Бях много красиво , слабичко момиче допреди две години.Вярно е , че си имамм генетична предразположеност за напълняване, но чак като сега не съм била никога! Като се погледна в огледалото, което е рядко и лошо ми става, а и като чета тук всеки ден как всички тук слабеете и имате воляза диети, а аз все оправдания си намирам.Напълнях много поради здравословни причини, след това забременях и сега осем месеца след като родих, съм като мецанка, а не като младо и жизнено момиче.Задъхвам се при най-малкото усилие, не ми е комфортно, даже и мъжа ми не ме харесва така, въпреки, че не го казва, но аз така си усешам, щото и сексуалните ни контакти понамаляха, да не кажа изчезнаха и то май точно заради това, че приличам на Глиги.По принцип съм бивша спортистка, акробатка, имала съм колебания през годините, но чак така никога не съм се изоставяла и лошото е , че не виждам как ще стане подобрение, защото съм много страхлива и като започна да пазя диета, до следобед вече ми е станало лошо и аз съм се нахранила, е как да процедирам незнам?Иначе цели три пъти съм ходила при Емилова, хранила съм се около една година разделно и въобше наясно съм със принципите на здравословното хранене, каткто и необходимото колкичество спорт, но някак съм се отчаяла и съм се отпуснала и чакам да стане чудо, ама не би! Знам, че от мен си зависи, ама това са толкова много килограми, поне 40, оптимално 50, че не ми го побира главата как може да се получи, ами кожата ми, тя и без това сега е на стрии и от бременността и от напълняване и отслабване, та ако и сега прибавя ново отслабване сигурно ще увисна като булдог.много се плаша, че ще ми стане лошо и айде хоп нахранвам се и така всеки ден, то не е нито диета, нито ядене като хората, една борба със себе си водя.Защо така се страхувам да започна незнам? Е, споделих, олекна ми, ако има някой като мен ще се радвам да сподели и да се подкрепим и да започнем заедно с борбата.