Публикувана: 5 дек. 2007, 23:59 ч.
Последно мнение: 6 дек. 2007, 19:47 ч.

Как бихте се справили вие?

2 146
24
1

# 15 6 дек. 2007, 11:57 ч.

Мнения: 28

Цитат на: Hakiba в чт, 06 дек 2007, 01:25

Вкара ми страшен филм в главата ooooh!

.
Това е адски трудна и комплицирана ситуация.
Ако бях на мястото на майка и сигурно щях да се опитам по същия начин да предпазя детето си.
Колкото и толерантна да съм...
Но на мястото на момичето...
Ако се разделят ще бъде много трудно..,цял живот ще си задава въпроси и ще се пита какво всъщност е пропуснала.
Какво е щяло да се случи..
Мисля,че като родител бих подходила консервативно.
Като влюбена жена обаче бих скочила.
Истината е,че никой няма кристално кълбо.
Често при напълно здрави родители се раждат деца с проблеми и редки заболявания,твърде често за съжаление такива се развиват в един по-късен етап..
Всички четем закованите теми и плачем споделяйки болката и мъката на тези майки и бащи,които се чудят как да облекчат рожбите си...
Живота е непридвидим.
Стабилни и успели мъже се пропиват.
Грижовни и отдадени на семейството си домакини изневеряват.
Възпитани и интелигентни деца стават наркомани.
Не знаеш какво ще ти поднесе.
Именно заради това си струва да го изживееш.
Всички искаме приказка,всички се стремим да я напишем от вълшебна,по-вълшебна.
Често се заблуждаваме и бъркаме реалността с копнежа по щастието...
Но продължаваме да търсим.
Красотата на любовта е в това-да обичаш някого не заради това,което е,не заради това,което ти дава...,не ЗАЩОТО,не ПОНЕЖЕ,а ВЪПРЕКИ...
Успех bouquet

Много добре казано.Ще прибавя само да се консултира с психиатър.

# 16 6 дек. 2007, 11:59 ч.

София
Мнения: 593

Моля се да имам силата да дам на децата си свободата да избират...
В този ред на мисли ще ви кажа, че за мен точно това е свободата да имам избор и да мога да го следвам.

# 17 6 дек. 2007, 12:08 ч.

Мнения: 33

Прочетох темата на братовчедка ти в здравния. Пише, че излиза с това момче от една седмица. По мое мнение първо трябва да има "истинска" връзка с него и чак тогава да прави планове за в бъдеще. Може изобщо да не се стигне до деца....

# 18 6 дек. 2007, 12:23 ч.

Мнения: 157

Цитат на: ligla в чт, 06 дек 2007, 12:08

Правилно.
Много от рано се замислиха за семейство, деца а те дори още не се познават

# 19 6 дек. 2007, 14:30 ч.

София
Мнения: 71

Цитат на: mamamia в ср, 05 дек 2007, 23:59

Братовчедка ми излиза с едно момче, преди 10 години майка му е починала от рак, бащата след няколко месеца получава срив на нервните клетки и почива и той, сестра му се затваря в себе си и след година-две получава диагноза параноична шизофрения и в момента е в клиника. Братовчедка ми има сериозни намерения към момчето, родителите и обаче са против, това било наследствено и не искали шизофренични внучета. Момчето казва, че освен баща му и сестра му в семейството няма други такива случай. Как бихте реагирали вие, ако бяхте родители на братовчедка ми? Бихте ли предпазили детето си от такава любов и бъдещо семейство?

/Братовчедка ми вече е пуснала темата в здравните, тревожи се и тя дали е наследствено, но пък не иска да се отказва от момчето, объркана е. Майка и реве. Картинката е пълна. Знае ли някои нещо за тази болест?/

Мила ми mamamia! Диагноза "срив на нервните клетки" няма. Нещо не сте разбрали. Бащата шизофреник ли е бил или просто е починал от някакво заболяване човека? Статистически вероятността да се наследи шизофрения при един болен родител е 12,5%, а при двама болни родители - 25%. Ако родителите на момчето не са болни, или някой от техните родители не е бил болен, е много малко и вероятно той да е болен, а оттам се изключва вероятността децата на братовчедка ти от въпросното момче да са болни. Не става ясно сестрата дали е наследила заболяването от родители или баба и дядо, защото болестта може да се предаде и през поколение. Доколкото разбирам в нейният случай е отключила заболяването без наследствен фактор, нещо, което може да се случи на всеки от нас. Ако ТЯ някога има деца, при тях риска е в гореспоменатите проценти, но този ген няма как да се предаде на децата на брат и. Ако нещата стоят така, както съм ги разбрала, нама страшно, нека се вземат младите. Simple Smile

))

Последна редакция: чт, 06 дек 2007, 14:48 от Grizanka

# 20 6 дек. 2007, 14:58 ч.

Мнения: 3 453

Моят съпруг е осиновен. Чудя се, дали да не наема детектив, за да проуча обстойно родословното му дърво? Confused

Дали няма в биологичния си род убиец психопат? newsm78

Живейте си живота! Никой не може да избяга от съдбата си. Peace

# 21 6 дек. 2007, 18:27 ч.

Калгари, Канада
Мнения: 1 384

Цитат на: Шерил в чт, 06 дек 2007, 12:23

Цитат на: ligla в чт, 06 дек 2007, 12:08

Правилно.
Много от рано се замислиха за семейство, деца а те дори още не се познават

Работата е там, че те не са малки. Тя е на 24, а той към 30 някъде. Тя е имала гаджета, но не са били като него и сега е нещо като любов от пръв поглед. Незнам как ще се развият нещата, просто изпитват силни чувства. Мисля че самия проблем в семейството му и негативното отношение на родителите и ги карат да говорят за деца и семейство.

# 22 6 дек. 2007, 18:56 ч.

Мнения: 552

Разбирам притесненията на родителите, но никога не бих постъпила като тях. Аз много си държа на личното пространство, а също и на това на околните, и за мен е изумително, че след като са заедно само от една седмица, родителите на момичето вече знаят цялото родословие на приятеля й Shocked

Но след като така или иначе злото е сторено (защото това си е чиста покана към родителите - "намесете се"), ми е трудно да се поставя на мястото на който и да било от участниците...
Във всеки случай съм твърдо против всякакви "присъди" към хора, предполагаемо обременени с какво ли не - първо, изобщо не е доказано, а дори и да е - нищо не се знае за по-нататък, както са писали и доста хора преди мен... И най-вече - и двамата са пълнолетни, каква е тази намеса, тръшкания, сълзи и решаване вместо тях ooooh!

не е добре да се действа по този начин... Животът си е достатъчно драматичен, за да се изсмуква излишна драма и от най-нормални житейски ситуации Sick

# 23 6 дек. 2007, 19:06 ч.

Мнения: 15 644

За съжаление колкото и да съм ЗА истинската и чиста любов между двама души, аз бих реагирала по същия начин като родителите на момичето. И не защото ще имам нещо лично към това момчи /то не е виновно за нищо и сигурно е прекрасен човек/, но като всяка майка ще искам най-доброто за дъщеря си. И най-малкия риск дъщеря ми да роди дете с някакво заболяване е достатъчен, за да бъда против. Няма да мога да живея спокойно когато дъщеря ми страда, а тя със сигурност ще страда, ако нейното дете страда.
Но при всички положения преди да възразя бих се посъветвала с лекар за всички възможни варианти на този вид заболяване Peace

# 24 6 дек. 2007, 19:47 ч.

Добре де. Нека не се правим на милостиви. Всеки в един момент го е грижа за кожата му, а любовта наистина е сляпа, само че влюбеността е до време. Следователно ако човек не е влюбен, разсъждава много по-различно. Ако братовчедка ти не беше влюбена, сама щеше да се разубеди... Това е една от гледните ми точки.
Друга гледна точка, изхождаща от житейския ми опит е, че шизофренията е диагноза, която понякога лекарите просто хей така я слагат. Когато човек е отчаян, когато светът се срива под краката му, когато отвсякъде нищо не върви и когато няма кой да му даде едно рамо, приятелски съвет, подкрепа, оптимистична надежда... Тогава човек изпада в състояния, които са си направо лудост. Особено ако е от по-чувствителните хора. Отива на лекар и лекарят му лепва веднага диагнози. ЛЕкарирте това обичат да правят - те се чувстват длъжни да поставят диагноза, да изпишат купища лекарства... Ето , една моя близка се забърка с наркотици, но никой не знаеше известно време. Имаше и разни други лични проблеми и в един момент техните я затикаха на психиатър. И веднага й лепнаха "шизофрения". Или пък нещо по-далечно - отивам да раждам и правя разкритие за 1 час 5 см, но те въпреки тоива ми набождат окситоцин накрая - щото така си правели. На хирург да отидеш за консултация - главата ти ще отреже... Да сте ходили на лекар някога и да сте си тръгнали без изписани лекарства?
Та за да се разбере дали наистина е шизофрения, трябва да се потърси мнението на не един специалист.
Момчето , ако е съвестно, би следвало само да разнищи въпроса. Защото шизофренията не е като сърдечния порок. Шизофрениците са обществено опасни и опасни за семейството и децата си. Те просто изведнъж сътават други хора... Не случайно нямат право да сключват брак. Лошото в наши дни е, че никой не тества младоженците, преди да се оженят. Просто в здравното свидетелство пишат, че са ок в психично отношение, а де факто на психиатър не са пращани...
А това, при 100% сигурна шизофрения, да се ожениш е чиста проба мазохизъм. И да осиновиш деца по тази причина, а цял живот да ти е мъчно, че не си си родила свои, а си имала чансът да предотвратиш това. Като иначе, ако не се ожениш за даден мъж, все някога ще се ожениш за друг някой. Хората нямат само по един шанс в живота да създадат семейство и трябва да си отварят очите за каквото може. Изборът на партньор в живота е голяма отговорност. Не само към самия себе си, но най-вече към децата ти.
25 % знаеш ли какво значи? 1 от всеки 4 деца! А това 1 дете е 100%. 25 % са статистика, но реалността е това, което се случва на теб... Или 3 от 4 деца здрави, но баща им не... и прави животът им ад.
Спорно е: от една страна е съдистично да се дискриминира момчето, но от друга е съдистично са се причинява този ужас на бъдещите им деца, внуци, пра внуци... Всеки сам решава кое е по-малко съдистичното и избира. Аз не знам какво бих избрала...
Трябва много добре да си проучите ситуацията и да вземете правилните решения.

Препоръчани теми

Нужда от съвет

Защо искате деца ?

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Баща ми и ненормалните събития покарай него

Причина:

Причина: