Бях зубърката на класа, така че тази ми функция донякъде беше предопределена даденост.
Същевременно сякаш и не бях най-достойна за поста, защото носех къса престилка без пола отдолу и последно копче разкопчано, кларкове с една отровно зелена връзка и друго също толкова отровно цикламена, както и покривах двойкаджийте-разбойници на класа, които трябваше да бъдат публично порицавани. Може би очилата донякъде ме реабилитираха, така, че успях да изкретам някак в това си качество.

# 42
  • Мнения: 1 178
Малко преди да стана пионерче дойдоха промените, а така ми се искаше да нося червена връзка. С умиление си спомням миризмата от синята връзка  докато я гладех  сутрин  Crazy Доста съм стопила, някаква ужасна материя бяха  Rolling Eyes Редовно забравях, когато трябваше да се предават кестени, шипки или 5 кг. хартия и у дома наставаше голяма суматоха и събиране на вестници от съседите  ooooh! В по- ранна възраст много обичах манифестациите през есента, сигурно е било за 9-ти септември. Много весело ми се струваше- имаше балони и хартиени знаменца на дървена пръчка  Mr. Green
От онзи период най-ми липсват дъвката "Идеал" (беше истинско предизвикателство да направиш балонче от тях), билетчето от 6 ст., бозата и кифлата осморка  Heart Eyes
Ех... Crazy

П.П. Нимфетка, понякога още ги сънувам тия бонбони "Амфора" ... Лелле, почнах да  слюноотделям smile3502

# 43
  • Мнения: 2
била съм и чавдарче и пионерче,уви като ирония ни приеха точно на 10-ти ноември комсомолчета ,тъй че уви ...нямам силни спомени т.е.явяват ми се едни понякога гоолеми бели петна,помня че беше много весело./малко може да прозвучи всичко и като дълбоките приказки на мъжете за казармата/ имахме пионерски поръчения ,за всеки един поотделно напечатано като едва ли не покана кво трябва да направиш през лятото и есентта докладваш за изпълненото  Peace

# 44
  • Мнения: 2 071
Бях отряден, асистентка на знаменосеца, свирех на фанфари... И още -  член на дружинния съвет (КИД), раздаваха ни едни сини значки със земното кълбо, увито в пионерска връзка, помните ли? С каква гордост си я закачах на якичката...

# 45
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 518
Винаги съм била в отрядния съвет.  Laughing Обикновено отговорник по културно-масовата дейност. Това плакати, посещения на кино и театър и пр., нямах тайни  Mr. Green Обаче пък на фанфар не можах да се науча да свиря. Оказах се музикален инвалид, тези пусти копчета така и не разбрах как се натискат. Embarassed
Да не говорим, че в 6 клас щяха да ме наказват за подписи по червената връзка (защото се местех в друго училище), едва ме отърва класната тогава.  ooooh!
И комсомолка станах, цяла година плащах по 10 стотинки членски внос.

# 46
  • Мнения: 25 609
Бях отряден, асистентка на знаменосеца, свирех на фанфари... И още -  член на дружинния съвет (КИД), раздаваха ни едни сини значки със земното кълбо, увито в пионерска връзка, помните ли? С каква гордост си я закачах на якичката...


Ами да, точно КИД бях и аз по едно време - Клуб за(на) Интернационална(та) дружба!  Laughing

# 47
  • софия
  • Мнения: 25 459
Станахме чавдарчета на площада пред Мавзолея. След това отдадохме почит на "вожда".
Пионерчета ни приеха в НДК. До всяко чавдарче, пионер, който му връзва червената връзка. Вълнуващо.
Участвахме в някакъв Конгрес на БКП в зала 1 на НДК. Бяха ни раздали различни униформи. Най-готини бяха маскировъчните.
Учех в централно Софийско училище. Престижно  Flutter - 6 СОУ. Страхотно училище. Само прекрасни спомени.
Бях звеневи, но нямам травмиращи спомени. Сигурно съм правила някакви отчети, но не поВня. Помня, че имаше някакви правила на чавдарчетата, които бяха написани на отделни плакати, разлепени на стената.
И аз доста връзки, и сини, и червени, стопих с ютията.
Мразех сините, плисирани поли.
Участвах в Олимпиади по математика.
Даже и на 2 лагера ходих - в Берковица и Равда.
А помните ли си как ни освободиха от училище за целия ден, когато умря Брежнев? Ходихме в една съученичка - Елена, да гледаме погребението. И сирени имаше.
Точно ме препитаха за Комсомола и дойдоха промените. Помня, че когато ме "изпитваха" каката комсомолка ми задаваше въпрос, а баткото комсомолец под чина ми беше отворил Устава. Подсказваше.  Crazy CrazyНе разбрах дали съм приета или не, защото "закриха" Комсомола.

Все още когато видя шоколадово яйце се сещам за опашките, които ставаха, когато пуснеха яйцата в един вход зад задния двор на училището и в Корекома. Но това е друга тема...

Еххххх...Някои от разказите тук ми навяват милност  Wink

Последна редакция: нд, 11 ное 2007, 23:16 от zvanche

# 48
  • Мнения: 4 585
Аз пък бях един, дето прави и рисува таблата. Забравихмуимето.
А баба тъща цял живот е била дружинна ръководителка. С по 3 лагера на лято.

# 49
  • София
  • Мнения: 981
Съвсем бях забравила за този период от живота си  Thinking Като пионерче си спомням,че стоях на двора и записвах кой колко килограма хартия е донесъл.Не знам каква беше тази длъжност,но поне пропусках първите часове.В 9ти клас се записах на лагер - да ходя на море.А то се оказа лагер-школа,плаж имаше по 1-2 часа на ден,през останалото време учехме устава на комсомола  ooooh! и всичко това за една шестица по история.И на манифестации съм ходила,първо няколко седмици марширувахме в двора на училището и викахме "КПСС БКП",за да не се излагаме като минаваме пред мавзолея  Wink,а на 24.05. винаги валеше  Wear Umbrella и не ни даваха да носим чадъри.

# 50
  • Sofia, BG
  • Мнения: 394
crazy_chick...кефиш!  Crazy
Толкова смешно-сладки спомени изрових изпод дебелите пластове..
Аз бях звеневи на незнамкоеси звено в пети клас. В шести ходих на ‘обучение’ при училищната лекарка и се преквалифицирах в отговорник по хигиената. Трябваше да проверявам за наличие на носни кърпи, излъскани обувки и изрязани нокти.
Бях средно положение между ‘отворените’ и ‘зубърите’ и се люшках рязко м/у двете крайности. Радикалната промяна дойде, когато в моя лексикон на въпроса ‘какво мислите за притежателката на този лексикон?’ най-открехнатата девойка в нашия клас беше написала ‘ами доста е задръстеничка’...тогава реших геройски да доказвам противното и до днес ме гони параноя да не би някой да си помисли такова нещо за мен! Joy

# 51
  • Мнения: 6 039
В цялата си пионерска кариера винаги съм била звеневи на 2-ро звено. По едно време бях и асистентка на знаменосеца на училището.
За втората длъжност ме избраха заради дрехите - черна дълга пола и риза от Кореком Crazy /беше на сестра ми, но тя дребна, аз по-развита за годините си, та се възползвах от вносната дрешка/.
Събирах много хартия, ама много, колко списания заминаха на майка ми ooooh! - доста грамове хвърляха на кантара Sick
и кестени събирах и лайка, ама после не помня да съм ги предавала, луда работа


а снимката ми всяка година беше на таблото на Отличниците в баш центъра на града, на витрината на сегашната Теранова hahaha hahaha
една година, някой ми беше нарисувал мустаци и вежди  Crossing Arms

# 52
  • Мнения: 1 312
Две години асистентка на знаменосеца на училището,
една-отряден председател,
една-културно масовик.
Незнам как ме избираха постоянно newsm78.
През целият си ученически период бях в компанията на черните овце на училището,на батковците от по-горните класове или на пушкома със спортната паралелка...
Хулиганка,но пък отличничка Wink.
До осми клас се мъдрех все начело на таблото:"Наша гордост" bowuu

# 53
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Не бях за онзи строй. Исках всичко или нищо-самогласувах за себе си за отряден председател, а другите си оттеглиха вота, защото така не било редно  Rolling Eyes Не ме избраха и оттам дойде разривът със системата.
ПРедложиха ми да стана асистентка на знаменосеца, но отвърнах, че сервитьорка няма да ставам, още повече, че щом съм била предложена за отряден председател, няма да стана асистентка. Баща ми и досега се залива от смях като се сети за мен.
Поради отличничество ме натириха да се занимавам с политдейността. След като направих чинно пано за октомврийската революция (с баба, дето нищо не разбира от комунизъм), обърках датата  Laughing
След това трябваше да чета новини пред класа (класната се потруди да ми изреже от вестник какво да чета, милата), аз отрязох, че никому не е интересно кой умрял и ням да ги чета тия тъпотии.
Решиха да не ме отписват напълно и ме нахакаха отговорник по трудовата дейност. Аз съм си изпълнителна и на едно събиране на хартия така организирах класа, че от три тона на училището, един беше нащ  bowuu Горката баба на един съученик, как плачеше-това са ми губерите, а той-Бабо, трябва да събираме хартия  Rolling Eyes Поради щото дружинната искаше друг клас да спечели, каза, че сме излъгали (а купът зад нея). Тогава стана страшно-още се борех за чужди каузи. Освен неблагонадеждна станах и невъзпитана.
И последната ми надежда-момчето, което харесвах, с него имахме дружинен съвет по едно и също време, но той все не идваше.
В дневника класната беше написала за мен-Нахална, нагла, невъзпитана, слага си краката върху чина, отлична ученичка, добри битови условия. Още не мога да го забравя  newsm78
Не се разбрахме със системата

# 54
  • Мнения: 3 405
Била съм всичко, и на лагер-школи ходех, с други активисти от страната и чужбина. Какво научих там ли? Ами да се целувам с език  Joy
Най-обичах да съм асистентка на знамето. Носех зашеметяващо къси поли, слагах бели ръкавици и трикольорна лента през гърдите  Flutter Красота!

# 55
  • Мнения: 3 447
Бях абонирана за Учебната дейност, защото бях отличничка. Дейността ми се състоеше в това да подсказвам на другарчетата, да им пиша домашните и да ги псувам наум, че са тъпи и ги мързи. Кофти парче съм си от малка.

# 56
  • Мнения: 5 713
Летата ги прекарвах предимно в международния лагер Кранево, където всяка вечер имаше вечерна проверка, бяхме длъжни да се явяваме с връзки. Всички състави на пионерския дворец. Росна Китка, Бодра смяна, театри, балети.. наредени под формата на П. Едно лято бях дружинен на нашата дружина и много обичах да рапортувам. Е, бога ми, вълнувах се!  Рапорт даден!
Дам, Кранево, любим спомен. Намазах едно лято, награда за нито едно отсъствие в хора. Ти явно си била от каките Simple Smile, спяхме с 2-3 такива в бунгало, а сутрин ни будеха с бесен рок. Вечерната проверка, връзките, рапортите и тях помня...

А иначе звеневи бях 2 години, голямо натискане падаше. И дневника съм пазила, разнасяла. Голям майтап Simple Smile

До комсомола не стигнах, бях 6-ти клас като дойде 10.11.

# 57
  • Майничка
  • Мнения: 12 582
Аз пък бях един, дето прави и рисува таблата. Забравихмуимето.

"Редактор" му викаха при нас. Laughing И бях абонирана за тази длъжност от 1 до 10 клас, защото с баща ми рисувахме хубаво. Само че на него във втори клас му омръзна да прави табла, научи ме как да работя с шаблон, направихме картончета с шаблони на малки и големи букви (захващахме ги с кламери едно за друго), подари ми бояджийско мече и си отдъхна. А аз влязох в печатарската манифактура... Joy.

И комсомолка бях, още в 7 клас. В университета тъкмо си платих първия членски внос и дойде 10-ти. И 5 лв. за студентска шапка кихнах, а такава не видях Cry.

# 58
  • Плевен
  • Мнения: 1 418
Благодарение на темата нахлуха мили спомени.
Винаги съм била звеневи. Една година бях отряден председател. Червената връзка беше задължителна иначе ни връщаха от училище. Една година бях и асистенка на знамето (в осми клас). Не знам с какво съм заслужила тази чест, може би заради отличния си успех. Но ми беше хубаво. Само дето не обичах да нося черна тясна пола и малко ме стягаше. До комсомола не стигнах, системата се разпадна.

# 59
  • Мнения: 3 740
Ех, млади-зелени...
Аз пък имах шеметна кариера - отряден председател, комсомолски секретар на класа, комсомолски секретар на гимназията - ама като студентка ми дойде акълът и вместо в университетската, влязох в комсомолската организация на Кабинета на младия писател-студент (!). И като се почнаха едни пътувания из страната - всяка седмица - уж за литературни четения и конкурси, пък си беше живо надпиване и... друго. И кабинетските бригади -  Равда - до обед в лозята, след обед - на нуди плажа в студентския лагер. Мда-а, да си дойде пак онова време... и онази ми фигура...
Като започнах работа, ме поканиха за член на БКП. А аз - не, благодаря, не се чувствам готова... Вярно не бях готова - за компромисите, дето се искаше да направя със себе си...

# 60
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Само за звеневи бях цанена и то от немай къде - в редичката имаше само момчета, т.е. не особено надеждни диваци по онова време.
Не бях отличничка, нито пък семейството ни беше комунистическо, та на постове в йерархията не можех да се надявам.

# 61
  • Мнения: 2 438
Тъкмо ни приеха за комсомолци и ми събраха снимки за комсомолските книжки и дойде Десети ноември и дотук. Ама после какви стачки правехме - подкрепяхме учителите за заплати, бяхме срещу униформите и руския език /сега моите наследници затова и руски учат и  униформи ще имат!/. Като дете бях активист, но не помня нищо освен, че на манифестацията на 24 май по обяд бяхме слънчасали от идиотизми и викахме за отмъщение лозунга "Единство, творчество, КРАСТА!".

# 62
  • Мнения: 7 111
Час за носталгия, а?
Нашивките със звездички помните ли, драго и друго пионерско общество?  Grinning
3 брой звезди за дружинния председател, 2 за отрядните и разните там хорица в дружинната организация, по една за отрядния съвет.

Аз по стечение на тъжни обстоятелства станах момиченче-знаменосец на дружинното знаме още в 5-ти клас. После на никой не му правеше впечатление, че еманципацията е достигнала такива висоти. Училищното знаме също го разхождах аз. Луда работа - сигурно съм била най-яката кака в училището. Laughing
В отряда ни бях пълна проза - завеждащ фискултУРА-то.  Crazy

При нас отрядните и дружините председатели не си ги пишеха сами есета. Голяма борба удряхме да сътворим дружно поредния бисер.  Laughing

С любов към дружинния ни ръководител.  Heart Eyes

# 63
  • Мнения: 49
И аз да си кажа: била съм отряден председател, както и заместник на отрядния председател (май и такова нещо имаше), отговорник по културно-масовата дейност, по учебната дейност...Това си спомням! Обаче нашият класен беше страхотен и тия ми ти отрядни съвети, на които отчитахме дейността, си минаваха направо страхотно! Той винаги и ме покриваше, ако трябваше да ходя на дружинния съвет! Най-хубавите ми спомени са от Асамблея на мира, защото там за първи път говорих на френски с едно добро другарче, както и лагерите! Била съм на Кранево, на Говедарци и на Бойковеци! Много лагерни огньове, нежни трепеи, първи целувки! Пеперудки в стомаха, нали се сещате.... Grinning Ех, спомени! Момчето, с което все се конкурирахме за председателското място, и до ден днешен ми е най-добрият приятел! А асистентка на знаменосеца бях на завършването на гимназията през 1993 г. Но тогава това си беше въпрос на чест, защото бях един от отличниците на випуска и ме поканиха за тази ми функция. После имах и слово, ох, трепети, бях ги позабравила...
Така като чета, май все отличници сме се събрали тука.. Laughing

# 64
  • Мнения: 17 407
Била съм само "звеневи" няколко години, по- далеч в йерархията не се издигнах. Готина темичка, ще я изчета сега.

# 65
  • Мнения: 494
Бях в отрядния по културно-масовата работа. После в дружинния съвет отговарях за същото.Организирах забави, конкурси, изложби и пр. за малко да ме "разжалват", защото на една дискотека се навих да пусна рок-музика, а тя не се долюбваше много. Така или иначе нищо не се случи, защото времената се бяха "размекнали" вече. Не пишех доклади , а есета.На съветите дружинния ми даваше наготово написани доклади с разни заучени фрази...баси, колко бяха еднакви всичките. В шести клас бях единствената, която се нави да стане дружинен, ама то беше защото дружинния ми обеща да ме вика за организационни и др. работи-обучения по писане на пишеща машина, ораторски умения и пр.(разбирай освобождение от неприятен час и слушане на музика на магнетофона в дружинната стая Laughing) и да ме пуска в учебно време на уроци по пиано в Плевен, където щях да кандидатствам(от дете на неблагонадеждни родители как така станах дружинен председател и аз не знам, явно времената настина се променяха Grinning). В един такъв час по математика,трети час май беше, по радиото чухме как свърши ерата на Тодор Живков .после по радиото пуснаха "Бонита" на Мадона.

# 66
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Какво ли не съм била, най-вече отговорник по Културно-масовата дейност.  Shocked Обаче всичките тези простотии ми бяха супер скучни и все се скатавах. Има ли сбор, аз съм болна. Шарка, тифус, чума. Всичко наведнъж. И от училище бягах, и от бригади бягах.  Laughing
Затова ме избираха и не след дълго винаги ме разжалваха.  Mr. Green
Класната ми беше писала в характеристиката ми от гимназията, че съм неблагонадеждна и не вземам участие в комсомолските дела. Беше убедена, че няма висше учебно заведение, което да ме приеме. Обаче дойде 10 ноември и характеристиките минаха в историята.  smile3533

# 67
  • София
  • Мнения: 1 762
Готина тема Peace Имам един спомен от тия години. Имах кученце, играехме си един ден, духнах му в муцунката и той ме ръфна. Още имам два малки белега м/у носа и горната устна. Всичко хубаво, но на другия ден, като виден комсомолски деятел трябваше да казвам стихотворение пред Георги Иванов в зала България. Не ме разбраха учителките ми и ме изтипосаха. А аз подута, едва говоря и намазана с йод........... жив Хитлер  Embarassed За бъзиците после няма да говоря, може ли  Laughing

# 68
  • Мнения: 740
Бях абонирана за Учебната дейност, защото бях отличничка. Дейността ми се състоеше в това да подсказвам на другарчетата, да им пиша домашните и да ги псувам наум, че са тъпи и ги мързи. Кофти парче съм си от малка.
Отмъкнала си ми думите от клавиатурата. Исках да се самоизтъкна, ама ти ме предвари  Crossing Arms

# 69
  • някъде ... тук ...
  • Мнения: 8 182
Отряден председател от началото до края.
Бригади нямаше вече.
Комсомолец не станах.
Иначе бях във фанфарния оркестър и много хубави състезания по надсвирване и надмаршируване ставаха на 9-ти май.
Всяка година бях на таблото и с лента на 24-ти май.
Mr. Green

# 70
  • София/Варна
  • Мнения: 2 413
Хех, аз съм била само звеневи, за месец. Разжалваха ме, защото не пишех домашните на съучениците си, звеното показваше лоши резултати. Това ми попари ентусиазма като цяло и до 10.11.89г. (а и след това) се скатавах от всякакви масовки.

# 71
  • Мнения: 1 616
Имам мил спомен от онези пионерски времена - кореспонденцията с другарчета от Полша и СССР. На един дружинен сбор ни раздадоха писма от дечица, които просто са писали до училището с желание да си пишат с някое дете. Моите другарчета бяха от Кременчуг - градът, побратимен със Свищов. Дъъъълго време си пишехме... Освен това и във вестничетата публикуваха адреси на деца и по този начин завързах приятелства с още много пионерчета. По едно време най-голямата ми страст беше да пиша и получавам писма - всеки ден дебнех с нетърпение пощальонката. Интересно ми е дали някой още поддържа връзка с приятелчетата от СССР от онова време? Аз отдавна не... Sad

# 72
  • Here, There and Everywhere
  • Мнения: 373
Съвсем бях забравила за тези организации...
Аз съм от абонираните за постовете отряден председател и комсомолски секретар на класа. Нагоре не успях да се издигна, но съучениците винаги ми гласуваха най- високото доверие. Laughing
Аз, естествено, го заслужавах- никога нищо не ги карах да правят, винаги покривах кой както може, и отчетите ми бяха най- добрите- много дейност отчитах- просто всяко събиране или всяка случка в класа можех да пречупя и представя през правилната гледна точка, така че всъщност не лъжех ....
Мили спомени ми навяват писмата с непознати другарчета- пишех си с една девойка близо до Москва, и то дълги години. Изпращаше ми красиви панделки за коса и лъскави обвивки от бонбони (понякога и бонбони).
В основното училище предавахме хартия и 1-2 пъти си спомням - старо желязо и шипки. Нито един път не си изпълних нормата, но майка ми и баща ми ме успокояваха, че нормата била пожелателна. Като ги предавах, ме беше срам, обаче...
За съжаление, комсомолът много бързо ме разочарова- на първата бригада последния ден се оказа, че сме гласували бригадата да е за комунистически труд (или не знам как се казваше) и сме се отказали от заплащането. По време на гласуването на плаца, естествено че никой не слушаше какво се говори и вдигнахме ръце като овце... още не мога да го преживея  Laughing
От друга страна пък, една година ме изпратиха на международна бригада- там освен, че не се преработихме, ходихме на безплатна екскурзия 1 седмица и ни платиха толкова много, че аз се чудех накрая за какво да си похарча парите (просто нямах опит с харчене на пари до този момент).

Общи условия

Активация на акаунт