Майката в това семейство вече се беше отчаяла, когато точно преди една година... на 13 юни видя заветните 2 чертички... и почти се побърка от радост.
След несигурна диагноза за ПКЯ тя си мислеше, че никога няма да стане отново мама (тъй като си имаше едно малко сладко момченце), но ето че молитвите й бяха чути и отговорени. След намесата на персонала на Женската Клиника в Хелзинки и след правенето на безбройни кръвни хормонални тестове и пиене на Теролут (Дуфастон) и Кломифен (Клостилбегит) най-сетне двете чертички бяха на яве... цели 5 теста си имам в къщи в ден днешен, да ми напомнят за това.
Та една година точно днес... от както и май известих точно в този форум, че ще си имаме бебе... И как само бях най-щастливия човек на света след това... А сега, сега имам едно малко съкровише, спящо в леглото ми. И едно още по-малко съкровище, спящо в шезлонга (следва местене в бебешкото легълце). И са ми и двете толкова свети и мили и златни. И не ми се ще нищо и никой в този зъл свят да ги нарани. И само как ме боли, за това, че не мога да им осигуря едно зраво семейство... а мога само да им дам всичката си майчина обич и да се надявам, че това ще им стигне.
Но милички, искам само да ви пожелая щастието което беше с мен преди точно една година...
Обичам ви!