У дома има 3 компютъра.Единият е персонален на сина ми и си е в неговата стая.Другите два се ползват от останалите членове на семейството,моя милост,мъжът ми и дъщеря ми.На нея не й давам да стои повече от 45 минути на компютъра,само на 5 години е и толкова й стига на ден.
- Публикувана: 14 март 2008, 10:16 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2008, 20:15 ч.
Колко компютъра имат двете ви деца?
Един.Смятам,че е достатъчен във всеки един момент.Все пак няма да прекарват цялото си свободно време пред него.
Да, така мисля и аз.
Щом не ти е проблем вземи. Аз не подкрепям постоянното висене пред PS-то. Всеки си преценява сам кое е по добре за детето му.
Абсолютно.... Аз си купих компютър, когато станах на 25. В детството не ми е липсвал и не бих заменила детските си игри с никакви компютри, телевизори и прочее непотребни за малки деца техники....
И как ще ти е липсвало нещо, за което не си знаела почти нищо и единственият ти досег са били скапаните 286 с дървен монитор? А ако от детството ти вземем телефона в къщата би ли ти липсвал?
Не виждам никакъв смисъл в сранвяването на нашето детство с това на децата ни, както няма смисъл да сравняваме нашето детство с детството на родителите си или бабите си.
Не виждам никакъв смисъл в сранвяването на нашето детство с това на децата ни, както няма смисъл да сравняваме нашето детство с детството на родителите си или бабите си.
Собствен 0.
Семеен 1, при това в нашата стая.
Семеен 1, при това в нашата стая.
И как ще ти е липсвало нещо, за което не си знаела почти нищо и единственият ти досег са били скапаните 286 с дървен монитор? А ако от детството ти вземем телефона в къщата би ли ти липсвал?
Не виждам никакъв смисъл в сранвяването на нашето детство с това на децата ни, както няма смисъл да сравняваме нашето детство с детството на родителите си или бабите си.
Не виждам никакъв смисъл в сранвяването на нашето детство с това на децата ни, както няма смисъл да сравняваме нашето детство с детството на родителите си или бабите си.
Тогава не съм знаела почти нищо, но сега знам и се радвам, че тогава не съм го имала, защото щях да пропусна много по-ценни моменти от висенето денонощно пред компютъра на разни тъпи игри и пуленето срещу телевизора. И телефона не би ми липсвал.... И естествено, че има значение да сравнявам моето детство с това на днешните деца, защото моето си беше ИСТИНСКО детство. Не заменям за нищо тичането в реката за риба, печенето на картофи вечер на жарава, карането на колелета, гонениците, жмичката, всички възможни игри, които се играят на открито и включват много търчане, викане и луди емоции.... и вечер, когато си лягахме бяхме изморени физически, а не психически и с преуморени очи....
И на сегашните деца детството е истински. Да не би да живеят в някакво виртуално детство? Защо така категорично решаваш, че единствено и само твоето детство е истинско? Така зачеркваш детството на всеки друг, който не е имал детство, приличащо на твоето.
Всяко дете си изживява своето истинско детство. Дори децата от концлагерите са имали детство, макар и да е било ужасно за тях. То също е истинско.
Всяко дете си изживява своето истинско детство. Дори децата от концлагерите са имали детство, макар и да е било ужасно за тях. То също е истинско.
И на сегашните деца детството е истински. Да не би да живеят в някакво виртуално детство? Защо така категорично решаваш, че единствено и само твоето детство е истинско? Така зачеркваш детството на всеки друг, който не е имал детство, приличащо на твоето.
Всяко дете си изживява своето истинско детство. Дори децата от концлагерите са имали детство, макар и да е било ужасно за тях. То също е истинско.
Всяко дете си изживява своето истинско детство. Дори децата от концлагерите са имали детство, макар и да е било ужасно за тях. То също е истинско.
Интересно защо тогава много хора казват, че не са имали истинско детство, когато имат в предвид, че когато са били деца са живеели трудно. Явно представата ни за детство се различава много, тъй че няма какво да си изясняваме. Не мисля да спамя повече.
В къщи всеки си има собствен компютър+един лаптоп който се ползва от мен предимно. Няма друг начин,не и в нашето семейство. С две тинейджърки по на 15г. и татко прекарващ почти цялото си свободно време пред монитора вариантите не са много.Дребните на са се убили да висят пред комповете.По малко чат,малко ровене в нета,бърборене в скайп-това е.Честно казано бих се радвала ако се застояват повече време пред компа вместо да бършат по улиците и по кафетата 
.Ама уви този филм нема да е в тоя ми живот и с моите принцеси 
Нищо да са живи и здрави,а относно това че компютрите ограбвали детството им-друг път.Те са в пъти по-образовани,по-знаещи и по адаптивни от нас на техните години.Тяхното детство е не по-малко стойностно от нашето и само защото някой от нас не разбират ползата от новите технологии не бива да ограничаваме и тях. Компа е връзка със света също като телефона и телевизора и вече е предмет от първа необходимост за мен,а следователно и за децата ми.
.Ама уви този филм нема да е в тоя ми живот и с моите принцеси Нищо да са живи и здрави,а относно това че компютрите ограбвали детството им-друг път.Те са в пъти по-образовани,по-знаещи и по адаптивни от нас на техните години.Тяхното детство е не по-малко стойностно от нашето и само защото някой от нас не разбират ползата от новите технологии не бива да ограничаваме и тях. Компа е връзка със света също като телефона и телевизора и вече е предмет от първа необходимост за мен,а следователно и за децата ми. 
С две тинейджърки по на 15г.
Чакай малко да се разберем, с две тинейджърки по на 15 г. скоро може и да станеш баба.
Далеч вече я нямам тази възраст за детска. Говоря за разни две-три годишни хлапета, които стоят прави пред компютъра, защото ако седнат ще гледат под бюрото.... 