Здравейте приятелки!
Наричам Ви така, защото ви чувствам наистина близки. Реших да вляза и пиша анонимно, защото съм в голяма и може би тъпа чуденка. Дилемата е следната: да се върна на старото си работно място или да избера да работя при мъжа си
Предимството (ако може да се каже така) на старото ми работно място е, че имам страхотни колежки, колективът е добър, имам много и различни контакти. При мъжа ми работната среда е ограничена. През по-голямата част от деня съм сама Голямо предимство поне за мен е, че мога да отсътвам винаги когато се налага (болно е детето, имам някакъв неотложен ангажимент и т.н.) Заплащането при мъжа ми естествено е много по-добро, осен това имам и възмоност за допълнителни доходи.
Та питам има ли смисъл да се чудя къде да работя. Нямам опит в работа с роднини, затова е и цялото това чудене. Страх ме е да не започнем да се караме Не се притеснявам, че може да си омръзнем, защото не сме заедно нон-стоп. Виждаме се за около има няма половин час за целия работен ден. Мисля си, че ако работим заедно, то наистина ще можем да правим всичко, за да си осигурим едно дай-боже добро бъдеще. Ще правим всичко за себе си и детето си.
Вие на какво мнение сте? Имате ли подобен опит?
П.С: Сигурно ще ме сметнете за поредната откачалка, а аз нямам време и трябва да реша
Наричам Ви така, защото ви чувствам наистина близки. Реших да вляза и пиша анонимно, защото съм в голяма и може би тъпа чуденка. Дилемата е следната: да се върна на старото си работно място или да избера да работя при мъжа си
Предимството (ако може да се каже така) на старото ми работно място е, че имам страхотни колежки, колективът е добър, имам много и различни контакти. При мъжа ми работната среда е ограничена. През по-голямата част от деня съм сама Голямо предимство поне за мен е, че мога да отсътвам винаги когато се налага (болно е детето, имам някакъв неотложен ангажимент и т.н.) Заплащането при мъжа ми естествено е много по-добро, осен това имам и възмоност за допълнителни доходи.Та питам има ли смисъл да се чудя къде да работя. Нямам опит в работа с роднини, затова е и цялото това чудене. Страх ме е да не започнем да се караме
Не се притеснявам, че може да си омръзнем, защото не сме заедно нон-стоп. Виждаме се за около има няма половин час за целия работен ден. Мисля си, че ако работим заедно, то наистина ще можем да правим всичко, за да си осигурим едно дай-боже добро бъдеще. Ще правим всичко за себе си и детето си.Вие на какво мнение сте? Имате ли подобен опит?
П.С: Сигурно ще ме сметнете за поредната откачалка, а аз нямам време и трябва да реша
? Конфликтите в работата, можете ли да ги оставите там, или ще си ги носите в къщи? Много, сериозни въпроси, на които трябва да можеш "насаме" и много честно да си отговориш. 
ааа, недей така да говориш за всички. Парите са много важно нещо докато ги нямаме, след това "притегателната им сила" намалява. Не съм сигурна, че ако една работа му е скучна на човек, парите биха компенсирали това за всеки. До тип е! За свободното време съм съгласна, но съществува опасноста, че човек може да се "отпусне", няма кой да му държи сметка, да го удари малко през просото. Това пък от своя страна, ще доведе до конфликти, защото едно е шефа да ти прави за нещо забележка, друго е мъжо. Пак си е до тип. 
)
)
Парите са оправдани. Така или иначе им трябва човек.