Трябва ли и двамата родители да участват във възпитанието на детето?

Първо: Какво означава "Да си си стоял тук"? Доколкото съм разбрала твоята МНД е причина за разпадане на брака. Или се лъжа.
Второ: За мен (особено едно за едно момче) присъствието на бащата в живота на детето е много важно. Но само когато този родител има поне малка ценностна система. И е показал, че заслужава да има влияние над детето.
Така че всичко зависи от хората. Отмъщението в такива моменти е много егоистично и вредно за децата.
Аз за БНД не мога да реша все още. Но не защото не си е седял вкъщи, а защото като човек се оказа абсолютен боклук, рискува живота на детето си, остави бременната си жена и децата без пари да се молят на хората за помощ - и финансова и физическа.
Господ е решил едно дете да има по принципи мама и татко. Ако са живи и здрави нямаме право да лишаваме собствените си деца от тях.

Дани,таз твоята много  опака,бе.
На мнение съм,че трябва и двамата да взимат решенията за възпитанието на детето,след взаймни компромиси.Така постъпваме с таткото на Любослав.Заедно сме взимали решения за това в кое училище да учи,кое му е разрешено и кое не и т.н.
Но ако не ти позволяват тогава вече няма ка да стане ,освен ако ти не се възползваш от времето когато детето е при теб,колкото и да е малко .Говори с него,обясни му защо не бива да се прави това или онова и каква е ползата и вредата .А на бившата си жена се опитвай всеки път да и казваш,че желаеш да участваш във възпитанието и отглеждането на вашето дете,така след време може и да и уври главата-както казват старите баби.

Само да уточня, че трябва да се разбира "Да не си си тръгвал"

Да бе Славе, непрекъснато обяснявам на детето, кое е правилно и кое не е, ама нали се сещаш, че ако аз не позволявам някои неща, а другата страна ги позволява, колко бързо ще се превърна в "ЛОШИЯ"...
А иначе какво? И аз да го оставям да си прави, каквото си пожелае и да се превърне в поредния боклук ли?

ДА, трябва !

И все пак е толкова трудно,зависи от обстоятелствата при раздялата,но трябва.
Аз винаги се допитвам до БНД за по-важните неща свързани с детето,а понякога даже го подсещам какви разговори да води с нея,и в къщи съм го викала при по-големи спорове ,когато не мога да овладея ситуацията. Хи-хи,веднъж любовна вечер провалих-в 10.30 се обадих,а веднъж от маса го вдигнах по среди нощи ,нооо ТОЙ е БНД и трябва да си поеме отговорностите ,а не само цуни-гуни.той добрия герой,аз-лошата,мерси

Да ти кажа,честно учудвам се на жена ти,ти да предлагаш помощ,а тя да отказва

Да се изразя по конкретно. За участие във възпитанието на детето даден родител има право, ако има участие и в отглеждането на това дете.
Пример: Ицко го водят дядовците и бабите на училище. Сменят се, идват хората от другия край на града (Пловдив не е София, но все пак е голям град). А БНД работи на буквално 2 мин от училището, започва работа в 9, а Ицко започва 8,20. Живеем на 10 мин път до училище.
Един път не е казал - Аз ще го водя или аз ще го взема.

Дани,страха от това д се превърнеш в лошия,напълно го разбирам,но детето ти ще расте и след време ще разбере (ако не сега)какво си имал впредвид.
Ти нежно му говори,давай му примери ,казвай му колко го обичаш и колко горд ще си да имаш едно добро дете.Казвай му също ,че мнението на майка му е важно,но че трябва да се вслушва и в твоето мнение.
В началото е така,но искренно се надявам ,че след известно време тя-бившата ще ;поумнее;.

Няма да поумнее, Славе, няма

Дани,обещавам ти утре един дълъг пост с идей,че сега Мария се събуди и мрънка .Ще ти разказвам утре от опита си а ти ще прецениш какво ти е полезно. 

Би било добре да участват и двамата. По-лесно е да се спазва линия на поведение, когато и двамата следват една...

Но нашият БНД не участва. Освен ако под 'възпитание' не се разбира да правиш/купуваш всичко, което детето поиска и когато в един момент ти писне да почнеш да заплашваш или да даваш команди...Опитвам се да говоря с него, но всуе... Единственото ми успокоение е, че аз съм водещия фактор в живота й, а не БНД. Всъщност едно от нещата, които най-много ме радват покрай нашата раздяла е, че бившия ми мъж не участва пряко във възпитанието на детето. Преди трябваше всяко нещо да му обяснявам и разяснявам. 

Дани, съжалявам в кофти ситуация си и не мисля, че има измъкване. 

зависи от родителя
в твоя случай е едно а общия въпрос е друго
но по това което питаш -и да питаш и да не питаш - все тая оная твоя уфсъ /сори за определението ма като си я представям точно на таквоз ми мяза... пак моля да ме извиниш/ няма да вдене
и ще трябва да се примиряваш иначе ще си го изкарва на телб и на детето - като знам ние жените колко сме злобливи ще се опитва да му "избие4 от глравата всичок доето си се опитал да го научиш било за добро или за зло
моето мнение е че ако не ти се налага - не влизай в конфронтацзии ако уфсъта не е в настроение да слуша ...ако е - може и да пробваш да говориш...друг е въпроса колко влага ще й държи
и въобще честно казано ще имаш малко власт над нещата ставащи в бнейната къща и с детето ВИ.... това е тъжната истина

Дали ще участват и двамата родители е изключително индивидуално и се решава от двамата. Аз лично признавам, че винаги съм била водеща в двойката с БНД и съответно сега съм и водеща във възпитението. Не виждам много смисъл да се допитвам до него при положение, че получавам няколко отговора:
"Мииии....щом ти си решила - добре"....."Да, да и аз така мисля"...но после изобщо не следва дадената линия на поведение, а въпрос на негов каприз какво да направи....или "Е, не съм съгласен....ама защо и аз не знам".....Така че аз по-скоро го информирам за важните решения...понеже той и да има друга мнение, хмммм аз я гледам единствено и предимно....не виждам защо да има много право да ми противоречи?! А и като каже, че не е съгласен с дадено нещо.....а аз съм на друго мнение.....как мислите, какво ли ще се случи накрая?!

Няма такава дума като "трябва" в живота.

Има, Panther, има. Когато става въпрос за деца "трябва", трябва да има

Дани, ти си голямо изключение от правилото „бивш мъж”, затова ми е трудно да  правя паралели с моята ситуация например. Но категорично да, смятам, че трябва да участваш в отглеждането на детето и това „ако си искал да участваш да си си стоял тук” са доста неприятни думи на много наранена жена. Надявам се като й премине афекта от това, че си продължил напред с живота си и имаш приятелка, да се кротне.
Аз много искам нашия БНД да участва по-активно в живота на детето, но насила хубост не става.

Birdy, само да напомня, че тя си заживя, с гаджето си доста време преди аз да се сдобия с приятелка. 
Та много наранена казваш...??? 

Извинявай, Дани, тоя факт съм го пропуснала в цялата история.
Но да, наранено й е егото определено, тя си е мислила досега, че ще се валяш в самосъжаление и ще страдаш за нея и ден и нощ ще мислиш как да си я върнеш. Моят бивш заживя с приятелката си малко след като се разделихме, ама аз знаеш ли колко време не можех да приема, че не се тръшка да страда по мен 
Такива сме жените, нелогични същества.
Извинявай за което.

Няма за какво да се извиняваш

А за другото, може би си права...ако детето и е казало за въпросната приятелка, защото иначе няма, как да знае (освен ако не чете тук  )

Дани,определено смятам че във възпитанието на едно дете,трябва да участват и двамата родители.Първо защото сме различни като хора и по различен начин показваме света на детето.Имаме различни качества и достойнства и това осъвършенства децата.Но трябва да имаме единна позиция по основните въпроси.Малко трудно си представям как бившия ще възпитава дъщеря ми 3 пъти седмично по 1 час.БНД на Ели прекарваше много малко време в къщи,като се прибереше пък имаше по важна работа.Първо трябвало на човек да заприлича,какво да се занимава с бебе,после трябваше да проходи,след това трябваше да проговори защото нищо не и разбирал.Резултата е следния имаме 6 год. дъщеря която най-много обича да говори с баща си по телефона,нито веднъж не е заспала с баща си,нито веднъж не му се е доверила.Сега когато сме разделени е ужасно,преди да дойде започва едно уговаряне "моля те кажи му".Така че ето какво исках да ти кажа да определено исках и двамата да възпитаме това дете,смятам че за детето това е по доброто,но с някои "бащи" не става.Сега се радвам,какво ще ше да научи тя от него.Да лъже,да мами,когато стане трудно да си грабне багажа и при първия боклук,да е лицемер.Мерси.Сега ме обвинява че приличала на мен,ами само мене виждаше.Да ще прилича на мене и по добре,да си я възпитавал.Сега иска да я води у тях,да я представя на онзи боклук.Ели неиска до центъра да слезе с него,а го кара тука в близкия парк.Така че Дани да искам да имам партнер в отглеждането на детето,за първи път възпитавам страх ме е да не сбъркам,но явно не с този дето и се води"баща"Пожелавам ти да се разбереш с бившата си и активно да участаваш в възпитанието на детето ти,защото от това което чета тук,ти заслужаваш.

прав е Пантерчо уви е ще видиш
нищо дето "трябва" не значи че ще се случи....

това, че има голяма вероятност да не се случи, не значи, че не съществува, ама темата е по друга от "трябва ли да има трябва "

сетих се още нещо
колкото по-се връзваш - по малък шанс да ти дава право да взимаш отношение
ако се правиш на незаинтересован ще й играеш по нервите /виж кое тук наранява най-много жените/ и така пък може и да ти обълрне внимание
ама все си мисля, че твоята е голямо перде - и надали ще я трогнеш с нещо, можеш само да я подразниш...

Мисля, че се налага да доизясня ситуацията.

Детето е при мен всяка седмица от петък вечер, до неделя. Мисълта ми е, че трябва да се следва един курс на възпитаване, през цялата седмица. Не тя през седмицата едно, а аз през уикенда друго...

Значи, ако не трябваше едно дете да има двама родители принципно/майка и баща/-човечеството може би щеше да е мутирало на към самоопрашване.Темите от ДиС напоследък ме карат това да си мисля.Все повече за жената детето е самоцел май, все повече хора абдикират от брака като институция, защото не тегне онова-какво ще кажат хората и прочее и бързо-бързо режат до кокал.
Аз реално в момента съпруг нямам, имам си съквартирант.Но преди повече вече от 13 години съм го избрала за баща на потомството ми.Цялото ми пънене последните години беше да му покажа що е семейство, при все, че той не го е имал.Явно детството му си казва думата.Постигнах поне заинтересованост на някакво ниво, което за мен си е много, надявам се да му го доразвия вбъдеще.Та в тази насока-драпала съм със зъби и нокти да участва в родителстването адекватно, а не с ходене на работа само/щото и аз като майка не съм спирала да го правя/И това му обещах-при раздяла, 100 пъти повече ще те натискам, не си мисли, че бягайки от мен, децата остават в нищото.Реално, при една раздяла децата ще са повече време с него, отколкото сега и това за мен е сериозен мотив да се разделя с него.Мен така и така не обича, твърди, че обича децата поне.И да ми е мъчно, яе ще са "поделени" тези деца-ще присъстват в квартирата му или там, където ще живее, лично аз ще ги водя.В тази връзка-относно възпитанието-имаме единодушие, надявам се да го запазим, каквото и да се случва от тук насетне.Т.е. Той ме подкрепя.И аз подкрепям и яувам негово мнение, само че...защо ли не се сещам да е споделил какво го притеснява, освен, че детето е презадоволено...

И още нещо , Дани.Раздяла лека няма.Особено, когато има дете/деца, нещата се усложняват.Каквито и право да има и единя и другия родител, когато нещата са на нож от която и да е страна, а често е и от двете-не очаквай съдействие, разбиране, съобразяване с чувтсвата на другия, камо ли с правата му.Жена ти е такава, каквато е.Ти си такъв, какъвто си.Случилото се е факт и битки е имало и ще има и за съжаление в тези битки децата го отнасят.Колкото и д асе стараем да не е така, понякога такла се пшолучава.Защото сме хора, понякога сме безсилни над чувствата,които бушуват в дувите ни и нямаме достатъчно сили, мотивация и подкрепа, за да се преборим с негативното.Реално, много разведени двойки след години успяват да се "помирят" да го наречем, но пък детството е отминало , децата са порастнали и реално-вече нямат нужда...от Заедност на родителите си.

Трябвало...а накарай го моя БНД да бъде баща...не си е виждал детето дори...

ДАни, Пенелопа е казала всичко
ще добавя само, че наистина си мисля, че ако сте скарани и тя ти прави на инат - нямаш шанс - затова не настоявай и я остави на самотек
когато не порявяваш видим интерес - това може даа я подразни повече и знае ли човек ... може пък да преосмисли някои неща
опитай да изясниш ка ктя гледа детето и ако не е нещо жизнено важно - гледай да е по подолбен начин...да не е силен стреса за детето
може пък нейния модел ад не е чак толкова грешен
ако имаш сили поне ти се опитавй да спестиш на детето си травмите  от стреса по раздялата и различията в двата дома
успех

Защо? Какво пречи да има 2 курса на поведение? 

При мен правилата са едни, при БНД са други, при майка ми, която гледа Дариа ако е болна, са съвсем трети... То ако влезеш в 'нашите деца' ще видиш, че и семейните са с различни правила. Примерно: Тати дава, мама не.

Децата бързо се ориентират къде какво могат и не могат да правят. Подбирай си битките. Говори с нея само за изключително важните за възпитанието неща. Примерно аз не разрешавам на детето да се дават пари. По никакъв повод и форма. Но това, че аз купувам една книжка на излизане, а баща й 3 + кукла+Макдоналдс + /каквото още се е сетила/ как да го спра и как да му налея разум в главата... не става.

И аз мисля като Иса. И при нас е съвсем различно дали е при мен, при баща му, при майка ми или при свекърва ми. При мен например се ляга в 9 всяка вечер, при баща му последния път беше легнал в 1. При мен ТВ в спалнята е категорично забранено (и нямаме де), при майка ми всички заспиват на телевизор. Аз ограничавам сладки и безалкохолни, при баща му или при свекърва ми се нагъват на корем.
Няма драми в това, според мен.
Освен ако не става въпрос за нещо съвсем генерално, ама в момента не се сещам за такова.

Isa, точно за това говоря, според мен не е маловажно това, детето да не се приучва, че винаги всичко му е позволено и винаги ще става така, както то иска.
Елементарен пример:
Давам на детето дъвка - то я гълта, очевидно още е малко. Обаждам се на майка му и казвам, "Така и така малко е за дъвка, не му давай ", тя казва: "ОК". Отивам да го взема и то много доволно ми показва дъвка. Аз я питам: "Защо си му дала? Нали се разбрахме", отговора е: "Ми какво да направя, като ми се притръшка в магазина..."
Не става въпрос са дъвката, а за това, че щом се притръшка и му се позволява всичко.

Стига бе, Дани, в много "нормални" семейства си го има това.Ама същото, едно към едно, майката и бащата инак се по-влюбени от всякога и си е идилия и хармония отвсякъде.Това е разликата.Не задълбавай, насочи усилията си към нещо градивно или поне забавно за момента.

Съгласен съм, винаги единия родител позволява повече от другия, но там има някакъв баланс, защото и двамата са там непрекъснато...

Подкрепям. От разговори "...ние нали так се уговорихме пък ти защо така..." файда йок. Нищо няма да постигнеш.
Това е майката на детето - тя ще го възпитава повечето време - това е ситуацията. И да се тръшкаш и да не се тръшкаш, че няма да става като ти искаш - все тая.
Не можеш да влияеш на другите хора.

Не е вярно, това за баланса е илюзия.Баланс има, когато двамата си имат Обща стратегия за децата и си я спазват.Иди кажи на бабата да не облича плетено елече на внука, защото си против изнежването-не си познал, колкото и да те обича бабата, щото ти е майка примерно-тя пак ще сложи плетения елек, ако са и такива методите на отглеждане.

Мда и при нашият БНД е така. ама при мен е друго 
Ще го видя какво ще прави ако на 13 му се притръшка за дискотека или за приспиване у гаджето. 

Разберете,че в много "нормални" семейства си го има това...И да са в прекрасни взаимоотновения, често майката разрешава едно, бащата-друго, пък не подкрепя едно, пък майката-друго.И НЕ постигат консенсус.Така си живеят.В един момент детето не се тръшка за дъвка, друго излиза на преден план.Периоди бе, хора, навсякъде е така.

@Panter и пенелопа, акцента в горния пример, беше върху, това, че като се притръшка му се позволява, какво ли не, а не в разговорите или дъвките, защото както казва пенелопа, днес са дъвки утре друго и т.н.

@пенелопа, баланс има, защото познай ако бях там дали номера с тръшкането щеше да мине (ако въобще му беше дошла идеята да се тръшка)

Не си прав Дани.Щеше, ама друг път.Дали от тръшкане и на теб нямаше да писне, защото едно е да се тръшка петък и събота  вечер, едно е нон-стоп.Това съвсем добронамерено, не я познавам жена ти все пак.И аз разбрах, че образно казваш за дъвката.И не е гаранция, че детето ще продължи да се тръшка за друго след време.Това са нормални периоди в развитието на децата.И моето е минало от там и при все, че аз недолюбвам подобно задоволяване с цел да не мрънка съм си имала моите методи.Които не винаги са помагали.Така че...пак ти казвам-поеми си малко въздух-това да ти е проблема... И именно, защото методите ви са различни-макар и д асе обичахте с женат ти, този тип баланс, за който говориш пак нямаве да го има, защото тя пак щеше да позволява, а ти да забраняваш.Даже е по-зле, защото един-друг пред детето отхвърляте авторитетите и демонстративно показваш, яе мама моье и да дава, ама ти не даваш-И?Кво правиме?

Ако знаете колко съм далеч от всички тези неща в момента. Но да си кажа опитът.
При нас бабите като вземат Ицко и се почва - макдоналдс, боулинг, детски център, подаръци и това за един ден. Другата седмица другата баба и така.
И на детето му харесва.
Ама като почне да иска от мен му казвам -Христо, да ти приличам на банка? По едно на ден и толкова.
Та детето чудесно знае къде минава и къде не. Също така, че трябва да се съобразява.

Можеш да си сигурна, че номера не минава, плюс това не съм казал, че се тръшка нон-стоп, но ако види, че номера минава ще започне да го прави.


Принципно си права, но за конкретния случай , защото винаги, когато детето се е опитвало да пробута, някой от детските номера, тя вдигаше ръце и аз се оправях. Ама сега, като няма кой, е много по лесно да се пусне по пързалката, вместо да се опита да направи нещо.

Трябва, да. Бившата ти съпруга е като моят бивш мъж, който казва, че ако съм искала детето да не страда да не съм се развеждала с него  . (С тази разлика, че аз ако не се бях развела до сега да съм попребита няколко пъти поне.) Има хора с които за жалост не можеш да излезеш на глава. Не дай Боже да им кажеш, че грешат някъде.

Аз мога да дам следния пример. Докато живеехме заедно с таткото на детето, то не беше пробвало шоколад. Заедно бяхме решили да не му даваме подобна благинка докато е малък и не стане на около 2 и половина - 3 години. По този въпрос си бяхме единодушни. Малко след като се разделихме, детето вече беше яло шоколад, опитвало дъвки и не знам още какво, а нямаше 2години. С този пример искам да кажа, че има много случаи в които хората, когато живеят заедно има баланс.

За тръшкането аз съм много жестока - при мен номерът никога не минава.

кво беше
то акъл и м...с ако не ти дойдат навреме, не ги чакай 

Да кажа и аз. Дали има или няма баланс зависи изцяло от хората, а не от това дали живеят заедно или не.
В масовият случай,  поне това на което аз съм свидетел е, че баланс няма ... никакъв.... майката забранявам бащата между телевизора и вестника казва "добре де, кво толкова",...... обаче, когато същият този татко реши все пак да си поеме някой функции майката като ястреб се втурва да си защитава чадото.... това виждам покрай мен, това описвам.....
Аз след като имам два броя БНД мога да кажа че с първият за 14 години постигнах поне да не ме оспорва директно пред детето, ако не е съгласен... С вторият съм  по-напред с материала, понеже просто по- добре усеща какво е добро за едно дете..
Та се връщам на точка А- зависи си  от хората.
И Дани и аз мисля, че не си избираш битките, а ще ти се наложи, така ми се струва...

мда ако не говорим за инат
има резон в думите на Джали и ПЕнелопа
нека ти дам прост пример - сина е мамин глезльо без да съм го направила такъв - има си причини и това е в слабохарактерността ми...та както и да е - вне влизам в магазин с него където има играчки защото от кроткото дете дето е като ревне...и става страшно /аз все си намирам оправдание в рехабилитацията на която ходеше, ама си невротик като мен/
това е - докато баща ми напр  неговия дядо - няма пет-шест - само като го погледне и до тамч е рева
но аз съм мекушава в едни неща, мъжа ми в други... нашите в трети и така
обаче не бива да се прави напук - не се задълбавай обаче в дребни неща - и аз съм като теб ще се хвана и за дъвка, че и за по-малко, ама мъжа ми напр гледа доста повърхностно / по-наедро
значи той обаче живее доста по-спокойно и да ти кажа - ен тормози децата като мен
та тази негова "повърхностност4 носи спокойствие...и открих че воля-неволя заради децата ще се опитам да съм като него

та помисли тя наистина ли ти прави "напук4 или такава й е натурата /и затова сте се разделили/, но си помисли и дали наистина твоите "идеални" принципи са толкова добри колкото мислиш
аз за себе си открих, че е по-добер за децата в повечето случаи като мъжа ми...въпреки че и тази стратегия става "опасна" понякога

бе кви ги сътворих дано разбереш какво имам в пред9вид

само да ти добавя че въобще това да бяхте останали заедно не е гарант че нещата щяха да са така както ти се иска...по-вероятно е да не бе станало така...иначе нямаше да си разведен
но каквато и да е ситгуацията моя съвет продължава да е да се правиш на незаинтересован - виждам че това е което най-много тежи на жените - липсата на интерес на бившите към децата...а понякога подсъзнателно и към тях /не че искат по-такова внимание ама друго си е да те забелязват че съществуваш поне/
така че оставия да си разиграва коня...ще дойде и твоя момент - но това разибра се само ако не забелязваш наистина сериозни пропуски в гледането на детето

 catnadeen, на какъв език до го обясня? Какво значи, да не забелязвам сериозни пропуски в гледането на детето?
Хайде моля те, прочети какво съм писал

Дани, много добре те разбирам, наистина. Аз например, затова не се съгласих свекърва ми да се пенсионира по-рано и да гледа Иво – ученик, а плащам на жена. Понеже свекърва ми прави АБСОЛЮТНО всичко, което Иво поиска. Представям си какво е да си в такава ситуация и да нямаш право на избор.
За съжаление не знам какво да те посъветвам, освен да продължаваш с досегашната си линия на възпитание и да се надяваш, че на бившата й ще се укротят емоциите в един момент и ще можеш да говориш спокойно с нея.

Абсолютното стиковане го НЯМА и в най-доброто и сплотено семейство бе хора!И не става идея дали и заради какво Дани и жена му са се разделили и да не били и да били заедно-едикакво си.Идеята  е, че подобни различия има и в добрите семейства, даже не от типа-мъжа с вестника, а от онези-идиличните.Баланс...той се постига след години, когато...постфактум...децата са порастнали.Рядко са хората, котио има абсолютно идентични методи за абсолютно всичко.Какво остава при раздяла-да очакваш да стисне зъби някой, който не те обича, за да ти угоди, въпреки, че е убеден в неговото си е направо смешно.Айде на земята малко...Ето-ние например не сме никакво семейство.Аз настоявах години наред съпруга ми д асе включва във възпитанието и съм го питала-така ли да постъпя, онака ли.Общо взето-решенията сама съм си ги взимала.Ръчкала съм го да вземе и той отношение по дадени проблеми/забрани и нелигавене примерно/ и той просто се е съгласявал с мен, не е отменял, не е заобикалял мои наложени такива.Но това е до характер.Той е такъв.Не го прави, защото мноооого ме обича и уважава, не отчита заслугите ми по възпитанието.Те са си просто един незабележим факт.За него гледането на дете е рутинна работа.Това за него е лесния вариант просто.Има и различни от него хора, те са като жената на Дани примерно/ не я познавам/Дето и на нея, за да и е по-лесно пък дава, разрешава и прочее.Това щеше да се случва дори да предположим абсолютна идилия между двамата извън това.И след като Дани толкова се дразни от това, просто той щеше да си го върши у тях, а тя да си пасува.
Бърди- и аз си наех жена.Ако допуснем идилия между мен и майка ми и бях оставила детето на нея-пак така-тя си има нейни си методи, дето и да моля, и да обяснявам-все 200.И се предполага, че майка ми не ме мрази примерно и не би правила напук.Какво остава за хора, прясноразделили се.

Директно на въпроса ти- Да, смятам категорично че и двамата родители имат роля и трябва да участват във възпитанието на децата. Това в идеалния случай на разделени родители, семейните не ги обсъждам, макар както бе за сегната темата, в много семейства положението е като при разделениете, което пък не ме успокоява особено, щото "псевдонормални" семейства не са ми пътеводната светлина. Смятам че за ценностната система на детето е много по-добре да има два единни примера, така е по-уверено в истиннсота на това което научава. Кво пра'йм обаче като примерите не са единни... В твоя случай на твойта убавица болката не и е че " не си стоял с нея" , щото разбирам още докато си стоял тя не е стояла...ами чиста проба злобица, личната и война с тебе, не бащата, а мъжът който не е това което е искала тя или дявол знае кво.... Всеки случай, за мене факта че не поставя интересите на детето над своите и води тъпи спорове и търси постоянно причина да ти опонира е показателен, че я вълнува не възпитанието на детето а да ти направи сечено, което е най-тъжния сценарий, какъвто за огромно мое съжаление го сърбам и аз, въпреки нечовешките ми усилия.  И понеже живота тече и трябва да го живеем, ако може по-правилно заради децата си, решавам нещата по този начин- повтарям до откат, че детето ми е най-важно, че лична война нямам и не искам да чувам думи за себе си в обясненията му за отношението към детето. Както аз заради детето мога да загърбя неприязънта си към него, така и той трябва да може.  Да не говорим, че към него неприязън вече имам само и единствено заради отношението му или по-скоро липсата на такова към детето.
Дани, според мене всяко усилие заради децата си заслужава, колкото и да ни се иска да махнем с ръка и да кажем немога повече, дотук бях. От Петък до Неделя не е малко време- вероятно от Неделя до Петък детето няма по-пълноценна комуникация с майка си, така че шансовете ти да окажеш своето благотворно влияние са огромни.
 Освен това- търсим ли начин да манипулираме недотам умните бивши или под влияние на емоцията казваме- Казах, това е правилно, ти разваляш детето.... Например- " Детето глътна дъвката, не му давай" И кво прави тя- точно обратното естествено, нали трябва да е наопаки на тебе, как така ти ще я водиш. Обаче: " Дадох на детето дъвка, глътна я, май не беше правилно, ти какво мислиш, дали ве че е достатъчно голямо за дъвка или е опасно за него СПОРЕД ТЕБЕ....? " Ха сети се  какъв ще е отговора ..... Дипломация и здрави нерви е рецептата за единното възпитание на децата, ако държим истински на него.А при двама участващи родители друг начин според мене няма.

А в случаите на крайна незаинтересованост на единия родител ( при липса на такъв изобщо) възпитанието само от едната страна според мене е благословия. Щото не мога да си представя на какво ще научи едно дете родител способен да забрави за него.

яхнала метлата, благодаря ти