мама или татко поиска пръв бебе?

  • 13 803
  • 231
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 119
Странно как се пазиш с години, не си готов/а, финансово и психически, не си готов/а да поемеш сериозни отговорности и т.н.. и после един ден идва, в който изведнъж ИСКАШ и си готов/а да станеш мама/татко  Crazy
С моя любим съпруг, искахме да се "обичаме" преди да започнем с бебеправенето.. Дори пих противозачатъчни, за първи път през живота си, за да се "обичаме" спокойно  hug Веднъж ми закъсня с 5 дена и така се уплаших, че може да съм бременна.. Полудях от ужас и страх, дори помолих мъжа ми да ми донесе тест за бременност до работата, че не можех да се съсредоточа и да работя от непрестанна "мозъчна бъря" съм ли или не съм бременна и какво ще правим..
Колко странно се почувствах след като видях  EFN .. Изпитах съжаление, че не беше  EFP Сякаш някой превъртя ключа.. Ей така, както не исках да се "занимавам" (цитирам се) и хоп, готова съм да стана мама.. Колко странно..
Същия ден след отрицателния тест, двамата със съпруга ми решихме, че е време... Сега ние сме готови, но бебо още не е  newsm78

# 46
  • Мнения: 1 174
При нас мъжът ми първи искаше да имаме детенце.Каза ми го в началото на нашата връзка и да си призная, малко се изплаших...Но предвид, че имаме и седем години разлика, в които той непрестанно е искал да има семейство, мисля е нормално, щом е срещнал подходящия човек в мое лице... Heart Eyes Тогава бях на 24, чувствах се неготова, имах нужда да опозная евентуалния бъдещ татко, също да разбера за себе си някои неща и така, докато не наближи времето, в което исках бебе, но се страхувах. Simple Smile
Днес сме щастливи родители на малко момиченце и надявам се, скоро в бъдещето да я направим кака, и да имаме и още едно малко същество, което да обичаме! Simple Smile

# 47
  • Мнения: 769
Аз исках бебе от много рано (заедно сме от гимназията), на мъжа ми му трябваше време да посвикне с мисълта.. на 7мата година съвместен живот решихме да започнем опитите.

# 48
Още от самото начало си направих майтап и го попитах готов лие? Отговора му беше категоричен, аз не повярвах , но истина беше. Много се зарадвах, но уви ........вече трета година опити и не се получава. Избих си го като фикс идея и се надявам скоро и аз да изпитам радостта да стана майка, защото няма нищо по-хубаво на света от дете създадено с любов от двама души.  bouquet

# 49
  • Мнения: 239
Още като се сгодихме, а после и оженихме бяхме на едно мнение, че ще почакаме възможно най- благоприятния момент за бебче. Често си говорим за бъдещето и за това,  какво искаме от живота  и бяхме наясно и в пълно съгласие по този въпрос. После в един момент и двамата решихме пак в такива задушевни разговори, че това е горе долу времето, когато би било прекрасно да си имаме дете, избрахме си един месец, в който да започнем с опитите и така.  Heart Eyes Някакси съвсем естествено се роди тази идея и от двамата.

# 50
  • Видин
  • Мнения: 4 921
Е такива постове направо ме убиват.
Хората чакат, избират удобния момент, действат и то става. А що при нас не става?Дори и да е неподходящ момента.Вече 2 години... и лошото е,че тук сме все чакащи момичета.Айде и на нас да се усмихне късмета и да стане.

# 51
  • Мнения: 405
Таткото поиска, аз се ослушвах, защото ми се струваше, че съм много малка за бебе /бях на 25/
Представях си, че ще забременея на 30.
Той обаче търпеливо ме изчака да си преживея всички страхове и в крайна сметка - компромисно- родих на 27  Mr. Green
Сега си мисля, че бих могла да се справя и по-рано, ама на страха очите са големи , нали знаете  Shocked hahaha

Късмет на всички искащи бебче  Hug

# 52
  • Мнения: 239
Е такива постове направо ме убиват.
Хората чакат, избират удобния момент, действат и то става. А що при нас не става?Дори и да е неподходящ момента.Вече 2 години... и лошото е,че тук сме все чакащи момичета.Айде и на нас да се усмихне късмета и да стане.

amanita, ако имаш предвид моя пост, да, така е - някои от хората чакат, избират удобния момент, действат и.... тук не си разбрала. Не съм уточнила кога е станало, след като сме започнали опитите, защото тук темата не е за кога е станало, а как сме решили да започнем и кой е дал идеята, нали така? Иначе за кога е станало има хиляди други теми, където лично аз многократно съм описала, кога е станало, но тук темата е друга. Това да чакаш удобния момент и да решиш е съвсем различно от това да се случи веднага  Laughing Ние лично опитвахме и чакахме към 11 месеца, но въпросът тук е кой е дал идеята  Peace Пожелавам на всички чакащи момичета късмет и дъжд от бебчета  Heart Eyes

# 53
  • Мнения: 32
 Първия път аз дадох идеята . Беше в новогодишната нощ . Казах му , че искам да имам деца и той се съгласи "без бой" . Бях на 22 . Забременях още в този месец . Нямахме брак , нито дом - нищо ! Но ако тр да чакаме да станем готови ...  Whistling 
 А така човек като има стимул се справя по добре . Сега - 5 години по късно реших че искам второ след като вече имаме и дом и условия за отглеждането на дечицата . Таткото кажа - ще изчакаме да станем готови  ooooh! Но месец по късно сам поиска  Wink и сега д - ваме .

TRUE BLUE   Нещо си в грешка , скъпа ! Жената е в оптималната си детеродна възраст м /у 23 и 29 години . Съвсем нормално е биологичния и часовник да тиктака точно в тази възраст !  Naughty   

# 54
  • София
  • Мнения: 521
Мъжа ми беше отдавна узрял за бебе, но аз все се ослушвах. Можехме и по-рано да си имаме бебата, ама  ето на като съм страхлива. Мислех си, че няма да се спарвя и тем подобни глупости.

# 55
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
При нас  и двамата го искахме по едно и също време никога не сме го обсъждали даже кой готов кой не е просто си го поискахме и двамата по едно и също време Peace
и при нас беше така  Peace

# 56
  • Мнения: 52
Двамата със съпруга ми заедно взехме решението. Той го иска доста отдавна, за което само ми е споменавал, но никога не ме е тормозил с това си желание, докато аз се почуствах готова да направя крачката. Един ден споделих това с него и оттогава (това беше скоро:) започнахме с опитите.  Simple Smile

# 57
При нас и двамата се решихме на тази сериозна и отговорна стъпка и забременях още в същия месец като започнахме опитите.Сега правиме опити за второ и пак заедно го решихме ама май аз малко повече от него  исках де.

# 58
  • Мнения: 329
Двамата заедно го решихме, но аз първа предложих.
С приятеля ми сме заедно от 12 години и аз макар и да не сме го обсъждали винаги съм знаела, че той е готов и го иска, но ме изчаква аз да стана готова. А процесът ми мен беше труден и дълъг. Винаги съм искала дечица, но и винаги съм го отлагала във времето. Изпитвам страхотен ужас от физическа болка и адски ме е страх от бременността и раждането. Но на 30 г. започнах да се замислям, че едва ли ще стана по-смела, дори напротив, и реших, че е време да опитаме. Благодаря на Бога, че стана веднага.

# 59
Ние винаги сме си говорили, че искаме деца, но бяхме студенти, в различни градове, после казарма , пък да се съберем,да си намеря работа- сигурна.Но от както сме се събрали заедно той винаги е искал,а аз съм се оправдавала с нещо/работа, къща, пари.../ и в един мил момент, той ми каза,че подсъзнателно започва да ме мрази за това и аз се чукнах, защо трябва да си разваляме прекрасните отношения, заради някакви пари ли?!И се реших/нека не звучи, че аз съм го искала по малко, но винаги съм била песимист/Забременях още на втория месец от опитите, бяхме безумно щастливи, всичко ни се виждаше в розово, до момента в който направих сп.аборт. Така, че един съвет ,когато го искате не трябва да ви интересува нищо, просто детето трябва да излезе на преден план./това май не беше по тази тема Wink/

Общи условия

Активация на акаунт