Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора

София

Мнения: 244
Видяла съм се в чудо. Синът ми се влошава с всеки изминат ден, вместо да свиква, след появата на сестричката. Знам, че неговата възраст е много деликатна в този момент. Отношението към малката сестричка е много добро. Ходи прегръща я целува я, само се страхува като заплаче, обяснявам му че всички бебенца плачат и всиките там неща. Обръща му се внимание от всички нас, играем с него, любимата му баба спи у нас. Но той спретва нечовешки истерии с и без повод. Плаче истерично, казва само не, неискам, обяснява, че бил нищо ( не бил нито бебе, нито дете, нито батко, нито евгени). Жален и тъжен, без настроение за игра, и иска да го гуша мама. Всяко нещо е наобратно. Не разбира от обяснения и добро,, някой път не издържам и се развиквам и аз по него. А малката все на ръце иска и съм като вързана с нея ( и кърмя). Лошото е,че тези истерии зачестяват. Усещам,че изпускам положениято от контрол. Не знам какво му е в главичката, но определено си имаме проблем. Той ми е бил с проблеми като се роди ЦКС 2 степен , едвам го оправихме и не знам как ще му се отразят тези неща психически. Преди беше несравнимо добро дете, будно, умно (знае да брои до десет, познава буквичките, знае думи на английски много, изобщо дете, с което си личи, че съм се занимавала и играла много). Изтърка ми се устата да говоря.
Помагайте мами...?
Цитирай

Варна

Мнения: 292
Щом си говорите значи нямате проблем, но ако си сигурна че е от ревност опитай да го ангажираш в грижите около сестричката - подай ми памперса, пази я докато взема нещо,и разни др., така че да се почувства важен и че нещата зависят от него. Моите и двете ревнуват една от друга, но знаеш - всичко в отношенията им зависи от теб, така че успех!
Цитирай

София

Мнения: 6 098
Говорете си, много, включвай го, с каквото може да помага. И не показвай, че изпитваш вина, все пак няма и за какво, той трябва да свикне с новата ситуация. Ако вижда как се чувстваш виновна и се чудиш с какво да му угодиш обаче, ще върти доста номера. Обясняваш положението, уверяваш го, че го обичаш много, но сестра му е бебе и също има нужда от грижи така, както и той е имал, когато е бил бебе и толкоз. Тръшка се, не се тръшка - това е положението.
Цитирай

Varna

Мнения: 330
Преди време в къщи ситуацията беше същата. Сигурна съм че му говориш и му обръщаш много внимание.   bouquet
При нас помогна време само с тати . По съвет на психолог ходиха да правят мъжки неща за големи батковци. То не бяха багери, валяци, кораби, водни колела и т.н. Целта беше да разбере, че има и други интересни неща освен мама. Когато изпаднеше в истерия се опитвахме да му отвлечем вниманието - пускане на ТВ и ахкане колко е интересно, звънене на вратата, всичко което може да го извади от това му състояние. Постепенно нещата се нормализираха.

Успех и се въоръжи с много търпение Hug
Цитирай

Варна

Мнения: 596
И при нас положението беше сходно. Разликата при на с е точно 2г и 6 месеца. Баткото ревнуваше когато кърмех и си измисляше какви ли не неща за правене, които включваха и мен (пие ми се вода, ходи ми се до тоалета...) все такива дето трябва да се свършат, а мама трябва да остави бебето. Обяснявах,  че бебето яде и не мога да стават докато не ми излязаха пришки на остата - "Еми и аз искам така да ям" беше ответната реплика след като осъзна все пак факта. Дадах му кърма (в чашка защото все пак го досрамя да суче  Mr. Green) Пи кърма няколко пъти и въпроса приключи - после вече не правеше проблеми. Включваше се в къпането, храненето(в малко по-късен етап), бавенето на бебето. Сега все още ревнуват един от друг, но мисля че е в нормалните граници  Laughing
Цитирай


Мнения: 506
Да ,трябва да го включваш в грижите и в никакъв случай да не паднеш в другата крайност да гледате само в него.При нас се получи ужасен отзвук от това да не е пренебрегната до невъзможни желания.Сега го преодоляхме с поставяне на ясна граница какво е нужно на бебето и какво на нея.Ако иска да пие от шише с биба давам и и други такива бебешки желания имаше,но отминаха като видя,че не е интересно.В замяна на това имаме невероятна кака,на която мога да разчитам при нужда,която когато има желание играе с часове с братчето си и го обича и пази.
Пожелавам и на вас да намерите правилния път Hug
Цитирай

