ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА СЛЕД РАЖДАНЕТО ¿?¿?¿

 А защо не ?!
По въпроса за майката на токчета: защо не ?!
Един лак - отнема минута-две, точно, докато си пийнеш кафенцето. Един душ сутринта - може да стане и за 5 минути, след като толкова нямате време. Една прическа: ами един път в месеца си я правете - отидете пострижете се, боядисайте се, отнема маскимум до 40 минути, все някой ще ви смени един път месечно. едно гримче: ами на мен ми отнема 3 минути сутрин, при все че слагам доста неща, но на вас може да ви отнеме и само минута за малко молив или сприрала и червило. Всичко зависи от организацията. Прическа : гребен, ластиче, шнола, нещо друго...Всичко е въпрос на желание.
Ето ще ви кажа, как можете да се погрижите за ноктите си: след душ ги оформете - забутайте кожичките, пооформете с пиличка и нанесете един слой лак,  днешните лакове изсъхват за минута. на другия ден, нанесете втори слой, докато си пиете кафето, на третия, може някакъв прозрачен , например с някакви блестящи фигурки, или ако отдолу сте имали бял или светло-розов, сега нанесете, по-тъмно розов или червен...
Толкова ли е сложно ?! Трябва да ви  кажа, че тук, в квартала има страшно много жени с колички, мога да твърдя, че със сигурност , много от тях , въпреки грижите си за едно бебе, са по-оправни от мен, станали са много по-рано, приготвили са бебето и , когато аз си пия кафето, те вече се прибират от разходка. Много от тях са по-поддържани мадами от мен, да не говорим , че има и по-стегнати. Това, колко месеца им е коствало:2, 5 , а може би година. не знам, може би... Въпрос на организация. По-малко приказки, повече действия и женски 'хитринки"    Успех момичета, само несе вживявайте повече отколкото е необходимо в ролята на мамчета и не очаквайте, че заради това ще станете по-интересни, хората се радват на бебето , не на майката, а тя е добре все пак да се погрижи за себе си, за да се сетят, че не е просто майка , а жена.

Напълно съм съгласна с теб!Мой познати с бебета все се оплакват как за нищо нямали време,ходели с космати крака седмици наред щото нямали време,не могат даже на разходка на излязат някой ден просто щото не могат да се организират........Аз нямама опит с бебета ама все им се чудя - как няма да намерят време да се пооправят малко бе,как ще ходят космати като маймуни???Ужас направо.......Надявам се тва да са единични случаи щото иначе - горките мъже....И после що се разваляли отношенията след раждането?..........

Аз ще се опитам малко да ти отговоря - защо при мен не стават малко или много тези неща. По начина по който си представяш имам предвид.
За токчетата -никога не са ми били удобни, мъж ми ме е харесал бе тях така или иначе, НО - ела ти да спринтираш след детето ми по токчета Да кажем, че докато е съвсем малко в количката само - става, ама проходи ли - удобните равни обувки са по-добрия вариант.
Сега от гледна точка на майка, която сама си гледа дететето.
Та моето се будеше между 3 и 103 пъти на нощ до година и 4 месеца. Общо взето ходех като сумнамбул. През деня докато поспиваше гледах да се изкъпя, да изпера, да почиста, да сготвя евентуално...това по 1 нещо общо взето на дремване на детето. 6 месеца почти през цялото време буден го гушках или кърмех или успокоявах - толкова време беше с ужасни колики....Нямаше и на кой да го оставям, нито имах желание за това - още по-малко за да си направя причесчица...
Та къпех се  когато мъж ми се върнеше от работа или преди да излезе, по-рядко през деня докато малчо спеше....
Имах вътрешна непоносимост до скоро към гримове и парфюми (като ги сложех ги чувствах като някаква мърсотия дразнеща върху себе си...), а преди много обичах да се гримирам , лакирам...ама на....още повече - не бих си целунала детето начервена, и да му оставя гадни следи пои без това нежната и атопична кожа....парфюмите - по-солните пък просто не се и препоръчват около новородени.
Лак - хубаво нещо, но маникюр не става, като се грижиш за бебе - с дългите нокти доста лесно без да искаш ще го изпонадраскаш новороденото........
А това докато си пиете кафето.....кафе ли...та аз е имало дни в които съм чакала мъжо, че да отида да се изпишкам (с извинение)....

Това за новороденото....ако детето обаче е кротко, няма колики, не е ревливо и т.н.....картинката е друга...моето такова не е било....
Но това не промени тогава отношението на мъж ми за лошо - напротив, точно обратното....има такива периоди...за това сме семейство...не дза да се фукаме един с друг пред приятелите.....това ми звучи повърхносно и комлексарско....ама някои хора сигурно само такива неща ги интересуват...

Виж като детето почне да лази, ходи, почне да се заиграва - вече е друго, да тогава можеш да го оставиш за малко само да се забавлява и да свършиш нещо и за себе си...но това е един малко по-късен етап като цяло....не е на 5-10 ден от раждането.....



Абе пожелавам ти като станеш майка и ако си гледаш сам сама детето да може да реализираш това което си написала по горе....

Нежнолина, до един момент ми беше симпатична, защото ми напомняш за мен, преди да родя. с този си постинг обаче и с този назидателен тон, ми се струва, че най-добре да си смениш ника 

чакай сега да ти кажа: не, като си гледаш детето сама, няма кой да те сменя, за да ходиш на фризьор, а детето там място няма, поне до една по-солидна възраст. като се прибере съпругът ти в 6:30-7:00 е леко неприемливо да се юрнеш тепърва, и то в случай, че си в България и салоните работят. тук затварят най-късно в 6:00.

душчето няма как да е сутрин, няма как и през деня да е, защото имам бебе, което трябва да се гушка, да се играе с него, да се храни, да се преоблича, почиства, разхожда и т.н. а да вляза под душа и той да ревне, и аз да търча със сапуна - не, благодаря. затова душа ми е нощната награда за отминалия ден.


лак за нокти, който да се слага качествено за 2-3 минути все още не съм намерила, а и не виждам много смисъл в слагането му, за да се обели на втория ден от постоянното киснене във вода. нокти и бебе пък е доста идиотско съчетание.

кафенцето можеш да си го пийваш ако бебето ти е кротко. ако е като моето кафенцето и лакирането ще ги оставиш за в бъдеще. аз успявам да си го "пийна" някъде докъм 4 следобяд, в моментите докато го храня с другата ръка.

ставането сутрин за гримчето май не ти е много ясно също  като си станала н-на брой пъти през нощта, разсънила си се още толкова пъти, скапал ти се е съня тотално и това продължава от 3 месеца примерно, последното нещо за което, влачейки крака на поредния рев, ще си помислиш, е спиралка и червилце. ако изобщо можеш да мислиш, защото аз съм на автопилот.

а, и последно: хората страшно много се радват на майката, вярвай ми! и не е лошо като родиш да се вживееш и ти, защото е приятно, макар и не на високи токчета 

като цяло предлагам да ни пишеш пак, примерно 3 месеца след раждането, да разкажеш (с доказателствен снимков материал) как ти процедираш и колко време отделяш на бебето, защото то може да е много кротко, но може и да иска да е залепено за теб постоянно. и като казвам залепено, точно това имам предвид - гушнато. и може да се буди на всеки 2.5 часа, а може даже и да яде по един час, а през останалото време да иска да си играете  ей такива работи, не е толкова сложно да не се чудите. до една възраст на бебето много от вашите предпочитания и потребности ще минат на заден план. дано случите на мъже, че като ви слушам ... 

Angel_Dust,  simplyaven    

Само да допълня за кафенцето (щото аз гримове, лакове и високи токчета вкъщи по принцип нямам)... Докато си пия кафенцето сутрин (или по обяд) седя тук във форума и се информирам за бебешка козметика, капки за колики, какво да давам за запек, какви ваксини и защо се слагат, кога и с какво се захранва и прочее други "глупости".... А с мъжа ми единственият проблем след раждането ни е секса, просто защото не ни се секси пред бебето, та го давам на баба му събота или неделя, за да си обърнем малко по-такова внимание... 

Накаряй го той да ти задава въпроса "Не ме ли обичаш?" Не съм ли аз Вайен за теб? "
Отдайсе изцяло на бебето и покажи на мъжа си ,че има и по-важно същество от него ще видиш как ще се обърнат нещата 
При мен проработи 

 

Точно това и аз исках да ти напиша Нежнолина. ПОжелавам ти от сърце да си имаш бебенце един ден и после да ни обяснаваш на нас кое как се прави за да се поддържаме. Така от страни много лесно и приятно исглежда, и аз навремето си виках ee какво толкова седят си майките по цял ден с количките по парковете и кеф. Да обаче един ден и аз станах майка и сега ЗНАМ как е наистинина. Пожелавам ти и ти да разбереш, а до тогава не се опитвай да даваш акъл, ние си знаем как да се поддържаме 

Стресирани били мъжете  а ние не сме ли?
При нас нямаше промяна от страна на  таткото , но  ако беше станало така аз бих говорила с него много открито за това, което те притеснява. Поне нашата връзка се крепи вече 10 години на разговори, а не на премълчаване на проблемите. При нас това е "ключът" за щастливо съжителство 

С мен се слуци апсолютно същото.Но нещата започнаха да се нормализират само се успокои и не му досаждаи даи му време да свикне с мисълта че вече е татко.И всичко ще е наред

 Недей така да предизвикваш съдбата да не ти се падне някое бодро гласовито бебче, което не обича да си губи времето със спане (след като може хубавичко да си пореве), че ще падне едно лакиране на нокти... Една организация ще падне... Ще изпревариш и най-ранобудните майки от квартала. Мойта госпойца съм я изкарвала на разходки по тъмни доби, само и само да поспи повечко, защото навън се чувства по-добре. Нямам време да си сложа токчетата обаче, защото се скъсва да реве докато не подкарам количката и то в чевръсто темпо. Поне може да се каже, че правя усилия да си върна формата с ходене. Макар че с удоволствие бих си поспала вместо да трамбовам в бързо темпо квартала

Апропо - откакто забременях не съм близнала кафе, а го обожавам. Когато жената стане майка, всичко друго отива на заден план и първото, което я интересува е детето й да е добре.

Аз много се надявам и Dareland да се вклюти отново в темата след около 5-6 месеца,да видим тогава на какъв хал ще е,а ако не се включи ще знам,че е защото си лакира ноктите или се епилира,едва ли ще е защото няма време...
Към авторката-при нас също имаше промяна в отношенията,може би не толкова силно изразена,но я имаше.Но с времето всичко си дойде на мястото.Може би трябва още малко време да му дадеш и пак да пробваш да поговорите.

Мисля като Нежнолина, дори нямам какво да добавя. Не изпускам от око нито бебето, нито себе си, иначе ще се абонирам за тази тема, за да разбера защо ли пък се променят взаимоотношенията след раждането?!
 Към авторката-повечето жени след раждането се променят, но сякаш не виждат това, виждат само променените си взаимоотношения.Вгледай се в себе си-ти си оригинала, който вероятно съпругът ти търси , но не намира. Ние сме майки, вярно е, но повярвай ми и ти-голямото ми дете  е на възраст, в която иска като тръгне с мен по улицата, да не се срамува от мен. Не бих си позволила да тръгна "космата", некъпана, без грим /особено длед безсънна нощ/, само защото имам бебе. Поддържам се във форма заради мен самата, заради семейството си.
 Прави ми впечатление, айде стига, пили кафенце чак към 16 часа следобед-ама в 10.52 си пред клавиатурата. Абе голяма мания е напоследък майките да изтъкват колко са отдадени на децата си-всички все сами си гледат, и ако не търчат след тях, то децата са като %"залепени... Няма да се учудя, ако се появи и някоя , дето стои гладна по цял ден, защото си гушка детето?!

Темата много се отплесна.Браво на такива като Тиха Вода,аз също имам претенции да изглеждам добре,но определено първият месец,дори два след раждането не бяха най-лесните за мен,а и трябва да мине време за да се влезе отново в ритъм.

Искам да попитам мамите,които имат две или повече деца-имали ли сте такива промени в отношенията с партньора ви и след второто раждане...или тогава стесът вече не е чак толкова голям?

Мисля че при всяко семейство отношенията се променят , но доколко всеки от вас ще залитне в някаква посока зависи от самите вас .
Мисля че драмите са излишни  , а от значение е хората да се вземат в ръце , всеки да се опита да се постави на мястото на другия , малко разговори , разбиране , търпение и спокойствие не са излишни никому ....
След появата на детето се стига до много  изневери и раздели , но то е главно защото го няма разбирането и уважението .
Не допускай това да се случи и на теб .

Да не те плаша-ама тогава е по-сложно, поне при нас е така. Като при старите ергени-имат си едни такива навици, дето за нищо на света не променят, та и при нас така стана.Един ритъм на живот, изграден за около десеттина години, сега вече е мил спомен. Ритъмът наистина е друг, но взаимоотношенията трябва да останат същите.Аз като мисля как да съм максимално добра майка, естествено ми се иска да съм такава и за бебето, и за голямото дете. Да , вярно е , и аз се къпя и епилирам по нощите на оторени врати, за да чувам бебето, не поддържам дълъг маникюр, дори си сложих ноктопластика, така си поддържам ноктите веднъж на три седмици /добър маникюр не означава непременно дълъг нокът/, косата си още преди 6 месеца боядисах в естествения си цвят, за да не се налага да посещавам фризьор  всеки месец...Е, не ми остава време например за хоби, за дълъг и непрекъснат сън, лягам си по-късно , за да побъбря със съпруга си, не мога да го  оставя сам на масата все пак /той се прибира към 20 ч/,  тази пролет нищо ново не си изплетох, а така обичам да си ръкоделствам, обичам да готвя "завързани "манджи, но сега отделям на готвенето съвсем малко врем, излизаме по-рядко... Да, много неща се променят, но това е един вид изпитание за любовта и разбирателството-те трябва да си останат, то иначе при многодетните семейства какво ще се получи...
 Ако някога нещо се обърка при нас, ако се разделим, поне ще знам , че съм дала всичко от себе си, за да го предотвратя. Появата на бебе в семейството наистина размества "пластовете", но това е в името на удобството на всички в това семейство.