За бебешкия език

Мисля че е изключително важно децата да се учат на правилно произнасяне на думите и да не се заместват с бау-бау.Виждала съм деца с проблеми в говора,вследствие на такова поведение на родители,баби и т.н.Даже е много погрешно да се заучават децата да произнасят думите дори на срички.Например думата стюардеса да се произнася напълно не на срички:стю-ар-де-са,защото децата се заучават да я произнасят на срички,след това да я пишат  така и е много трудно да ги научиш обратното.Може да ви се струва доста маловажно в момента,но всъщност си е много важно!

мисля точно като теб. С малката разлика, че държа да науча дъщеря ми да  говори правилно, но не на български. Но съм съгласна, че не трябва детето да се учи на бебешки, а много майки го правят без да си признават, че го правят.

Малеййй, нИдей тъй! Сега ще скочи народа ама защо, ама как...

хе-хе, нека скочат. аз съм свикнала вече. нИ моАТ мЪ уплашат с нищо.    

Аз моите юнаци също се опитвам да ги науча да говорят правилно:)Ние казваме куче: бау-бау, коте:мяу-мяу , пате:па-па и т.н.Значи си го превеждаме )))

Права е Liorena. Като ми бау-бау-кат и мяу-мяу-кат бабите, дядовците и прочие рода наоколо, насила се карам да говоря правилно.

Ама в смисъл казваш: кучето вика бау-бау, котето мяу-мяу ли. Не разбрах        

Аз говоря с бебето като с голям човек. Не използвам никакви думички-заместители.
Свекърва ми ми каза нещо в тази връзка, което ми направи впечатление-Като говориш на бебето на бебешки, все едно го учиш да говори чужд език.
С тази разлика, че този "чужд" език изобщо няма да му влезе в употреба по-нататък.

В тая връзка - моята майка ми бе казала следното: "Говори му на неговия език, за да го накараш да повярва в твоя език..."

Няма да коментирам, само ще кажа ние как процедираме - казвам си "баау-бау", мяу, па-па, пи-пи и т.н.......

аз още от сега се дразня ,когато някои говори бебешки на детенцето ми  и правя забележки ,ако някои си го позволи.тя е на 6 месеца,но смятам,че трябва още от сега да чува правилния начин на говорене

И аз съм на мнение, че децата трябва да чуват правилно говорене, макар че няма гаранция че и те ще проговорят веднага правилно. Майка ми е казвала, че и на мен и на сестра ми е говорила само правилно, но като резултат сестра ми е започнала да говори направо правилно като голям човек, а аз съм говорила първо по бебешки. Сега и на дъщеря ми всички говорим правилно, но тя казва доста неща неправилно, по-бебешки и има още доста букви които не казва (за информация сега тя е на 1г. и 9м.).

Ние сме на бау-бау за куче, писе-писе за коте и тик-так за часовник, но пък повечето думи гледам да казвам правилно - чинийка, лампа, лъжица, шише и т.н.

Един въпрос, на каква възраст горе-долу проговарят момченцата имате ли наблюдения? Борис е на 1 година, но думичките които казва за дие-дие, та-та-та и някакви подобни бръщолевения.

Аз говорех на дъщеря си а сега разговарям с нея както разговарям с възрастни хора/почти/. Почти - защото все пак се съобразявам като отговарям на въпросите и или и обяснявам нещо, думите които използвам да са максимално достъпни и без чуждици.
В началото тя ползваше думите бау-бау, пипи, папа и т.н. и за мен е повече от едтествено - на съответната възраст беше абсурд да произнесе куче, птичка, пате. Трагедии не съм правила и сега не правя защото знам, че това не е фатално, това е етап предхождащ следващия - кучето прави бау-бау и т.н...да свързва предметите с някаква тяхна характеристика.
И сега ми е мило да я случам как се мъчи да произнася дълги думи, оплита се като пате в кълчища - казвам и правилно думата/или изречението, защото много бърка родовете/ максимум 2 пъти на момента, другото би било тормоз.

Според мен всичко си е строго индивидуално и си зависи от детето (за проговарянето имам предвид).
И аз говоря на децата като на големи хора (използвайки разбира се по-прости и ясни изречения с максимално ясни думи, без чуждици и т.н.), но...
Дъщеря ми проговори мноооооого трудно, на 2 г. още не беше казала и думичка, после започна рязко с почти цели изречения, но по бебешки и с много грешки.... и до момента (на 6 г. и половина) понякога бърка родове, връзки и т.н. Тя не искаше да повтаря думички, не е имитирала и говорното обучение беше мъка. Бяхме принудени да употребяваме възможно най-прости думички, когато това е възможно и въпреки това тя обръщаше срички ("куплук" вместо "боклук" например), не можеше да изговори правилно доста голяма част от думите.
Синът ми е на 2 г. и 3 месеца - повтаря всичко като папагалче. Не се е налагало да полагаме специални усилия за приучаването му към различни думички. Вярно, изговаря доста голяма част от тях по детски, но когато му кажем дадена дума и я повтаряме, той също я повтаря и се опитва да я изговори максимално добре. Като попивателна е. Миналата година на морето (бил е на 1 г. и 5 м.) изненадваше хората, които го черпеха с нещо, като им отговаряше с "мерси", сега вече се опитва да каже "благодаря", а когато той подава нещо "заповядай" и е страшно сладък и смешен.
Иначе кучето си е куче, котето - коте, птицата - пиле и т.н. Ако го попиташ как прави кучето си казва "бау-бау", но иначе си го нарича "куче".
Отплеснах се...
Та исках само да кажа, че според мен е добре да се говори с децата като с големи хора, дори считам, че това помага не само за правилното проговаряне, а и за това да се възприемат като равни с "големите".
Спомням си племенницата ми (вече е голямо момиче на 14 години), че до около 1-ви клас наричаше балкона "бонко" и със заместители всякакви други думи, просто защото цялата фамилия така й говореше. После пък започна да се сърди, защото възрастните бяха свикнали да говорят с нея като с бебе, а тя тръгна на училище, стана голямо момиче и се дразнеше, когато й говореха по бебешки.

И моето мнение е, че на детето трябва да се говори както на възрастен човек, за да свикне с думите и да разбере правилно тяхното значение. Разбира се, в началото е ествено детето да казва някакви си свои думички, но това е "тренировка" за истинското проговаряне. И разбира се, че ще започне с лесни за произнасяне срички - те не са грешни , и няма нищо лошо, ако от време на време се повтарят, но не прекалено и не само те. Важното е да се създаде у детето стремеж да говори правилно, а отделните звуци и букви и думи си идват на място с времето.

И аз говоря правилно на децата, не правя забележки за говора на големия, но му отговарям на български   . Той проговори на около година и половина, но не особено правилно. Вместо –к- казваше –т- и вместо –г- казваше –д-, напр. тотошта, дарда(гарга), тучето лае, тоте, и др. А върха на сладоледа е думата –пунцел- , което в превод означава компютър   .
След като се роди бебето, не знам защо но бързо започна да говори правилно и вече си казва и –к- и –г- сигурно се чувства батко.

И нещо малко в страни от темата - не ви ли прави впечатление, че напоследък има ужасно много хора с говорни дефекти? (Мен лично ме дразни когато слушам такива журналисти, пък колкото и добри да са.) Този факт означава, че родителите не обръщат внимание на този проблем още докато децата са малки. Не знам има ли нещо срамно в това да заведем детето си на специалист-логопед, но аз не бих се поколебала, ако видя такива симптоми при синът ми (2г.). А вие?
Между другото тук има много полезна информация, за което благодаря на Мамма!
http://www.bg-mamma.com/categories.php?category_no=98[/url]

Аз също се опитвам да говоря на Детелина (1г и 9м) като на възрастен човек. В момента си имам в къщи едно малко папагалче, което повтаря по свой си начин всичко каквото чуе. Стигнали сме до там, че с мъжът ми внимаваме какво говорим пред нея. Не е ясно каква дума може да попие.
Аз обаче съм и мяукала и баукала и не мисля, че чак толкова съм навредила. Сега казва коте и мяу-мяу и "куце" и бау-бау.
Най-новият номер е да каже мамо и като и обърна внимание казва бау. Закача се с мене.
Все още не е много наясно с р и л и просто ги изпуска от думите, например балон е баон, а има и доста думи за които въпреки многократното ми повтаряне си е измислила собствени варианти, например банан е бам и толкова.

Естествено, че бебето ще говори на бебешки, въпреки че майката се старае да говори на "литературен" български. То пък остава и да каже "непротивоконституциоснователствувайте" веднага след навършване на 2 години

Четох, че дори и детето да си има свои думички за отделните неща, възрастните трябва въпреки това да използват "правилните" думи.
Примерно:
Детето казва: "Ичка! "
Майката трябва да попита: "Искаш водичка, така ли?"
Т.е. думата, употребена от детето, веднага се изговаря правилно от майката в цяло изречение, а не се прави забележка от рода на: "Не се казва "ичка", а "водичка".
Моето човече още не се е засилило да говори, но смятам да се придържам към тази "политика" за проговаряне  

Абсолютно се придържам към практиката, описана от Vivi!     Дори правя забележки на бабите, ако решат да използват някои бебешки думи в разговор с детето.

Напълно съм съгласна с Echo! Мен също ме дразнят особено журналистите по телевизията, когато започнат да се лигавят с "л",преминавайки в "у". За пример веднага ще ви дам тандема Гена Трайкова и хм, хм, как му беше името, с когото водят новините през уикенда. За мен това ако е говорен дефект-има излекуване (логопед), ако обаче е предвземка-е въпрос на възпитание.
По мои наблюдения всичко започва от детските ясли и градини, където децата се опитват да подражават едно на друго. Същото съм наблюдавала при брат ми и сестра ми, които в един момент започнаха да "уъ"-кат, вместо да си изговарят "л"-то. Е, родителите ми не ги изтраяха дълго време и им обясниха как стоят нещата.

Кажете ми кога децата започват да изговарят правилно думи с "р" в състава си? Моите маничета (двегодишни) казват: тоата(торта), гаане(гърне), сиини(сирене),игачки (играчки).

Исках да кажа , че когато видим куче малките казват : куче и веднага парират следващия въпрос (какво казва кучето?) с бау-бау.За котето и патето съотвеетно :мяу-мяу и па-па:))


Иначе ги уча да казват кола вместо бу-бу, обувки - буйки и др.

Аз също държа да се говори правилно, а не бебешки и се вбесявам на бабите и прочие, като кажат: Цеци, къде е буто /колата/ или бау-бау и т. н. То така или иначе, няма да започне да говори правилно от раз и ще си ги преобръща думите, както му е удобно, но е важно да ги чува как се изговарят правилно. Иначе, може и до трети клас да се вози на буто. Един мой познат до 20-та си година казваше на възглавницата - лазглавка  




В тоя ред на мисли, пък какво мислите за практиката да се"бият" предметите на които се е ударило детето. На ръбче, пода или пък ако се прехапе да се "начукат зъбките дето са го ухапали" Интресно ми е мнението ви

ти ме уби просто.  






е това е върхът на ....айде няма да казвам на кое връх...сещай се. ами откъде ги измисли тия неща, ще се пукна от смях, честно.

Ама, СЕРИОЗНО, бе      
Ти не си ли присъствала на такава сценка на разходките в градинките. Удари ло се детето и баба му или майка му: ооо, не плачи, миличко, ей сега ще го набием дето се удари така на него        
Което ме накара да се замисля над някои неща и си отворих настолната книга на Лазарев, където пише, че "не е хубаво да се бият така предметите", защото те помнят Всеки неудошевен предмет запечатва всичко в себе си и носи определена информация. Та, ако тя е негативна...сещаш се за какво говоря.

Твърд противник съм на "бау-бау"-кането и "мяу-мяу"-кането! С бабите проблеми нямам, но с "външни" лица...  Значи като попитат Емката "Какво прави вашето бау-бау?", отговарям аз: "Той не може да отговори, защото не знае какво е бау-бау, той ще реагира ако го попиташ "Къде ви е кучето?"". С това проблема се решава. Само на моменти се хващам, че употребявам умалителни имена за някои предмети...  Дали не съм се вдетинила покрай него...

Иначе споделям мнението на Мамма, че при всяко дете е индивидуално. Не е немислимо малко дете да се научи на някои "по-трудни" думи. Ако са му толкова трудни, ще си измисли свой вариант за произношение. За протокола - Емо е на година и 7 месеца и казва "куте" /куче/, "цете" /цвете/, "ибки" /рибки/, "кака" /така/, "пак", "баба", "тата", ако му се откъсне от сърцето и "мама" и някои други, за които в момента не се сещам. За кучето - никога не е казвал "бау-бау", в началото се опитваше да имитира кучешки лай /и досега го прави, но не мога да го напиша с букви /. По някакъв начин вече прави разлика между нашето и другите кучета. Казва и "Тета" /Херта/. По същият начин стои и въпроса с други животни, които издават звуци - опитва се да ги имитира - кон /не мога да го напиша/, котка /"мям"/, гълъб /"гу-гу"/, пиле /"пи-пи"/ и т.н.

 
А пък като питаш моята щерка как вика котенцето и тя казва с  тънко медено гласче "Аааай-не"      

А като я питам за кучето (Башко - така викаме на нашето куче) не вика нищо, а започва да се залива от смях и чака да кажа бау-бау...

Абсолютна глупост    

мойто малко лайне знае няколко думи.. и ги изрежда непрекъснато..
на майка си вика мама(ма)
на баба си вика нона(на)
на другата си баба вика баба(ба)
на мен ми вика Еййй (щото аз му викам ейй - келеш)
обича да казва Айде дееее (особено, когато е гладен)
а най-смешното е, че на играчките си вика буби
а понякога казва и бебе

малко встрани от темата..
ама докато бях по-малък.. и се разхождах из парковете (да натискам по пейките разни крокодили) винаги се заглеждах по мамките с мъничките деца и винаги ми е правило впечатление, че когато падне някое мъничко хлапенце - майката го нашляпва по дупето. вместо да го съжали.. или да го насърчи.. че няма нищо.. всичко е нормално ударило се.. минава заминава.. тя с цигарата в устата го хваща и бой по задника.. докато не се разциври още повече..
сега незнам дали днешните майки са такива нервачки... ако моята жена посегне на малкия разбойник за подобна глупост ще си има големи проблеми с мен.. макарче си мисля, че тя милата никога няма го нарпави.. милото ми бебче.. жена ми го разплаква от целувки.. и човек неможе и направи забележка... ама скоро че и скрънем със зъби (колко жалко, че в 90% от времето - когато бебчо е буден аз тябва да работа...)

И аз да се изкажа малко по страничната тема:)
Аз преди да родя бях очевидвц на следнатата цитуация: майка на кафе и цигарки с други майки в заведение близо до площадка с люлки.Тази майка е застанала с гръб към площадката и не поглежда изобщо дъщеря си, детето се доближава до силно люлееща се люлка.Момиченцето изхвърча на 5 метра при сблъсъка с люлката , пада на дупето си и започва да плаче.Едва от плача на дъщеря си госпожата се откъсва от кафето и клюките и се засилва към детето. Следват два шамара и  задърпва момиченцето за ухото.А ние застъпилите се за малката отнасяме по една ругтня............
Исках само да споделя видяното. Но не бих казала , че сегашните  майки сме нервачки:))

Аз съм "за" това.

Както казва великия Дж. К. Джером - "всички се правят на маймуни около бебето - докато го накарат да каже една дума" или нещо от сорта...
препоръчвам на всички с бебета да прочетат "за бебетата" на Джером (аз съм го чел преди поне 10 години.. ама е супер...)

Пълна глупост! Винаги съм обяснявала на децата си, че трябва да внимават да не им се случи пак подобна неприятност, не че ще запомнят от първия път . Но с подобно агресивно възпитание в детската градина ще настава такъв бой, че учителките ще се видят в чудо. Освен това детето трябва отрано да се възпитава да поема отговорност за това, което му се случва иначе все някой друг ще му е крив, дори като възрастен - това е моето мнение  

Дъщеря ми е на 5 год. и въпреки ,че никой от обкръжението и не е говорил ''по бебешки'' тя все още не може да изговаря думите правилно.Според мен това е индивидуално за всяко дете.

Моята след 1 мес. ще стане на 5, но говори много правилно, с някои малки изключения (баРеЛина), но аз като я чуя да казва някоя дума не както трябва си правим "упражнения по изговаряне" под формата на закачка - казваме по срички, или дори по букви, повтаря след мен, а после и сама докато се умори. Не я насилвам, но в някакъв по-късен момент я връщам към темата.

Я да ви попитам нещо...как се справят вашите деца с родовете, че дъщеря ми е на 3 г. и 4 м., но понякога се оплита като пате в калчище  Иначе принципно си говори добре, като изключим че обръща понякога думите или ги изговаря както на нея и е удобно примерно на Дядо Коледа му вика Дядо Коделя и се закелешва и не иска да го изговори правилно...
Края на месеца заминава на лагер на море и е решила да си оправя багажа, та вчера ми каза мамо дай ми "едното банска" имайки предвид банският при което се понесе само с горнището и каза това ми е за "цицините" нали...При което аз се опитах да и обясня, че това не е едното банска и цицините не се викат цицини, но на баща и му стана много смешно и започна да я подстрекава като и обясняваше, че цицините щяли да и минат, а на нея само това и дай, взе да го повтаря като папагал...
Та само мойто дете ли говори като цигане от време на време или и при вас се случва :

Благодаря ти, и аз така мисля Кога ще се отървем от стари закостенели схващания, направо не знам

Мерси и на теб  

"не е хубаво да се бият така предметите", защото те помнят Всеки неудошевен предмет запечатва всичко в себе си и носи определена информация. Та, ако тя е негативна...сещаш се за какво говоря.[/b][/quote]

незнам какво помнят предметите....обаче е доста тъпо да се учи детето да бие масата, задето то не е внимавало и се е ударило:)
по-скоро трябва да му се обясни защо се е ударило и да се пази другия път, защото и масата я боли:) така то ще се научи да пази не само себе си, но и околните....та ако ще да са и маси:)

...въобще агресията не трябва да се поущрява под никаква форма, мисля си аз

Елина е стигнала до там, че ходи да гали дерюгите на дървената маса и да казва "оооо....бум-бум" т.е. там я боли масата.....обаче това не и пречи да си рита пластмасовите играчки и да се кефи на данданията:)
...нали не остават белези по тях....