Какво е усещането, когато научите за други

# 30 22 апр. 2008, 09:31 ч.

Мнения: 4 585

Три вечера подред виждам едно момченце от нашия блок. Странничко.
Снощи отговори на поздрава ми. Без да вдигне поглед от земята.
От нашата кръвна група, от аутистичния спектър. Говорих с родителите му.
В такива моменти винаги изпитвам едно и също. Безмерна тъга, и главата ми се
опразва от мисли и чувам неземна музика, която си я оприличавам на песнопения
на детския хор на Сикстинската капела. Само съм чел за тоя хор, Стайнбек,
"Улица Консервна"

# 31 22 апр. 2008, 14:13 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Вълчо, ще ме накараш да изровя Стайнбек...

# 32 22 апр. 2008, 16:22 ч.

Мнения: 4 585

http://www.chitanka.info:82/lib/text/2136 - тоя превод е добър. Макар, че друго е да държиш книгата. В Стайнбек има всякакви хора - дете с увреждане, учен, проститутки, китаец. И човек ги заобиква всичките.

# 33 22 апр. 2008, 17:02 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

мъчно ми е, страх ме е ...
но затова компенсирам да се старая да знам....ама не само научни факти, а повече "жив" човешки опит, за ад мога да помогна
понякога се чувствам като ходещ глупав справочник - непълен, неясен и с погрешни сведения понякога, но това е моя начин да компенсирам страха си...сякаш знанията ми биха помогнали и променили нещата

Вълчо, ще ида и аз май да чета

# 34 23 апр. 2008, 20:12 ч.

Мнения: 918

И аз ще чета!

# 35 13 авг. 2008, 18:09 ч.

Мнения: 199

# 36 13 авг. 2008, 21:05 ч.

Мнения: 214

Аз съм една от майките, която получи голяма подкрепа от други с нашия проблем и винаги когато прочета за детенце с нашия проблем се опитвам да помогна , да вдъхна малко кураж и сили и на тези, които търсят помощ , защото аз самата я получавам всеки път.Правя всичко възможно да се срешнем, да поговорим и обменим опит. Чета и темите на деца с други заболявания и се опитвам да помогна с каквото мога.Това много ме натоварва , защото ние съвсем скоро открихме проблема на нашето дете и разбирам как се чувстват родителите на болни деца.

# 37 14 авг. 2008, 15:09 ч.

Мнения: 154

на мен много ми помогнаха хората във форума. повече от лекарите, мисля. много се разстройвам, като разбера за нови деца с проблеми. разбирам и от кинезителапевта ни. не ми се коментира последната "новина", която чух от нея. малко като щраус съм. и като я питам - къде се другите деца с проблеми в града - тя казва тези, които са по-добре - на детска градина, другите - в центъра /мястото където се грижат за тях през деня, така и не знам къде се намира/. силно впечатление ми прави, ако видя дете с проблеми на разходка. ама е рядкост. за година и половина съм имала не повече от пет-шест случки. иска ми се, но се притеснявам да хукна да общувам с родителите ей така. ако са ми познати хора - да, но на улицата - не. тук във форума е по-лесен и по директен контакта.

Причина:

Причина: