Ровехте или си затваряхте очите?

  • 13 362
  • 245
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 336
Ами така е за чеиза от деца. Защото много хора днес тук все още гледат на самотните жени с деца като на прокажени.
Така шансовете за мъж намалят в пъти.
Не мен в ежедневието постоянно ми повтарят. Той ще размисли, той ще се върне. Като че ли аз го чакам с отворени обятия и едва ли не трябва да ходя да си го връщам златния... Гадно ми е да го призная, но дори някои членове от собственото ми семейство мислят така -  с две деца животът ми е свършил без него. Та това е ежедневие много жени да правят компромис с достойнството си уж заради децата.
Иса, не ме бий, че така ти спамя темата.

# 76
  • Мнения: 4 458
Това, което ме накара да пусна темата е феномена: Дори да ми изневерява ДА НЕ ГО НАУЧАВАМ. Това "Да не го научавам", да "Не го знам' или като съвет от приятелки "Не го мисли, забрави го, не се затормозявай" - Това ми е основното питане.
Защо аджеба, бе хора живеете със затворени очи? И как може да живеете така? И как успяват някои хора да се самозаблудят до такава степен колко им е бил 'перфектен' и брака и връзката, та после някой друг/а им излиза крив?

Още мисля, че мога много неща да приема и да преглътна в една връзка, но да ме лъжат пък аз да вярвам в името на връзката - ето това не мога да го приема.  Stop

Тъй, тъй... значи за това иде реч  Mr. Green Аз лично пробвах да си поиграя на семейство от чист интерес, какво аджаба изживяват хората в съжителство?, какви компромиси правят и защо? Ей такива въпроси ме вълнуваха и реших да направя експеримент сама със себе си, че пусто не е ли на твоята глава не може да е истина  hahaha Та, човека ми допадаше, исках да имам деца (въпреки, че не бях сигурна кога точно ги искам). Затворих си очите съвсем съзнателно и умишлено  Whistling 
Разбира се, ровех се из нещата му ( предизвикано от случайно откритие ) и много болеше. Де да знам и аз защо, реших че щом другите го правят и аз така трябва  newsm78. Не съжелявам - хубаво е да имаш опит в тази област. Това беше единствения мъж с когото така съм се държала. По принцип си падам по свободата и не ограничаваш ли моята може да правиш каквото си искаш. Дори и на въпросния БНД съм казвала да излиза с която иска само да не ми носи болести и да не ме унижава пред хората.


Още мисля, че мога много неща да приема и да преглътна в една връзка, но да ме лъжат пък аз да вярвам в името на връзката - ето това не мога да го приема. 

Те тук е истината (поне за мене). Много мразя да ме лъжат и на черното да казват бяло  #2gunfire Всеки който ме познава знае, че не лъжа (освен в екстремни ситуации  Wink ) и една малка лъжа от тяхна страна може да им коства много, както се случи и с БНД (неговите лъжи бяха бая солидни и опашати!). Ама как не навиждам хора които те гледат в очите и сладко сладко ти говорят като в същото време сами не си вярват!




# 77
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Иса, Пантер - повярвайте ми ако човек е интелигентен и няма лош пример, или не е принуден от обстоятелствата - няма да си "затваря4 очите напразно!
под "затваряне" на очи имам нещо специфично в предвид но не знам как да го определя. ще дам пример с мен /щото това имам в пердвид/ дано ме разберете
- знам че мъжа ми БИ могъл да ми изнвери. Би могло дори да не разбера. знам ги тези неща. но нямам намерение да РОВЯ, за да се уверя в това или онова. това ме трови. това е против възпитанието ми /но хайде това ще го преглътна/, но просто този страх, че ще намеря нещо ме съсипва. затова се оставям да следя ВРЪЗКАТА ни - не да РОВЯ и ТЪРСЯ под вола теле или стината или както искате го наречете
Ако помисля, че връзката не върви...не знам дали ще устоя да не търся друга. НО първо ще търся причините въ ввръзката ЗАЩОТО дори да оТСТРАНЯ другата - ще се ПОЯВИ нова....прлосто щото когато някой има нужда от друг защото не иска или не може да е с теб....
Та отговора ми е - НЕ, НЕ ровя въ ввещите му, но винаги наблюдавам СЪРЦЕТО муу - до колкото е възможно човек да познава някого и да не сбърка.....

# 78
  • Мнения: 2 863
Catnadeen, чета внимателно от снощи темата, ама ми се спеше ......
Разминаването идва от  това, че ти влагаш различен смисъл в "затварянето на очите".
Иса, доколкото аз я разбирам, има предвид именно онова затваряне на очи, когато си спрял да следиш връзката има ли я,  няма ли я, когато не внимаваш за знаците, много от които казват, че сърцето на другия  вече не е с теб...
За такова затваряне на очите иде реч.
В този смисъл дори една изневяра не би била дори чак такъв проблем, ако връзката я има, ако  има потенциал хората да се нагласят един по друг.... Но когато мъжът ми  отбягваше да  правим секс,  а пък аз си казвах "е, ами изморени сме".. е те за това иде реч.... един мъж, ако ме иска и ако ме обича  дреме му изморен ли е... хич няма да ме пита даже.... Ама не иска ли и то не месец -два ами мноооооого месеци- да намираш всякакви други обяснения, освен очеизваждащото- "има друга".. е просто една от най-големите тъпотии в живота ми Embarassed
Така че тезата ти "ако човек е интелигентен , няма да си затваря очите напразно" гърми отвсякъде.. освен, ако мен не ме броиш при интелигентните Mr. Green

Последна редакция: ср, 09 яну 2008, 10:26 от Jaly

# 79
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Jaly, не се обвинявай напразно, и аз се имам за интелигентна, ама ей на, виждаш Mr. Green
При мен се получи пък друг ефект, защото имам склонност винаги да търся вината първо в себе си, изпаднах в един мазохизъм и самообвинения като къде сбърках, как съм го допуснала и това хич не ми се отрази добре, по едно време май паднах и под 40 кг ooooh!, как не се разболях - не знам...
После като наместих пъзела и разбрах как стоят нещата всъщност ме обхвана такъв бяс, че имах чувството - планини ще преместя.
За повечето хора такова чувство е разрушително, при мен излезе точно обратното, даже колкото и абсурдно да изглежда, изостреното ми внимание тогава ме спаси да изляза без загуби и от една доста заплетена ситуация тип 'лов на вещици' на работното място, че и полза да извлека от нея, ако го нямах този опит със сигурност щях да съм някъде из върбите в момента.

# 80
Ровех, но когато се усъмних, че има друга. Когато започна да "работи до късно", да мирише на чужд парфюм прибирайки се от "работа". Да поясня само, че става дума за БНД, а не за ЕРД-то, с което съм в момента. Та, тогава започнах да проверявам навсякъде и накрая го принудих да разговаря с мен и да каже истината. Е, оживях! Но никога няма да позволя да ми се случи пак, затова винаги съм с едно голяяяяяяяяямо наум по отношение на това, което може да ти сервира един мъж! И ми е по- добре така, отколкото да вярвам сляпо. Във сегашната си връзка съм на принципа "Докато няма какво да ме провокира и усъмни, гласувам доверие /с едното наум разбира се/" Тук проблемите ни са от съвсем друго естество ама да не спамя темата.

# 81
Писала съм тук на времето:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=186312.0

Почнах да "ровя" умерено, защото веднъж се бях натъкнала на негови чат-свалки от преди да забременея с първата ни дъщеря... След като забременях и родих (след 3 години съжителство), и се пренесохме от неговия в моя апартамент, нещата си влязоха в релси и съм поглеждала рядко в чата, макар да ми правеше неприятно впечатление, че не иска да му влизам в "онова" лично пространство... Още тогава около него почна да се навърта една... по наблюденията ми тя ходеше подире му, знаете, в чатовете някои неща могат да се установят с точност до секунда, едва ли не... Запознах се с нея в чата, разменихме свидни женски спомени за децата ни (тя е разведена с едно дете, но не мисля, че пише в този форум) и аз реших, че тя не е точно такава кучка, каквато ми се е сторило първоначално... През цялото това време той ми обясняваше, че тя му досажда, че е откачена, макар и добродушна, и ме държеше в течение на разговорите им (или поне на някаква част).

След като родих втората си дъщеря със секцио, живях с двете деца за около 50 дни при майка ми, понеже нямаше да мога да се справя сама. Давах си сметка, че ако иска да чати, няма да мога да го спра, но си казвах, че децата и здравето ми са по-важни от някакви виртуални (може би даже въображаеми) свалки. След като се върнах пак в къщи, една сутрин разбрах, че предната нощ, след като ме е приспал, е чатил до 1:30 след полунощ с Нея (не съм чела логове, само видях, че са стояли в чата до едно и също време). На следващия ден питах и двамата какво става. Той каза, че й бил обяснявал някаква програма, а тя каза, че не можела да си спомни дали е говорила с него и че била говорила с много. Тогава я осветлих, че имаме втора новородена дъщеря на 2 месеца и тя ми каза да не се притеснявам за отношенията им, били виртуални и да съм бъдела спокойна... За да се застраховам, се разбрахме с него да спре да говори с нея в чата и той даже спря да влиза там. Изглежда тя е продължила да го търси на icq, после той си направил друг ник и си продължил контактите с нея, но на друго ниво... Днес след толкова време мисля, че тя е успяла да го убеди, че има проблем с друг мъж (нейна позната ми разказа), той е дошъл да я подкрепи в чата срещу другия и така от дума на дума... през декември се били влюбили... Аз, разбира се, в това време продължавах да му вярвам и "ровенето" ми се свеждаше до периодични проверки кой докога е стоял в чата...

