Рехабилитатор и логопед бяха нужни на една съседка след прекаран инсулт м.г.
Това в чисто практически план.
Успех!
Това в чисто практически план.
Успех!
- Публикувана: 5 май 2008, 21:34 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2021, 22:30 ч.
Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете
Здравейте,никога досега не съм писала във форума,но от мои близки разбрах,че тук може човек да получи доста полезни съвети.Майка ми получи исхимичен инсулт по Коледа,мина доста време от тогава,но психически и от там-физически състоянието й се влошава.В Бургас няма добри специалисти и се обръщам за помощ,ако някой може да ме насочи към такива в София...Благодаря предварително!
Здравейте. Наскоро изписаха баща ми от болницата след прекаран исхемичен инсулт. В момента е с пареза на дясна ръка и крак. Относно рехабилитацията, лекарите ни опътиха към Банкя или Горна Баня. Доколкото успяхме да разберем в Банкя има два центъра за рехабилитация, които работят с клинични пътеки - "Здраве" и "Ясен". Не сме сигурни обаче към кой да се насочим. Майка ми иска да остане с баща ми, така че трябва да приемат придружители. Моля, ако някой има опит и впечатления от въпросните центрове, нека напише няколко реда. Всъщност, също така и всякакви други предложения за района на София ще са ни добре дошли.
Предварително благодаря !!!
Предварително благодаря !!!
Daniela Karcheva, съпругът ми лежа във ВМА и лекуващ невролог му беше д-р Василена Петрова - млад и невероятно добър специалист. Благодарение на лечението, което му изписа и разбира се след успешната работа на реаниматори, неврохирурзи и на един невероятен човек - д-р М. Лилов, шеф на образна диагностика, състоянието му се подобрява непрекъснато.
terziyski, ние сме били в Здраве и в този на ВМА болница. по отношение на храната Здраве - то е ужасен, за раздвижването не мога да кажа нищо, защото и на двете места аз му правих масажи и го юрках (все още беше в инвалидна количка). Абе като цяло, ако роднините не се намесят и да са постоянни в грижите, няма да има ефект. В Здраве отидохме заради логопеда - единствен, който работи с инсултно болни.
Ако имате въпроси, насреща съм! Кураж и успех!
terziyski, ние сме били в Здраве и в този на ВМА болница. по отношение на храната Здраве - то е ужасен, за раздвижването не мога да кажа нищо, защото и на двете места аз му правих масажи и го юрках (все още беше в инвалидна количка). Абе като цяло, ако роднините не се намесят и да са постоянни в грижите, няма да има ефект. В Здраве отидохме заради логопеда - единствен, който работи с инсултно болни.
Ако имате въпроси, насреща съм! Кураж и успех!
Здравейте,
Баща ми (47г.) получи хеморагичен инсулт преди 2м. сега се опитвам да намеря добър кардиолог, който да му направи коктейла лекарства за кръвното. За съжаление мненията на лекарите са мн различни. Моля ако някой има информация за др Каменов ВМА и др Калустян Окръжна - кардиолози. Благодаря
Баща ми (47г.) получи хеморагичен инсулт преди 2м. сега се опитвам да намеря добър кардиолог, който да му направи коктейла лекарства за кръвното. За съжаление мненията на лекарите са мн различни. Моля ако някой има информация за др Каменов ВМА и др Калустян Окръжна - кардиолози. Благодаря
виждам,че отдавна не е писано в темата...
майка се бори с тази ужасна болест...преди 5 години получи първия си инсулт,вседствие на него лявата страна остана обедвижена с много рехабилитации и усилия се оправи донякъде.След около година успя да проходи,не се оправи напълно ,доста ограничени и останаха движенията,но все пак проходи.
Преди 3 седмици получи втори инсулт,също тежък но този път движенията не са засегнати но съзнанието е ужасно засегнато ,не може да говори,много рядко да каже някоя дума правилно,не разбира какво и се говори,от 10-тина дена е у дома и аз съм с нея плътно от миналия петък,положението е много тежко - ходи до тоалетна сама,от време на време яде сама,първите 3 дни беше що-годе добре,но се наложи да оперират татко и още е в болница .От тогава положението много се промени,започна да пита къде е,аз и казвам но тя не може да ме разбере,обикаля с часове етажа и панически плаче,вие и се превива,не мога по никакъв начин да я успокоя.Консултирах се с лекаря ,предписа и антидепресанти от които не виждам никакъв ефект.Лошото е,че отказва и да се храни,мисли ,че я лъжа ,ядосва ми се .....има и огромна рана на крака от вените която изисква смяна на превръзката 2 пъти дневно,едвам успявам да я сменя,понякога не ми позволява защото не седи мирна.
Това положение е направо кошмарно и се чудя дали ще се оправи.Знам ,чеот инсулт до инсулт разликата е огромна,но все пак някой сблъсквал ли се е с такъв тип последици ?Незнам как биха могли да тръгнат напред нещата при положение,че тя не разбира какво и се говори,през по-голяма част от деня вие и плаче....не може да осъзнае нищо и незнам с какъв специалист да се свържем?
майка се бори с тази ужасна болест...преди 5 години получи първия си инсулт,вседствие на него лявата страна остана обедвижена с много рехабилитации и усилия се оправи донякъде.След около година успя да проходи,не се оправи напълно ,доста ограничени и останаха движенията,но все пак проходи.
Преди 3 седмици получи втори инсулт,също тежък но този път движенията не са засегнати но съзнанието е ужасно засегнато ,не може да говори,много рядко да каже някоя дума правилно,не разбира какво и се говори,от 10-тина дена е у дома и аз съм с нея плътно от миналия петък,положението е много тежко - ходи до тоалетна сама,от време на време яде сама,първите 3 дни беше що-годе добре,но се наложи да оперират татко и още е в болница .От тогава положението много се промени,започна да пита къде е,аз и казвам но тя не може да ме разбере,обикаля с часове етажа и панически плаче,вие и се превива,не мога по никакъв начин да я успокоя.Консултирах се с лекаря ,предписа и антидепресанти от които не виждам никакъв ефект.Лошото е,че отказва и да се храни,мисли ,че я лъжа ,ядосва ми се .....има и огромна рана на крака от вените която изисква смяна на превръзката 2 пъти дневно,едвам успявам да я сменя,понякога не ми позволява защото не седи мирна.
Това положение е направо кошмарно и се чудя дали ще се оправи.Знам ,чеот инсулт до инсулт разликата е огромна,но все пак някой сблъсквал ли се е с такъв тип последици ?Незнам как биха могли да тръгнат напред нещата при положение,че тя не разбира какво и се говори,през по-голяма част от деня вие и плаче....не може да осъзнае нищо и незнам с какъв специалист да се свържем?
Здравейте, изчетох всичките постове от самото начало на темата И, признавам си, много плаках. В момента не живея в Бьлгария И сьм далеч от семеиството си. Баща ми на 52 години получи пьрвия си инсулт – исхемичен. По това време бях бременна, но двете с мама се справихме И благодарение на силната му воля след 2 години вече караше кола, разхождаше се, говореше абсолютно нормално. Почти вьзстанови рьката, можеше да се храни с нея, но това е най-трудната част. Всички го хвалихме, вьзхищавахме му се как се вьстанови след като беше в ужасно тежко сьстояние. Преди 2 месеца заминах да работя в Дубай, на 1 януари разбрах, че баща ми отново е получил инсулт, този пьт хеморагичен И е в болница. Обьрна ми се всичко, спомних си какво беше преди 3 години, като на лента ми минаха всичките успехи И малките, но упорити крачки, с които ги постигаше. Мама е сьсипана, аз сьщо, не мога да сьм до нея И пак да помагам. След пьрвия инсулт намираш сили да се оправиш, но след втория…. Като знаеш колко е трудно И колко лесно после стигаш пак на нула…. Колко силна воля трябва да има човек, за да го направи втори пьт… Страх ме е от наи-лошото…
Виждам, че темата е стара, но все пак се надявам все още да сте тук. Благодаря.
Виждам, че темата е стара, но все пак се надявам все още да сте тук. Благодаря.
Здравейте, neraiida! Дано баща ти да се оправи и се консултирайте с няколко лекара. За съжеление аз скърбя все още за баба ми, която почина на 19 декември. Беше сърдечноболна и преди две години и половина получи исхемичен инсулт със засегнати леви крайници, почти не се забеляваше, че има инсулт. След това няколко пъти влизаше в болницата заради задушаване, а тя пълни вода в сърцето /корема/ и се налагаше да уринира много в катетъра. Точно на 17 декември пак се задуши и мислехме, че ще е същото, а тя в болницата се влоши, получи втори инсулт, след това на скенере се установило, че има и петно на белия дроб. А тя преди това никога не е имала проблем с белите дробове. Не можеше да диша и беше на изкуствено дишане, на следващия ден сутринта беше зле, но вечерта се пооправи и мислех, че наистина има надежда да поживее. Първия ден беше изпаднала в клинична смърт 3 пъти, овладяха я, но на втория ден вечерта изпадна отново 2 пъти в клинична смърт и си отиде прекрасната ми бабичка 
Не искам да те плаша, но докато е навреме, нека да се обърне повече внимание и на другите органи. Аз сега се ядосвам да не би преди това да имала проблем с белия дроб и оттам заради това да не е могла да диша, а кардиолозите да си мислят, че е от сърцето
Не искам да те плаша, но докато е навреме, нека да се обърне повече внимание и на другите органи. Аз сега се ядосвам да не би преди това да имала проблем с белия дроб и оттам заради това да не е могла да диша, а кардиолозите да си мислят, че е от сърцето
Ragazza84, благодаря за подкрепата, много съжалявам за загубата ви. За шастие, лекарите от Свети Наум предвидливо са направили снимка на белия дроб още в самото начало на приемането и, Слава Богу, няма нищо там. Поне вече не е на системи и е овладяно изключително високото крьвно, което е било и причината за получения удар. Лекарите са казали, че 20 дни е периодът, в който оттокът трябва да се успокои и сьответно в този период или ще се вьзстанови много бьрзо както е успял след пьрвия инсулт, или ще остане така завинаги.... Ужасно е чувството да си на 4000км и да не можеш да помогнеш с нищо... 
( Всяка минута се моля отново да намери сили да се вьзстанови и разбирам болката на всички, чиито близки минават през това. Трябва да сме силни!
( Всяка минута се моля отново да намери сили да се вьзстанови и разбирам болката на всички, чиито близки минават през това. Трябва да сме силни!
Здравейте,
Аз съм на 26 години и получих исхимичен инсулт преди близо 10 месеца. Причините не са съвсем ясни - единственият ми рисков фактор бяха приеманите противозачатъчни хапчета.Получих пълна пареза на левите крайници.
Към момента ходя с леко накуцване, но с добро темпо и без бастун. Спокойно изкачвам 4 етажа стълби. Но с ръката положението е по-тежко - движенията в китката и пръстите са слаби и много трудни, но не губя надежда, че скоро няма да има следа по мен от тази гадост и ще се върна на работа.
Присъединявам се към мнението, че хората до болния са изключително важни. Защото първоначално човек е в пълен шок, лекарите в България рядко говорят с болния и само близките на болния могат да му обяснят, че това не е края на живота му и могат да помогнат да повярва, че възстановяването е възможно(аз лично доста време мислех, че ме лъжат преди да започнат първите движения).
Пожелавам на всички, които минават през това изпитание или се грижат за свой близък, кураж и много сила и търпение.
Аз съм на 26 години и получих исхимичен инсулт преди близо 10 месеца. Причините не са съвсем ясни - единственият ми рисков фактор бяха приеманите противозачатъчни хапчета.Получих пълна пареза на левите крайници.
Към момента ходя с леко накуцване, но с добро темпо и без бастун. Спокойно изкачвам 4 етажа стълби. Но с ръката положението е по-тежко - движенията в китката и пръстите са слаби и много трудни, но не губя надежда, че скоро няма да има следа по мен от тази гадост и ще се върна на работа.
Присъединявам се към мнението, че хората до болния са изключително важни. Защото първоначално човек е в пълен шок, лекарите в България рядко говорят с болния и само близките на болния могат да му обяснят, че това не е края на живота му и могат да помогнат да повярва, че възстановяването е възможно(аз лично доста време мислех, че ме лъжат преди да започнат първите движения).
Пожелавам на всички, които минават през това изпитание или се грижат за свой близък, кураж и много сила и търпение.
Желание за живот се нарича лекарството.Майка ми получи инсулт преди две години и три месеца, но благодаря на Господ се размина с парализа.Отказа цигарите, а беше заклет пушач и започна да се движи с километри пеша.Успокоявала се така нервната система...
[на 26? ....съжалявам,че си пострадала толкова рано от тази гадост,дъщеря ни е на твоите годиниаз съм на 44 и на 3-ти 02 ще навърша 4 мес.от инсулта и вече се движа сама но лявата ми ръка почти никаква работа не ми върши например не мога да се облека сама и се налага малката ми дъщеря да е непрекъснато около мен за да ми помага. Виждам,че вече е изморена ,съчувствам и и се опитвам да съм самостоятелна ,поне колкото ми е по силите
[
Здравейте,
Аз съм на 26 години и получих исхимичен инсулт преди близо 10 месеца. Причините не са съвсем ясни - единственият ми рисков фактор бяха приеманите противозачатъчни хапчета.Получих пълна пареза на левите крайници.
Към момента ходя с леко накуцване, но с добро темпо и без бастун. Спокойно изкачвам 4 етажа стълби. Но с ръката положението е по-тежко - движенията в китката и пръстите са слаби и много трудни, но не губя надежда, че скоро няма да има следа по мен от тази гадост и ще се върна на работа.
Присъединявам се към мнението, че хората до болния са изключително важни. Защото първоначално човек е в пълен шок, лекарите в България рядко говорят с болния и само близките на болния могат да му обяснят, че това не е края на живота му и могат да помогнат да повярва, че възстановяването е възможно(аз лично доста време мислех, че ме лъжат преди да започнат първите движения).
Пожелавам на всички, които минават през това изпитание или се грижат за свой близък, кураж и много сила и търпение.
Аз съм на 26 години и получих исхимичен инсулт преди близо 10 месеца. Причините не са съвсем ясни - единственият ми рисков фактор бяха приеманите противозачатъчни хапчета.Получих пълна пареза на левите крайници.
Към момента ходя с леко накуцване, но с добро темпо и без бастун. Спокойно изкачвам 4 етажа стълби. Но с ръката положението е по-тежко - движенията в китката и пръстите са слаби и много трудни, но не губя надежда, че скоро няма да има следа по мен от тази гадост и ще се върна на работа.
Присъединявам се към мнението, че хората до болния са изключително важни. Защото първоначално човек е в пълен шок, лекарите в България рядко говорят с болния и само близките на болния могат да му обяснят, че това не е края на живота му и могат да помогнат да повярва, че възстановяването е възможно(аз лично доста време мислех, че ме лъжат преди да започнат първите движения).
Пожелавам на всички, които минават през това изпитание или се грижат за свой близък, кураж и много сила и търпение.
Към Венчето:
Много ми е мъчно , че на тази възраст сте се сблъскали с едно от най-сериозните заболявания, но е хубаво, че споделяте причините, за да могат други да се предпазят. Много малко се говори за профилактиката - да се предпазим, да ценим здравето си преди да сме го загубили, а не да разчитаме, че ще се лекуваме отпосле. Освен другите рискови фактори, има един, за който за сажаление толкова малко се говори и пише - цигарите. Дайте да поговорим за това. Пишете ми, моля!
Много ми е мъчно , че на тази възраст сте се сблъскали с едно от най-сериозните заболявания, но е хубаво, че споделяте причините, за да могат други да се предпазят. Много малко се говори за профилактиката - да се предпазим, да ценим здравето си преди да сме го загубили, а не да разчитаме, че ще се лекуваме отпосле. Освен другите рискови фактори, има един, за който за сажаление толкова малко се говори и пише - цигарите. Дайте да поговорим за това. Пишете ми, моля!
Моля за информация и помощ!!! Моя близка е Окръжна болница София с инсулт. Вече трети ден докторите мълчат като риби, дума не продумват, въпреки , че нон-стоп някой от семйството виси в болницата. Вчера даже не са пуснали мъжа й при нея... Никой не казва какво се случва, какво евентуално предстои , какво е лечението й в момента...Нищо!!! Всички са полудели, защото сатава въпрос за млада жена!!! Всичко, което знаем за момента е, че е припаднала и си е загубила паметта, откарали са я с линейка до Окръжна болница. Там са правили ядрено-магнитен резонанс, казали са , че има кръвоизливи от двете страни. После е дошла в съзнание. Два дена са пускали мъжа й при нея, говорела, от време на време с малки паузи и затруднения. Питала за бебето си, за вкъщи... Вчера не са пуснали никой при нея. Била неконтактна и нямало смисъл, така казали...Щели да пробват с лекарства да разбият накакъв хематом. Какво означава този хематом, колко време е нужно за да подействат тези лекарства, ако въобще стане? Казали са, че ако не се разбие, е нужна операция. Какво правят при тази операция? Знаем, че за сега няма парализирани части на тялото, само проблеми с паметта, които още продължават. Казала е , че иска да си ходи у дома при бебето, но не знаела къде е това у дома... И щом има кръвоизлив - това значи, че инсулта е хеморагичен, така ли? Никой нищо не обяснява в тъпата болница и това още повече стресира близките... Другото притеснително нещо е, че не знаели от къде е кървенето? Това възможно ли е, нали са я гледали на ЯМР? И какво ще оперират , като не знаят какво е? Ужас направо. Не очаквахме такъв кошмар, при толкова млада жена...а роди едва преди десетина дена, бебенцето я чака в къщи...
Никой не казва какво се случва, какво евентуално предстои , какво е лечението й в момента...Нищо!!! Всички са полудели, защото сатава въпрос за млада жена!!! Всичко, което знаем за момента е, че е припаднала и си е загубила паметта, откарали са я с линейка до Окръжна болница. Там са правили ядрено-магнитен резонанс, казали са , че има кръвоизливи от двете страни. После е дошла в съзнание. Два дена са пускали мъжа й при нея, говорела, от време на време с малки паузи и затруднения. Питала за бебето си, за вкъщи... Вчера не са пуснали никой при нея. Била неконтактна и нямало смисъл, така казали...Щели да пробват с лекарства да разбият накакъв хематом. Какво означава този хематом, колко време е нужно за да подействат тези лекарства, ако въобще стане? Казали са, че ако не се разбие, е нужна операция. Какво правят при тази операция? Знаем, че за сега няма парализирани части на тялото, само проблеми с паметта, които още продължават. Казала е , че иска да си ходи у дома при бебето, но не знаела къде е това у дома... И щом има кръвоизлив - това значи, че инсулта е хеморагичен, така ли? Никой нищо не обяснява в тъпата болница и това още повече стресира близките... Другото притеснително нещо е, че не знаели от къде е кървенето? Това възможно ли е, нали са я гледали на ЯМР? И какво ще оперират , като не знаят какво е? Ужас направо. Не очаквахме такъв кошмар, при толкова млада жена...а роди едва преди десетина дена, бебенцето я чака в къщи...