Например властта в тая държава имала фикс-идея за девет милионно население. Независимо защо и как, но да се ражда. Затова тая държава била създала система проста и ефикасна – напълно узаконено търгашество с новородена плът. Раждаш, изоставяш, дават ти 500 лева и повече не се кахъриш. Построени били доста домове за сираци, но точно сираци нямало в повечето от тях, а все изоставени дечица. При това, на повечето от тях се знаели и двамата родители. И какво от това? Колкото повече дечица в домовете, толкова по-голяма далавера. Държавата била устроила пладнешко “цицане” на цялото общество, защото именно обществото заплащало всичко, а разни особи, на разни нива власт, и други без власт, удряли кьоравото в зелено. За валута става дума. Поради, което и преди и сега всичко било узаконено или завоалирано по най-незаконен начин. Всички от години го знаели, но съответни нови закони така и не се приемали. Келепирът от бизнеса с беззащитна детска плът ставал все по-лесен и бърз. Бебетата и децата нямало кому да се оплачат. Никой не им давал това право. Това били деца без избор. Невинни, безправни, невръстни човешки същества от края на ХХ век. Ама, че държава! А иначе хазната плащала, състрадателните ги хранели и обличали, пращали се много помощи и дарения, но в действителност дечицата в домовете бедствали, умирали от студ, глад, болести и дори от побоища. Така, вместо сираци, обществото било принудено да отглежда възрастни кърлежи: всички онези, които от безсърдечие и съвсем по пладнешки грабели от помощите и залчетата на горките безправни малчугани; всички ония, които препродавали децата за осиновяване, блудства и гаври по потайни и знайни канали. Сладка далавера, лесен, безнаказан алъш-вериш.
Ех, народе!!! Да се чуди човек, за кого всъщност е било държавното в тая държава. Онова, за което плащала цялата нация. Плащане не само в пари, а с морала и кръвта на потомството!