Публикувана: 13 апр. 2008, 14:10 ч.
Последно мнение: 15 апр. 2008, 00:03 ч.

Къде е границата на търпението ни към нашите съпрузи?

2 134
22
1

Гост

# 15 14 апр. 2008, 08:16 ч.

Мнения: 1 559

Цитат на: Terezza в нд, 13 апр 2008, 14:10

Наистина, все по-често се замислям по въпроса-как разбирате че една връзка(брак) е приключен?

Женени сме от 2003, по принуда на родителите.Заедно сме от 5-6 год. преди това.
Проблемите започнаха след брака-имаше дни в които след работа ми е казвал точно 3 изречения-"Какво ще вечеряме?", и малко повече.След 2 години естествено се влюбих в друг мъж, но въпреки това реших да остана със съпруга ми, дори му казах за другия.Казах му и за решението ми да остана до него.
Той ме увери че ще се промени, че ще ми обръща повече внимание, че ще си имаме дете. Cry

Последно време съм станала супер ранима, плача често, а той се смее-връзвала съм се за глупости.

Какво да направя за да разбере че съм човек, и искам да бъда щастлива?-имам нужда от внимание,от обич?-омръзна ми да изкопчвам две прегръдки и целувки след половин ден скандали и сръдни.А той продължава да твърди че ме обича, но живота бил труден бла-бла.
Друга жена няма. Thinking

Извинете за дългия пост, моля ви дайте ми съвет,какво да направя?Как да открия верния път? Sad

Границата на търпението е определяш единствено и само ти Peace

.Убедих се вече (чрез 2 мои приятелки),че има хора,в частност жени ooooh!

мъзохисти

.Които предвид нищото в брака им Crossing Arms

,пак продължават да тъпчат на едно място,и само да се оплакват,а да не предприемат и грам стъпка напред Thinking

.За мен ти сама си си виновна,че продължаваш да стоиш,продължаваш да хвърляш сама прах в очите си-може да се промени,може да туй онуй..,бля,бля,бля... Sick

Абе щом куца нещо,няма смисъл насила да се напъвате бе хора...просто се разделяте.Дайте шанс на всеки от вас да бъде щастлив... Hug

# 16 14 апр. 2008, 09:33 ч.

София
Мнения: 1 735

Отчитам няколко грешки според мен.Никога не бих позволила нашите да ме женят/въпреки,че майка ми ми намираше доста добри партии/,а и детето няма да ви оправи отношенията,ако нямате такива.Детето изисква много грижи и търпение.Освен това си намери и други забавления,приятелки,спорт,хоби-бъди интересна за него!И как може да признаеш,че си харесвала друг?Според мен не си намерила половинката си-вярвам,че за всеки има такава!Дано намериш правилния път!Ние от форума май не можем да помогнем,а само до съчувстваме.

# 17 14 апр. 2008, 15:00 ч.

Благодаря ви за съчувствието.Съмнявам се че го заслужавам.
И да ви отговоря- оженихме се по принуда на родителите, имам в предвид че си бяхме добре като гаджета- винаги съм искала да ме попита
-Искаш ли да се омъжиш за мен, с пръстена...и блясъка в очите- моите родители ми отнеха този момент-по-важно беше че комшиите говорят!!!
Днес съм по-спокойна, и като че виждам нещата по-различно.Иначе, аз обичам съпруга си, не бих търпяла униженията му, ако не бе така. Mисля че и той мен ме обича, но е толкова злопаметен, че не може да ми прости за другия мъж- но и без мен не може.Така продължаваме вече години наред, и аз се надявам той да си даде сметка че това не е живот!
Много искам да му помогна, искам любовта му към мен да излезе на преден план, пред злобата. В негова защита се чувствам длъжна да добавя че другият мъж, му беше добър приятел

# 18 14 апр. 2008, 15:05 ч.

Забравих, да кажа само за детето-аз винаги съм искала дете, освен това дори да се разделим, аз искам негово дете!
Дано никога не си усложните живота, така както успях аз.
Cry

# 19 14 апр. 2008, 15:49 ч.

София
Мнения: 71

Миличка, ще ти кажа три неща само. Първо: не мечтай любовта от една време да се върне, това е невъзможно. Така, както описваш положението, тя въобще си е отишла, просто сте свикнали един с друг и ви е трудно да приемете промяна, тоест да се разделите. Второ: едно дете при тези условия само ще влоши нещата още повече, така че, то не е за радост, но в случая се радвай, че нямате. И трето: направила си фатална грешка като си казала на мъжа си за другия. Може би вече си го разбрала. Такива неща не се казват. Никога. Ама никога!!!

# 20 14 апр. 2008, 16:48 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Или трябва да приемеш, че той не е чувствителен и романтичен като теб и да се примириш с това, или да се разделите (едно дете в случая би било грешка, повярвай ми- най-малко заради самото дете). Не очаквай да се промени. И не се чувствай виновна (и нека той да го разбере!) Naughty

# 21 14 апр. 2008, 19:19 ч.

Мнения: 1 334

Цитат на: Terezza в пн, 14 апр 2008, 15:00

Така продължаваме вече години наред, и аз се надявам той да си даде сметка че това не е живот!
Много искам да му помогна, искам любовта му към мен да излезе на преден план, пред злобата. В негова защита се чувствам длъжна да добавя че другият мъж, му беше добър приятел

Надали ще си даде сметка че това не е живот. Мьжете си мислят че щом жената живее с тях те са единствени и неповторими. Особено ако тьрпи унижение. То може и да се прилага подсьзнтелно и той да не разбира че го прави вьрху теб. Както и да си го помислиш си е псих. тормоз. Разбират само тогава когато си сьбереш багажа, но тогава вече е кьсно. И това го правят мьжете които не дьржат на жените си и не ги обичат.
Злобата не води до нищо добро.. А това че му е приятел говори лошо пак за него..Изобщо ако можеиш си оправи живота, и не се льжи че така ти е добре. Пак се извинявам за крайното мнение. Човек и с врьзка и без такава трябва да живее живот който го кара да се чувства щастлив. Ако не си щастлива няма смисьл.

# 22 15 апр. 2008, 00:03 ч.

Мнения: 1 966

Защо ми се струва, че ти хем искаш съвет, хем искаш той да съвпадне с твоите чувства и желания. Ми няма как да стане - ти просто си настроена, че искаш да си с този човек, въпреки цялото му държание, ние пък всички отстрани го виждаме точно наобратно - трябва да си дадете почивка. Защо не го направите - ей така пробно, да видите какво ще стане? newsm78

Това ще ви помогне да осъзнаете или че изобщо не сте един за друг и никой не усеща липсата на другия /раздялата ще стане толкова безболезнено че си нямаш на представа/, или пък ще оправи веднъж за винаги нещата които са се объркали между вас? Във всеки случай ще разбереш. Помисли и рискувай - това ми е съвета. Защото наистина както ти казаха момичетата, детето няма да ти реши проблемите, напротив - ще ги задълбочи. А от безсмисленото очакване той да се промени, няма да излезе нищо хубаво - ми ти така можеш и до дълбоки старини да си чакаш....
Някой беше казал - Жената постоянно се опитва да промени мъжа, който обича, но веднага щом успее да го направи - тя мигом го разлюбва #Crazy

и още, за раздялата, много вярна и хубава приказка - Раздялата за любовта е това, което е вятъра за огъня - слабия гаси, силния разгаря. Помисли си и успех! Hug

Последна редакция: вт, 15 апр 2008, 00:08 от mama Silvia

Препоръчани теми

Сексуално несъвместими в семейството

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

Приятелка, което говори само за собствените й проблеми

Бащата ме изостави

Причина:

Причина: