Кажи "здравей" на баща си

  • 6 205
  • 96
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 674
При мен няма последен, но няма и първи ред....

Не искам да казвам нищо на баща си.

Присъединявам се към вас  Sad

Аз също. Не сме никак малко, за жалост.

И аз като вас!
Жив е, а все едно не е.
Близо е - на 5 минути с кола, а не съм го мяркала дори от 5 години.
Не се интересува, че има най-прекрасната внучка.
Мен пък той не ме интересува.
Нямам баща.

# 61
  • Мнения: 843
   Здравей татенце.
                Преплитам пръсти, какво точно ДА ти пусна като музика.  знаМ, че е АББА,  дОНЯКЪДЕ.
  Ти  толкова много музика слушаш...,  ти толкова разбираш,  че...    давай.
 Обичам шумното..
  обичам нежното.
 обичам края.
 

# 62
  • Варна
  • Мнения: 4 969
При мен няма последен, но няма и първи ред....

Не искам да казвам нищо на баща си.

Присъединявам се към вас  Sad

Аз също. Не сме никак малко, за жалост.

И аз като вас!
Жив е, а все едно не е.
Близо е - на 5 минути с кола, а не съм го мяркала дори от 5 години.
Не се интересува, че има най-прекрасната внучка.
Мен пък той не ме интересува.
Нямам баща.
И аз съм  към този отбор...за съжаление.Не е виждал пъровордния си внук от 3 години, дори не знае, че скоро ще има и внучка  Confused

# 63
  • София
  • Мнения: 3 099
Шанел, все повече се отдалечавам от шансът да се скарам с теб! Това вреди на егото ми, но ще го преглътна, тъй като ми даде възможност да споделя с толкова много хора, че баща ми е

обич
вдъхновение
доброта
съзидателност
надежда
път към светлината...

# 64
  • Мнения: 4 496
Бих му казала "Здравей!". Бих му казала и, че има три слади внучета. Ако го позная.

# 65
  • Мнения: 212
Като чета темата оставам искрено учуден колко хора не познават или не искат да познават бащите си. Сега разбирам че явно имам голям късмет че майка ми и баща ми са живи и здрави (слава Богу) и са заедно откакто се помнят. Виждаме се всяка събота и неделя, майка ми прави баница (най-хубавата баница на света) а баща ми си играе с внучката си. Да са живи и здрави още дълго време... Не мога да разбера как човек ще мрази баща си. Често казано и аз съм мразел моя като съм бил на 18 г. да кажем, но сега не мога да го проумея как съм могъл да го направя това.

# 66
  • София
  • Мнения: 3 839
Ами аз мразя моя, какво да му обичам? Винаги е бил напълно незаинтересован от мен, защото от чудене в коя кръчма да се напиеш, с коя срещната да си легнеш и как да изкрънкаш 5 лева от родителите си (пенсионери), то време за грижа за детето не остава. Да не говорим пък за издръжка - това е мръсна дума, майката е длъжна, но той - не. Безотговорност е най-малкото, което ми идва наум. Мое право е да изпитвам ненавист към този човек, защото съм човешко същество, подвластно на емоции, а не безкрайно толерантна, благородна и всеопрощаваща.
Да си като сирак, при живи родители, си е тежко наказание. Тази грешка не мога да поправя, единственото, което мога да направя, е да предпазя моите деца от такъв баща и искрено се надявам да е така. Съжалявам, ако звуча крайно на някого, но това е реалността, и за жалост случаи като този не са единици. После, защо не съм понасяла мъжете, защо ми било трудно да общувам с тях...

# 67
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Ето едно любимо филмче, надявам се да ви хареса:

БАЩА И ДЪЩЕРЯ



Стахотно филмче  Grinning разчуства ме .


Обожавам баща си .... да ми е жив и здрав  Hug

# 68
  • Мнения: 326
Като чета темата оставам искрено учуден колко хора не познават или не искат да познават бащите си. Сега разбирам че явно имам голям късмет че майка ми и баща ми са живи и здрави (слава Богу) и са заедно откакто се помнят. Виждаме се всяка събота и неделя, майка ми прави баница (най-хубавата баница на света) а баща ми си играе с внучката си. Да са живи и здрави още дълго време... Не мога да разбера как човек ще мрази баща си. Често казано и аз съм мразел моя като съм бил на 18 г. да кажем, но сега не мога да го проумея как съм могъл да го направя това.

И какво точно те учудва? Не си ли чувал за деца отгледани от майките и непотърсени от бащите си? Баща ми не ми липсва. Не може да ти липсва нещо, което си нямал....

# 69
  • Мнения: 822
Моят баща също не е виждал внуците си - а има вече четири - сестра ми също има две дечица. Не сме се виждали от 5 години. Аз все още го обичам, но незнам дали той някога ни е обичал.
Избягвам да мисля за него - иначе трябва да плача непрекъснато.
Благодаря на Бог, че дечицата ми си имат най-любящия и добър баща  - това вече е по-важното за мен!

# 70
  • Мнения: 289
Години наред съм мразела баща си и съм искала да умре. Това вече е факт, но сърцето ме боли за него. Не успяхме да си поговорим преди да почине, единствено успя да ми каже да не плача за него...

# 71
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 292
Обичам баща си. Така искрено и истински, както когато бях малка. Дълбоко в сърцето си го нося все още такъв- млад, усмихнат, ведър, добър.
Сега не е такъв... Въпреки че аз все още много го обичам. Не съм му го казвала от много, много време.
Искам да върна времето назад, за да позная отново онзи мой баща от детството ми- когато ме носеше на раменете си, а по косата му течеше разтопеният ми сладолед; когато ми откриваше света; когато беше истински. Защото знам, че сега грижите са оставили свой отпечатък върху него и татко вече е много, много различен  Cry

# 72
  • Мнения: 2 386
Не мога да разбера как човек ще мрази баща си. Често казано и аз съм мразел моя като съм бил на 18 г. да кажем, но сега не мога да го проумея как съм могъл да го направя това.

Представи си, че е алкохолик, който бие майка ти.
Представи си, че е хазартен тип, заради който стоиш бос и гладен.
Представи си, че чука курвета, които после се обаджат у вас.
Представи си, че ти е повтарял, че си грешка, или че те мрази, че му пречиш...

Сега по-лесно ли ти е? А?


Моят случай не е нито един от тези, но също имам повод да го ненавиждам.

# 73
  • София
  • Мнения: 3 839
Ох, evanescent, все едно моя баща описваш...

# 74
  • Мнения: 17 546
Искам да напише нещо, а не знам какво... Вече не плача. Само знам, че не обичам песни и стихове за майки и татковци. Няма да прочета нито едно! Да кажем, че ще запазя добър спомен до текста за 6 годинки. После изведнъж пораснах, всичко се промени до невероятност и ... вече не е хубаво. Не съм виждала татко от няколко месеца, не знам дали помни имената на внуците си. Знам, че не помни рождения ми ден, и тези на момчетата, нищо че големият носи неговото име. Дали ще ги различи ако ги срещне... не знам. Все пак нещо ми заседна в гърлото и нещо плува в едното ми око... ... Няма го вече нещото! Отдавна се научих бързо да преглъщам и да пропъждам всяка мисъл, която ми мокри очите. Няма смисъл. А живее на 15 минути пеша от нас. Затова купихме жилище близо до тях. Защо ли?...

Общи условия

Активация на акаунт