Публикувана: 20 март 2008, 16:28 ч.
Последно мнение: 14 авг. 2008, 15:09 ч.

Какво е усещането, когато научите за други

3 929
37
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как се чувствате, когато научите за новородено с подобно заболяване?
Как родителите управляват собствените си емоции и как техният опит влияе върху другите?
Каква е значението на взаимната помощ между родителите на деца с увреждания?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как се чувствате, когато научите за новородено с подобно заболяване?
  
  Много родители споделят, че изпитват дълбока тъга и съпричастност, когато чуят за новородено, което ще премине през подобно изпитание. Някои от тях искат да предложат помощ и подкрепа на родителите, особено ако техният опит може да бъде полезен. Общото мнение е, че споделянето на информация и взаимната помощ са важни в такива трудни моменти.
- Как родителите управляват собствените си емоции и как техният опит влияе върху другите?
  
  Родителите често преосмислят своите преживявания и използват тази информация, за да насочват и вдъхновяват другите. Общуването с хора, които са преминали през подобни ситуации, е от съществено значение, за да се почувстват по-малко сами и по-упълномощени. Споделянето на съвети и емоции помага на всички в групата да се свържат и взаимно да си подкрепят.
- Каква е значението на взаимната помощ между родителите на деца с увреждания?
  
  Взаимната помощ е от съществено значение за много родители, тъй като те споделят лични истории и опит, получават ценна информация за лечението и подхода към различни заболявания. Важно е да имат платформа, където да обменят опит, за да могат да се подкрепят взаимно в трудни ситуации и да намерят надежда в споделените преживявания.
- Каква е ролята на обществото и специалистите в подкрепата на родителите на деца с болести?
- Какви емоции изпитват родителите, когато видят деца с терминални заболявания?

20 март 2008, 16:28 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Как се чувствате, когато научите за ново дете, на което му предстои да се бори със заболяването, с което се борите вие?

Искате ли да контактувате с родителите, да им помогнете?
Или не можете да поемете товара и на чуждата мъка?

Разстройвате ли се? Или си казвате - ето, явно на много хора се случва, ще го преживеем?

Въобще, моля, споделете.

# 1 20 март 2008, 16:32 ч.

Мнения: 263

Разстройвам се. Но се и опитвам да контактувам с родителите и да помогна с каквото и колкото мога (ако помощта ми е желана иначе си затрайвам).
Но проблемите на сина ми са от малко по-леките... И все още силно се надявам да ги израсте и да ги оставим в миналото някой ден!
А ти как си, Лилибон? Успяваш ли по малко да си поемеш дъх? bouquet

# 2 20 март 2008, 17:59 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Благодаря за загрижеността, аз съм добре. Просто днес научих за още едно детенце с нашата диагноза и ми се обърнаха отново всички вътрешности. Всеки път като науча е шок, не знам ще свикна ли някога.

# 3 20 март 2008, 18:05 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 286

Цитат на: mammaPlam в чт, 20 мар 2008, 16:32

Разстройвам се. Но се и опитвам да контактувам с родителите и да помогна с каквото и колкото мога

И аз съм така.
Да, връщам се към всичко, през което сме минали ние, отново си спомням всички сълзи, понякога сънувам сцени от болницата... Но в същото това време, съм щастлива, че мога да помогна на други хора - да ги насоча към правилния лекар например, за да спестят ценно време и поставяне на безумни диагнози например.

Когато решавахме проблемите на дъщеря ми, много ми липсваше именно това - хора, с които да споделям за заболяването, да ми кажат какво ме очаква, през какво ще минем преди и след операцията.

Lilibon, Hug

# 4 20 март 2008, 18:28 ч.

гр.Добрич
Мнения: 2 534

Нашето заболяване е по-леко, но когато научихме новината изживяхме голем шок. Започнахме да четем много информация и най-тъжното е че броят на децата-диабетици е все по-голям. Много хора крият за болестите на децата си, но аз лично много се интересувам от хора с подобна съдба. Наистина човек има нужда да си поговори с някой, да научи нови неща, защото лекарската некомпетентност е безкрайна в България. Снощи едно момиче се свърза с мен, защото и те са със същата диагноза и на възрастта на сина ми. Запознахме се по Скайпа днес и си говорехме доста надълго. Зарадвах се че намирам сродна душа с моят проблем, въпреки че болестите не са повод за радост.
Не съм била безразлична и преди към чужди болести, защото племеницата ми е с Епилепсия, но мисля че сега по-различно възприемам нещата. Нуждата да споделиш с някого е много важна, защото от родителите си ние получихме доста упреци и съжаления, така че не са те хората с които ще споделя. Тук намирам много отзивчиви хора, които директно не познавам.

# 5 20 март 2008, 18:33 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

ни е се разминахме за сега съ сстрашните неща
но винаги когато науча, а ми се случва напоследък твърде често за бебета с проблеми с бъбреците - винаги гледам да помогна с колкотознам и мога
независимо от ситуацията изпитвам силно желание да помоган с всичките знания които имам - знам колок добре ми повлия когато намерих някой като нас - не бях сама, видях, че и най-страшното да очаквам нито съм първата нито последната, че мога да разчитам на подкрепа и най-вече - мнение за специалистите към които да се обърна
не вярвам на хвалби - разчитам на мнението на препатили хора.....
не знам другите, които са контактували с мен ка кса се почувствали след моята инфо...но аз се родих когато АВИ ми писа и още една майка за техните пробелми с бъбреците преди раждането.....дори страха от предстояща операция не можеше да намали радостта ми, че не съм единствена....и че има с кого да говоря ТОЧНО ПО ТОЗИ ПРОБЛЕМ

# 6 20 март 2008, 18:36 ч.

Мнения: 3 546

Много е тежко когато има и други болни дечица.
Аз от от 6месеца се опитвам да помагам на всеки не само с нашето заболяване и много се дразня когато някой ми каже,защо не гледаш детето си какво те интересуват другите,нека всеки сам се оправя.Дано не им се налага да извървят сами нашия път!
Lilibon,зная,че вие ще помогнете на семейството с вашето заболяване,с опита ,който имате! bowuu

Страшното е за абдикацията на държавата от тези тежки и редки болести! ooooh!

До тук намирам във всяка една публикация частичка от себе си!

# 7 20 март 2008, 18:38 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

но ЛИлибон ти преживя много повече...
решението ти би било логично и в едната и в другата посока
предполагам, че не си спряла да даваш инфо...виж вече никой не може да иска от теб повече....за това да се дава подкрепа първо самия човек трябва да чувства в себе си сили...ако е изчерпан поради скорошна травма - не вярвам някой да не може да усети и разбере известна дистанцираност....

предполагам затова питаш
повярвай ми - само ако човек е готов тога може да помогне...иначе би съсипал себе си и не би могъл да даде нужната подкрепа

# 8 20 март 2008, 19:23 ч.

София
Мнения: 2 183

Винаги когато разбера за болни детенце всичко ми се обръща.Винаги когато се сетя за преживяното плача........Не влизам много често тук,защото плача........

Да използвам темата да кажа отново голямо Благодаря на bim-bam bouquet

# 9 20 март 2008, 20:25 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 480

Преживявам всичко отново...
И понеже ми се струва, че с отглеждането на моя син не съм се справила добре, гледам да предпазя другите майки от моите грешки, и дваж повече - от грешките на некадърници с медицински дипломи.

# 10 20 март 2008, 20:32 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Catnadeen, не е това. Напротив - имам желание да помогна с всичко, с каквото мога. И ще помогна. Най-малкото, майката ще се чувства по-добре да има кой да разбира тревогите й, пък и слава Богу, детенцето е много по-добре от Криси. Освен това има куп информация, която мога да й дам.
Просто, като разбера за нов случай на заболяването и изтръпвам, че ужасът се повтаря отново и отново. Явно всички се чувстваме по един и същи начин.
Ох.

# 11 20 март 2008, 21:21 ч.

Мнения: 3 743

Да, преживявам всичко отново и си спомням първите кошмарни дни и нощи Cry

, в които се молех да сънувам и като се събудя всичко да е ОК. Диабета на сина ми го откриха, когато той нямаше още 2 годинки (преди 10 години). Постепенно преодолях първоначалния шок и започнах да търся родители, които имат деца с диабет на същата възраст.
Сега се опитвам да помогна с каквото мога, защото знам колко е трудно в началото.

# 12 20 март 2008, 21:38 ч.

Мнения: 5 590

Аз също много се натъжавам. В душат ми в последно време се блъскат най различни объркании чувства. Но и аз контактувам с родителите и винаги се опитвам да съм полезна доколкото мога и с каквото мога от моят опит. Ние също сме със заболявания които се надявам че децата ми ще израстнат, често ме питат защо чета и се товаря с чуждата болка, много хора казват, не не могат да гледам и слушам такива неща..Ами аз обичам хората, обичм да говоря, да ги изслушвам и да контатувм с тях. И се старая да помогна с колкото мога. Обичам да споделям, за мен това е много важно

# 13 21 март 2008, 09:23 ч.

Мнения: 2 327

Не е приятно усещането, макар че увреждането е поправимо, но и доста често срещано. За съжаление напоследък взеха да се появяват повече случаи в които има и допълнителни увреждания на децата... ОПитвам се да помогна на други родители, защото и на мен ми помогнаха и съм благодарна.
Има огромна разлика от това, което докторите казват и това, което един родител може да ти каже. И успокоението, което можеш да получиш...

# 14 21 март 2008, 09:26 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Цитат на: Stun в пт, 21 мар 2008, 09:23

Има огромна разлика от това, което докторите казват и това, което един родител може да ти каже. И успокоението, което можеш да получиш...

Абсолютно вярно!

Препоръчани теми

И НИЕ НАУЧИХМЕ ЛОШАТА ДИАГНОЗА

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Помощ за тийнейджър, който изпадна в депресия след подстригване

Моля, помогнете да спася детето си!

Причина:

Причина: