не плаче,а крещи за внимание

Като че ли аз съм го писала. На  мен сърце не ми дава да я оставя да крещи. Като ме повика и отивам при нея. Откакто почнах да я слагам в проходилка се забавлява известно време сама, но е по-щастлива като и говоря и си играя с нея-разбира кога и се обръща внимание.

Мисля, че е крайно време да обезопасиш стаята и да го пуснееш да вършее в нея. Голямото ми дете на 7 месеца беше на пода, и да, оставяла съм го сам в стаята, за да си свърша работата.
Другият вариант е, да го местиш с преносима кошара, в стаята в която си и ти.

ние сме на същия хал

Хубаво предложение. С тази разлика, че аз Алекс сам в стаята /ако не е в кошара, де/ никога не го оставям. И преди да проходи правеше бели, а сега са умножени по десет.

Да, пусни го из стаята да шета. Период е. През него минават всички деца( или поне 99%  ).

И при нас го имаше това, но отшумя. Сега вече като излизам от стаята и тя идва с мен. То затова отшумя,де....

При нас проходилката много помогна.Вършех си работата, тя беше около мен.Където отида аз-и тя там.

И да го пуснеш да вършее из стаята, пак ще иска да ходи след теб и внимание. Аз направих безопасна стая за бебетата с камара ограчки там, и с решетка за да не се чувстват затворени и изолирани. Но пак не щат да седят там сами. Не само че трябва да съм там ами и да им говоря. Вземам лаптопа понякога и сядам на един надуваем дюшек при тях на земята. Те почват едно катерене по мен, искат лаптопа и изобщо нищо не може да се прави - цялото ми внимание трябва да е у тях. Нормално, децата си имат нуждите и трябва да се задоволяват. Това не е лигня.

Нормално е да крещи, иска да каже:"играй с мен", но все още не може. Та за това крещи. И моето дете го правеше, но аз винаги я вземах, защото иначе ни чуваха в другия блок

Просто някои деца са такива по природа. Синът ми не може и секунда без внимание. Така и не разбрах какво е удобството на шезлонга, на кошарата за игра, на проходилката и на всички уж улеснения за майки и удобства за бебета. Оставям го да пълзи, но и тази дейност трябва да се извършва само в моето присъствие на 20 сантиметра до него. Каквото и да правя той е до мен и ми дърпа крачола или полата. В момента, в който се доближа до компютъра започва да крещи, защото знае, че там малко по-дълго задържам вниманието си. Излизам ли от стаята, пак вика мам, мам ,мам.....
Съпругът ми мисли същото за възпитателните ми методи като твоят.

   

И моя е същия хубосник и за 2 мин. не мога да го оставя сам
Като беше по малък го мъкнех с коли4ката от стая на стая докато си свърша работата.Сега се наложи да взема една жена да ми помага в къщната работа та се видях като 4овек

Ами аз съм обезопасила стаята и си ги пусках свободно да щъкат . Така хем разучават света , хем са си ми в краката .

Извинявай мила, ама ти и таткото няма да е зле да прочетете някоя книга за развитието на децата. Горещо препоръчвам: "Какво те очаква през първата година". Там всичко е обяснено доста добре и ще ви спести много тормоз и на тримата.

Та, накратко: на тази възраст децата все още не могат умишлено да ви манипулират, т.е. те не могат да бъдат разглезени и ако му угаждате сега това в никакъв случай не означава, че ще трябва да го пердашите по-късно (тази логика буквално ме втрещи, честно ). Напротив, сега е важно бързо да се отзовавате на всеки рев, това показва на детето, че неговите нужди и желания са важни за вас. Така печелите неговото доверие и изграждате бъдещите си взаимоотношения.

Колкото и да се дере, няма как на тази възраст да проумее, че няма да получи каквото иска с рев. Най-много да се озлоби. На тази възраст детето не може да говори, ревът е единственото му средство за комуникация.

Не си ли даваш сметка, че може да му никне зъб, да го боли корем, да му е студено? Дори и всичко да му е наред, нормално е да иска все да е край мама, ти си най-важният човек в живота му засега.

Освен това на тази възраст детето все още няма добре изградена памет. Колкото и странно да ти звучи, когато излезеш от стаята, то не знае и не се досеща, че ще се върнеш. Бебето все още не знае, че съществува такова нещо като бъдеще време. То те вижда, че изчезваш и си мисли, че няма да се върнеш. Нормално е в такъв момент да заплаче.

И накрая: синът ми прави същото, трудно ми е, но трябва търпение.

Съгласна съм със съпруга ти. Допуснеш ли той да ти се налага по такъв начин, забрави, че някога ще имаш думата. От друга страна, детето също има право на внимание и забавления. На 11 месеца, ако не го пускаш да щъка вън, разходката е забавление повече за теб, от колкото за него. (не знам ходи ли вън, или още е на пълзящ етап, даваш ли му вън да пипа...). Бих ти предложила да определиш за него - и за себе си - режим, при който да предвидиш поне 2 пъти в деня, поне по 1.5 - 2 часа време за него. Не да правиш нещо за него или да го извеждаш, а просто да го пуснеш да лази или ходи извън кошарата и да изследвате заедно нови територии и безопасни за бебе неща. И тези периоди да са по едно и също време - примерно, от 10 до 12 съм твоя, после се забавлявай сам 1 час, или излизаме, или каквото там ти е удобно, пак ще играем в .... когато е удачно за вас... Но е важно и да ги спазваш, независимо, дали би искала да правиш нещо друго в "неговото" време, или пък той крещи в друг период. Така ще свикне, че, нищо, мама сега не ми обръща внимание, но после ще играе с мен... Един вид, няма нужда сам да се бори за правата си.


Бих добавила: Точно това е възрастта, в която детето се учи умишлено да те манипулира. В която се опитва да намери начина да се наложи, да превърне твоето "не" в "да". Това е нормално за него, част от неговото развитие като личност. Пише го и в книжките. (Пр. "Моето дете от 1 до 3 години"). А част от твоята отговорност като майка е да го научиш, че "не" означава "не" и не се превръща с достатъчно рев в "да". Нали не искаш някой ден да извикаш "не", като детето се опитва да слезе на улицата, а то да хукне, само за да докаже своята независимост? Трябва да разбере, че "не" - тата са и за негово добро и че по някакъв начин се компенсират... дори и с увереността, че ще има своите часове за игра и забавления, или безопасност, или каквото и да е.

И при нас точно на 11 месеца , започна едно крещене и сърдене , с тази разлика че не го прави , когато го оставя сам- с това няма проблем (засега) , а по- скоро по всякакъв повод , когато нещо не му харесва, а тези неща се оказва не са никак малко . Така че си крещи на воля за ужас на мама и имам чувството , че си имам малко индианче или зверче от зоологическата градина...
 Чувствам се доста неадекватно , защото не знам какво да направя , а не мога да тичам и да му угаждам за всяко едно нещо и само се надявам да отмине с времето... Опитвам се да му обяснявам и говоря спокойно , когато се развихри, но резултата май засега е нула...

Крясъците са период, опознава гласа си и се кефи, детето... Не го лишавай от ласки и обич, ХИЧ не ми допадат подобни "ранно - възпитателни" методи. Има време за всичко. Нека започне малко да разбира и тогава можеш да му обясняваш кое е позволено и кое не. За мен е най - естественото нещо на света бебче да иска да бъде гушкано, носено и обгръщано с внимание и ласки. Синът ми е отгледан така и не е разглезен ни най - малко. И никога не е оставян да реве. Никога. На маймуна съм се правила, но не се е разглезил грам. Точно напротив - супер самостоятелно и най - вече спокойно дете е.

 

Съгласна съм, че ако тръгне да бърка в контакта "не" трябва да си остане "не" и тук трябва твърдост и непреклонност, колкото и да плаче. Обаче да реве за внимание горкото, а ти да го учиш още от сега, че ще си играете, когато на теб ти е удобно или ще получава внимание под график, а не когато то има нужда от нещо  за мен лично е ненужно и погрешно. Просто, защото както вече казах, децата на тази възраст нямат изградена памет. Затова, ако то тръгне да пипа контакта и ти кажеш "не", след 15 минути пак ще отиде там. И то не, за да ти се наложи или за да те пробва, а защото все още не може да запомни какво трябва и какво не трябва да прави. Тези неща се учат постепенно, с търпение и с обяснения, а не с дресировки. И какво като го оставиш да се дере? Мислиш, че така ще се научи на нещо ли? И че другият път като излезеш от стаята ще лежи тихо и кротко

И ние сме така,направо понякога откачам,но знам,че е период и ще отмине.Напълно съм съгласна  Rylie която казва,че те намат кой знае каква памет.Мойта като изляза от стаята направо се забързва към вратата с паяка и се блъска и започва да реве.Понякога до тоалетната немога да отида.Друг път е много спокойна играе си с играчките в кошарата доста време.Незнам и аз вече.Вчера брат ми,който учи във Варна се прибра в Бургас.Не беше си идвал месец.Изобщо неможа да го познае и такъв рев му удари все едно вижда нещо много старшно.Наистина нямат никаква памет.Имат нужда от гушкане и много ласки,но като всичко в къщи чака на мен понякога това е непосилно.

   P.S.
   Аз го пущам да пълзи и да пипа - това наистина помага- не мога да си представя да го държа само в кошарата когато имам работа - тогава положението ще е съвсем трагично , имаме и режим  или време , в което се играе с мама и тати , време когато се играе с играчките и време когато излизаме и отново го пущам да пълзи в тревата , да пипа и т.н.   Съгласна съм , че трябва да му се откликне на нуждите на тази възраст, но когато започне да се сърди , да крещи и да се тръшка , когато му сменям памперса , когато го преобличам или го вадя от ваната.... е няма как да го оставя гол или да се къпем цяла нощ , за  да е спокоен бебчо и да  му покажа , че нуждите и желанията му са важни за мен, и да му спечеля доверието...
  Решението е някъде по средата , ти трябва да прецениш кога да се отзовеш и кога да се прави с постоянство това , което трябва , а не това което бебо иска ...и търпение най-вече!

Dina767, права си, аз не това имах предвид и моят плаче като му сменям памперса, но аз пак го сменям Това са напълно необходими процедури, все пак. Аз говорех конкретно за вниманието

Преди всичко, не мисля, че е добре детето да бъде оставяно да се дере - но това е, ако въпросното дете също "уважава" нуждите и правата на родителя. Инак се получава надпреварване на воли и не е полезно - за самото дете - да се налага.

А това, дето нямали памет, го е изобретил някой, който не е наблюдавал деца, а е искал да оправдае мързела си да го учи и показва. Където и да сте го чели, не вярвайте на подобни неща. Имат си памет, и още как. Синът ми много добре знае къде е контакта в спалнята, също и че той е забранена територия. И се насочва право натам, дори и да е скрит с възглавница. А в спалнята по начало рядко влиза. Помнят си животинките  , ама им е ред да разучават света - и това до колко, кога и как могат да наложат желанията си е част от изучаваното.

Радвай се, че детето ти търси внимание от околните на всяка цена. Както казват бабите, за какво ти е одрямано дете. 

На моите винаги съм им обръщала внимание като бяха малки. Това не ги е направило нито разглезени, нито несамостоятелни. Сега са спокойни деца, които могат да се справят сами доста добре и сами си учат и играят.

И при нас е абсолютно същото в момента. В началото много се притесних,ч е нещо го боли, след това разбрах, че иска внимание и нежност. Опитвам се да му обръщам внимание, да ис играем с него. В хола съм му послала на пода няколко одеала да ис играе на тях, ама той се научи да пълзи от една седмица и само обикаля из стаята  Но така изучава нещата. Онзи ден например така се заигра с една брошува, къса, дърпа, мачка, повече от половин час не му чух гласа. Аз си седях на компютъра, наблюдавах го, но той така се беше улисал, че не ми обърна грам внимание. Понякога ми е много тежко така, но се успокоявам, че е период, който ще отмине. И мъжа ми ме е обвинявал,че съм го разглезила, но не смятам,ч е е така все още. А и той си го глези като се прибере вечер, малкия започва да крещи радостно само като го види на вратата. Сменяй му играчките д ан ему омръзват, местата за игра. Аз като имам да готвя и го пускам с паяка при мен или го слагам в столчето за хранене и му говоря.

Много търпение ни трябва на родители.

Мила, то на 11 месеца няма други средства да си поиска освен с рев и викове ?!?
И аз разсъждавах като тебе като родих баткото преди 7г и сега съжалявам, по-точно се чувствам гузна.
Сега имам втори син на 4м. Явно с годините съм ставала все повече майка- и това се учи явно  и сега второто не мога да го оставя да реве. Детето има много по-реална и неотложна нужда от внимание, отколкото пода и прозорците да са измити...
До годинка и нещо, докато не започне да осъзнава че има такова нещо АЗ, /когато започне да го казва/ няма такова нещо инат има само потребности. А кой няма потребност да не  е сам. Че аз ако само 1 нощ с мъжа ми не спим заедно прегърнати ще ми е кофти после целия ден, а искаме малките душички д спят сами... и други такива.

С появата на бебето целия ти свят се е променил. Бебето е враг номер 1 на свободата ти, Вярно е!!!
Но неусетно и подсъзнателно започваме да мислим за бебето като за врагът.
Как да го ИЗЛЪЖЕМ да е далеч от нас, да си откраднем време, и т.н. Наред с радостта че го има паралелно водим негласна борба с потребностите му.

Имаш толкова малко време в което ще те търси и обича безкритично. Имаш толкова малко време в което ще си всичко за него.
Живей сега, в настоящето, вероятно това е най-хубавата част от живота ти, но ти я пропускаш, защото в мислитте си си някъде в бъдещето... в което можело да се разглези, е хубаво де ако се е разглезил има оправия и то бързо бързо ще го стегнеш, но ако сега не получи цялата любов която му е нужна за да стане добър и силен човек, който и в трудности и нещастия не губи вяра в своята самоценност и в доброто, ако не остане отворен към теб на 100% как ще поправиш това?

ако сърцето ти подсказва че бебето има нужда от теб- не слушай никой друг. няма да усетиш кога ще порастне, скоро той няма да ти дава да го гушкаш. сега макар че няма да помнят нищо от това време се гради доверието към родителя - че ще си до него, че ще разбереш потребностите му, че ще откликнеш веднага, че нямада го оставиш да плаче. Това доверие, което се гради неусетно именно първите 2-3 години, то ще го накара като голям да ти сподели за гаджето, през пубертета когато ще ти е практически извън контрол- това доверие, градено сега ще е единствената ти гаранция.
таткото като иска нека не го глези- нека имареспект от него, но теб нека обича и  да разчита безрезервно- ти си майка.

Глезене е да разрешаваш нещо което вече си забранила или нещ което не е за неговата възраст или е потенциално вредно или опасно.
Да го обичаш не е глезене.

 

Е, какво да правиш - обръщаш му внимание естествено...и го остовяй да вършее по пода...ще си чукне главата 2 пъти и ще почне да внимава...по-добре да се научи докато е по-малък на това, че има и опасни предмети и места, защото в по-късна възръст нараняванията ще бъдат по-големи.

  И ти си права за вниманието- няма оправдание за игнориране на бебо , когато има нужда от теб , от компания , от контакт... Аз може би направих такава асоциация , понеже при нас сърденето не е толкова за внимание , а в повечето случаи за примерите , които съм дала по- горе ... а може би и защото беше написано "бързо да се отзоваваме на всеки рев" , а тези случаи няма как да стане , а мен ме тормози това че на този етап няма как да го успокоя

Напълно подкрепям оceanid. Мила и аз бях така.Мислех си,че щом плаче се налага.И големия ми син е на 7 години/сега ще ги направи/.А бебчето ми е на 8 месеца.Винаги когато започне да вика аз съм насреща.Та нали не могат да ти кажат по друг начин от какво се нуждаят.Сега му е времето да го гушкаш и да му обръщаш внимание,защото когато стане на 7 години и ти искаш да го гушнеш то няма да иска,защото се смята вече за достатъчно голям за такива неща.А относно викането.Ние сме по същия начин.И съм си решила проблема като си купих още една кошара.Дървената ми е в хола а преносимата в спалнята/защото там мястото е по-малко/.И когато отивам в хола го вземам с мен.И всички са доволни.А когато отивам в кухнята и почне да вика го слагам в кошчето за кола и го вземам с мене.А сега понякога го слагам в проходилката.А това за слагането на пода да пълзи също е добра идея.  Пожелавам ти успех.

katiABV, не си права, вече обясних защо. Аз цитирам научно доказани факти, а ти ми излагаш лични наблюдения. Затова не мога да се съглася с теб. Нека другите майчета сами да изберат на какво да вярват

Оceanid много хубаво го е написала.

Dina767, то и аз май не се изразих много добре. В този смисъл, както вече казах и моят син плаче като сменяме памперса, като го обличам, като приключваме с къпането, като бием ваксините. Не ми остава друго освен да гушкам, залъгвам, успокоявам, говоря и обяснявам със спокоен тон

Благодаря ви,интуитивно и аз смятах,че като е толкова нещастен,че използва магарешкия рев,необходимо е да го гушкам.Баща му като се прибере от работа,сяда да учи(студент-задочник е),а сме в гарсониера и става много сложно.Скоро се местим в по-голямо жилище и няма толкова да си пречим и да се прескачаме.