вашето мнение за U.S.A

Хубаво е двамата да сте на едно мнение  За да не се обвинявате един друг след време за пропуснатите възможности или за направения под натиск избор
Ако току що си получила писмото, че си спечелила зелена карта, имате още време да мислите, докато получите датата за интервюто.
Преди години и ние спечелихме зелена карта  Тогава мъж ми даваше зор да ходим, аз не исках, защото не владеех английски. Въпреки това задвижихме нещата. Докато дойде момента за интервюто, мъж ми вече имаше други предложения, така че имахме избор и го направихме. Понякога се питаме, какъв ли би бил животът ни, ако тогава бяхме избрали зелената карта 
Братовчед ми замина със зелена карта, но гарантът му беше в Оклахома. Според него мого лош избор на щат, така че ако имате възможност, насочете се към район, който би ви допаднал, за да не се разочаровате от емиграцията  Братовчед ми вече отдавна е в Бостън и е много доволен от този си избор

благодаря ти за мнението,
наистина и в двата случая ще се питаме кои избор трябваше да направим но си мисля че ако не ни хареса може да се върнем,но ако неопитаме сега да отидем по късно няма да можем.Нашия гарант е в Чикаго само мъйът ми трябва да склони...

Наистина е така, но е добре да помислите дали бихте издържали. Никак няма да ви е лесно, особено пък с дете.
Помислете още от България за варианти за работа. Владеете ли езика? До колко можете да разчитате на помощта на гаранта ви, защото понякога се получават засечки и има проблеми, я с получаването на самата зелена карта, я с изваждането на ССН.


Успех!

Не плашете момичето!
Първо поздравления!
Второ когато подаваше документите за зелена карта беше ли сигурна, че го искаш?
Когато искаш нещо, ама много можеш да се справиш с всичко. Когато подавах за моята аз бях убедена в това, което искам и правя. Това е сериозно начинание и би трябвало да си сигурен, че го искаш.
Не искам да обидя или нападам, но моя приятелка спечели скоро (аз попълних документите) и сега се отказа. ЗАЩО?
Защо започвате нещо в, което не сте сигурни и отнемате шанса на други, които мечтаят за това.
Отговори си на въпроса: "Искам ли да го направя" и давай смело.
Аз лично бих го направила отново без да се замисля. Няма лесно щастие. Трудно е, особено в началото, но...си заслужава.
Желая ти УСПЕХ и много КЪСМЕТ!

Да, това е и моето мнение. Винаги може да се върнете, ако не е за вас. Ние живяхме 8 години в Щатите и да ти кажа, чаках минутката, когато най-после ще се махнем от там. Тук в Канада сме си сякаш у дома и се чувстваме в свои води. Така, че не е за всеки - много неща са различни. Трябва да сте убедени, че го искате. А за детето не се притеснявай - то ще свикне по-бързо и от вас. 

Защо на мен все не ми се пада зелена карта от лотарията, питам аз  . Я дайте някоя тънкост насам 

Мъжът ти защо се опъва точно - езика ли не знае, има хубава работа в България ли, не му се живее далеч от роднини и приятели... ? Иначе ти си го казала - не можеш да знаеш за вас ли е или не е, без да сте опитали.

 Първо честито за спечелената зелена карта!
 Моето мнение е да опитате, а пък ако не стане и не Ви хареса обратния път е много лесен. 
 Ние не сме със зелена карта, дойдохме тук благодарение на работата на мъжа ми. Много ни харесва, но преди това бяхме идвали на студентска бригада и знаехме какво искаме и какво да очакваме. Щатът, където ще живеете е много важен. На студентската бригада бяхме в Охайо, сега сме в Калифорния, живеем в малко градче в покрайнините на Лос Анджелис - разликата е огромна.
 Когато пристигнахме втория път бях седми месец бременна, носихме само два куфара, но мъжът ми имаше работа, добра заплата, а и неговите колеги много ни помогнаха в началото. Трудно е - не отричам, но специално за нас тук в Калифорния е мястото, където се чувстваме като у дома си.
 Каквото и да решите - успех!

Хахаха, и аз това си помислих 

Честито на авторката. Няколко неща - знаете ли езика?; какво бихте работили и по-добра/по-лоша ли би била работата ви от тази в Бг?; и двамата ли бихте работили или единият ще седи в къщи с детето?; ще ви се налага ли да учите, имате ли време, като възраст и прави ли ви се изобщо?
Ако не заминете, може винаги да се обвинявате, че не сте опитали. Чикаго е добро място, сигурно ще ви хареса. Ако сте млади отивайте, аз бих, ама всеки е различен. За някои хора раздялата с роднини е много тежка. Ако обаче имате добри приятели и роднини там, може и да не е толкова. Каквото и да е, първите 6 месеца ще са трудни, на всяко ново място би било така. Важното е обаче да сте на едно мнение, иначе ще е още по-трудно. Успех с решението!

честито за спечелената карта 
ние сме отскоро тук, живеем на час от Чикаго, дойдохме със зелена карта. децата ни са 6г. и на 1.5 мес., не съжалявам, че предприехме тази стъпка, даже напротив. не е задължително да е трудно, дори и в началото зависи от много неща (биз е изброила основните), от шанса и най вече от нагласата. мисля, че не трябва просто да оставите възможността да отмине, после може да ви е яд, а връщането в бг е много лесно

Хайде, аз все наопаки. 
Съвет от личен опит. Недейте да взимате подобно решение, освен ако и двамата не сте на едно и също мнение. Коства страшно много компромиси, и е постоянен източник на проблеми в последствие.
Иначе, да, шанс е. Идвате, ако не ви хареса, пътят обратно е ясен. Успехът ви зависи от няколко неща, момичетата са ги изброили. Важно е да знаете езика, да имате помощ отнякъде, да имате добра работа и квалификация, за да можете да работите добра работа и тук, да знаете какви компромиси сте готови да направите, какво планирате за детето - детска градина, т.н. Къде искаш да се установите, провери ли какви са условията на живот, стандарт, заплати, детски градини, работа, т.н...

И аз да кажа първо честито!

И аз съм на мнението на Зора, ако нямате разбирателство и съгласие относно Зелената карта, не тръгвайте! Трябва и двамата да сте сигурни, че го искате. Сега можете да си пуснете документите за второто писмо. Ще имате няколко месеца да решите до интервюто.

Помислете добре, не е лесно решение. Всичко започва отначало. Ако не знаете езика, с работата ще е трудно. Ако няма кой да ви помогне, ще е трудно. Ако сте много привързани към близки и приятели, ще ви е трудно!

Ние сме тук от 5 месеца със Зелена карта. Понякога ме наляга голяма носталгия. Да не казвам, че първите три месеца толкова ми липсваше всичко от България, че направо бях като болна.  Сега не ми остава време да мисля за това. Ходя 4 пъти в седмицата на английски, работя две работи, вечер не се прибирам по-рано от 10 часа.  Много се надявам всичко това да има смисъл, защото в мен понякога едно гласче се обажда, че ако си бяхме останали в България, щях да си работя по специалността /не нискоквалифицирана работа, каквато работя сега/,  да съм при близките и приятелите си,  да имам време за забавления, да имам здравна застраховка.  Гледам бързо да го заглуша това гласче.  Наистина се надявам всичко да е за добро. Хубавото е, че и двамата със съпруга ми, бяхме на едно мнение, че ще се възползваме от Зелената карта, и взаимно се подкрепяме сега, дори и да е виртуално за момента!

Не е толкова лесно и да се върнеш в България след като си дошъл тук. За да дойдете тук, ще ви трябват доста финанси, особено щом сте трима и с малко дете. Ние теглихме заем. Докато не ни се изплати заема, това прави 2 години, не може и да си помислим да се връщаме в Бг. 

И все пак не съжалявам, че сме тук и взехме това решение.  Доволна съм. Дори и в тези трудни моменти, намирам нещо положително. Харесва ми.   До нагласа е, как ще приемаш нещата.   За мен всичко си има добра страна.   

Май, колкото хора, толкова и мнения 

Навремето, аз направих компромис и последвах съпруга си, за да дойдем тук. Никога не съм го искала, беше против моята воля и желание. В крайна сметка, въпреки че вече дълги години съм тук, нищо за мене оттогава не се е променило. Продължавам да се чувствам не на място и лошото е, че колкото повече години минават, толкова по-трудно става. /не говоря за носталгия/

С две думи, много е важно човек да иска да живее там, където ще отиде, защото насила не се получава.

Плюс САЩ не са толкова лесни за адаптация, както европейска страна, например. Америка е различна и има много хора, които не могат да свикнат тук.

Аз бих посъветвала да дойдете, но да не си затваряте вратите назад. Но и съветвам да дойдете само, ако ще си запазите социалното ниво, което имате в момента, в обществото.

Не си заслужава да работите нискоквалифицирани работи, с които само ще можете да свързвате двата края. Не е тайна за никой, че САЩ не са това, което бяха от преди няколко години.

Плюс, аз също подкрепям мнението, че пътят за назад изобщо не е толкова лесен.

В крайна сметка, най-добре ще видите и най-добре, съпругът ти ще разбере как се чувства на място. Не може ли да заминете само за няколко месеца, с него, без детенцето?

Честито за спечелването на зелената карта

Те момичетата са го казали и преди мен, бъдете сигурни, че и двамата искате да идвате. В началото е особенно трудно и да не стане да се изпокарате, че той искал, пък ти и т.н.
Може таткото да дойде първо, да намери квартира и работа и после вие да дойдете с малкия бонбон. Мислете каква работа може да започнете, как сте с езика, имате ли познати....
Има много хора, които и не помислят да живеят някъде другаде освен тука, но за много други е ад и броят дните до идване в БГ.

Каквото и да решите успех от мен

Мисля че това е едно от изискванията при получаване на зелена карта - титулярът на зелената карта първоначално да влезе в щатите заедно с всички - жена, деца, щото ако отиде сам, после не може да ги изтегли... нещо такова, ама да не бъркам проверете си го. Трябва да го пише в условията които сте чели преди да попълните зелената карта - на сайта на американското посолство - ето тук - http://bulgaria.usembassy.gov/

Иначе и аз така мисля - трябва да сте на едно мнение, щото иначе е мнооогоо гадно. При нас се получи нещо подобно. Мъжа ми не беше напълно убеден /но аз много го навивах/, но замина за Англия и сега докато ме дочака, с този счупен английски дето го има, направо ще му се отели вола    Дано да издържи щото аз съм по-нахъсана и знам езика и с малкия като дойдем мисля ще му олекне отвсякъде ама... да видим 

А за мястото, където ще отидете /щат, град/, за гаранта, за предварителното проучване на стандарт, цени и тн мисля че няма смисъл да говоря колко е важно. Малко ще добавя и за съжителството - гадна работа е, ако ви се налага.... трябва да сте подготвени че ще има много компромиси, иначе просто няма да се получи. Ако имате избор - по-добре сами.

И накрая да кажа че от 10 г. пускам зелена карта, с надеждата един ден да ме изтеглят и мен. Обаче май ще стане като във вица - дето старец на 80 г. печели милиони от лотарията и построява градска тоалетна, като го питат защо - ами да ми пикаят всички на късмета дето цял живот го чаках и дойде чак сега когато вече не ми трябва .....................
В тоя смисъл - мислете каквото мислите, ако се решите - яхвайте вълната, щото тоя шанс е веднъж в живота и бъдете сигурни няма да се повтори. Успех