Ох, май на доста от нас ни тежат тия отживелици 
!
!......, на друга не бих дала тая свята титла. 
- Публикувана: 18 юли 2008, 20:24 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2008, 09:53 ч.
Наричате ли ги мамо и тате,като не сте женени?
готини са хората ,но това е положението.тия работи нестават така лесно. 
Стига бе, само двама викат "майко" и "татко".
Не е толкова страшно, бе хора!
А да знаете на съпруга ми колко му е трудно да вика на нашите "майко" и "татко"!
Ама го прави!
Е, как аз да заобикалям?
Мимонке, не се вживявай в приказките на възрастните, просто ги зарадвай! Сигурна съм, че ще са доволни, щом децата им са на по 40, значи те гонят шейсетака. Това е друго поколение, Мим, ще се радват.
Моят свекър, като чу за пръв път от мене "татко" извади една по-едра банкнота (ако не се лъжа беше най-едрата тогава) и ми я подаде. Бабиното момиче не можа да се удържи - целунах му ръка. Той се просълзи. Помня го, сякаш е било вчера, а минаха почти десет години.
Ти не очаквай такива чак изпълнения (при нас беше на другия ден след сватбата - бяхме още емоционално претоварени), но вярвам, че ще са доволни. Може би все пак трябва да поговорите с тях и относно това, ще сключвате ли брак или не. За онова поколение тия работи са много важни.
Успех, Мим, пиши пак!
Не е толкова страшно, бе хора!
А да знаете на съпруга ми колко му е трудно да вика на нашите "майко" и "татко"!
Ама го прави!
Е, как аз да заобикалям?
Мимонке, не се вживявай в приказките на възрастните, просто ги зарадвай! Сигурна съм, че ще са доволни, щом децата им са на по 40, значи те гонят шейсетака. Това е друго поколение, Мим, ще се радват.
Моят свекър, като чу за пръв път от мене "татко" извади една по-едра банкнота (ако не се лъжа беше най-едрата тогава) и ми я подаде. Бабиното момиче не можа да се удържи - целунах му ръка. Той се просълзи. Помня го, сякаш е било вчера, а минаха почти десет години.
Ти не очаквай такива чак изпълнения (при нас беше на другия ден след сватбата - бяхме още емоционално претоварени), но вярвам, че ще са доволни. Може би все пак трябва да поговорите с тях и относно това, ще сключвате ли брак или не. За онова поколение тия работи са много важни.
Успех, Мим, пиши пак!
Никога не съм се обръщала към тях така. По- съвременните, млади хора го разбират, но си има такива, който са с изразен селски манталитет и за тях е голяма трагедия. 
Скандал ли надушвам?
Никога не съм се обръщала към тях така. По- съвременните, млади хора го разбират, но си има такива, който са с изразен селски манталитет и за тях е голяма трагедия.
Уууу, колко възпитание и аристократична изисканост лъхат от този пост... малии, те не само лъхат, ами направо ще ни отвеят...
Това са моите възгледи, така съм възпитана и така разсъждавам. Тъпо е някой да изисква нещо от теб, да те тормози, да се чувстваш зле, заради такава отживелица. Важното е отношението към даден човек.Ако го уважаваш, обичаш, но се обръщаш към него по име - какво? Но нали децата на съседите казват "мамо" и "татко", какво ще кажат хората.Точно това ни е трагедията на нас българите.
Аз също наричам по име свекитата, но ако настояваха, може би щях да им викам и мамо и тате, независимо дали ми е трудно или не. Тук въпросът е не дали имам майка и баща, от възрастните това се възприема като вид уважение и отношение към тях.
Слава Богу не ми се наложи да го правя.
Слава Богу не ми се наложи да го правя.
Не се срамувам и нямам угризения......не,не е защото си имам мама и тати,просто атрофия на езика 
Може да са ми много близки и много да ги обичам, но не мога да си "пречупя " езика , та да ги наричам "мамо и татко" ...би било лицемерие от моя страна.
И мъжът ми се обръща към нашите по име и аз към свекърите- по име.
И мъжът ми се обръща към нашите по име и аз към свекърите- по име.
И при нас е така. Ние нямаме бряк,но дори и да подпишем, не виждам какво може да се промени
