вашето мнение за U.S.A

Викчо, аз съм от тези, които смятат че си струва да опиташ, но все пак не мисля, че 6 месеца са достатъчни... Минимум година бих дала аз. А след втората година, става по-лесно.

Не знам точно как става при хора със карти от лотарията, но аз си го представям така:
отиваш, живееш временно при някого, после намираш апартамент, обзавеждаш (поне малко ще трябва, иначе депресията ще е силна още от началото), междувременно търсиш работа, намираш нещо, което е значително под бг квалификациите ти, но приемаш, за да има пари за сметките, междувременно ходиш по банки, откриваш сметки за телефони, ток, вода, изобщо информираш се и се ориентираш за това, как върви живота там - всичко това 1-2 месеца поне; работиш, с късмет може и да ти хареса работата до някъде, не си доволен - няма ти го  живота от преди, няма ги верните другари от детство и студентство, кофти ти е, че не знаеш добре езика, опитваш да го учиш, ама със всичките други неща на главата, не е лесно, уморен си и така минават още няколко месеца. Междувременно, ако имаш познанства и наистина искаш, се опитваш да си намериш работа "по професията", т. нар. networking, което отнема страшно много време. И не на последно място - гледаш дете. И виж - изнизала се 1 година. Знам че звучи ужасно, но всъщност си е едно обикновено ежедневие, и където и да отиде човек, на ново място, не е просто да се започне от начало. Но пък САЩ е страна, в която това е сравнително лесно да се направи, ти си потребител за всичко и потребителите се уважават. Животът е максимално улеснен. Ежедневието, като цяло е лесно, значително по-лесно от в България. Това, което в САЩ го върша за 1 час, в България отнема половин ден. И въпреки всичко ще е трудно и трябва наистина да имаш желание да постигнеш нещо и доза оптимизъм и желание да останеш и да ти хареса, тогава трудностите имат смисъл. Ако от самото начало се настроиш, че няма да ти хареса, няма да ти хареса.
И както всички досега казаха в темата, изключително важно е да сте на едно мнение, за да можете да се поддържате в трудни моменти. Доколкото знам, по-лесно се взема решението за заминаване, ако си сам, но по-лесно се остава, ако си семеен.
Тези от лотарията да ме поправят, ако някъде греша. 

и според мен 6 месеца не са достатъчни, толкова ми трябваше да разбера какво и къде да търся само в супермаркета... година, година и половина- не само да свикнеш, но и да разбереш дали искаш да живееш тук или не.
 

съгласна съм, 6 месеца не стигат. дайте си повече време, особено щом не знаете английски добре.

Аз си мисля че за 2-3 месеца ще преценя дали си заслужава напрежението и лишенията и колко дълго ще продължат горе-долу, но това си го мисля за себе си, а не съм попаднала все още в такава ситуация, може за такава преценка да са ми нужни много повече от няколко месеца, както Зора е казала 

съпругът ми намери добра работа на 4-тия месец от пристигането си, за 2-3 месеца дори документите ви може да не пристигнат.
с малко късмет, добър английски и добро образование, може голямото напрежение и лишенията да ви подминат

Малко допълнение - няма и никога не е имало изискване при спечелена зелена карта всички да влязат заедно, единственото изискване е титуляра да влезе пръв в рамките на 6 месеца след издаване на визите, дали ще е сам или придружен от семейството си няма значение. Ако семейството реши да го последва по-късно, може да го направи в рамките на същите тези 6 месеца.

Към авторката на темата - честито ! Иначе останалото е казано - със съпруга трябва да сте на едно мнение относно идването тук, за да не се превърне самото идване в ябълката на раздора. Аз самата съм дошла по тази програма преди 10 години, на мен ми допада тук, дори повече- харесва ми, моят дом, семейството ми, всичко е тук.
Каквото и да решите - късмет!
 

  Ами да, разбира се, Stella_ars, забравих да кажа най-важното че при мен положението е различно - аз ще пристигна при съпруга ми, когато той ще е вече на пет-шест месеца там, той вече е с всички документи с добра работа, квартира, банкови сметки и тн. В този смисъл наготово 2-3 месеца ги смятам, като пристигна, но може и тук срока да ми е много кратък, ще видим 
Vik4o вие след като ще сте заедно - шест месеца наистина са много кратък срок  трябват ви повече, за да прецените, особено със слаб английски 
Anabell мерси за допълнението 

Ако 6 месеца не работите и се издържате от спестявания- съответно ходите интензивно на курсове и посвещавате това време на намиране на квалифицирана работа, може и да прецените дали ви харесва или не. Само че болшинството случаи не е така. Имаме много познати семейства спечелили зелени карти, някои с никакъв, други със слаб английски. Като гледам доста от тях дори и след 10-тина години продължават да работят неквалифицирана работа, не заради това, че не могат да си намерят, а по някакви си техни съображения. Другите искат, но физически нямат времето, което се изисква, за да получиш квалификация за нещо друго. Както споменаха, ако си сам, без дете е едно, ако си с дете обаче и нямаш баби и дядовци, не можеш да разчиташ на никой да го гледа, освен да се разменяте с таткото/майката и да работите единия сутрин, другия вечер. Наистина натоварването е голямо, защото той живота и сметките си текат, не са спрели да те чакат да си намериш време да учиш нещо или да караш квалификационни курсове. Там вече и липсата на пари удря здраво, защото за да изкараш стипендия трябва да си с много добър английски, а ти ако си, няма да имаш проблем да си намериш квалифицирана работа, че да ти се налага да караш нова специалност в университет например.
Моето лично впечатление е, че се изискват много големи усилия, за да минеш от неквалифицираната към квалифицирана работа, заради английския. Ако си работил като счетоводител в БГ и дойдеш тук и примерно работиш в Уолмарт или сменяш гуми после много трудно( но не невъзможно разбира се!) ще те наемат на мениджърска позиция. Та в този смисъл на думите "преходът", когато не знаеш езика е много по-дълъг и може да отнеме и няколко години, докато се придвижваш по стълбичката нагоре.
За това обаче се иска много работа, много безсънни нощи, много компромиси( някои не дотам приятни) и безусловната подкрепа на този до теб.
Може и се успява, зависи дали имаш в себе си това, което е нужно за да успееш, а това никой друг няма как да знае!
Успех!

П.С: моят съвет също е- не тръгвайте против волята на единия! Това е първопричината за повечето разводи, на новодошли със зелени карти. Напрежението е голямо и трябва да работите заедно, а не един срещу друг!

Да споменем само, че има студентски заеми, които макар и страшно изглеждащи, са начин за получаване на висше образование на голяма част от САЩ
веднага на мениджърска едва ли ще стане, но има варианти да стане постепенно, като например темп агенции, където можеш работиш нискоквалиф. счет. работа, но завързваш контакти с местата, в които работиш и много често хора от такива длъжности си намират добра работа. Важен е обаче езика.

Biz, има студентски заеми, но ако езика ти е нулев и работиш на нископлатена работа, как ще си позволиш да плащаш този заем? А и ако нямаш кой да гарантира за теб? Да не говорим за условията, при които ще ти го дадат и лихвата, която ще платиш ако нямаш стабилна работа, къща, кредитна история и т.н.
Аз лично не познавам човек, който да е дошъл без високо ниво на езика, да си е намерил веднага квалифицирана работа ( дори и да не е на висок пост) и например без кредитна история да са му дали кредитни карти. По моите лични впечатления, кредитни карти при това с висока лихва почват да дават 6-12 месеца след престоя тук, какво остава да те одобрят за заем!


Да, това е така, но като имаш сметки за плащане, а заплащането в темп агенциите хич не е високо, половинката ти работи също нискоквалифицирана работа и работите до скапване, дори по 2-3 работи само за физическо оцеляване ( + и дете), дали можеш да си позволиш да работиш за по-малко пари, но по квалификацията?
Познавам много такива случаи, затова говоря.
АКо идваш с "финансов старт", с добър език, с високи квалификации и имаш кой да ти удари едно рамо, всички тези проблеми няма да ги срещнеш, но факт е, че повечето хора въобще не са в тази ситуация.

След 10 години тук се съгласявам с това, което е написала Tandoori. От всичките ми познати и приятели, дошли тук с лотарията, има само 2ма, които са успяли да си вземат тукашни дипломи. И то тогава са били без деца. От тези, дошли с децата нито един не е успял да си позволи тукашно образование. Все още си работят на по 2-3 места, за да може да си изхранват семействата. И то вече с години. И не става въпрос за некадърни или мързеливи хора, просто не могат да се внедрят и това си е. Не знам как е по другите места, но при нас много трудно би си намерил по-платена работа, ако в резюмето ти се мъдрят нискоквалифицирани позиции (дори и да имаш някой местен сертификат за изкаран курс). По-добре е да оставиш дупка, отколкото да споменеш че си бил камериерка за 2 години. Това са ми го споделяли и приятели, минали по този път,  и работодатели.
Имам и други приятели, спечелили от лотарията, но добри специалисти, с добър английски, които си намериха работа по специалността си още от България. И нямаха абсолютно никакви затрудения. Но техният % е доста малък.

Затова езикът е много важен. Както и пристигането със солидни финансови средства, особено ако си с деца.

Абсолютно се подписвам под това!
И въпреки това, не е невъзможно да се прескочи бариерата на нископлатената работа, но е много трудно и човек трябва да знае, че може и да отнеме много време. Затова е хубаво, че момичето се съветва тук, не защото ще и дадем абсолютната истина за нея, а защото е хубаво да се чуят и други гледни точки преди да се вземе такова важно решение, което ще повлияе живота на много хора, не само на двамата родители и детето.
Дано да вземат правилното решение за тях! 

Съгласна съм напълно с Тандури и КТВ, просто исках да кажа, че има начини, не е само седене в къщи и работене на 3 места. Това за дупката в резюмето е напълно ясно, имам колега, който година и половина е работил, като механик след завършване на магистърска степен, тези неща не се пишат по резюмето. Пишат се само приложими и уместни квалификация и опит за работата, за която се кандидатства.

За студентския заем, можем малко да поспорим - те са федерални, държавно субсидирани, ниско лихвени. Не знам за кредитната история искат ли я при тези кредити, според мен не, защото колко кредитна история може да има един току-що завършил ученик, например. Не знам дали се иска гарант, но по принцип на всички ги дават. Започваш да ги плащаш около година след като завършиш. За ежедневието, можеш спокойно да минеш и без кредитни карти, само може би биха били важни, за да ти създават кредитна история.
Плюс това, ако се разтърси човек, може да намери и друга помощ за нови имигранти и за хора с ниско-платена работа. А и образованието е не само редовно, но и задочно. Както казах, ако иска човек, може да се оправи. И знам, че сметките си текат, но човек знае и 2 и 200 и ако иска да успее, може да се насили да се лиши от някои неща временно, за да има повече възможности после. Естествено децата усложняват финансовия момент, но те са все пак само с едно все още, което е по-лесно то с две .
И аз пак да потретя - езикът е важен, но се научава, ако ще се възползват от зк, да тръгват на курсове от сега.

Не видях да се засяга и въпросът дали си готов да живееш толкова далече от приятели и роднини и то с години... Едно е дойдеш студент - всичко е една голяма авантюра, нямаш какво да губиш наистина. Друго е като си градил нещо в България, водиш и дете... Мъжът ми е от 17 години тук, аз от 11. Май взе да става по-трудно, не по-лесно с годините, защото осъзнаваме, че май сме тук за постоянно. Не е вече временна авантюра. А дали искаме да бъдем Американци? И децата, и внуците ни също? И дали всъщност ни харесва начинът на живот тук? И докъде ние го определяме, и докъде обществото тук го определя за нас? Такива ти ми работи...
Има много хубави неща в Америка, но далеч не е идеална. Като цяло е доста по-самотно място от където и да било...

Първо: Честито за известието за зелена карта!   
Доста е изписано по темата.
Аз по случайност (братовчедка ми ме принуди да и дам снимки и да подпиша) спечелих ЗК и ВСИЧКИ ми  казваха колко е трудно, какви проблеми има. Но не това е важното- АЗ и съпругът имахме доста добре уреден живот в София. Щерките бяха в частно у-ще, синът ни имаше детегледачка, докато ние си "градяхме" кариерите и вървяхме нагоре. И за момент не се чудехме, какво да предприемем. Знаехме, че за кой ли път ще започнем от нулата. Заминахме заради децата. Все пак с три деца, рискът си е голям де, от където и да се погледне. Това, което ни беше "+" беше доста добрия БРИТАНСКИ английски (от него и помен вече няма). Пристигнахме с мисълта, че ще започнем от нулата (както и стана), но за година дръпнахме. Трудно е, когато нямаш бекграунд, но не е болка за умиране.
Език се учи-стига да имаш желанието. Има безплатни курсове.
Вярно е, че ако не знаеш езика е по-трудно, но ако назнайваш за година две ще дръпнеш напред (стига да имаш желание).
Не съжелявам за изборът ни да се установим в САЩ. Децата са щастливи. Тука за първи път излезнаха сами да си играят навън, за първи път се прибираха сами от у-ще, за първи път караха колела САМИ по улиците.
Има много за и против разбира се. Ако обичаш предизвикателставата, ако обичаш да започваш нови неща и да ги завършиш с успех, ако си човек обичащ пътуванията, ако си пътувал извън България (и ако си живял извън БГ), не трябва да се притесняваш. Стягай куфарите и тръгвай. Ако си болезнено привързан към Родината, приятелите, начина на живот-ще е по-трудно. Не споменавам Работата и Образованието в БГ. Идвайки в САЩ, както вече са казали, малко са тези които от раз са започнали работа, близка до тази в БГ. Аз имах възможността да започна на същото ниво, но сърце не ми даде да "закопая" семейството ми влюбено в планината и ските в NY или NJ. Не съжелявам за избора. Наложи се "малко" да се преквалифицирам.
Много пъти съм писала за "гиманстиките" със синът ми. Накратко: беше на 4 г., когато тръгнахме за САЩ. Като титуляр на ЗК, заминахме със съпругът ми и синът ми .  След месец аз се върнах с детето. Съпругът ми остана. Останах два месеца, докато щерките завършат у-ще и се прибрах с тях. Синът ми остана при майка ми. След една година го прибрах. Вече си бяхме съпили на краката.
Щом се навихме и за четвърто дете ("беля с крака" е вече на 2 г.), дяволът не е е толкова черен.
Vik4o пожелавам ти успех и дано скоро се поздравим на американска земя

Dessivl blagodarq ti kakto i na wsi4ki koito mi pi6ete nqkak si me uspokoi malko za6toto zapo4nah da si predstawqm dosta 4erna kartina
Moqt supryg ne go nasilwam ostawqm my wreme sam da re6i samo kazah moeto mnenie.Az iskam da zaminem nai we4e zaradi du6terq mi,wtulpila sum si 4e tam da porasne i y4i 6te e po dobre za neq i tq e moqt stimyl da poema riska,no wseki kazwa s malko dete e po4ti newuzmojno :(edin poznat ot USA w4era mi kaza/a toi e s4etowoditel tam/4e 6te ni e trudno  kato neznaem ezika toi e po4nal na wremeto s rabota po benzinostancii i kakwo li ne no sega s jena si rabotqt kato s4etowoditeli i kaka 4e bez siguren 4owek tam nqma da uspeim i towa me ot4aq za6toto poznati tam mnogo kakto i samiq toi no ramo na koeto da se yprem kato za na4alo nqmame
Mujut mi neiska da zaminem bez momi4enceto ni a tuk ima baba deto da go gleda.Mnogo li e skupo da se dade na dom4e
I dwamata sme ambiciozni no bez ramo kato na4alo qwno nemoje

Моля, пишете на кирилица!

ВИкчо, никой не е писал, че е невъзможно да се успее без рамо, не знам защо си разбрала така. Писахме, че има много трудности, но то и в БГ има такива, от друг характер. Това, което всички те посъветваха беше да решите заедно какво искате, за да може като дойдат трудностите да не почнете да се обвинявате един друг, а да работите заедно за да ги преодолеете.
Мъжът ми дойде тук без нито един познат, но той спечели президентска стипендия и учеше. И въпреки това, му беше трудно, много по-тежка работа от бензиностанциите е вършил, само за да може да има пари за храна, какво му е минало през главата сам си знае.
Десет години по-късно е с бакалавър, магистратура и много добра работа, имаме си къща, като само той работи( аз нямам право по документи).
Лесно няма...поне аз не съм го намерила още. Хубавото пък да става бързо- само по филмите.
Ако това са ви очакванията, по-хубаво не тръгвайте. Ако сте готови да се сборите с трудностите обаче, заради крайния резултат- всичкия късмет ви желая!

Аз лично и за себе си съм категорично против оставянето на деца при когото и да било.

Какво значи да се даде детето на домче? Да го оставиш в дом ли?!

Без рамо може, ако сте амбициозни разбира се! Щом сте амбициозни значи може да се хванете здраво и да научите на много добро ниво езика още преди да стъпите тук, за да имате по-добър старт. Тъкмо в България си имате и кой да ви помогне за детето първоначално докато вие се посветите на ученето.
При добра организация, разумни решения и много, много труд можете да сте една крачка напред при идването тук.
Успех ви желая!