София Западен парк

Мнения: 1 555
Оооо, много позната история, която да чукна на дърво вече започва да отшумява  Praynig
Това е ревност и това е начина по който те я изразяват, НО отминава, да те успокоя !!!
Просто не истерясвай / при мен в първите месеци се случваше редовно  Rolling Eyes / говори му много и се опитай да му покажеш всячески, че както го обичаш него, така и обичаш сестра му !!! Отначало отделяй повече време на него, но се опитвай да намесваш и бебето колкото е възможно/ напр. ако четете книжки ги гушни и двамата и обяснявай и на двамата какво има на картинката и т.н. идеята е баткото да разбере, че вече не е сам и да започне да свиква с бебка като присъствие, пък вече по натам купона е пълен и е много весело, като започне да пипа играчките  ooooh!  Love
Успех !!!
Цитирай

София

Мнения: 244
Много Ви благодаря за отговорите! Поуспокоих се малко. Ще правя всичко възможно, за да се чувства участник в заниманията с бебка, ще играем тримата (отделно и с него само също), ще продължавам да говоря. И да се надявам, че ще отшуми по-бързо. Търпение му е цаката, обаче както знаете понякога не издържаме.
Цитирай

Варна

Мнения: 532
И при нас беше почти така.Като започвах да кърмя бебето се подготвях , слагах гърнето до мен ,защото нямаше начин да не се помъчи да ме вдигне или пък и давах да се храни и тя.Постоянно обяснявах как тя е кака и трябва да показва на бебето какво да прави , как да се храни само или как да сяда само на гърнето и пр...Сега вече нещата се успокояват ,много ми помага - подава ми памперсите и мокрите кърпички , дава играчки на бебто.Онзи ден седнала на гърнето и обяснява на малката: "Ето така трябва да се пиша ,не на памперса".Успех и дано бързо да отмине този период.
Цитирай

София

Мнения: 1 477
Добьр ден,не е само при теб!Непрекьснато говоря,обяснявам,прегрьщам и целувам и 2-та.Големият ми син все иска да има превес над малкото и вечно се сьрди и недоволен!Дано и при нас се получи,като при мамите писали по -горе! Peace
Цитирай

София

Мнения: 3 508
Интересна тема наистина и моя син ми измисля какви ли не занимания докато кърмя бебка,но аз това не го свързвах с ревността:(
Цитирай

София

Мнения: 244
Слънчоглед просто промяната стана толкова рязка с появата на бебка, че нямаше как да сбъркам.
Днес сме по-добри, май е на дни. Един ден е по-сприхав, един ден е предишното добро детенце.
Цитирай

София

Мнения: 3 508
Не го ли отдаваш на това, че е период от тъй наречения детски пубертет.Светльо също е започна да се сърди,но гледа от една негова по-голяма приятелка и копира,знам,че ще отмине дали като свикне с бебка или от самосебе си,но май и това не го пиша в графа ревност...
Цитирай

Там където е семейството ми

Мнения: 2 509
Щом си говорите значи нямате проблем, но ако си сигурна че е от ревност опитай да го ангажираш в грижите около сестричката -
Напълно подкрепям. Peace
При нас също имаше голяма ревност в началото.Изпадала съм до пълен срив след поредното изказване от негова страна"Вие вече не ме обичате......нали вече си имате друго бебе занимавайте се със него,мен ме оставете на мира"
Усещах,че има проблем,но не знаех как да го реша. Rolling Eyes
Благодарение на форума и многото съвети от мамите тук успяхме да се справим.
Въпреки,че ми беше адски трудно със две деца и сама, си наложих и го оставих у дома цял месец вместо да го пускам на градина.
Включвах го във всекидневните ни грижи винаги.
Чувстваше се голям и значим.Вниманието ни на мен и мъжът ми беше насочено двойно повече към Боби отколкото към малката.
Малко по-малко нещата сами се наредиха и ревността отдавна е минало.

Към днешна дата Боби е един грижовен батко,с който много се гордея. Smile
Успех и дано по бързо преминете през този период.

Цитирай
И ние за малко да имаме този проблем, когато се появиха двете сестрички. Но още в началото, включих Ади във всички грижи около малките. Тя се чувстваше незаменима част от колектива и наистина е така, освен това много обича да гушка сестричките. Имаше леки изцепки в поведението. В такива моменти аз запазвам пълно спокойствие. Понякога я питам дали иска да отиде в кътчето за изолация. Направили сме специално кътче (един голям кашон, вътре с меки възглавнички, играчки, книжки за оцветяване) където Ади да отива когато има нужда да се успокои. Идеята е, че тя сама избира дали има нужда или не. В случай, че откаже, никога не я карам. Ако поведението й ме дразни, отивам при нея, гушкам я, гъделичкам я и всичко се оправя. Тя знае, че и без това я гушкам и си играем, но когато започне да мрънка, това е сигнал за мен, че Ади има нужда от повече внимание.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора