Публикувана: 11 ноем. 2007, 20:49 ч.
Последно мнение: 16 май 2008, 21:34 ч.

без приятели

6 409
57
1

Гост

1
2
3
4
Всички

11 ноем. 2007, 20:49 ч.

Здравейте,
напоследък ме измъчва една мисъл и реших да споделя с Вас.
Пиша анонимно, защото ме е срам и това си е Embarassed

Чета много във форума и се натъквам постоянно на нещо което ме накаро да се замисля. Непрекъснато се пише - добре че бяха приятелките, споделих с приятелите, намерих опора в тях и т.н
Може да се каже че нямам приятели - нито от мъжки, нито от женски пол. Травиално. Иначе съм много общителна, бих казала че нормален разговор поддържам без проблем НО - мъжете приятели през годините в един момент или от много близки са се оказвали мои гаджета, или съм почувствала че имат такива намерения и съм се отдалечавала, или уж са ми били приятели, но докато не си намерят половинка в живота и тогава разбирам, че са ме приемали не като приятел, а като жена и затова повече не ме ценят... но това да кажем е нармално за мъжете.
Жените - не ме харесват ooooh!

Не съм грозна, но не съм и Памела Андерсън, но все излиза че някой се пази от мен. Изключително моногамна съм. Не поглеждам чужд мъж. Имам си годеник от 4 години и т.н
И така се отзовах на прага на 30-те без кьорав истински приятел , ако мога така да се изразя.
Имам предвид не познати, а приятели, с които да си споделяме мъките и радостите , като в училище - инфантилен пример но горе долу за това става въпрос.
Всички се разбягаха в чужбина, нови приятелства някакси не стават - Вие как сте на тази тема?
Имате ли приятели или семейството е вашата крепост?
Може да е тъпо на фона на всички теми за изневери и други истински проблеми, но на мен това ми тежи.
Избягвате ли неомъжени приятелки?

# 1 11 ноем. 2007, 21:02 ч.

Мнения: 502

Лично аз не избягвам неомъжените си приятелки и не виждам защо някой трябва да го прави.
Мисля,че по-скоро си изпаднала в някаква есенно-зимна депресия и заради това ти минават такива мисли през главата.
Моето семейство може да се каже,че е моята крепост,но мисля,че и без приятели не може/не че ги имам кой знае колко/.
Все си мисля,че за приятел се счита човек,който не е нужно да виждаш всеки ден,но да знаеш,че в момента,в който ти е необходима помощ е насреща.За щастие аз имам такъв.
Пожелавам ти и ти да намериш Peace

# 2 11 ноем. 2007, 21:05 ч.

Мнения: 17 546

Напълно съм убедена, че ти тежи това, че нямаш приятели! А защо не стават нови приятелства? Твоите омъжени познати избягват ли те и задавала ли си си въпроса защо? Аз пазя приятелства от детските си години. Непрекъснато се запознавам с нови хора и някои от тях ми стават приятели. Не мога да си представя, че някой може да няма нито един приятел! Може би, с особености на характера си, ти отдалечаваш хората от себе си или пък си твърде взискателна към околните. Приятелите са такива, защото те приемат с всичките ти положителни и отрицателни черти и въпреки тях остават до теб. Същото важи и за теб - ти ги приемаш каквито са и си до тях. Нещо липсва в общуването ти с хората и те спира от приятелства. Когато намериш отговора ще намериш и приятели! Пожелавам ти го от сърце!

# 3 11 ноем. 2007, 21:09 ч.

Мнения: 4 978

Тъжно ми стана, като прочетох написаното от теб.
Преди доста години съм се чувствала по същия начин. Не искам да изпадам в подробности защо и как... Просто те разбирам.
Семейството ми е моята крепост, но това не изключва приятелите.
Не, не избягвам неомъжени жени за приятелки. Даже, по стечение на обстоятелствата, повечето от от приятелките ми са такива.
И според мен приятелите не са само за опора, рамо, нужда някаква, а да споделят всичко. И радостните, и тежките моменти.
Радвам се, че ги имам. Надявам се и ти да намериш своите.

# 4 11 ноем. 2007, 21:15 ч.

Мнения: 2 401

Хайде да се запознаем Simple Smile

. И аз нямам приятели (това обаче никак не ми тежи), имам купища познати. Случвало се е да ми се обиждат за голяма моя изненада разни мои познати, когато съм казвала че приятели нямам, но това е, така го чувствам. Вероятно и при теб е така, не допускаш хората до себе си. А мъж приятел пък никога не съм имала, няма и да имам - наричам всички просто мераклии. Не се измъчвай, както казват по-добре сам отколкото зле придружен. Hug

# 5 11 ноем. 2007, 21:18 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Странно и едновременно тъжно ми стана като прочетох авторката.
Не мога да си представя, че нямаш поне един-единствен приятел, с когото да споделяш.
Аз не бих могла да живея така.
Семейството е едно, приятелите са съвсем друго нещо. Аз лично имам нужда и от двете.
Пожелавам ти да намериш в най-скоро време човек, който в последствие да ти стане истински приятел, както и ти за него. Peace

# 6 11 ноем. 2007, 21:20 ч.

Не ме разбирайте погрешно.
Това не е от сега - почти цял живот е - напоследък започна да ми тежи особено cry

В работата - само с мъже, оказва се че обръщат ли внимание - то е защото искат нещо Sick

Иде ми незнам какво да направя Tired

Бях 4 години веднага след училище в чужбина -може и това да е от значение. Изгубила съм нишката.
Имам и приятелки които взеха да ми завиждат за работата - ДА да наистина, колкото и да се опитвах да не го виждам...
и то 1 работа ама нали знаете - все чуждото изглежда по-добро Tired

# 7 11 ноем. 2007, 21:25 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: мария - сама в нд, 11 ное 2007, 21:20

Не ме разбирайте погрешно.
Това не е от сега - почти цял живот е - напоследък започна да ми тежи особено cry

В работата - само с мъже, оказва се че обръщат ли внимание - то е защото искат нещо Sick

Иде ми незнам какво да направя Tired

Знаеш ли, още нещо общо имаме, което явно е от значение.. аз бях навън 7 год. newsm78

Сега вече съм сигурна, че "проблема" е в теб.

# 8 11 ноем. 2007, 21:40 ч.

Варна
Мнения: 567

Аз приятели нямам, ако изключим само една приятелка, но се виждаме много рядко, само с нея мога да съм близка!
Не искам и да имам, имала съм много и от всички съм се разочаровала, аз съм пълен максималист, мога много да дам и да се раздавам до край, но не получа ли същото на среща се чувствам предадена, било то и една мила дума в тежък за мен момент!
Много рядко явление са истинските приятели, безкористни, всеотдайни и без задни мисли!
Тези които ги имат са истински късметлии!

# 9 11 ноем. 2007, 21:55 ч.

Цитат на: lolii в нд, 11 ное 2007, 21:40

горе долу така е и при мен Sad

# 10 11 ноем. 2007, 22:06 ч.

Мнения: 157

Не си единствената.Аз винаги правя разлика между приятели и добри познати.
Имам три приятелки с които се виждаме веднъж в година ,с тях мога да споделя всичко.
Имам много познати в града в който живея и не искам да споделям нищо лично с тях.
От там идва разликата, но аз съм направила избора.Трудно се доверявам.
Рецепта няма за завързване на приятелства,бъди каквато си и ще се намерите.

# 11 11 ноем. 2007, 22:06 ч.

Варна
Мнения: 567

Не се натъжавай, аз не си го слагам на сърце, напротив - за да стигна до този извод съм видяла достатъчно фалшиви приятели, и това ми помогна да се науча по добре да преценявам хората! А и ме направи по проницателна и съм доволна че се научих да се справям сама без да имам нужда да се оплаквам или да рева на нечие рамо, а и като се замислиш колко хора биха разбрали наистина как се чувстваш и какво ти е на душата , никой по добре от теб самата не знае, и никой не може да ти помогне така както само ти можеш!

# 12 11 ноем. 2007, 22:19 ч.

Мнения: 244

Мисля си че и аз съм като теб Confused

макар че имам една приятелка с която горе долу мога да споделя но май с времето съм превърнала моя дом в мойта крепост и е доста трудно да надникнеш Thinking

но това може да се каже че е моя избор защото аман от приятелки ooooh!

все става така че накрая ме предават или се възползват от мен #Cussing out

ако имаш нужда от приятели просто ги потърси бъди отворена към хората bouquet

а пък и тук сме достатъчно много че да си избереш някоя Peace

просто пиши на ЛС Heart Eyes

# 13 11 ноем. 2007, 22:36 ч.

някъде
Мнения: 4 955

Нямам приятели- истински, без завист и задни мисли! Имам познати и добри познати, но истински приятел не, а и в тези времена на злоба и завист не ми и трябват да ти кажа честно! Rolling Eyes

# 14 11 ноем. 2007, 22:43 ч.

Мнения: 1 586

Стана ми тъжно докъто четяхл Tired

не се отчайвай не всички са заобиколени от много приятели аз например имам един двама а всички останали са познати,хора с които разговарям,смеея се излизаме но не мога да им споделя всичко.разчитам и споделям каквото ми тежи със сестра ми или с мъжа ми защото виждам в очите им че ме разбират и знам,че ще ми помогнат.

# 15 12 ноем. 2007, 01:55 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 687

Единствената ми приятелка заминава в петък за чужбина и ще живее вече там. Завинаги Sick

Така че, пишете ме и мен в клуба.

# 16 12 ноем. 2007, 08:15 ч.

Мнения: 702

Цитат на: lolii в нд, 11 ное 2007, 21:40

Цитат на: lolii в нд, 11 ное 2007, 22:06

lolii това като че ли аз съм го писала

# 17 12 ноем. 2007, 10:15 ч.

София
Мнения: 1 352

Присъединявам се. И моите приятелки се "поразбягаха" с годините. Всяка си намери пристанче в семейството и връзката се скъса.
Мъжкото приятелство пък няма да коментирам. Там картинката е повече от ясна.
И моята най-близка приятелка се омъжи в провинцията...Чуваме се по тел., много сме си близки, но някак не е същото.
До скоро си мислех, че семейството е моята крепост, но май и там се поразочаровах.
Тъжна работа.

# 18 12 ноем. 2007, 11:11 ч.

Мнения: 1 568

Не си сама,от една партия сме

# 19 12 ноем. 2007, 11:20 ч.

София
Мнения: 408

Не си единствена в това положение Wink

И аз не мога да кажа, че имам приятел на който мога да разчитам 100%.Познати да, ама приятели......Май в днешно време истински хора се срещат рядко, повечето гледат да се възползват от теб и до там. Е за какво са ми такива "приятели".
Hug

# 20 12 ноем. 2007, 11:21 ч.

Мнения: 1 520

Някои се разбягаха в чужбина, някои са си тук и сме заедно.
Ние сме една група момичета, от училище още сме приятелки, но след завършването сякаш още повече. Радваме се и плачем заедно за всякакви неща, така да се каже.
Вярно, че успяваме по-рядко да се събираме за дълго на приказки, за сега само две сме и с деца.
Но пък винаги когато се видим ни е приятно. С тях мога да споделя всички и да говоря за всичко.

Мъже приятели имам по-малко, но има няколко на които като звънна, мисля няма да ме оставят без да се отзоват.

Честно казано днес не търся да създавам дълбоки приятелства. Мисля че това са хората, които ще си останат най-близо до мен.
Но добри познанства се намират винаги. Приемам ги с отворени обятия.

# 21 12 ноем. 2007, 11:28 ч.

Мнения: 5 577

не бих могла да живея така, обичам да съм заобиколена от хора. имам много, много приятели и още по-много познати. на работа се запознавам с хора постоянно и обожавам това, допускам ги лесно до себе си. така създавам все нови и интересни познанства.

обичам и уважавам приятелите си.

# 22 12 ноем. 2007, 11:38 ч.

Здрасти. Аз Страдам поради същата причина, макар, че разбирам чудесно, че "вината" е в мен. Просто обичам да се отдавам изцяло на човека, който е до мен и ако той прави същото започвам някак си да се затварям към останалите хора. Със сегашния ми приятел сме заедно от 2г и половина, разбираме се чудесно, имаме сериозни планове и по цял ден сме заедно. Обикновено излизаме заедно и заедно се срещаме с приятелите си. Това може би кара приятелките ми да се резервират и да не споделят пред него неща, които биха казали иначе. Най-добрата ми приятелка замина в чужбина и връзката между нас се разпада. Никога не отговаря на писмата ми, защото "няма време", а когато си дойте тук все по-рядко споделя лични неща. Аз не мога да започна да и споделям нещо много лично ако и тя не го прави - изглежда ми като излишно досаждане от моя страна. Иначе да споделяш нещата, които ти тежат и не можеш да кажеш на гаджето си 1 път в годината е доста тежко...
С другите момичета, които са си в България се срещам все по-рядко, заради работата и т.н., а когато дълго време не се виждам с някого много трудно споделям нещо лично - обикновено си говорим за общи неща, а това само ни отдалечава. За това нямам нужда да се виждам с тях.

Скоро обаче се запознах с едно момиче през друг форум. Потърсих я да ми помогне с един превод и от дума на дума се харесахме и започнахме да споделяме много лични неща. После се срещнахме и сега ни е много приятно заедно. Ходим на кино, на театър, ходим си на гости и е доста забавно - като в ученическите години:). Ако не прекъсваме връзката помежду си за дълго време мисля, че ще ми стане наистина добра приятелка и ще има с кого да споделям.

Тежко е без истински приятели, но по-добре сам, отколкото с лоши "приятели".

# 23 12 ноем. 2007, 14:53 ч.

Явно не съм сама в тези си чувства Sad

Наистина - сериозна връзка, работа от сутрин до вечер, приятелките които вече си имат истински семейства,тези които заминаха завинаги....
Просто имам гадното чувство, че ако остана без мъж до себе си в даден момент няма към кой да се обърна, дето се вика ако трябва да ме закарат до болницата няма кой. Е винаги се намира някой но имах предвид някой, който наистина го е грижа.

# 24 12 ноем. 2007, 15:45 ч.

Мнения: 385

Цитат на: мария-сама в нд, 11 ное 2007, 20:49

Всички се разбягаха в чужбина, нови приятелства някакси не стават - Вие как сте на тази тема?
Имате ли приятели или семейството е вашата крепост?
Може да е тъпо на фона на всички теми за изневери и други истински проблеми, но на мен това ми тежи.
Избягвате ли неомъжени приятелки?

Никак не е тъпо да се чувстваш сам и самотен,да осъзнаеш,че нямаш истински приятели.
Аз имам приятели,компания,но само една ИСТИНСКА приятелка и не я заменям за сто други.Тя е човек на когото мога да кажа неща които дори от себе си ми се е искало да скрия,неща от които съм се срамувала и нито веднъж тя не ме упрекнала,давала ми е кураж в трудни моменти и е била с мен в хубавите мигове.Между другота тя не е омъжена,ако за някой изобщо това има значение,за мен поне няма.

# 25 12 ноем. 2007, 16:09 ч.

София
Мнения: 593

И аз при вас Hug

Не знам защо хората така се издънват в днешно време,а единственото което искам е разбиране и лоялност Tired

# 26 12 ноем. 2007, 17:32 ч.

Мнения: 1 612

Хайде и аз да се разпиша, въпреки, че при мен ситуацията не е чак толкова плачевна.
Още като дете нямах приятели. Бях болнява и не ме пускаха да играя много с децата за да не прихвана някоя болест (имам вроден имунен дефицит и бързо се разболявам). В малкото време, в което съм излизала се опитвах да се сприятеля, но децата са гадни и не ме възприемаха като част от компанията.
Започнах да си контактувам предимно с момчета. Като вляхох в пубертета си заформихме една компания от няколко момичета и момчета - уж приятели. В един момент се бяхме обособили по двойки. В тази компания беше и първият ми приятел - първата любов. Но хората се променят. Когато изчезнаха любовните отношения компанията от приятели се разпадна и всеки - кой от къде е. Даже имаше и упреци от тяхна страна, тъй като аз пъра напуснах компанията с ново гадже (сегашния ми съпруг).
От тази компания остана и една приятелка, но не за дълго. Стана ми кума, но 2 години след сватбата развалихме приятелството.
За предателства от жени мога да напиша книга (за съжаление Sad

).
От друга страна сега се гордея, че съм заобиколена от малко, но много ценни за мен хора, на които знам, че мога да разчитам винаги.
Остана ми една приятелка от университета, която се омъжи в София и се виждаме рядко, но знам че ми е истинска приятелка и много я обичам.
Имам и един приятел - семеен. Беше приятел на мъжа ми в началото. Много сериозно момче.
От работа имам още една приятелка, с която се сблизжихме скоро, но съм улучила точния човек.

Много е трудно да намериш точният човек.
Пожелавам на всички да намерят поне толкова добри души, колкото има около мен.
bouquet

# 27 12 ноем. 2007, 17:53 ч.

Мнения: 884

И аз да кажа-най-добрата ми приятелка е сестра ми-знае ми всички кирливи ризи, а когато имам и с какво да се похваля-първо на нея, при проблем в къщи-пак при нея, изобщо за зло или за добро само на нея имам пълно доверие, дори себе си харесвам по-малко, на чужд човек на смея да се доверя, а причините са в собствения ми горчив опит. Иначе добри познати, с които да се съберем вечер, да се пооплачем от това-онова, или да споделим добър повод-много са...Така че, дали имам приятели, ама истински-според мен не, въпреки, че много мои познати се смятат за такива.

# 28 12 ноем. 2007, 17:56 ч.

България
Мнения: 106

Цитат на: didka_81 в нд, 11 ное 2007, 22:36

# 29 12 ноем. 2007, 21:37 ч.

някъде
Мнения: 4 955

Цитат на: lilia_n_s в пн, 12 ное 2007, 17:32

Още като дете нямах приятели.

Аз пък имах, но такива които се интересуваха от гумените бонбони и шоколади, които баща ми носеше от чужбина, от хубавите дрехи, обувки..... Confused

големи приятелки, нали? Confused

# 30 12 ноем. 2007, 21:44 ч.

Мнения: 2 336

След като "най - близкият ми човек" ми заби нож в гърба си проличаха кои са истинските ми приятели. Те са ми опората, те ми дадоха сили да продължа и продължават да ми помагат.
Има една песен на Георги Христов, не помня как се казва... Но текстът беше - Нямам нужда от много приятели, стигат ми двама, трима, но такива, които рани от моите болки да имат.
Аз мога да кажа, че имам такива приятели.

# 31 12 ноем. 2007, 22:19 ч.

софия
Мнения: 636

Имам 3 приятелки. Много добри - всичко споделяхме с тях. Случи се така, че те не са семейни. А аз имам вече и дете - за наша радост. Та откакто се роди дъщеря ми, те ато че ли ме избягват. Всяка от тях има свой път, живеем в един град, но нещо става и аз не мога да си го обясня. И трите / те помежду си не се познават/ много искат да имат двое семество и деца. Но не случват на мъже. Завиждат ли ми, знам ли какво е?То аз вече имам други проблеми с детето - така е, ама с удоволствие бих излязла на кафе ако се разберем за подходящ час. Те все искат да е след 19.30. Мъжа ми няма нищо против, гледа детето. Но проблема е в мен - съвесно ми е човека до 18 на работа, бяга към къщи като щур, аз му връчвам бебка и отивам на кафе. И го оставям сам да храни, къпе, да вечеря самия той....Няколко пъти се връщам в 22 - той заспал на дивана с бебето в ръце и то спи. Мила картинка. Домъчнява ми и така решавам нещата в полза на семейството, а и аз съм човек все пак, нали?

# 32 13 ноем. 2007, 01:20 ч.

морето, сините вълни...
Мнения: 510

Освен сестра ми си нямам други доверени хора. А тя милата е длъжна да ме търпи. И семейството не е моята крепост - аз съм си крепостта. Навремето бях чела нещо - душите на хората приличат на ковчеджета - "лошите" неща си ги слагаш в ковчеджето и го пуснеш на дъното. Така малко по малко отравяш душата си.
Не знам, хората ли се промениха бързо, аз ли останах на перона и изпуснах влака.... но е факт - дори познатите за ядене и пиене са вече кът. Работата ми не предполага нови социални контакти, вече неумея да разпределям правилно времето си и освн за работа - детенце нищо друго немога да погледна. Книга, кино - едни думички които скоро ще търся значението им в речника....
Та по темата - няма приятели веч, не тая лоши чувства по изгубените такива, но и не вярвам че на тази възраст мога вече да срещна Приятелка.
И това ме прави тъжна.

# 33 13 ноем. 2007, 02:02 ч.

Май много станахме. И аз съм сама. Част от тях напуснаха страната със семействата си завинаги, други града в който живея. А лека им пръст - две приятелки починаха. Едната от ученическите години, а другата доста от мен.

# 34 13 ноем. 2007, 09:28 ч.

Мнения: 431

И аз съм без приятели. Ще ми се да можех да се оправдая с обстоятелства, но вината си е в мен. С ужасен характер съм. Все ми е криво, всички ме дразнят и/или са ми тъпи, не ми се занимава и изпадам в периоди на самоизолация с месеци и години. Останаха ми само един-двама ентусиасти-мазохисти, но и с тях не ми се общува. Нямам какво да им кажа. Останалите ме търсят за услуги, помагам с каквото мога и дотук.

# 35 13 ноем. 2007, 09:43 ч.

Мнения: 1 341

Имам доста добри познати и само познати. Но приятелка имам една, на която мога да разчитам безрезервно, да споделя всичко, както и тя може да разчита на мен. Не бих казала, че такъв човек не ми трябва, напротив трябва ми. Когато ми е тъжно, когато се радвам, първият човек с когото искам и на който се обаждам е тя. Тя ми гледа детето докато беше болно, а аз ходех на работа....абе каквото и да кажа ще е малко. Обичам я, и се радвам, че я имам. Именно и за това обичам този форум, завързах много познати и една прекрасня Приятелка! Hug

# 36 13 ноем. 2007, 09:55 ч.

Мнения: 28

Истинска късметлийка се смятам в това отношение четейки постовете ви - Аз си имам точно петима приятели които са ми наистина истински приятели - на 100% както се изразявам. Познати много идват и си отиват, но тези петимата са с мен и в добро и лошо, само един от тях ми е от детството още, макар че за и псевдоприятелите бих могла да напиша книга по въпроса!!!

Последна редакция: ср, 14 ное 2007, 07:59 от katim

# 37 13 ноем. 2007, 11:05 ч.

Мнения: 81

И аz май нямам истински приятели в пълния смисъл на думата. Преди по4ти две години zаминах zа 4ужбина и тогава се иzясниха не6тата. Загубих едни хора, които преди бях мислила zа приятели, но пък zа сметка на това се сближих с други. Съгласна съм, 4е такива хора, които да ги боли, когато тебе те боли, са огрооомна рядкост. Освен да се надяваме, 4е тепърва ни 4акат нови и истински приятелства.
Поzдрави zа вси4ки вас от мене Simple Smile

# 38 13 ноем. 2007, 11:06 ч.

Мнения: 393

Аз си имам МАМА!!!Тя ми е за всичко -и да се изрева,и да се похваля,и да попъшкам...И чайче ще ми направи,ще ме изслуша и понеже ме познава по-добре и от мен-знае какво и кога да каже..Понякога чак се дразня,че не мога да се заям за нещо,особено ако ми е криво и се чудя как да си го изкарам...
А за приятелите...Аз съм доволна и от познати-ей така за бърз разговор,кафе ,услуга-както аз не натоварвам никого с моите проблеми,така и не желая да бъда използвана за същото Naughty

Знам,че имам много добри познати5-6 човека,които биха се опитали винаги да ми помогнат при нужда,но приятелства до гроб и за цял живот....не са за мен.Хората се променят и в различните етапи имат различни приоритети.Аз поне така го чувствам и си ми е добре Flutter

Моят дом,е моята крепост,моето семейство е всичко....

# 39 13 ноем. 2007, 11:33 ч.

Мнения: 81

И ти си права, Juleto. И аz така с мойто мам4е. А ина4е мисля, 4е да превърне6 дома си в крепост, в която да се 4увства6 спокойна и zа6титена, е цяло иzкуство и ако си успяла поzдравления от сърце. И аz zа такъв дом крепост си ме4тая

# 40 13 ноем. 2007, 13:03 ч.

Мнения: 342

И аз да се разпиша и да предложа нещо. На мен никога не са ми липсвали приятели.Винаги съм била заобиколена от такива.За щастие си запазих и две приятелки от детството на които мога да разчитам за всичко и по всяко време. Искам да предложа на момичетата,които се чустват самотни или им е тежко от това,че нямат приятели да си спретнем една срещичка пък....току виж вече се ппочуствали по добре,а и от повече познати глава не боли....и... току виж сме станали приятели......

# 41 13 ноем. 2007, 13:20 ч.

Мнения: 123

Ами да хайде на среща Peace

# 42 13 ноем. 2007, 14:19 ч.

Мнения: 2 401

Това не е ли рисково начинание ? Wink

Предвид това, че всяка една от нас явно е особнячка в някакъв смисъл и в различна степен Simple Smile

# 43 13 ноем. 2007, 14:30 ч.

София, България
Мнения: 5 597

ми да! хайде на среща Hug

Цитат на: минзухар в вт, 13 ное 2007, 14:19

Това не е ли рисково начинание ? Wink

Предвид това, че всяка една от нас явно е особнячка в някакъв смисъл и в различна степен Simple Smile

# 44 13 ноем. 2007, 14:34 ч.

Мнения: 2 723

Нямам приятелки, имам много близки познати, с които не ми пречи да си споделям и да се виждаме от време на време.
След като една от най-близките ми приятелки реши, че иска да роди дете на мъжа ми... мисля, че приятелки не ми трябват Naughty

# 45 13 ноем. 2007, 14:37 ч.

Wonderland
Мнения: 702

Стана ми тъжно като прочетох поста ти.Не мога да си представя живота без моите приятелки.Имам четири приятелки и с ръка на сърцето мога да кажа,че мога да споделя всичко с тях.Всяка една от тях се е доказала с годините.Между нас никога не е имало завист,помага ли сме си когато имаме нужда.С едната дори се познаваме от 22години/детската градина/.Вечерите в които се събираме и си говорим"по женски" са незаменими.Разбира се срещала съм и злобни хора,но мисля че умея добре да преценям хората и такива просто ги игнорирам.

# 46 13 ноем. 2007, 14:52 ч.

гр.Варна
Мнения: 1 275

Цитат на: L_A_L_K_A в пн, 12 ное 2007, 11:20

Не си единствена в това положение Wink

В днешно време приятели които те подкрепят на 100% поне около мен-няма.Знам че тежи и не е никак леко да стискаш всичко зад зъбите си и да го трупаш вътре в себе си.Патила съм си много от "приятелства" и с двата пола и стигнах до своето заключение: защо на вълкът му е дебел вратът- ами защото си върши работата САМ. Може би за много звучи не на място ,но на мен си ми помага в много случай.Радвам се на съпруг който ме обича и подкрепя и две деца/да са ми живи и здрави/ за които аз съм всичко. Това е по важно от всичко.

# 47 13 ноем. 2007, 17:59 ч.

Мнения: 619

Ами хайде да се запознаем, може пък да си допаднем! Wink

Моите 2 приятелки са в чужбина от години и едва ли ще се върнат...Иначе като се видим, си ни е много хубаво, но все пак нужни са приятели и на 1 ръка разстояние...
Аз съм в майчинство от 2 години вече и оттогава почти никакви социални контакти, освен с приятелите на мъжа ми и техните жени...
Но определено търся нещо по-близко!
пиши на лични, ако искаш! Simple Smile

# 48 13 ноем. 2007, 18:37 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Разбирам те, някога и аз така се чувствах. Поработих над себе си, престанах да бъда толкова критична към хората и се намериха приятели. Имам си и една - две от училище, за които изцяло се пострах да не загубим връзка и тази връзка да е качествена. Дали са омъжени или не изобщо не ме интересува. Бяха неомъжени, но май повечете вече минаха под венчило. Някои заминаха в чужбина, но там връзката се прехвърли на мейли и скайп - не е същото, като да излезете на кафе и да си споделиш проблемите, но поне е нещо, а и като видиш написан проблема, някой път решението изскача само или поне ти поизясняват нещата.

# 49 13 ноем. 2007, 18:53 ч.

Не си единственна в това положение,мойте приятели част от тях са в чужбина за винаги-другите се изпожениха и нямата време даже за един ''телефонен разговор'',да не говорим за кафе.Ако не съм аз да ги навестя един път на 3 месеца у тях....и мен на моменти ми тежи това ,но в крайна сметка явно не съм нацелила подходящите хора за приятели и не го мисля просто,а се стремя да си намеря нови хора,приятели...Най-добрата ми приятелка замина да работи в Америка, няма време даже за 1 е-майл е защо аз да страдам от този повод,към 30 съм вече колко хора още ще срещна Peace

# 50 13 ноем. 2007, 18:58 ч.

Цитат на: Лизбет в вт, 13 ное 2007, 09:28

и аз съм така понякога.

# 51 13 ноем. 2007, 20:54 ч.

Мнения: 2 149

След като напуснах Бг загубих приятелите си Sad

Колкото и тривиално да звучи,растоянието си каза думата Cry

Сега се утешавам с познартите ми тук,но не е същото.
Добре,че мъжът ми до някаква степен се превърна и в мой приятел,вероятно нямаше да издържа,ако не беше той Heart Eyes

Та и аз така,сама съм,без приятели,но човек понякога трябва да се жертва Wink

# 52 13 ноем. 2007, 21:00 ч.

Мнения: 851

Без да ми се обиждаш, но според мен и ти имаш вина. Приятелството е двупосочно. Не става от сам човек. И трябва да потърсиш начин да отстраниш проблема. Не може без приятели. Желая ти в най-скоро време да си намериш много и то истински!

# 53 13 ноем. 2007, 23:23 ч.

Мнения: 520

Преди време най-добрата ми приятелка ме предаде и от тогава не съм се сближавала с никой. Само познати , нямам истински приятели.. Семейството е моята крепост, но семейството в много тесен кръг , защото и от братовчедка си изпатих ooooh!

# 54 14 ноем. 2007, 00:16 ч.

Мнения: 192

За съжаление с времето човешката завист и злоба си казаха думата.
Оказа се че щом си успял и си направил нещо вече не може да си приятел с човека...
В момента единствените ми приятели са жената децата и родителите.

Жалко че е така...но живота е шарен...

Иначе се намира някой и друг познат.

# 55 16 май 2008, 19:41 ч.

Здравейте, момичета....
Темата бих нарекъл "интересна", ако не е тъжна. Аз имам малко приятели и за съжаление още по-малко истински сред тях. Компанията ни много се фрагментира, да не кажа, че почти се разпадна. Срещаме се само по кафета, а понякога и ходим по походи из планините. Иначе не мога да кажа, че сме лоши хора, приемам ги с лошите и добрите им страни, но човек, на когото да заложиш на 100% ... мисля, че такъв не познавам! А за споделяне, това при жените е по-лесно и по-естествено, а и лично аз предпочитам да не товаря хората с присъствието си, когато съм в лошо настроение и не обичам да ме виждат в моменти, в които самият аз се чувствам слаб.

# 56 16 май 2008, 20:50 ч.

София
Мнения: 1 825

Имах само една приятелка до 20-та си година - Бог да я прости. След нелепата и смърт години наред не допусках никоя друга до себе си и сравнявах всяко едно момиче от моето обкръжение с нея. Другият проблем бе /и все още е/, че аз съм всеотдайна и очаквам същото от приятелите си и когато не го получа, разочарованието убива чувствата ми, след което приятелите си остават за мен чисто и просто познати. Трудно правя компромиси.
До скоро мислех, че приятелят ми и семейството ми са абсолютно достатъчни, но се наложи да се отдалеча от тях поради служебен ангажимент и съдбата ме срещна с много стойностни хора. Мисля че рецептата е човек да бъде отворен за нови запознанства, добронамерен, искрен и не на последно място - щедър. Напоследък все по-често попадам на циции - повярвайте, това е нещото, което ме отвращава до смърт и убива в мен всякакво желание за поддържане на каквито и да било отношения.

# 57 16 май 2008, 21:34 ч.

Мнения: 67

Аз имам различни приятели за различни теми. С едните мога да говоря за хубаво и лошо, с други само за хубаво (което не е съвсем истинско приятелство newsm78

)
С някои си говорим за сериозни и лични теми, с други за по-повърхностни и общи.
Но истинско доверие имам само на една!
А с добрите познати говоря за неща, по които знам че може да се клюкарства (мераклии много).

Истинските приятели са голяма рядкост, а ако ги няма е хубаво поне да има добри познати, с които да се споделят ежедневни неща (без тайни)

Препоръчани теми

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

Сексуално несъвместими в семейството

Приятелка, което говори само за собствените й проблеми

Бащата ме изостави

Причина:

Причина: