ако Сашко удари мама, мама каzва´чЕ я боли и моли Сашко да цунка мама ида каже иzвинявай мамо. Тогава мама гушка Сашко и каzва и ти иzвинявай миличко 
- Публикувана: 10 юни 2008, 22:01 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2008, 21:24 ч.
Как бихте реагирали, ако....
В определени моменти реакцията на въпросната коментирана майка е най-удачната. На конкретния случай не съм била свидетел и поради което не изключвам възможността това наистина да е било най-разумното поведение от страна на родителя.
На две години децата често пъти са неконтролируеми. Бебешки пубертет ли е, какво ли е - не зная. Но има един период в който каквото и да стори родителя - това довежда детето до още по-голяма истерия. Моят син буквално е изпадал в амок от гняв. В такъв момент игнора е най-най-умното нещо, което може да направи възрастния. Защото тогава детето нито приема, нито предава. Всякакви нравоучения, обяснения, заплахи, шамарене пък съвсем - само влошават положението. Когато детето се успокои / а при подобно поведение на незабелязване, това става бързо/ - тогава се пристъпва към обяснения и доводи, и тогава те наистина имат ефект, защото детето отново "чува".
И смешна е вече тази забележка - "детето прави това, което види - по телевизия, в градина, семейство". Е, не винаги е така. И не винаги това е обяснението. Но вярно - твърде удобна е - лишава от необходимостта да търсиш разрешение.
На две години децата често пъти са неконтролируеми. Бебешки пубертет ли е, какво ли е - не зная. Но има един период в който каквото и да стори родителя - това довежда детето до още по-голяма истерия. Моят син буквално е изпадал в амок от гняв. В такъв момент игнора е най-най-умното нещо, което може да направи възрастния. Защото тогава детето нито приема, нито предава. Всякакви нравоучения, обяснения, заплахи, шамарене пък съвсем - само влошават положението. Когато детето се успокои / а при подобно поведение на незабелязване, това става бързо/ - тогава се пристъпва към обяснения и доводи, и тогава те наистина имат ефект, защото детето отново "чува".
И смешна е вече тази забележка - "детето прави това, което види - по телевизия, в градина, семейство". Е, не винаги е така. И не винаги това е обяснението. Но вярно - твърде удобна е - лишава от необходимостта да търсиш разрешение.
Около 2 годишна беше, когато започна да посяга на баща си, баба си, дядо си, деца в градинката..., но не и на мен. Определено обаче не съм мълчала, когато подобни изблици са се случвали.
Определено с едно 2 - годишно можеш да се разбереш мноооого по - трудно, отколкото с 4 - годишно дете Вече разговорите вършат работа. Но докато беше около 2г. - ефект нулев, ако просто си говоря. Аз я наказвах мойта щерка. И то строго. Само игнорирарне не я караше да разбере какво става.
...
Правилната реакция е различна за всяко дете, а и от 2 до 3 и от 3 до 4 разликата е огромна, различно реагирам според възрастта.
....
Правилната реакция е различна за всяко дете, а и от 2 до 3 и от 3 до 4 разликата е огромна, различно реагирам според възрастта.
....
Определено с едно 2 - годишно можеш да се разбереш мноооого по - трудно, отколкото с 4 - годишно дете
Вече разговорите вършат работа. Но докато беше около 2г. - ефект нулев, ако просто си говоря. Аз я наказвах мойта щерка. И то строго. Само игнорирарне не я караше да разбере какво става.
dodo dodo, 
''На две години децата често пъти са неконтролируеми........
И смешна е вече тази забележка - "детето прави това, което види - по телевизия, в градина, семейство". Е, не винаги е така. И не винаги това е обяснението. Но вярно - твърде удобна е - лишава от необходимостта да търсиш разрешение.''
И аз така мисля
''На две години децата често пъти са неконтролируеми........
И смешна е вече тази забележка - "детето прави това, което види - по телевизия, в градина, семейство". Е, не винаги е така. И не винаги това е обяснението. Но вярно - твърде удобна е - лишава от необходимостта да търсиш разрешение.''
И аз така мисля
Случвало се е при нас в различни ситуации. Реакцията ми е била според случая - при истерия съм я игнорирала, при съзнателно удряне - съм и обяснявала, че това не е хубаво и боли и при последвало действие да ударя, за да разбере какво е направила. Не се е случвало от повече от година.
Мисля, че всяка майка най-добре знае, как би трябвало да реагира на дадена постъпка на детето си в зависимост от възрастта му и заради това, че го познава по-добре от всички останали "възпитатели" наоколо.
Моят син, например, реагираше с агресия някъде на около 1,5 - 2 - год. възраст. Пробвах да му хвана ръцете, да му обясня, че така не се постъпва, даже съм демонстрирала плясване по неговата ръка. И не само аз, но и всички останали около мен - баба, дядо, мъжът ми. Никакъв ефект. Специално на тази възраст най-голям ефект имаше проявата ми на безразличие към него. Тогава той осъзнаваше, че щом не му обръщам внимание, значи ме е засегнал с нещо. Така беше при нас. Действа понякога и вариантът с реплики "ще ти се разсърдя", "обидена съм ти". Сега вече не се държи по този начин.
Моят син, например, реагираше с агресия някъде на около 1,5 - 2 - год. възраст. Пробвах да му хвана ръцете, да му обясня, че така не се постъпва, даже съм демонстрирала плясване по неговата ръка. И не само аз, но и всички останали около мен - баба, дядо, мъжът ми. Никакъв ефект. Специално на тази възраст най-голям ефект имаше проявата ми на безразличие към него. Тогава той осъзнаваше, че щом не му обръщам внимание, значи ме е засегнал с нещо. Така беше при нас. Действа понякога и вариантът с реплики "ще ти се разсърдя", "обидена съм ти". Сега вече не се държи по този начин.
Дъщеря ми нямаше още 2 години, но беше в този възраст, когато при една токава криза просто я гушнах. Тя млакна, но ме ухапа много силно - стискаше здраво зъби и не пускаше. Аз не и се скарах, а продължих да я гушкам и да я галя. Премина естествено.
Тогава бях облечена с една черна тениска. След този случай, винаги когато се удряше, или беше разстроена за нещо плачеше: "черната, черната..."(а пък аз винаги имах една под ръка ). "Черната" стана образ на обичащата и всичко прощаващата мама - чак да те е яд. Когато тръгна на градина, имаше една малка "черничка" за да си я държи под възглавнцата, а и сега когато е на 8, вечер съм с "черна" за приспиването.
Мисълта ми е, че тези изблици не са може би точно агресия, а начин да си докажат, че са обичани при всякакви обстоятелства.
Тогава бях облечена с една черна тениска. След този случай, винаги когато се удряше, или беше разстроена за нещо плачеше: "черната, черната..."(а пък аз винаги имах една под ръка ). "Черната" стана образ на обичащата и всичко прощаващата мама - чак да те е яд. Когато тръгна на градина, имаше една малка "черничка" за да си я държи под възглавнцата, а и сега когато е на 8, вечер съм с "черна" за приспиването.
Мисълта ми е, че тези изблици не са може би точно агресия, а начин да си докажат, че са обичани при всякакви обстоятелства.
Ралица не посяга често, ако все пак се случи със сигурност ще пробвам да и обясня да не прави така, защото тя вече разбира доста ... Ако продължи, сигурно ще плесна по ръката и ще и кажа че ще и се разсърдя.. Засега се поддава на такава заплаха 
Но наистина всички деца са различни и в повечето случаи само майките им знаят как да реагират в различните ситуации.
Но наистина всички деца са различни и в повечето случаи само майките им знаят как да реагират в различните ситуации.
Йони веднъж започна да крещи и да удря и се опитах да го хвана за ръцете и да му говоря, но той просто не чуваше. Видях, че каквото и за момента да направя няма да има смисъл и го оставих и спрях да му обръщам внимание и чак тогава осъзна, че не трябва да се държи така. След като му премина си поговорихме и не е повторил за сега.
Сега пък чува разни мръсни думички от градинката и си намира момент да ми ги каже като обида. Но за 1 такава думичка го лишавам от нещо. Например му казвам " Ти ме нарече ... и за това няма да ти взимам това което искаш " и започва да се извинява и казва няма повече, но си изтърпява наказанието и само така не забравя. Не му взимам например сок, шоколад неща които не са за наяждане, но ги харесва.
Сега пък чува разни мръсни думички от градинката и си намира момент да ми ги каже като обида. Но за 1 такава думичка го лишавам от нещо. Например му казвам " Ти ме нарече ... и за това няма да ти взимам това което искаш " и започва да се извинява и казва няма повече, но си изтърпява наказанието и само така не забравя. Не му взимам например сок, шоколад неща които не са за наяждане, но ги харесва.
Аз съм крайна в тези ситуации. За мен оправдания, че това е период, пубертет и т.н. не важат. Има граници и те трябва да се наложат без значение какъв е периода. В тези периоди естествено, че правя повече компромиси в поведението си към различните ситуации, но винаги има граница. Винаги. Ако се наложи прилагам и физическо наказание ( колкото и да се отрича, особено тук ). Посягането е може би най-голямото провинение и никога не остава ненаказано, като винаги се прекратява моментално още в зародиш. Но при моето дете, също поведението на обидена, действаше много сериозно. Днес бебешки пубертет и посягане, утре тийн пубер и побой ( примерно) и пак ли игнор. За мен поведението на въпросната майка е неадекватно. Лично за мен естествено, аз имам такива разбирания. Аз съм виждала и 4 - 5 - 6 годишни деца да посягат. Е, пак може да е период, но майка, татко баба и т.н. никога по никакъв повод не се удрят, дращят, хапят.
Съгласна съм с dodo_dodo и Франзела Калина. Като малка, дъщеря ми беше много агресивна и към мен и към другите деца и аз много тежко го приемах. Не съм я била или удряла по този случай, но много й говорех и съм я наказвала даже /основно за посягане на други деца/. И какво - всяко чудо за три дни /а при децата и за по-малко/. Сега имам едно много чувствително дете, което даже го тормозят и бият другите деца от групата в градината и няма и следа от агресия в нея. Радвам се, че не съм "избила" тази агресия с друга, от моя страна, а бях търпелива и като ми е посягала съм й хващала ръчичките или съм го обръщала на игра.
Имам в работата детски психолози и ги тормозя от време на време
Та наскоро си говорих с една колежка точно за това. Каза ми, че не трябва на всяка подобна дума или реакция да реагираме остро. Просто като цяло да им обясним, че не ни харесва да използват такъв език, да ги попитаме на тях самите харесва ли им да се държат и говорят така. Трябва да имаме предвид, че те имат нужда да се идентифицират с групата, към която принадлежат Тъй че по-снизходително
Аз много съм се чудила дали да я наказвам зарад тези мръсотийки, дето ги учи от градината.
Имам в работата детски психолози и ги тормозя от време на време
Та наскоро си говорих с една колежка точно за това. Каза ми, че не трябва на всяка подобна дума или реакция да реагираме остро. Просто като цяло да им обясним, че не ни харесва да използват такъв език, да ги попитаме на тях самите харесва ли им да се държат и говорят така. Трябва да имаме предвид, че те имат нужда да се идентифицират с групата, към която принадлежат Тъй че по-снизходително 
А, да -случвало се, разбира се!
Даже, вчера Лора се опита пак да посяга.
Нещо като и докривее на малката госпойца и идва и раздава шамари.
На мен ми е смешна, но от друга страна ръчичката и е тежичка, та се вижда, че определено иска да изрази позицията си по този начин.
Определено се въздържам да отвръщам, а и отговарям с пренебрежение.
Казвам и че няма да и говоря повече, и след малко тя се усеща и моли вече за гуш.
Даже, вчера Лора се опита пак да посяга.
Нещо като и докривее на малката госпойца и идва и раздава шамари.
На мен ми е смешна, но от друга страна ръчичката и е тежичка, та се вижда, че определено иска да изрази позицията си по този начин.
Определено се въздържам да отвръщам, а и отговарям с пренебрежение.
Казвам и че няма да и говоря повече, и след малко тя се усеща и моли вече за гуш.