През януари и особено февруари 2006 той почна да "чезне"... Излизаше в събота и неделя и се прибираше в 21-22 часа с обяснението, че бил с приятели. Когато се оправи времето, почна да изчезва още повече, прибираше се в 10 вечерта след работа с обяснението, че се стъмвало по-късно и затова оставал да отхвърли повече работа... Парите му никакви ги нямаше, издръжката на децата и апартамента почна да става проблем и аз все повече настоявах да разбера какво става. Той отказваше да говори, казваше: "Какво ти става пак? Нали съм тук, ето ме, ако не исках да бъда с теб, нали щях вече да съм си заминал..." и т.н. Междувременно слабееше като за световно - за половин година около 12 кг. Мислех си, че може да има някакви проблеми, които да не смее да ми каже, мислех си да не се е събрал с лоши приятели, мислех си и за друга връзка, още повече че Тя почна също да "чезне" - спря да влиза в чата с досегашните си никове, смени си ника на ICQ, като го направи подобен на неговия... Мислила съм, че може да е тя, но все вярвах, че не може да почне любовна връзка с някоя, дето с години я е наричал откачена...

И така до момента, когато аз писах онази тема, след която продължих да настоявам да се разделим. С огромно нежелание почна да си събира багажа. Всяка нощ идваше у нас, обясняваше ми, че ме обичал, че не иска да се разделим, че каквото и да стане, винаги ще ме подкрепя...

В началото на юни една нощ видях как той получава смс в 12 през нощта. Изчаках го да заспи и прочетох всичко... Същата Оная била... В GSMa бяха записани всичките им смси от последните 3 месеца и всичко ми светна. Стана ясно, че в края на април тя му праща смс да си вземе прахосмукачката от нас да чистели в неговия апартамент (дотогава той беше даден под наем, и до днес не знам точно кога е бил освободен). Идеята беше ясна - ще се събират да живеят там. Имаше смс от май месец, как тя и сина й му благодарели за чудесния ден заедно и че го обичали... Явно, че по това време тя вече си е правела сериозни планове да живеят заедно...

В деня, когато прочетох смсите, му казах, че не искам да го видя никога повече през живота си и му прибрах ключа от апартамента ми, където живеехме. Той плака (за първи път го виждам), казваше, че още ме обича, но че обича и нея и се колебае между двете. Че не знаел какво да реши, не знаел какво да прави и затова отслабнал толкова много... Мислел, че ако не опита с нея, после винаги щял да си мисли дали пък всъщност щастието му не било с нея...

Казах му, че макар и аз да го обичам, макар да го чувствам като най-близкия ми човек въпреки всичко сторено от него, не мога да го спра, ще го подкрепя - не подкрепям неговата връзка с нея, а подкрепям желанието му да разбере какво точно иска...

От там нататък нещата се развиха така. Той й намери работа в неговата фирма, тя се попренесе в София, като изостави сина си в техния град, но караше бившия ми да я вози до там почти всеки ден (10 лв струва отиване и връщане). Защо го споменавам ли? Ами понеже тези 300 лв месечно за бензин се отразиха дотолкова на бюджета му, че той не можеше да отдели и един лев за издръжка на двете ни дъщери през целия летен сезон, та до септември включително...

Иначе идва тук през ден или даже по-често (като се старае тя да не разбере). Изявява желание да помага с т.н. "мъжка" работа. Говори с мен с часове (пак когато тя няма как да разбере), интересува се от всичко, което става с мен и децата, успокоява ме и т.н.

Последната новина ми беше сервирана от самата нея в чата, където се засякохме - преди 2 дни ми каза, че е бременна и че ужасно се притеснява да не би детето й да има същия генетичен синдром като нашата първа дъщеря и да съм й обясняла дали боли амниоцентезата. Каза, че на времето се била пренесла при него чак след като ние сме се били разделили и че съм бъркала относно смса за прахосмукачка. Идеята на посланието й беше - тя не би направила толкова непристойно нещо като да заживее с него, преди да сме се разделили... Ха!

После разбрах, че тя поискала от него да не казва на никой, докато не минела амниоцентезата, затова и той не можел да ми каже, както и на родителите си, които и без друго обвиняват нея за всичко. С оглед на това още не мога да разбера, защо тя каза точно на мен в първия ни разговор след толкова месеци... Каза ми, че според нея той още ме обичал, което поставя интересния въпрос, защо тя се е набутала между двама души, за които знае, че още се обичат и имат 2 толкова малки деца, едно от които новородено... Според мен основната й идея е аз да се разкарам по-далеч от него, да спра да си мисля, че някога пак може да сме заедно и изобщо очаква от мен да постъпя като почтена жена, като каквато тя не постъпи на времето...

От друга страна, откакто се е разбрало, че макар и нежелана, но бременността й е факт, се радвам на повишено внимание и увеличени посещения от страна на бившия, включително дойде след полунощ на Нова година да ни види с децата и да бъдел първият, който да ни е поздравил с празника, въпреки че бяхме болни и рискувал да я зарази, ако пренесе вируса (това после го осмислих)...

Оспамих ли темата? Simple Smile Но вече е крайно време да се включа във вашия форум и да осъзная, че макар и да ми предстои да играя по "нейната" свирка (т.е. да се отдръпна и да й го оставя), все пак това е правилното и единствено допустимо за мен...

# 82
  • Мнения: 1 425
Иса, Пантер - повярвайте ми ако човек е интелигентен и няма лош пример, или не е принуден от обстоятелствата - няма да си "затваря4 очите напразно!
Тоя форум е пълен с примери за обратното.

# 83
  • Мнения: 2 336
Аз съм типичен пример. Имам самочувствието, че не съм глупава, ами даже за умничка минавам. Родителите ми са ме покрепяли и помагали винаги.
Нямам идея сега защо толкова търпях. 

# 84
  • Мнения: 2 336
Mamma_girls, думи нямам.
Не съм ти чела темата преди. Но сега останах отвратена. От наглостта на другата и на БНД-то ти.
Толкова съм бясна от това, което прочетох, че не мога да си събера мислите и да облека с думи всичко, което ми идва на ум.
Първо - не знам кво толкова търси тя в твоя мъж, след като и пари няма, с две деца. Ама айде да предположим, че е влюбена.
Второ - Съди го за издръжка!!!
Трето - това е най - гадно. Емоционалната част. Явно още го обичаш, макар че както и на мен ми доказаха в него няма нищо за обичане (Мерси, Джали!   bouquet)
Четвърто - отговори си на въпроса защо толкова го искаш и какво дава той във вашето семейство. Пари не дава, внимание не дава нито на теб, нито на децата си, живее буквално на твоя гръб, нито ти е опора в емоционален или физически план. Ти дефакто си постоянно сама, а той присъствал само физически в дома ТИ.
Ох, имам да пиша толкова много, най вече защото виждам себе си в теб. Но аз като разбрах за другата си казах - стига вече. И аз имам достойнство, аз също заслужавам да ме обичат, да живея усмихната и спокойна.
Подари на онази твоя лентяй, халал да и е.  Twisted Evil

# 85
  • София
  • Мнения: 6 999
...Иса, доколкото аз я разбирам, има предвид именно онова затваряне на очи, когато си спрял да следиш връзката има ли я,  няма ли я, когато не внимаваш за знаците, много от които казват, че сърцето на другия  вече не е с теб...

Мерси, мила   bouquet Това имах предвид. Както и защо, когато тези знаци са явни и ги видим - не се говори с другия? Не го питаме този друг най-простия въпрос: Обичаш ли ме?  Когато видим в очите му, че ни лъже за чувствата си...избираме да му повярваме...

Mamma_girls, не спамиш в темата... Аз на шега се карах на Сиси Wink
Това, което си написала обаче предизвиква нови въпроси в мен... За това кое е важното в една връзка? Дали любовта оправдава всичко...и може да извини всичко като отношение от другия. Както казах веднъж аз: "Знам, че ме обичаш, но в случая това не е достатъчно."

Може би трябва да пусна нова тема  newsm78

# 86
  • София
  • Мнения: 17 281
Както казах веднъж аз: "Знам, че ме обичаш, но в случая това не е достатъчно."

Може би трябва да пусна нова тема  newsm78

Точно това бяха и моите думи ...
Пусни нова тема, интересно е.

# 87
  • Мнения: 2 336
Хехе, БНД казваше, че понеже много се обичаме не можем да живеем заедно. Ако не сме се обичали щяло да е лесно.

# 88
  • Мнения: 2 863
 що бе, тука да си пишем...  то всичкото  е свързано Mr. Green

# 89
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Мнението на скъпия е, че ако се бяхме събрали навремето и не ни се бяха случили всички тези неща, отдавна да сме се били развели и намразили Rolling Eyes.
Като се замисля, може би не е далеч от истината...

Jaly, права си Peace

Общи условия

Активация на акаунт