За ПАП 3 - 2 тема

Аз ще си правя конизация само чакам да ми мине цикъла.Къде още мога да ги занеса на патолог да ги види къде има други патолози?

Ами аз както писах съм се сблъскала с патолозите от Майчин дом и доц. Хаджийолов от Онкологията. В почти всяка болница трябва да има такива лаборатории, където работят патолози, които гледат биопсии.
Аз съм от провинцията и по-скоро нека ти дадат съвет тези, които са от София за други патолози, към които да се обърнеш.

И аз да се запиша в темата.
Моят резултат е 2 към 3Д група.Изследва го доц.Хаджиолов в онкологията.Имам голяма раничка на шийката на матката.Сега ще слагам едни глобули и после пак на контролен преглед.

Благодаря ти много  . Имах нужда да чуя добро мнение за д-р Хранов. КАто поразрових намерих доста отзиви за Славчев и си бях наумила да ходя при него, но моята д-ка ме прати при д-р Хранов и аз реших да й се доверя. Допадна ми д-ра при прегледа, сега ще видим какво ще следва.

Мисля,че не мога да ти отговоря на въпроса.Докато не отида пак на преглед и аз много не съм наясно.
Можеш да погледнеш тук какво пише: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=180572.0

Andjii77 типизацията не е болезнена, но за сметка на това не се поема от здравната каса,поне при мен беше така. Трябваше да си платя за иследването което не беше много евтинко......

Здравейте на всички.Днес си взех резулатите от хистологията.При конизацията всичко е махнато до чисто.Сега ми остава само да се възтановявам, да следя положението и живот и здраве след около 6 месеца да започнем опитите за бебче.Мога да пожелая на всички само добри резултати и всяка година да си правите цитонамазки защото ако всичко се хване навреме е лечимо. и най-вече добри доктори.Защото аз си имах раничката от години, но явно предишният ми лекар е чакал да излезна ПАП 3 за да ми каже и да направи нещо.Слава богу сега попаднах на добър док. и се надявам и за напред всичко да остане ок.Сега ще гледам на всеки 2 месеца да си правя цито. и мой личен съвет не се доверявайте, когато само с един прост преглед ви кажат че сте за конизация(как могат да определят без биопсия колко трябва да махнат дали сте ЦИН 2 или 3).

Мисля че това ще е интересно за всички.

АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ ЖЕНСКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ

Матката е нечифтен орган, който е разположен в малкия таз, между пикочния мехур и правото черво. Тя има горна разширена част – тяло и долна къса и стеснена цилиндрична част – шийка с влагалищна част – порцио и цирвикален канал.
      Стената на матката се изгражда от лигавица, мускулатура и серозна обвивка.      Лигавицата, която тапицира кухината на маточното тяло, се нарича ендометриум, а тази на маточната шийка - ендоцервикална лигавица.

Циклични промени търпи само ендометриума.

Маточната тръба  е чифтен тръбест орган, по който зрялата яйцеклетка, освободена при овулацията, достига маточната кухина. Стената на маточната тръба е изградена от лигавица, мускулатура и сероза. Лигавицата образува надлъжни гънки и е покрита с еднореден
цилиндричен ресничест епител.
Яйчникът у новороденото е покрит с еднослоен кубичен или цилиндричен епител. У жената в зряла възраст епителът е приплеснат. Анатомичното делене на кора и медуларна зона има хистологична основа. Кората е изградена от плътна строма с вретеновидни клетки. Тук са
пръснати фоликулите и производни на тях структури, заобиколени от ниски клетки, наречени фоликуларен епител или мембрана гранулоза. Навън от тях са разположени източени клетки – theca interna.
     
       Още от първите часове на овулацията се наблюдават белези на лутеинова трансформация на запазената гранулоза и theca interna. Сформира се жълтото тяло. Ако не настъпи бременност, жълтото тяло се фибризира, хиалинизира и се превръща в corpus albicans.      Хилустните клетки са полиедрични или овални, на групички около съдовете. Смятат се за аналози на интерстициалните Лайдигови клетки.

Влагалището свързва матката с външните полови органи. То представлява кух тръбест орган с дължина около 8 см. Стената му е изградена от три слоя: лигавица, мускулатура и адвентиция.
      Лигавицата е покрита с многослоев плосък невроговяващ епител и не съдържа жлези. Епителните клетки полиферират и съзряват под влияние на екстрогените.     
      Овариално-менструалният цикъл у жената се оформя през време на пубертетната възраст и се намира под регулиращото влияние на  централната нервна система и вътресекреторните жлези, главно хипофизата.
      Към средата на времето между две менструации (14 дни), което съвпада с фазата на пролиферация, маточната лигавица се намира под влиянието на хормоните на яйчевия фоликул (екстроген или фоликулин). След това време, когато е настъпила овулацията, маточната
лигавица се намира под влиянието на хормоните на оформилото се жълто тяло.


ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА  МАТОЧНАТА ЛИГАВИЦА
(Ендометрити)
      Възпалението на маточната лигавица се среща сравнително рядко. Според протичане-то бива:
      - остър ендометрит
      - хроничен ендометрит (неспецифичен и специфичен)
Острият ендометрит се развива обикновено след аборт (особено след криминален), след раждане при задържани плацентарни части, при случаи със субмукозно разположени лейомиоми или при използване на вътрематочни контрацептивни спирали.

       Етиология. Най-честите причинители са стрептококи, стафилококи, гонококи, Ешерихия коли, Псевдомонас и др.
       Макроскопски лигавицата е набъбнала и зачервена. Микроскопски се наблюдават хиперемия, оток, левкоцитна инфилтрация, формираща микроабцеси или изпълваща жлезните лумени и улцерация. Често се засягат и кръвоносните съдове в маточната стена (тромбофлебит).
       Усложнения. Процесът може да се генерализира и да се развие в сепсис или септикопиемия.
Хроничният неспецифичен ендометрит може да бъде последица от острия ендометрит или да се развие самостоятелно.       Макроскопски ендометриумът е леко задебелен или
изглежда непроменен.  Микроскопски се наблюдава лимфоцитна и плазматична инфилтрация, пролиферация на фибробласти и кръвоносни съдове в стромата на лигавицата.
      У жени в продължителна менопауза може да се развие ендометрит, свързан с атрофия на маточната лигавица сенилен ендометрит.
      Усложнения. Процесът може да се разпространи върху мускулния слой (миометрит) и в околните тъкани (параметрит).
Хроничнят специфичен (грануломатозен) ендометрит се развива при туберкулоза и саркоидоза. Най-често ендометриумът се засяга при хематогенна разсейка на инфекцията.
      Микроскопски в стромата на лигавицата се наблюдават грануломи с характерния им строеж.

ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ   НА  МАТОЧНАТА ШИЙКА
(Цервицити)
       
Неинфекциозни цервицити.   Те се причиняват преди всичко от механични и химични фактори (травма от чужди тела – тампони, диафрагми, песари, контрацептивни вътрематочни
спирали) и при извършване на гинекологични манипулации.
      Протичат като:
      - Остър цервицит
      - Хроничен цервицит
      Макроскопски и микроскопски са с характеристиката на остър или хроничен възпалителен процес по лигавици.
      Диагноза – чрез имунохистохимични методи, клетъчни култури.

Протозоен (трихомониазен) цервицит
       Трихомониазният ендоцервицит често придружава трихомозния колпит.   Макроскопски . във влагалището  и порциото се наблюдават множество сиво-сини мехурчета.        Микроскопски. Установяват се субепителни кисти без епителна тапицировка, с гигантски многоядрени клетки тип чуждо тяло около тях.

Вирусни цервицити
       Различни вируси могат да предизвикат възпалителен процес, засягащ предимно сквамозния епител на екзоцервикса.
       Етиология. Най-честите причинители са HPV и HSV.
       Херпесният цервицит се причинява главно от  HSV2 (genitalis), пренася се чрез сексуален контакт. Мнозинството първично инфектирани жени са под 20 г. възраст.      Макроскопски. Установяват се множество везикули (по-късно улцерации) върху хиперемирана основа по
вулвата, перинеума, влагалището и маточната шийка.    Микроскопски. Във везикулозния стадий се виждат супрабазални интраепидермални мехурчета, епителни клетки, които съдържат вътреядрени еозинофилни включения.
        Диагноза. Чрез клетъчни култури, серология, цитология.
       Значение. Инфекцията може да предизвика спонтанен аборт, смърт на плода, рак на маточната шийка.
Кондиломи
        Те представляват папиларни разраствания на сквамозния епител на екзоцервикса.
       Етиология. Причинител е HPV, най-често типове 6 и 11.
       Макроскопски. Те се представят в три форми:
      - Плоски кондиломи (до 90%).
      - Остри кондиломи (по-редки).
      - Множество (безброй) малки плоски кондиломи.

      Микроскопски. Най-характерните черти на HPV-инфекция са:
      1. Койлоцитоза;
      2. Нарушена архитектоника на епитела – хиперплазия с папиломатоза;
      3. Изразена кератинизация.
      Диагноза. Вътреядрено разположените вируси може да се докажат чрез електронно-микроскопско и имунохистохимично изследване.
      Прогноза. Прогресия в CIN и  микроинвазивен карцином в около 10% от болните за 2 - 3 годишен период. Възможно е вертикално предаване на инфекцията на плода и новороденото.
 

ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ  НА МАТОЧНИТЕ ТРЪБИ
(Салпингити)
      Възпалението на тръбите е често срещано заболяване. Протича като:
       - остър салпингит
       - хроничен салпингит (неспецифичен и специ-
фичен)
      Етиология: Причинители са главно пиогенни микроорганизми: стрептококи, стафилококи, диплококи, гонококи и др. Инфекцията идва по съседство (от матката, след аборт, раждане, операция) или от коремната кухина (във връзка с апендицит, колит), по лимфен и кръвен път.
      Клиника: болка в таза, повишена температура, кървене, бяло течение от гениталиите.
При острия салпингит, който обикновено е  двустранен, тръбата е задебелена, със зачервена
сероза и лигавица. Луменът е изпълнен със слузест, жълтеникав секрет.             
      Микроскопски – лигавицата е зачервена, оточна,
инфилтрирана с левкоцити. В стената на тръбата могат да се оформят малки абцеси.
При хроничния неспецифичен салпингит тръбата е деформирана с разширени и стеснени
участъци, обикновено със запушен абдоминален отвор.
      Микроскопски при хроничния салпингит се наблюдава увеличение на съединителната тъкан, срастване на лигавичните гънки, стесняване до изчезване на лумена.
      Усложнения: възпаление на перитонеума (пелвиоперитонит), безплодие.
Туберкулозният салпингит е най-често двустранен, инфекцията идва по хематогенен път.
      Микроскопски се наблюдават характерните грануломи (милиарни туберкули).
      Усложнения: туберкулоза на перитонеума, запушване на лумена, сраствания с околните органи, стерилитет.

ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЯЙЧНИКА
(Оофорити)
Бактериални оофорити
      Етиология. Обикновено вторично (при салпингит) се засяга от възпалителния процес и яйчника. Най-честите причинителиса Neisseria gonorrhoeae, Chlamydia trachomatis, Mycoplasma hominis.
      Клиника. Най-честите симптоми са болка в таза, обикновено едностранна, повишена температура, понякога кървене и бяло течение от влагалището.
      Макроскопски. В по-голямата си част възпалителният процес е едностранен и обхваща
едновременно яйчника и маточнататръба – тубоовариален абсцес. Много рядко (директно) от
съседен орган – напр. при апендицит, се засяга само яйчника и се образува яйчников абсцес.
      Микроскопски. Стената на абсцеса е изградена от гранулационна тъкан, в кухината се установява гноен ексудат.
Актиномикоза
      Засягането на маточните тръби и яйчниците от актиномикоза обикновено е усложнение на употреба на вътрематочни спирали.
      Макроскопски. Обикновено едностранно се формират множество абсцеси, които придават на органа  изглед на “пчелна пита”.
      Микроскопски. В центъра на абсцесите се откриват актиномицетни друзи. Възпалението може да обхване тъканите в малкия таз и да имитира туморен процес.

ЕНДОМЕТРИОЗА
      Това е патологичен процес, който се характеризира с ектопично разположен ендометриум - жлези и строма.
       В зависимост от локализацията процесът се определя като:
       - вътрешна ендометриоза (аденомиоза - в миометриума се виждат дребни кухинки, изпълнени с червенокафява течна материя);
       - външна ендометриоза (генитална и екстрагенитална в яйчници, маточни тръби, сакроутеринни връзки, черва, пикочен мехур, кожата на пъпа, лимфни възли и др.).
       Клинично ендометриозата протича с менорагия, дисменорея с болки в малкия таз.
      Тя често е причина за стерилитет и за извънматочна бременност; може да симулира туморна маса и да бъде основа за възникване на ендометриален карцином.

ЖЛЕЗИСТА (ЖЛЕЗИСТО-КИСТОЗНА)  ХИПЕРПЛАЗИЯ  НА  ЛИГАВИЦАТА
НА МАТКАТА
      Заболяването е израз на корелативна, т.е. на свързана с хормонален дисбаланс хипертрофия на маточната лигавица.
      Във връзка e със смутена ендокринна дейност на яйчниците в насока на хиперестрогенемия. Може да се причини от персистиране на Граафови фоликули, фоликуларни кисти, гранулозо- и тека-клетъчни тумори в яйчниците, терапевтично прилагане на естрогени.
      Заболяването се среща предимно във възрастта между 40 и 50 години.
      Клинично. Състоянието се проявява с кръвоизливи от гениталиите (metrorrhagia и menorrhagia).
      Макроскопски матката е с леко увеличени размери. Лигавицата й е задебелена до 13 – 15 мм, гладка или полиповидно неравна, с блядосив цвят. При кистозната форма може да се наподобява швейцарско сирене. Кюретажният материал е обилен.
      Микроскопски ендометриумът е със  заличена граница между функционалния и базалния слой. Ендометриалните жлези са увеличени на брой, с правилна или неправилна форма, кистозно разширени. Покрити са с еднореден до многореден кубичен или цилиндричен епител. В ядрата често се наблюдават митози, но правилни. Базалната мембрана на жлезите е запазена. Стромата също е хиперплазирала.
      Жлезистата хиперплазия има три хистологични форми:
 - Проста (кистична, лека);
 - Комплексна;
 - Атипична.
Простата жлезиста хиперплазия се представя с дилатирани жлези с неправилна форма,
еднореден епител , без атипизъм.
Комплексната жлезиста хиперплазия -  с гъсто разположени жлези, с неправилна форма и
размер, многореден епител, но без атипизъм.
Атипичната хиперплазия  има предимно огнищен характер и се представя с гъсто разположени жлези, често “гръб до гръб”, атипичен епител, запазени базални мембрени.
      Значение: Простата и комплексната хиперплазия носят минимален риск за развитие на аденокарцином. Атипичната хиперплазия, особено във възрастта около менопауза, се счита за преканцероза и изисква адеквано лечение –хистеректомия.

ЦЕРВИКАЛНА ИНТРАЕПИТЕЛНА  НЕОПЛАЗИЯ НА  МАТОЧНАТА
ШИЙКА (CIN)
      Синоним: Дисплазия на маточната шийка.
      Широко използуваното понятие “ дисплазия” (неправилно оформяне) е неточно. В тези случаи пролифериращите резервни клетки не съзряват в правилно организиран сквамозен епител, а в клетки, в биологично и морфологично отношение отговарящи на ракови, но без възможност да проникват през базалната мембрана в стромата (не инвазират).
      Честота. CIN е болест на младите жени, средната възраст е около 30 г. Среща с в около 1% от жените.
      Етиология. Изтъква се значението на половия живот – ранно започване, чест коитус, лоша полова хигиена ; значение има и HSV2, HPV.
      Клиника. CIN не се придружава от субективна симптоматика. Към нея насочват колпоскопията и цитологичното изследване.      Процесът се наблюдава в многослойния плосък епител на влагалищната част на маточната шийка и в плоскоклетъчните метаплазии на цилиндричния ендоцервикален епител - покривен и жлезист.
      Микроскопски. Изразява се с нарушаване на нормалната ритмична слоистост на епитела. Клетките са хаотично разположени с изразен ядрен и клетъчен атипизъм. Тези изменения се развиват само в епителния слой и не инфилтрират в дълбочина.  В зависимост от това каква част от дебелината на многослойния плосък епител е обхваната, CIN (дисплазиите) се делят на три степени:
     - CIN I (лека дисплазия - I ст., изменения в базалната 1/3 от дебелината на епитела);
     - CIN II ( умерена дисплазия - II ст., изменения в базалните  2/3 от дебелината на епитела);
      - CIN III (тежка дисплазия - III ст. и карцинома ин ситу, измененията обхващат почти цялата и цялата дебелина на епитела).

      CIN ( дисплазията) е от изключително практическо значение с оглед на добрите възможности за навременно откриване и успешно лечение.
      Изход и лечение. CIN І и ІІ (лека и умерена дисплазия) след противовъзпалително лечение или спонтанно могат да претърпят обратно развитие. Тежките форми в около 25-30% от случаите след време могат да преминат в инвазивен рак (за 10 –20 г.). В тези случаи лечението се състои в т.н.
     Конизация – оперативно отстраняване на маточната шийка във висок конус.

                ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ  ТУМОРИ   НА  МАТОЧНАТА  ШИЙКА

      В сферата на онкогинекологичната заболеваемост в България, карциномът на маточната шийка заема второ място след рака на ендометриума. Заболяването се диагностицира сравнително лесно, поради достъпността за оглед и подлежи на радикално лечение.
      Честота и разпространение. Ракът на маточната шийка има най-ниски стойности (около 2 - 4 на 100 000 жени) в икономически развитите страни – Израел, Китай, Финландия и др., а най-високи (над 60 на 100 000) жени - в развиващите се Бразилия, Зимбабве и др. В България през 2000 г. е 17,3 на 100 000 жени.
       Най-често са засегнати жените на 40 - 45 години.
       Етиология. Нисък социален статус, ранно започване на полов живот, много раждания и аборти, венерически заболявания, тютюнопушене, Human papilloma virus (HPV) - тип 16 и 18, изменения в имунната система - HIV вирус, сарком на Капоши, лимфоми и др. Счита се , че важна етиологична роля играят разкъсванията на шийката, които създават условия за хронични възпалителни процеси, ерозии и диспластични промени. Съществува и теория за смегмата, според която контактът с нея води до карцином.

Плоскоклетъчен карцином
      Честота. Той води началото си от плоския епител на влагалищната част на шийката и е  90-95% от случаите с карцином на маточната шийка.
      Инвазивният плоскоклетъчен карцином на шийката се развива след дисплазия и карцинома ин ситу. Преминава през стадия на микроинвазивен рак и окултен инвазивен плоскоклетъчен карцином.
Микроинвазивен плоскоклетъчен карцином
      Макроскопски. Картината не е характерна.      Микроскопски. Установява се разкъсване на
базалната мембрана от проникнали в стромата повлекла от атипични клетки. Дълбочината на проникване е 1-3-5 мм.

Окултен инвазивен плоскоклетъчен карцином
      Макроскопски. Също не се открива.    Микроскопски. Най-често е 3 – 5 мм. Налице е
конфлуиране на инвазиращите повлекла и проникване на атипични клетки в лимфни съдове.
      Степента на инфилтрация определя терапевтичното поведение.
Инвазивен плоскоклетъчен карцином
      Средната възраст на жените, у които се среща, е 50 години.
       Макроскопски. Карциномът в началото има вид на леко изпъкнал плътен участък или зърнеста зона. 

      В по-напредналите фази се различават две форми:
      - екзофитна (възловидна, полиповидна или папиларна маса; расте преимуществено към кухината);
      - ендофитна (расте преимуществено към меките тъкани).
      Микроскопски. Плоскоклетъчният карцином въз основа на архитектоника, ядрен атипизъм,
кератинообразуване на туморния паренхим. се определя като:
      - високо диференциран;
      - умерено диференциран;
     - ниско диференциран.

       Аденокарцином на маточната шийка

      Води началото си от жлезистия епител на цервикалния канал.
      Честота и разпространеност. Жлезистият рак е  5 – 10% от карциномите на маточната шийка. Средната възраст на жените при него е с около 5 години по-голяма от тази при плоскоклетъчния карцином.
      Макроскопски. Формите са аналогични на тези при плоскоклетъчния карцином.
      Микроскопски. В лумена на жлезистите структури често се намира слуз - слузообразуващ. В някои случаи се наблюдава аденоакантом, много рядко - светлоклетъчен.
       Метастазиране. Карциномът на маточната шийка метастазира най-често по лимфен път в регионалните лимфни възли. Масивно инфилтрира в съседните органи. Метастазирането му по кръвен път е по-рядко и по-късно – в костите, белия и черен
дроб, мозъка и др.
      В заключение: прецизната преценка на промените на маточната шийка изисква задължително съчетано колпосколско, цитологично и биопсично изследване. Цитологичното изследване намира широко практи-ческо приложение. Решаващ метод за диагнозата  остава биопсията.

СКРИНИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА РАННА ДИАГНОСТИКА НА РАКА  НА ЖЕНСКИТЕ ГЕНИТАЛИИ
      Изследванията с влагалищни цитонамазки се прилагат не само като клиничен, но и като рутинен скринингов метод при профилактичните прегледи  на жените. Цитологичният метод има сериозен принос за ранната диагностика на предраковите състояния и ранните форми на рак, най-вече на маточната шийка.
       Вземане на материал. Най-ефективни се оказват методите с изстъргване с дървена шпатула на Ayre и аспирация. За обикновения профилактичен преглед с онко-гинекологична насоченост се взема материал от три зони:
   - порцио на маточната шийка, покрито с многослоен епител;
   - граничната зона във външния отвор на цервикалния канал, където многослойния епител преминава в цилиндричен;
   - зона на самата лезия, ако има такава.
       Приготвяне на намазките. Материалът, получен чрез изстъргване или аспирация се разстила по повърхността  на предметно стъкло (както при кръвна намазка). Цитонамазката се фиксира в смес от равни части 960 етилов алкохол и етер.
       При цитологичния скрининг с оглед масовостта и бързината на оцветяване се прилага оцветяването с хемалаум-еозин.
       Промените в състава и морфологията на клетките във влагалищните цитонамазки при различните патологични процеси (възпалителни, предракови, туморни) Папаниколау подрежда в пет групи:
     І група – отразява наличие на клетки от многослойния и цилиндричен епител, съотвенстващи на възрастта на изследваната жена (норма);
     ІІ група – отразява наличие на клетки и пролиферативни изменения при възпалителен процес;
     ІІІ група – отразява изменения в епитела, съответстващи на предракови състояния на маточната шийка – дисплазии.
          -  ІІІа група – пролиферация на клетки със слаба дискариоза
          - ІІІб група - пролиферация на клетки с изразена дискариоза
     ІV група – отразява наличие на клетки, внушаващи съмнение за раков процес
     V група – наличие на клетки със сигурни морфологични изменения за раков процес.
       При масовия гинекологичен скрининг с ІІІ група по Папаниколау фактически започва «истинското отделяне на контингента жени със съмнения за рак от здравите». По нататък този контингент подлежи на комплексна диагностична обработка – цитологична, колпоскопска и хистологична.

Ще се опитам да оговоря относно защо се слагат глобулите.Аз също слагах глобули преди биопсията и преди конизацията.Значи моят лекар ми обясни че трябва защ.ког.има раничка има и леко възпаление.ког.се излекува възпалението се вижда по-добре колко е голяма раничката при колоскопията и после при конизацията, също така ког.се направи биопсия мястото се разранява и може да се получи инфекция.Също така правих и промички.

И аз така мислех,но не мога да го обясня добре.Зитка,мерси за разяснението!

Leni, горещо се надявам проблемите със заболяването ти да се разрешат благоприятно за теб. Дано новият проблем, за който предполагаш, не е сериозен, а още по-добре - да го няма въобще! Пиши какво става с теб, когато ти излязат резултатите.

Записвам се да следя темата с въпрос:

През какъв период е добре да се правят контролни цитонамазки след изгаряне на раничка, която при цитонамазка е показала резултат PAP ІІІА , а при биопсия - CIN 1?
Три месеца след изгарянето резултатът от цитонамазката беше PAP І.

И трябва ли да си правя колкоскопия, ако резултатите от цитонамазките са добри?
Ако отговорът е положителен, през какъв период?

Желая здраве на всички ни