Кризите, с които не можем да се справим...

Опитвала ли си да му измиеш лицето със студена вода? И да го оставиш в банята да поплиска в някой леген. Нищо, че ще се намокри, играта с вода успокоява децата, а оттам плавно преминавате към вечерното къпане и лягане.

Горното + резерв от забравени / и прибрани от мен/ любими играчки, или нещо дребно купено за подобен случай... Като за целта се разиграва малко театър - ах, имах нещо тука, къде ли е, помогнете да го намеря... Той реве с цяло гърло, ама хвърля по едно око - за всеки случай, щото си е интересно - все пак...

ние я оставяхме да си хленчи,но държахме да се свършат всички неща,които си вършим преди лягане/подреждане не стаята,миене,приготвяне на дрехи и т.н./,но чесно чак до истерии не сме стигали,да се надяваме ,че е период

Дариа също изпада в истерии ако закъснеем с часа й за лягане.
Или й мия лицето или насила я вкарвам под душа. Успокоява се и после пак почва да плаче, но... аз съм си виновна.

Не мисля, че е манипулция точно - просто не могат да са толкова устойчиви колкото нас.  

Ако закъсняваме - прескачам всичко, което мога да прескоча /душ, ресане на коса.../ и я слагам в леглото.

Отказала съм да се справям с тези кризи - оставям го да се изплаче и понякога заспива уморен от рева. Въпрос на характер, на емоционалност, знам ли.
В началото се опитвах да контролирам положението за да не будим дребосъка, но ме притесни факта да не създам перфектния манипулатор и се отказах.
Прави ми впечатление, че ако аз съм спокойна и не правя отчаяни опити да го успокоя, а само си говоря под носа интересни неща, на моменти получавам жадуваната тишина за по пет минути 

Да, но той не дава да го сложа в леглото, не осъзнава че това му е проблема.
Точно, когато е най-преуморен отказва да легне и оттам тръгва истерията, която веднъж започнала няма спиране.....дори и да му кажа, че няма да спи.
Днес щом ме видя, че му оправям леглото за сън, остави играчките, с които се занимаваше и се започна ......

Може да реве с часове, до пресипване - пробвала съм 

Надя, Милен три пъти за една вечер пада от масата със залък в устата и всеки опит да го занесем на ръце на леглото беше придружен с истерии - не ми се спи и това е положението. А в такъв случай съм склонна и с немити зъби /какво ти зъби - с храна в устата/ да го сложа в леглото, обаче....
Надявам се да е временно явление /от година и нещо насам се надявам/ 

И аз не мисля че това е опит за манипулация. И ние като сме уморени ни е криво и сме нервни, но децата го показват по друг начин. Единственото което се сещам е да се съобразяваш с режима на детето и да правиш всичко възможно за да може да си легне навреме. Знам че е трудно все да се съобразяваш и особено е сложно със следобедното спане. Но за вечерното лягане поне трябва да се съобразяваме с децата си.

..не бих давала нови играчки и други интересности,или играла театър,явно детето е превъзбудено и това би само усложнило ситуацията
..бих изместила лягането с 15-30 мин по-рано, за да се избегне претоварване
..у дома има много стриктен режим и рядко позволявам вариации,после съжалявам 3но
..сложно не виждам с лягането на време,въпрос на ред и дисциплина на семейството е,намирам го за здравословно не само за децата,но и за нас

И при моята дъщеря зачестиха тези моменти напоследък, тъй като тръгнах на работа...Пробвам разни варианти, но забелязах, че най-бързо й минава, когато просто я оставя да се нареве и натръшка, като обаче гледам да съм до нея, за да знае, че съм там, а и за да не се нарани.
Понякога, когато нямам толкова време, ходим да търсим дали в шкафа не е останал някой бонбон ( а често и намираме). Този начин обаче използвам в много крайни случаи.

Напълно застъпвам мнението на anette1104. Много по-благоприятно е човек да съсредоточи усилията си в стриктното спазване на ритъма, вместо да хаби ресурсите си за това търси начини как да се справя, когато не е спазен.

В първите седем години, детето се нуждае от много сигурност. Не става въпрос само за безопасност, а за сигурността, която се дава чрез ритъма. Ритъмът не означава просто часови режим и състезание с часовника, а точно определена последователност от действия и занимания, които се случват в определени часове. С това искам да кажа, че пропускането на който и да е елемент от въпросната последователност, дори на нас да ни се струва безобиден, за детето е объркване и нарушаване на чувството за сигурност. И тъкмо, когато детето почувства несигурността, то изпада в разни кризни, различни по сила и начин на изразяване.

Разбираш ли, Наде, детето с някой от двамата родители трябва да може да се прибере навреме. Това е за което трябва да внимавате. Тогава "случи се" ще бъде наистина "случи се" - един, два, три пъти в годината, да речем. А когато наистина "се случи", вие ще знаете, че наистина не сте имали избор или просто изборът ви е бил друг по изключение и ще оставите детето да ви "върне" гнева, възникнал от чувството за безпомощност заради разбутания ритъм, без да се опитвате да се справяте. Няма да има нужда да се "справяте". 

Позволявам си да бъда толкова категорична в мнението, защото по една или друга причина ние преживяхме няколко месеца на пълна анархия по отношение на ритъма и на местоживеенето. Едва ли можеш да си представиш за какво ставаше въпрос в един момент. Не може да се опише с думи - това, дето го знаеш, ама умножено по три наведнъж.  Няма да забравя един от случаите, който се развива в банята вечерта. Тримата ни сина са във ваната и осъществяват акцията "след нас и потоп". В един момент се скарват за нещо супер тъпо и ревват един подир друг като скачени съдове. Почти веднага първопричината е забравена, но не и ревът, който прерастна в акустична мутация от рев, крещене и дране на живо. Всеки опит за намеса от страна на нещастните им, загубени в собствените си грешки и объркани родители, засилваше въпросния звук, макар че определено човек би се обзаложил, че по-силно не би могло да стане. Но би, уви.  При това би - в банята, където не е нужно да се обяснява каква е акустиката. Съответно не можехме да излезем от ада нито за миг, защото те бяха в пълната вана и се явявяше немислимо в това им състояние да бъдат оставени дори и за минута. Запушването на ушите също не вършеше кой знае каква работа. Спомням си съвсем ясно как с мъжа ми се спогледахме и избухнахме в малоумен смях, и без друго никой не ни забелязваше вече - малките се деряха безспир със затворени очи и всичко беше изгубило смисъл. Ако в този 15 минутен момент някой съвестен служител на психиатрията беше наминал, щеше да ни закопчае в усмирителни ризи и петимата, и да ни настани в пет отделни килийки с петима отделни психиатри. 

Алекс май не е имала чак такива кризи и няма да съм ти от полза, но често, когато прескочим часа за лягане, не иска да ляга. Започвам с какви ли не кандърми, накрая просто започвам да я преобличам с пижамата, давам й някоя книжка и леко я хързулвам в кошарата, като и аз лягам с нея обаче.
Пробвай с приказки и съвсем лек и спокоен тон да му обясниш, че е време за преобличане, приказка и сън.

Nadia79 , здравей. Не разбрах на колко години е синът ти. Моята Стилиянка от както в станала на 2 годинки (сега е на 3 и половина), от време на време, я прихващат такива истерии - и то винаги, когато си прескочи часа за лягане. при нея, обаче, истерията се изразява в това, че отказва да се изпишка - молби, обещания, заплахи - нищо не помага. Съгласна е да си легне в леглото, но не може да заспи, защото й се пишка и така се стига или до напишкване в леглото или до едно лудо разиграване от рода на "Чурка ми се, не ми се чурка, чурка ми се, не ми се чурка..." и даже един път се изпишка на ламината в спалнята  И всичко това е съпроводено с неистов рев и тръшкане. Даже й правих изследвания , да не би да има проблеми с бъбреците. Разрешение намерих с помощта на една приятелка - психолог. Тя ми обясни, че детето най-вероятно има страх, и при просрочване на часа за лягане, детето се изнервя и този страх излиза наяве. В такъв слуай страхът трябва да бъде изместен с нещо - ние прочетохме приказката за вълшебната принцеса, която праща на децата вълшебна водичка (старо бебешко шише, украсено с розова панделка и пълно с обикновена минерална вода ), от която всички болки минават. И когато закъснеем с лягането, задължително си пием от вълшебната водичка, пишка и ляга. Вашата вълшебна водичка може да е от Принцесата на сънищата, която помага на децата да не ги е страх от леглата им или нещо такова Успех!

И Калина има същите истерични кризи в такива ситуации.
Оставям я известно време да се нареве. Междувременно пробвам да я гушна, говорейки й успокоителни неща. Обикновено не става от първия опит - отблъсква ме. Оставям я отново да пореве, после пак отивам при нея и така, докато не се "предаде". После сякаш нищо не се е случило, само дето ме е разтреперала отвсякъде...Външно обаче не давам израз на чувствата си в такива ситуации - скарам ли се и повиша ли тон, става по-зле 
Не го приемам като манипулация. Виждам, че тя самата не може да се контролира в такива ситуации. Още са с незряла психика. Много търпение е нужно.

И Борис изпада в кризи от свръхвъзбуда и преумора. Затова гледам да не нарушавам режима му - напълно подкрепям мнението на anette и Demetra. Когато се случи, единственото ми оръжие е аз самата да запазя спокойствие, утешителен глас и гушкане.

Няма как човек да не се съгласи с това мнение, то си е азбучна истина. И във връзка с това - дайте идея.
В 13 часа /по график/ сложих децата нахранени, напити, изпикани и изакани да спят. Не позволявам и секунда изменение на обедния график.
В момента и двамата са в истерия и реват на двуглас, аз си чета форума, щото и да се разправям, файда няма.

Довечера ще имам най-киселите съкровища на планетата.

Търся идея за това как да постъпя, когато в рамките на 15-20 минути разлика в лягането те успеят да се разбудят и после хем им се спи та едно не виждат /стават сутрин в 6/, хем са се разлигавили и не щат да спят.

И по лошото е, че довечера няма да искат да си легнат в реводния час, защото ще са се превъзбудили достатъчно много.
Рядко ми се случва, но е много неприятно. Аз за сега само запазвам спокойствие, защото изнервена майка е това, което ще им липсва, за да откарат будни до утре сутринта.

Надя,и дъщеря ми е така.Само ,че  кризите са ако не през ден то всеки...Преди няколко дена бях писала за това.
И всеки път е за нещо ново,но има и такива които се повтарят.
Днес докато я къпех и и сложих шампоан на главата прищрака и не ми даваше да я измия.Стоеше до вратата мокра и премръзнала и повтаря"Ти си виновна!Видя ли какво направи!!!"
Започна да ме хапе и да хвърля всичко каквото хване и се дере от рев.С 300 зора я облякох и след 10 мин все едно не е било.
Някой който е минал през тези кризи би ли казал колко продължават и как да разбера кога са на "свършване"...

Моят син след като се върнахме от Бг лятото започна да не спи добре.Тъкмо беше станал на 1 година и ревеше неистово всеки път,когато му облека пижамата,дори ид а му се спи.Няколко вечери заспивах на пода до креватчето,пеейки нани-нани докато и той и аз заспим(аз в началото се правех ма заспала, но след час и половина преструвки наистина заспивах).После тихо излизах от стаята.
Една приятелка с по-големи деца ме посъветва да го оставя да плаче 2-3 вечери,кати избера петък,събота и неделя,за да ни е по-лесно на нас с мъжа ми да понесем безсънието.Наистина,след втората вечер спря да плаче безпричинно.
Но отбелязвам,че на мен ми беше много тежко да го слушам как се дере та се дави.
Сега плаче само,когато му затварям вратата на стаята и после веднага млъква,като види,че ме няма.Знае,че няма да се върна,дори и цяла вечер да хленчи и спря да го прави.
Доколкото съм чела,децата около 1 година,18 месеца,2 и 3 години имат такива периоди,защото имат да се научат на доста неща- да ходят,да се хранят сами,да говорят,да ползват гърне и др.
Може би,ако се опитвате да спазвате режима на детето-т.е. да сте си у дома, когато то трябва да си ляга,би ви спестило вечерните ревове.
Успех!